РЕШЕНИЕ
№ 39…
Велико
Търново, 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.и с участието на
прокурора Светлана Иванова
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 499/2018г. по описа на ВТАдмС.
При това, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази
следното:
І. За вида на производството:
Производство
по реда на 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Ново
разглеждане на предявени иск за обезщетение, в частта до размера от 96 637,56лв., от първоинстанционния
съд, на основание чл.226 от АПК, във връзка с Решение № 9269/06.07.2018г. по адм. дело № 8631/2016г.
на ВАС, с което е отменено отчасти Решение №84/23.03.2016г. на АСВТ,
постановено по адм. дело № 878/2014г
Производството
по адм. дело № 878/2014г. на АСВТ е образувано по два обективно и субективно
съединени иска. Иск с правно основание чл.257 от АПК/отм./ и такъв по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Предявени
от „Оранжерии Джулюница-С.“ЕООД, ЕИК
********* срещу Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново. Търси се
обезщетение в размер на 225 487,64лв. за неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразно бездействие на служител на ответния административен орган.
С
Решение №84/23.03.2016г. на АСВТ по адм. дело № 878/2014г., допълнено с Решение № 201/16.06.2016г. и
поправено с Решение №
261/24.07.2018г. е постановен следният резултат:
1.Отмяна
на незаконосъобразното бездействие на служител на ОД“Земеделие“-гр.Велико
Търново, изразяващо се в това, че своевременно депозираното от дружеството ищец Заявление с вх.№ПО-04-419/03.09.2014г. в Общинска
служба “Земеделие“-гр.Лясковец. не е включено в списъка, изпратен към Министерство
на земеделието и храните/МЗХ/, който
списък е обективиран в документ –„Образец 2“, съобразно Наредба
№6/28.08.2014г. на МЗХ.
2.
Осъдена е ОД„Земеделие“ Велико Търново да включи
подаденото своевременно Заявление от дружеството в списък Образец №2,
съобразно Наредба №6/28.08.2014г. на МЗХ за получаване на компенсации, в
качеството му на пострадало лице, заради ембаргото, наложено от Руската
федерация.
3.
Отхвърлен е изцяло, като неоснователен и недоказан иска на „Оранжерии Джулюница
С.“ЕООД за заплащане на сумата 225 487,64лв. за имуществени вреди, причинени
на дружеството в резултат на незаконосъобразното бездействие на административния орган, изразяващо се в
невключване в списък Образец №2 по
Наредба №6/28.08.2014г. на своевременно подаденото заявление за
намерение, като в резултат на
това бездействие дружеството е лишено от
финансово подпомагане в размер на 225 487,64лв. за 420тона оранжерийни домати по отношение, на които е приложена
извънредна мярка „изтегляне от пазара“ за периода 18.08.-31.08.2014г.
Решението
на АСВТ е обжалвано само в частта по пункт3. Делото е въранто от ВАС за ново
поризнасяне, но само в частта по
иска за имуществени вреди и то до размера от 96 637,56лв. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 225 487,64лв. искът е отхвърлен като
неоснователен с влязлото в сила Решение №84/23.03.2016г. на АСВТ.
На
основание чл.226, ал.1 от АПК, производството следва да започне от първото
незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на
делото. Такова според ВАС се явява допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липсата на указание към ищеца, че не ангажира доказателства, че
е налице причинно-следствена връзка между бездействието на ОДЗ-ВТ и
неполучената финансова компенсация за изтеглените от пазара домати,
предоставени за храна на животни. ВАС посочва, че изводите на първостепенния съд,
отричащи тази връзка са необосновани, т.к. не са събрани необходими доказателства
за разкриване на обективната истина по спора.
Съгласно
чл.224 от АПК указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са
задължителни при новото разглеждане. В тази връзка с определение в о.с.з. на
04.10.2018г. настоящият състав на съда указа на ищеца, че в производството за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е длъжен да установи фактите на които
основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се осъществили
следните факти, представляващи в кумулативност елементи от фактическия състав
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: че е претърпял вреди /имуществени и техния размер/,
които са причинени от незаконосъобразно бездействие на административния орган
/отменено като незаконосъобразно по съответния ред/, което е осъществено при
изпълнение на административна дейност. В частност, да ангажира доказателства за
твърдяната причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на
ответника и причинените вреди. В тази връзка да установи пред съда дали по
своевременно подадените от другите земеделски производители заявления, включени
в списъка – Образец № 2 по Наредба № 6/28.08.2014г.на МЗХ са извършили каквито
и да било проверки по смисъла на чл.
7 от същата, съответно – такива по чл. 78 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №
543/2011г. на Комисията от 7 юни 2011г. или проверки съгласно разпоредбата на
чл.108 от същия регламент. Дали всички земеделски производители, включени в
съответните ОДЗ в списъците – Образец № 2 до МЗХ са получили финансови
компенсации по Наредбата или не. Ако не всички заявители са получили финансови
компенсации – кои са тези от тях, които не са
получили компенсиране и с какви мотиви това компенсиране им е отказано.
ІІ. Становища на страните:
Ищецът, чрез упълномощените ПП, в
о.с.з. поддържа иска в размер на 96 637,56лв., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на ИМ. Твърди да е понесъл имуществени вреди, като
земеделски производител на оранжерийни домати, изразяващи се в липса на
финансова компенсация за последиците, които понесъл от ембаргото наложено от
Руската федерация, т.к. бил принуден да предостави същите за храна на животни. Твърди
за периода 18.08.2014г. до 31.08.2014г. да е произвел, изтеглил от пазара и
предоставил за храна на животни домати в количество от 180 тона. При това, в
качеството си на пострадало от ембаргото на стоки от ЕС лице, подал своевременно по предвидения ред пред
ОДЗ-Лясковец Заявление с вх. № ПО-04-419/03.09.2014г. за получаване на
компенсации.
В
хода на съдебното следствие, във връзка с дадените указания, ПП на ищеца
ангажират допълнителни писмени доказателства. Във връзка с тяхната
интерпретация излагат съображения,
подробно отразени в протокола от о.с.з. на 24.01.2019г. Основно се
свеждат към това, че всички земеделски производители от област В. Търново,
които са подали заявление, са получили
плащане по мярката „изтегляне от пазара”. При това без да са извършвани
каквито и да било проверки на място
за всички заявления, за които мярката е приложена преди 01.09.2014г. Поради липсваща възможност за последваща нотификация до ЕК на
средства по програмата и при неправилно транспониране на чл.147 от Регламент за
изпълнение № 543 на Комисията от 07.06.2011г., касаещ „очевидните грешки”,
счита, че искът по ЗОДОВ е единственото средство да бъде възмезден за
претърпените вреди от бездействието на ОДЗ.
Представят писмена защита и пледират искът да бъде уважен като доказан
по основание и размер. Претендира разноски, съгласно Списък на л.103 и прилага
доказателства за заплащането на АВ.
Ответникът – Областна дирекция „Земеделие”- гр. Велико Търново в хода
на съдебното производство се представлява от упълномощения адвокат. Последният
се позовава на представените в процеса становища. ангажира и писмена защита, в
която излага доводи, че така предявения срещу ОДЗ-ВТ иск за обезщетение е неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът
не е провел пълно и главно доказване на основни факти от хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ. Поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
Не били ангажирани доказателства, че ищецът е имал възможност да продаде стоката на пазара на Руската федерация. Не е
доказано, че доматите са предоставени за
храна на животни. Поради което не са доказани самите вреди и техния размер. Представените от ищеца доказателства били
сътавени потфактум и пригодени за неговата теза. Претендира
се и присъждане на разноски за производството, съобразно представения Списък на
л.62.
Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на ИМ и предлага да бъде отхвърлена. Макар да
били събрани доказателства за наличие на вреди от отмененото като
незаконосъобразно бездействие на администрацията и пряка връзка между тях,
размерът на иска не е безспорно установен. Не са доказани реално произведените
домати за процесния период и последващото им предоставяне за храна на животни.
Счита за безспорно установено, че в процесния период са произведени 150 тона
домати. Но от доказателствата по делото/писмени, гласни и експертизи/ не е
безспорно установено какво количество е предоставено за храна на животните.
Налице са твърдения, че част от доматите са били продавани от складови бази на
дружеството. Счита, че искът не е доказан по размер и предлага съдът да се
произнесе с решение в този смисъл.
ІІI. По допустимостта:
Съдът
извърши правна квалификация на претенциите на ищеца съобразно изложените в
исковата молба твърдения за факти и
отправените към съда искания. При това намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с който се претендира от съответната ОДЗ-ВТ обезщетение за претърпени имуществени вреди,
последица от отменено по съответния ред незаконосъобразно бездействие на служител в ОД „Земеделие”ВТ при упражняване на административни
правомощия. В случая не се спори, че на Областна
дирекция ”Зедеделие”, в т.ч. и тази във Велико Търново по силата на чл.5, ал.1
от Наредба № 6/28.08.2014г./отм./ е вменено задължение за действие в рамките на една административна
процедура. В случая в указания срок и регулярност да изпрати на МЗХ информация
за подадените в съответната област заявления за намерение за участие по тази
мярка. Задължението е за конкретно фактическа действие и е възложено пряко с
нормативн акт, като възниква щом бъде осъществен факта на подадено заявление за
намерение от участник в процедурата. Това фактическо действие при
законосъобразното му изпълнение следва да постави в изпълнение сложен динамичен
фактически сътав, който може да завърши с резултат изплащане на парична
компенсацияна земеделския производител от средства от бюджета на ЕС.
Процедурата е административна, т.к. се води от административен орган с
властнически метод и има за свой завършек постановяването на административен
акт за подпомагане/или отказ. Щом се касае за увреда при осъществяване
на административна дейност, то
приложим е специалният закон-ЗОДОВ.
Съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е подаден от лице с
надлежна активна процесуална легитимация. Правоспособно ЮЛ-субект на
търговското право, носител на правото на иск, разполагащо с правен интерес да
води процеса, т.к. спорът не разрешен със сила на пресъдено нещо. Интересът от
предявяването на осъдителния иск/респ. надлежната процесуална легитимация/
произтича от твърдението на ищеца за настъпила имуществена вреда за него от незаконосъобразно
бездействие, което засяга неговата правна сфера и е осъществено при упражняване
на административни правомощия. Искът е насочен против ответник, с надлежна
пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на чл.205 от АПК. Претенцията
е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа
на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ВТАС е местно компетентния съд – по мястото на увреждането, съгласно
първото предложение на чл.7 от ЗОДОВ.
ИМ отговаря на формалните изисквания за
реквизити. Подадена е от дееспособно лице.
Изводът е, че са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждане
на иска, като липсват пречките за това. Съвкупната преценка на тези
обстоятелства води до извода, че предявената
ИМ е процесуално допустима за разглеждане по същество, в частта, в която
производствоте висящо след отмяната,
постановена от ВАС- за сумата от 96 637,56лв. за количество
домати от 180 тона за периода от 18.08.2014г.-31.08.2018г. при минимална ставка
от 274,50 евро на тон. В тази
насока са и указанията на ВАС, че спорът следва да бъде разгледан по същество.
Тъй като страните не постигнаха разрешаване на спора чрез спогодба или медиация, то релевантните факти следва да бъдат
установени по предвидения процесуален ред, чрез преценка на доказателствената
съвкупност.
ІV. Доказателствата:
При новото разглеждане по делото са приети само
писмени доказателствени средства, изискани от ДФЗ-РА. Същите са постъпили с вх.
№ 5695/05.11.2018г. и са организирани в 1 бр. син класьор и не са оспорени от
страните. Въз основа на СУ, издадено на ищеца по делото е постъпила с вх. №
295/17.01.2019г. Справка от ИСАК на ДФЗ-РА, подписана и подпечатана/вж. л.89 и
сл./. От същата е видно колко земеделски производители от района ан ОДЗ В.
Търново са подали заявки за намерение и са получили плащане за изтеглените от
пазара плодове и зеленчуци.
При произнасянето си настоящият сътавна на съда
съобрази и доказателствените средства, събрани редовно в производството при
първоначалното разглеждане по адм. дело
№ 878/2014г. на АСВТ, приложени към настоящото. Събрани са множество писмени и
гласни доказателствени средства и са изслушани четири експертизи – счетоводна,
автотехническа, комплексна и такава, изготвена от зооинженер.
Не са четени
нарочни определения за приети за безспорни между страните факти, нито са
обявени на страните служебно известни на съда факти.. Разпределението на
доказателствената тежест е указано с протоколно определение в о.с.з. на
04.10.2018г. 20.07.2016г. На основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, на ищеца е указано,
че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи
фактите, на които основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са
се осъществили следните факти, представляващи в кумулативност елементи от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: че е претърпял
вреди/имуществени и техния размер/, които са причинени от незаконосъобразно
бездействие на носител на административни правомощия, в резултат на изпълнение
на административна дейност.
На страните е указано, че на основание чл.226, ал.2 от АПК, при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства,
които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за
новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на
делото от първоинстанционния съд.
Съдът, на
основание чл.12 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, прецени всички
доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Издири
относимата редакция на приложимия материален закон. В резултат на тази
аналитична дейност, съдът достигна до следните констатации.
V.
Констатации по фактите:
1. ТД „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД е регистриран
земеделски производител от 26.03.2012г., видно от представената и приета като доказателство по
делото регистрационна карта на земеделски производител.
2. Дружеството е собственик на земеделска земя и изградени в нея
оранжерии за производство на зеленчуци. Видно
от представеният и приет като
доказателство нотариален акт за покупко-продажба №1468, т.VІІІ, рег.№4674, дело№641
на Нотариус И.М.„Оранжерии Джулюница С.“ЕООД
е собственик на 64,459 декара земеделска
земя, трета категория, заедно с построените в нея оранжерии.
3. Безспорно е от приобщените като доказателство
документи-карти на блоковете на земеделското стопанство, че за 2014г. дружеството е заявило, че ще
произвежда домати във въпросните
оранжерии.
4. В началото на месец септември 2014г. „Оранжерии
Джулюница С.“ЕООД е било уведомено за възможността да кандидатства за финансово подпомагане по реда, регламентиран в Наредба№ 6/28.08.2014г.
на МЗХ - за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане пазара в сектора на зеленчуците и плодовете/отм.
понастоящем, считано от 15.09.2017г./.
5. На 03.09.2014г.
от името на дружеството ищец е депозирано Заявление
за намерение с вх.№ПО-04-419/03.09. 2014г. в Общинска служба „Земеделие„-
гр.Лясковец за получаване на компенсации, в качеството му на пострадало лице
заради ембаргото на стоки от ЕС, наложено от Руската федерация.
6. В подаденото заявление за намерение за прилагане
на извънредни мерки за подпомагане на
пазара на някои зеленчуци и плодове
дружеството е заявило, че желае
да получи подпомагане във връзка с прилагане на мярка “изтегляне от пазара“ през периода
18-31.08.2014г. на 180 тона оранжерийни домати, а за периода 01.09.2014г.-
30.11.2014г. за 240 домати, които домати ще бъдат предоставени безвъзмездно
за храна на животни. Или общо желае да
получи финансови компенсации по реда и при условията на Наредба№6/2014г.
за 420 тона оранжерийни домати. Тези данни относно общото количество, за
което ще
приложи мярка „изтегляне от пазара“ са вписани в подаденото от
дружеството заявление за намерение, а след това са възпроизведени в изготвеното
от Общинска служба по земеделие-гр.Лясковец Уведомление за изтегляне от пазара – Образец №1.
7. Съгласно
чл.4, ал.4 от Наредба№6/28.08.2014г./в приложимата редакция/, когато мярката
"изтегляне от пазара" е вече
приложена в периода от 18 до 31
август 2014 г., производителите на зеленчуци и/или плодове подават
заявление за намерение за участие не по-късно от 4 септември 2014г.
8. Съобразно чл.5, ал.1, т.3 от същата Наредба -
областните дирекции "Земеделие" подават в Министерството на
земеделието и храните информация за подадените в съответната област заявления
по чл. 4, ал. 4 в срок до 13,00 часа на 5 септември 2014 г.
9. На 18.09.2014г. „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД е било
поканено от Областна дирекция „Земеделие“-РА- гр.Велико Търново да подаде
Искане за прилагане на мерки за
подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете, въз основа на
подаденото Заявление с
вх.№ПО-04-419/03.09.2014г. в Общинска служба“Земеделие“-гр.Лясковец.
10. Дружеството се е отзовало на въпросната покана и
на 18.09.2014г. е депозирало необходимото искане за прилагане на мерки за
подпомагане на пазара за плодове и зеленчуци с вх.№ УИН:04/180914/61495 от
18.09.2014.
11. В така подаденото Искане за прилагане на мерки за
подпомагане „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД е посочило, че иска да му бъдат изплатени финансови
компенсации за общо 420 тона оранжерийни домати, произведени от дружеството в оранжерии, посочени в два БЗС, като вече е
вписал, че мярката „изтегляне от пазара“ е приложена на 31.08.2014г.
12. Видно от представения контролен лист за
допустимост на подаденото от „Оранжерии Джулюница С.“ ЕООД Искане за подпомагане, заявлението за намерение на кандидата попада в списъка на нотифицираните заявления,
предоставен от ОСЗ; - данните от заявлението за намерение, подадено от
кандидата в ОСЗ към МЗХ съответстват на
данните от искане за прилагане на мерки, съгласно чл.6,ал.3 от Наредбата; -
всички изискуеми към искането за прилагане на мерки данни са коректно попълнени
и искането съдържа всички необходими реквизити“.
13. Вместо да получи
подпомагане по редовно подаденото заявление дружеството жалбоподател на
08.10.2014г. получава отказ за подпомагане. Същият не е
обжалван пред съд.
14. По делото е
прието като доказателство Писмо рег.№ РД-04-1535/ 23.09.2014г. на ОД
„Земеделие“- гр.Велико Търново относно прилагане на Наредба №6/28.08.2014г. на МЗХ за област Велико Търново. От
съдържанието на същото се установява, че
за област Велико Търново има подадени 8 броя заявления в срок до 03.09.2014г., като са одобрени количествата плодове и зеленчуци по
подадените заявления. Има признание, че е допусната техническа грешка при подаване на Образец 2 от дирекцията до МЗХ и
количествата по заявлението на
„Оранжерии Джулюница С.“ЕООД, подадено в Общинска служба
„Земеделие“-гр.Лясковец с вх.№ПО 04-419/03.09.2014г. не са отразени в подадената информация от ОД“Земеделие“-гр.Велико
Търново до МЗХ, т.е. не фигурират в Списък Образец 2, като предпоставка за
нотификация на разходите по мярката. Подчертава се, че „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД
е изрядна страна и се търси съдействие как за количеството по това заявление да
бъде предоставена на ДФ “Земеделие“-РА съответната информация за подаденото
заявление, за да бъде подпомогнат
земеделския производител, произвеждащ голямо количество зеленчуци и
действително понася щети, а самото
заявление за намерение е редовно и подадено в предвидения срок.
15. С Писмо
изх.№02-040-2600/4461/24.11.2014г. ДФЗ-РА уведомява дружеството, че компетентен
орган, който следва да отговори на въпроса защо на „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД
не могат да бъдат изплатени компенсации, предвидени в Наредба №6/28.08.2014г.
е Министерство на земеделието и храните/МЗХ/.
16. С Писмо изх.№РД-05-2084/ 04.12.2014г. ОД”Земеделие”-ВТ
уведомява дружеството, че дали конкретно заявление ще бъде одобрено не зависи
от директора на ОД “Земеделие“-гр.Велико Търново, а от това дали съответната
помощ ще бъде нотифицирана от Европейската комисия и последваща проверка
на производителя дали отговаря на
условията да получи съответното
обезщетение.
17. От разпита
на свидетеля П.И.С.се установява, че същата е изпълнявала длъжността Главен експерт в Областна дирекция „Земеделие„ – гр.
В.Търново към процесния период, вклч.03.09.2014г. и е имала задължението да извърши
съответните фактически действия по
обобщаването и предавнето към МЗХ на информация за депозираното
заявлението за намерение от дружеството-жалбоподател. В нейните служебни
задължения влизала и обработката на
заявления по Наредба №6/28.08.2014г., като самите заявления за намерение се
подават в общинските служби по земеделие. Движението на информацията относно подадените
заявления от общинските служби по земеделие до областната дирекция по земеделие
се извършвала изцяло по електронен път. Има категоричен спомен, че Заявлението
за намерение на „Оранжерии Джулюница С.“ ЕООД е подадено на 03.09.2014г. в Общинска служба
„Земеделие„-гр.Лясковец, но че тя разбрала
за това своевременно подадено заявление едва на
11.09.2014г. - след като
подадените заявления били изискани в ДФЗ“Земеделие“-ОД-гр.Велико Търново.
Посочва, че срокът, в който е следвало да обобщи подадените заявления в
общинските служби по земеделие и изготви Образец 2 и изпрати същия в
Министерство на земеделието и храните е 13,00часа
на 05.09.2014г. и че в този срок тя
обобщила и изпратила отново по електронен път подадените 6 заявления за намерения от земеделски производители. След като разбрала
за пропуснатите 2 заявления за намерение-на жалбоподателя „Оранжерии Джулюница С.“
ЕООД и на земеделския производител Б.К.подала информация към МЗХ за тези две
заявления, но това било сторено на 11.09.2014г. Обяснява, че по причини организация
на служебната им поща се е стигнало до това положение- пропуск да бъдат
отразени в Списъка Образец 2 и тези две заявления, вклч. процесното.
Категорична е, че пропуснатото от нея
заявление на ищеца, невключено в изготвения първоначално
Образец №2, било изпратено на МЗХ на 11.09.2014г.
18. За изясняване на правнорелевантните факти е
разпитана и А.А.-старши експерт в ОД на ДФЗ- гр.Велико Търново, отдел
„Прилагане на схеми и мерки и подпомагане“. Свидетелката разказва, че в
изпълнение на служебните си задължения през месец септември 2014г. поканили
„Оранжерии Джулюница С.“ЕООД да подаде заявление във връзка с прилаганите
извънредни мерки въз основа на заявления
за намерения, подадени от дружеството в Общинска служба“Земеделие“- гр.Лясковец.
Посочва, че подаденото от
дружеството заявление отговаряло на
всички изисквания, поради което било прието като редовно. Но когато пристигнал
списък с нотифицираните/одобрените/ заявления
за изплащане на финансови
компенсации от МЗХ в този официален списък не
фигурирало „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД. Поради което било отказано
подпомагане.
19. С Решение
№84/23.03.2016г. на АСВТ по адм. дело № 878/2014г., допълнено с Решение № 201/16.06.2016г. и поправено с Решение № 261/24.07.2018г. е отменено незаконосъобразното
бездействие на служител на ОД“Земеделие“-гр.Велико Търново, изразяващо се в
това, че своевременно депозираното от
дружеството ищец Заявление с
вх.№ПО-04-419/03.09.2014г. в Общинска служба “Земеделие“-гр.Лясковец. не е включено
в списъка, изпратен към Министерство на земеделието и храните/МЗХ/, който списък е обективиран в документ –„Образец 2“,
съобразно Наредба №6/28.08.2014г. на МЗХ.
20.
Поради невключването на Заявлението от 03.09.2014г. в информацията, предадена
на МЗХ, същото не е включено в списъка на нотифицираните пред ЕК предложения за
помощ и поради това не е одобрено за подпомагане от администрацията на ДФЗ.
21.
На 10.09.2014г. Европейската Комисия
информира всички държави-членки на ЕС, че повече няма да приема нотификации за
намерения за прилагане на мерките по Делегиран Регламент № 932/2014г. Така
последната нотификация напарвена от България се оказва тази, направена на 08.09.2014г., в която заявлението на
дружеството ищец не е включено.
22. При новото разглеждане на делото бяха събрани
допълнително доказателства, съставляващи данни от Интегрираната система за
администриране и контрол/ИСАК/ на ДФЗ-РА/вж. 1 бр. син класьор по вх. №
5695/05.11.2018г./. Същите бяха необходими за изясняване на въпроса дали по
всички заявления за намерение да се приложи мярката „изтегляне от пазара“ са
одобрени заявките за плащания или има откази за подпомагане и с какви са
мотивирани, дали има извършвани проверки по подадените заявления –
административни по документи или на място.
В тази връзка пред
съда са представени на хартиен носител данни, извлечени от ИСАК, поддържана от ДФЗ-РА.
От същите документи е видно колко и кои производители то цялата страна са
подали заявки за плащане/подпомагане по схемата “Временни и извънредни мерки за
подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете“ за приложението на
мярката „изтегляне от пазара“. Видно е, че преди одобряване на плащането има
извършени както проверки на място от
техническия инспекторат на ДФЗ, така и проверки на документи, в т.ч.
счетоводни такива. Установи се , че има постановени откази за плащане, както
пълни така и частични, в които изрично е записано, че подлежат на обжалване
пред съд. Изричен писмен отказ за плащане на ищеца не е издаден. В графа мотива
на Справката се чете, че заявлението е отхвърлено, т.к. кандидатът не включен в
списъка, предоставен от МЗХ. Няма данни ищецът да е оспорил мълчаливият отказ
на ДФЗ да получи финансова компенсация. Въз основа на тези данни е извлечена
нарочна служебна Справка, която касае само плащанията и отказите по заявления
за изтеглени от пазара продукт „домат на закрито“ за изтеглени то пазара в
периода 18.08-31.08.2014г./вж. л.93 и сл./. Според данните то тази Справка пред
ОД-В. Търново са били подадени заявления за плащане пред ДФЗ от 8 бр. заявления на земеделски
производители, вклч. дружеството ищец, като за произведени домати на закрито са
5 бр., както следва: В.А.В.– одобрена и платена; П.Й.А.-частичен отказ ; С.С.Д.-частичен
отказ; Н.Ат.Т.-частичен отказ; „Оранжерии Джулюница-С.“ЕООД - отхвърлено.
Видно е, че по подаденото от дружеството ищец заявление за плащане не е постановен отказ за плащане, а е
отхвърлено като недопустимо/л.95-долу/ с мотиви, че кандидатът не попада в
списъка с нотифицирани и одобрени кандидати, представен от МЗХ на 19.09.2014г.
От Справка на л.72, представена то ответника
ОД“Земеделие“ВТ се установява, че са подадени 9 заявления за намерения са
подадени по мярка изтегляне от пазара за храна на животни за период на
прилагане 18.08-31.08.2014г., в т.ч., подадено то от ищеца за количество 180
тона домати.
В заключение може да се каже, че спорът е концентриран
върху това доказано ли е наличието на увреда от имуществен характер, претърпяна
от ищеца, какъв е нейният размер и дали е налице пряка причинна връзка между
административния деликт и вредата или същата е опосредена.
Като съобрази установените по делото обстоятелства и
приложимия закон, съдът формира следните правни изводи.
VI. По правото:
Предмет на делото е осъдителна претенция за изплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 99 637,56лв., причинени от
административен деликт и по-точно незаконосъобразното бездействие на длъжностно
лице от ответната администрация на ОДЗ-ВТ. Националното право урежда тези
отношения чрез правните норми на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г., с
посл. изменения/, който е специален по отношение на ЗЗД и общата деликтна
отговорност, която се реализира по гражданско правен ред.
Обявяването на бездействието на ОДЗ-ВТ за
незаконосъобразно и отмяната му е осъществено при действието на ЗОДОВ. С Решение №84/23.03.2016г. на АСВТ по адм. дело № 878/2014г., допълнено с Решение № 201/16.06.2016г. и
поправено с Решение №
261/24.07.2018г. , влязло в законан сила на 06.07.2018г. Правното основание на предявения
иск е чл.1, ал.1 от същия закон, на основание ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по
тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, доколкото АдмСъдилища
разглеждат искове по ЗОДОВ само в тази в изключителна хипотеза на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.128, ал.1, т.6 от АПК.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по
който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава. Доколкото в АПК няма специални правила, доказателствената
тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за
ищеца. В хода на процеса не е правено възражение за изтекла погасителна давност.
Относно правната рамка, в която се развива спора трябва да имаме предвид следното:
В рамките на ЕС е установена обща организация на
пазарите на земеделски продукти, за което е издаден Регламент ЕО № 1234/2007 на
Съвета от 22.10.2007г. Впоследствие с Регламент ЕС № 1308/2013г. същият и
предходните са отменени. През 2011г. е
издаден и Регламент за изпълнение ЕС №
543/2011г. за секторите на плодовете и зеленчуците.
На 07.08.2014г. правителството на Руската федерация налага
ембарго-забрана за вноса на стоки от ЕС към РФ. Поради това, воден от необходимостта
да защити общия пазар на земеделски продукти, ЕС се опитва да минимизира
вредите от тази санкционна практика. В тази връзка предлага извънредни мерки за
подпомагане. Приет е Делегиран Регламент ЕС № 932/2014 на Комисията за
определяне на временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на
някои плодове и зеленчуци, т.к. мерките за подпомагане по Регламент ЕС №
1308/2013г. се оказват недостатъчни. Размерът на подпомагането е основан на
прогнозните проучвания, но не покрива всички загуби, а цели да стабилизира
пазара като бюджетът е лимитиран на 125 милиона евро/вж. чл.2 от делегиран
Регламент ЕС № 932/2014 на Комисията, в сила от 18.08.2014г./. Съгласно
чл.9 от посочения делегиран регламент, ЕК контролира процеса по отпускане на
средствата и следи финансовата помощ да не надхвърли определената бюджетна
рамка. Поради това в чл.9, §3 от същия делегиран регламент е предвидено, че уведомления/нотификации/ от държавите членки
за подпомагане следва да са подадени преди ЕК да е обявила, че прекратява приема
на уведомленияе поради изчерпване на бюджета. В противен случай помощта не се
отпуска.
На национално ниво с цел координиране и приложение на
визираните извънредни мерки е приета
Наредба №6/28.08.2014г. на МЗХ, за условията и реда за прилагане на
временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и
плодовете. Наредбата е издадена по делегацията на чл.39 от Закона за прилагане
на общата организация на пазарите на земеделски пордукти на Европейския съюз.
Съгласно чл.1, т.1 от посочения закон с него се урежда реда за прилагане на
пазарните мерки, включенив Общата
организация на пазарите/ООП/ на земеделски продукти на ЕС, а нормата ан чл.39
възлага на министъра на МЗХ да определя с наредби условията и реда за прилагане
на други пазарни мерки за земеделски продукти, съгласно правото на Европейския
съюз. В заключение макар да се касае за българско дружество и дейността му на
наша територия споразумението за ООП на
земеделски продукти на ЕС е обстоятелството, което обуславя прякото приложение
на Европейското право и в частност визираните по-горе регламенти към казуса.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така
регламентирана отговорността е обективна, защото не се изследва наличието или
не на вина у длъжностните лица, преки причинители на вредата. Отговорността е
за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
утвърдената практика на ВКС и ВАС по прилагане на ЗОДОВ, вредите не се предполагат,
а подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства.
При
това съдържание на ПН на материалния закон, определящо фактическия състав на
отговорността с ПО чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ищецът трябва да докаже в случая,
че като пряка последица от
незаконосъобразна административна дейност е претърпял имуществени вреди, като
установи и техния размер.
При
съвкупния анализ на събраните и подложени на критична оценка доказателствени
средства съдът намери, че предявения иск за претърпени имуществени вреди е
изцяло НЕОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:
С
влязлото в сила на 06.07.2018г. Решение №84/23.03.2016г. на АСВТ, постановено
по адм. дело № 878/2014г., допълнено
с Решение № 201/16.06.2016г. и поправено
с Решение № 261/24.07.2018г. между същите страни е прието за установено, че при
изпълнение на административна дейност служител на ответната администрация е
проявил бездействие, което е квалифицирано като незаконосъобразно и е отменено
от съда. Поради това, настоящият
съдебен състав, въз основа на събраните доказателства, намира за безспорно
установено изпълнението на първата от изискуемите предпоставки, за да бъде уважена предявената от ищеца претенция
за обезщетение за вреди, а именно – наличие на незаконосъобразно бездействие от административен орган, което въздейства върху правната сфера на дружеството ищец и е отменено от
съда. Невключването от страна на
служител от ОД“Земеделие„-гр.Велико Търново на „Оранжерии Джулюница С.„ЕООД в списъка-Образец№2, съобразно
Наредба№6/28.08.2014г. на своевременно подаденото заявление за намерение
препятства възможността за реализиране на целия сложен фактически състав за
получаване на финансови компенсации от
дружеството във връзка с приложената от него мярка „изтегляне от пазара“ на
домати, отглеждани на закрито. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че е доказано наличието на първата
предпоставка, изискуема от закона за ангажиране отговорността на ответника, а именно - незаконосъобразно
бездействие от страна на административен орган, което е повлияло на правната
сфера на ищеца неблагоприятно. Безспорно е, че въпреки подаденото заявление за
намерение на 03.09.2014г. дружеството не е получило никакви финансови
компенсации като производител, който ЕП/вж. съображение 2 от Делегиран
Регламент № 932/2014г. на Комисията/ и националното законодателство презюмира
да е засегнат неблагоприятно от ембаргото, наложено от Руската федерация на
07.08.2014г., т.е. вредите се предполагат да настъпят съобразно правилата на
логиката и опитните правила. Не се твърди и не се представят доказателства
заявителят да е получил плащане от друг фонд за същата продукция или да е
получил суми по застраховка с такова застрахователно събитие. В обобщение съдът приема за
установено от фактическа страна, че дружеството ищец е земеделски производител
на оранжерийни домати, който през 2014г. е засегнат неблагопирятно от
наложеното от Руската федерация ембарго-забрана за вноса на стоки от ЕС към
РФ/от 07.08.2014г./. Износът на български оранжерийни домати към Русия е факт
ноторно известен, макар количествата и
условията за това да са променлива величина в годините. Въпросът за
вредите и техния вид/претърпяна загуба
или пропусната полза/ и размер ще бъде обсъден по-долу в настоящото.
Заключение за основателността на предявената от ищеца претенция и ангажиране на отговорността на ответника предполага да се установи наличието на всички елементи от фактическия състав, установен в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Незаконосъобразното бездействие е необходимо, но недостатъчно условие за доказване основателността на предявения иск за обезщетение на вреди. В тежест на ищеца е да докаже наличие на причинно-следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконното бездействие. Съдът счита, че в процесния случай, въпреки ангажираните доказателства, „Оранжерии Джулюница С.„ ЕООД не доказа наличието именно на пряка причинно-следствена връзка между незаконното бездействие на административен орган и претендираните да са претърпени в резултат на това бездействие вреди.
На основание чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Следователно един от елементите на отговорността е наличието на
пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдяната вреда. Под
преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоностния фактор, т. е., които са
адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. В случая логическите и юридически правила сочат, че при неподадено
заявление не би могло да се развива процедурата за получаване на финансова
компенсация, но подаването на заявление не гарантира изплащане на помощта.
Съдът споделя довода на ответника, че подаването своевременно на заявление за намерение от земеделския
производител по процесната мярка „изтегляне от пазара на зеленчуци и плодове“
не гарантира безусловно получаването на финансово подпомагане. Това, че заявлението е подадено в срок, че е
съдържало всички изискуеми реквизити, е само един от етапите на сложния
фактически състав по получаване на финансови компенсации. Дори и да приемем, че
дружеството е изрядна страна и отговаря на предварителните условия, нотификацията се извършва от друг орган/МЗХ/,
а не от ответника и се изплаща от ДФЗ-РА, който има свобода на преценка дали по отношение на конкретен вид плодове
или зеленчуци или по отношение на конкретен производител следва да бъдат
приложени тези извънредни мерки за подпомагане. Факт е, че въпреки
предварително указания срок за приемане
на заявления за намерения, Европейската Комисия конкретно за 2014г. е
прекратила приемането на нотификации за намерения за прилагане на мерки на 08.09.2014г. т.е много преди
предварително указания срок за приемане на такива. Следователно подаването на
заявление за намерение по никакъв начин не гарантира получаване на финансови компенсации. Не е
единственото условие, което трябва да бъде изпълнено, за да получи дружеството
исканата финансова компенсация. Подаването на заявление за намерение в никакъв
случай няма като единствено възможен резултат задължително
изплащане на исканите финансови компенсации. На втори етап на оценка на
заявленията за плащане се извършват проверки по документи и такива на място,
като де факто се установява, че са постановени частични откази заплащане. Казано
с други думи налице е комплекс от причинни фактори, които влияят на изхода от
подаденото заявление, като подаването му е необходимо, но не е достатъчно, нито
решаващо условие за получаване на компенсация. В случая съдът следва да замести
контролната дейност, която би извършил орган на ДФЗ, като провери налице ли са
условията за финансиране и то за пълния заявен размер. В тази връзка вж.
по-долу на л.22 от настоящото.
Не отговаря на установените по делото факти, вклч.
тези при новото разглеждане, твърдението на ищеца, че между заявлението му и
финансовата компенсация стои само
грешката на служителя от ОДЗ-ВТ. Напротив, видно от представените
документи то ОД-ВТ на ДФЗ по подадените заявления са извършвани последващо
проверки и документални и такива на място и има постановени частични откази за
подпомагане по процесната мярка, за което са изложени конкретни мотиви/вж.
Уведомителните писма в синия класьор/. Основният акцент сред тя е този, че съгласно
изискванията на Наредба №6/28.08.2014г. към заявката за плащане пред ДФЗ следва
да бъде приложен и опис на извършените продажби, с които е намалено общото
количество продукция, което може да се произведе от заявените площи. Така
помощта се редуцира с количествата на реализираните на пазара зеленчуци, по
счетоводни документи, представени в описа за извършените продажби.
Ето защо настоящият състав счита, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконното бездействие на
административния орган и претендираните
да са причинени в резултат на това бездействие
вреди, доколкото своевременното подаване на заявление за намерение и включването му
в списъка – Образец№2 не гарантира
задължителното получаване на
претендираните финансови
компенсации.
Дори хипотетично да се приеме в най-благоприятния за
ищеца вариант на разсъждения, че между грешката в ОДЗ-ВТ и неполучената от
ищеца финансова компенсация за предоставените за храна на животни домати е
налице пряка причинна връзка, то предявеният иск не следва да бъде уважен, т.к.
не е доказан по размер.
Съдът намира, че въпреки многобройните доказателства,
които ангажира в хода на съдебното производство, „Оранжерии Джулюница С.“ ЕООД
не съумя да докаже размера на претендираните вреди/ако се допусне наличие на пряка
причинно-следствена връзка между
констатираното незаконосъобразно бездействие
на административен орган и вредите,
които се твърди да са претърпени в резултат на това бездействие, каквато връзка
съдът приема за недоказана/, поради следните съображения:
Безспорно е, че дружеството отглежда домати в
оранжерии в землището на с.Джулюница, като през процесния период е реализирало произведените количества
домати чрез продажбата им основно в гр. Варна. Недоказано остана обаче
обстоятелството, че действително през процесния период - 18.08.-31.08.2014г.
дружеството е набрало твърдяното количество домати от 420тона. Противно на
твърденията в исковата молба,че цялото
количество домати е набрано и съответно по отношение на него е приложена мярка
„изтегляне от пазара“ за времето от 18.08.2014г. до 31.08. 2014г., в самото заявление за
намерение,подадено от „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД, самото дружество е заявило на 03.09.2014г., че
през въпросния период е набрало и съответно счита,че са налице основания за
прилагане на съответната
извънредна мярка за подпомагане само за 180 тона домати, а останалото
количество до цялото заявено такова за
получаване на финансови
компенсации от 420тона, вписано в
заявлението за намерения, е посочено, че ще бъде набрано и по отношение на него
ще бъде приложена мярка „изтегляне от пазара“ за периода
01.09.2014г.-30.11.2014г. Следователно, самото дружество в депозираното
заявление за намерения не твърди, че за периода 18-31.08.2014г. е набрало
420тона и е претърпяло загуби от нереализирането на това количество домати, а
сочи, че следва да получи подпомагане за прилагане на извънредна мярка
„изтегляне от пазара“ за спорния период за 180тона домати. След като
дружеството само е манифестирало в подаденото заявление, че счита, че е
изпълнило изискванията за прилагане на
извънредна мярка за подпомагане „изтегляне от пазара“ за въпросния период само
за 180 тона домати и изрично е посочило
това, е недопустимо на един
по-късен етап от съдебното
производство във връзка с отправеното искане за финансово подпомагане
да опровергава собственото си волеизявление и да твърди, че количеството домати по отношение, на което са изпълнени изискванията за финансово
подпомагане не е 180 тона, а е
420тона. В тази връзка са и указанията
на ВАС, като на практика за разликата над 180 тона до претендираните 420 тона
искът е отхвърлен с влязлото в сила решение на АСВТ.
След като посочи защо дружеството би могло да
претендира обезщетение за вреди,
произтичащи от незаконосъобразно
бездействие на административен орган само по отношение на заявените 180 тона домати, съдът, анализирайки по отделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства, намира, че дори и по
отношение на тези 180 тона домати не бе доказано, че същите действително са набрани, че по отношение на цялото
количество е приложена мярката „изтегляне от пазара“ и че са били
предоставени безвъзмездно за храна
на животните, отглеждани от земеделския производител С.Д..
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да кредитира представените 14 броя
приемо-предавателни протокола, чрез които „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД цели да
докаже, че изтеглените количества домати
– 420тона са предоставени безвъзмездно по мярка „изтегляне от пазара“ за храна на животни на земеделския
производител С.Д. за периода 18-31август2014г. По делото са приобщени като
доказателство 22 броя сертификати за съответствие за качество, издадени от
сертифициращ орган относно годността на произведените домати за консумация за
храна. От съдържанието на тези сертификати е видно, че количеството
сертифицирани домати за целия месец август
възлиза на 319,2 тона. След като количеството домати произведено за
целия месец август от дружеството възлиза на 319,2 тона няма как от пазара само
за периода 18-31.08.2014г. да бъде изтеглено и предадено безвъзмездно за храна
на животни 420тона домати. Противно на житейската логика е за целия месец
да си произвел 100 тона домати
по- малко от количеството домати, които се твърди,че са били изтеглени от пазара и са
предоставени безвъзмездно за храна на животни. Ето защо съдът счита, че
въпросните 14броя приемо-предавателни протоколи не следва да бъдат кредитирани,
че същите са създадени за целите на съдебното производството и се
опровергават от другите събрани в хода на производството
доказателства, каквито представляват сертификатите за съответствие на
качеството. В тази връзка, съдът намира, че
представените 14 броя складови разписки от номер 120 до 133 включително
не установяват твърдените от жалбоподателя изгодни за него факти, че въпросното
количество оранжерийни домати-420тона, за които се претендират на дружеството
да са причинени имуществени вреди в резултат на прилагане на мярка „изтегляне
от пазара“ и безвъзмездното им предоставяне за храна на животни за периода
18.08-31.08.2014г. са били на съхранение в склад, като впоследствие са изписани
и предоставени безвъзмездно на земеделския производител С.Д.. Както вече бе
посочено, невъзможно е при произведени за целия месец август 2014 319,2 тона
домати да бъдат съхранявани на склад 420тона домати, които да бъдат
предоставени безвъзмездно за храна на животни в посочения период в края на август.
Дори и да се приеме,че през целия месец август
„Оранжерии Джулюница С.“ЕООД не е реализирало на пазара, не е продало
нито един тон от произведените домати, което се опровергава от показанията на
разпитаните свидетели Г. и Д./вж. л.338-гръб и сл. от том втори/, то произведеното
количество домати за целия месец август е недостатъчно, за предоставяне
на твърдяното количество от 420тона на
земеделски производител за храна на животни. Наличието на изрядни от формална
страна документи за заскладяването на
стоката, за предаването й на сочения
земеделски производител, както и отразяването съобразно изискванията на Закона
за счетоводството на първичните счетоводни документи в счетоводството на
дружеството, не е достатъчно, за да се приеме за доказано по безспорен и
несъмнен начин реалното предаване на твърдяното
количество домати и причиняването
на вреда, произтичаща от бездействието
на административен орган по отношение неполучаването на финансово подпомагане за твърдяното количество от 420тона домати. Приобщените
като доказателство 66 броя товарителници, както и заключението на
авто-техническата експертиза, изготвена от ***Н. Н.също не дават основание на
съда да направи друг извод. Липсва безспорни доказателства за реалното предоставяне на 420тона
оранжерийни домати от „Оранжерии
Джулюница С. „ЕООД на земеделски производител за храна на животни, като
предоставянето на това количество домати
представлява прилагане на мярка „изтегляне от пазара“, съобразно
Наредба№6/2014г. и за което количество се твърди,че е причинена имуществена
вреда на жалбоподателя.
Обстоятелството, че макар и в нарушение на трудовото законодателство, с
конкретния товарен автомобил е възможно да бъде извършено транспортирането на
въпросното количество домати от склада на жалбоподателя до мястото, където
земеделския производител отглежда животните, за храна на които са предоставени
въпросните домати е недостатъчно, за да приеме за доказано, че такова количество
домати реално е било изтеглено от пазара и фактически е предоставено за храна
на отглежданите от ЗП С.Д. животни. При липсата на безспорни доказателства за
произвеждането и изтеглянето от пазара
на соченото количество домати – 420тона-
ирелевантно е установяване на техническата
възможност само с един автомобил и само с един шофьор да бъде
транспортирано това количество домати от
склада на „Оранжерии Джулюница С.„ ЕООД
до стопанството на земеделския производител. Надлежното отразяване във воденото
от земеделския производител С.Д.
получаване безвъзмездно на
спорното количество домати за
храна на животни също не е основание да бъде
направен като логичен и единствено
възможен извод, че точно 420 тона домати са били изтеглени от пазара за периода
18.08.2014г- 31.08.2014г. и че точно за това количество домати от страна на
дружеството са били изпълнени изискванията за получаване на финансова
компенсация във връзка с прилагането на извънредни мерки за подпомагане на
пазара в сектора на плодове и зеленчуци, респективно,че е причинена имуществена
вреда на „Оранжерии Джулюница С.„ ЕООД за 420тона домати. В тежест на ищеца е да докаже, че действително е произвел
соченото количество домати през процесния период и едва след това изтеглянето от
пазара на цялото количество и предоставянето им безвъзмездно за храна на
животни. Воденото от земеделския производител счетоводство, с оглед всички
установени по делото факти, не представляват достатъчно доказателство за
установяване на реалното количество
произведени оранжерийни домати
през спорния период.
Що се отнася до заключението на вещите лица по
назначената съдебна агротехническа-икономическа експертиза съдът кредитира същото в частта му
относно възможността да бъдат произведени 420тона оранжерийни
домати на земеделска площ от 6,05хектара
в оранжериите собственост на „Оранжерии
Джулюница С.„ЕООД и разполага ли дружеството с необходимия производствен
капацитет за това. Безспорно за целия период на бране от насажденията на
оранжерийни домати в оранжериите,
собственост на дружеството, е възможно да бъдат
отгледани и набрани 420 тона домати. Видно е, че в приложимото законодателство
е приета средна норма на производство 70т. от хка. В подкрепа на този извод на
съда е и обстоятелството, че само за
целия месец август са произведени
319,2тона домати. Спорният въпрос обаче е възможно ли е това количество домати 420тона да бъде произведено само за период от 14дни – за
времето от 18.08 до 31.08.2014г. Събраните доказателства в хода на производството, в т.ч. СЕ дават еднозначен и категоричен отговор, че
реалното, действително произведеното количество домати за този период възлиза на 150,7 тона.Това е количеството сертифицирани домати/вж. л.217 и сл. от том първи/, годни за храна, за което са
представени сертификати. Липсват доказателства, а и не се твърди през спорния период да е съставян констативен
протокол, че част от произведените през периода домати не са годни за храна.
Следователно дружеството е в невъзможност да произведе за спорния период
твърдяното количество от 420 тона оранжерийни домати. Съдът намира, че
заключението на вещите лица по комплексната експертиза не трябва да бъде вземано предвид и да бъде
кредитирано в частта му, съдържаща
отговорите на въпросите какво количество домати е предадено за храна на животни на земеделския производител С.Д. и какъв е
размера на финансовото подпомагане, което би получило „Оранжерии Джулюница С.„ЕООД по реда и при условията на
Наредба №6/2014г. на МЗХ за предоставените безвъзмездно 420тона домати, тъй
като тези отговори представляват хипотетични такива, доколкото не бе доказано
по безспорен начин реалното
производство и съответно
предоставяне на такова количество домати за
храна на животни. Иначе казано, отговорите на експертите би следвало да бъдат
обсъждани и кредитирани само ако бе безспорно доказано количеството
набрани и предоставени безвъзмездно за храна на животни домати. След като точно този факт -
действителното количество домати, които са били набрани и изтеглени от пазара –
не бе доказано, е безпредметно да се разсъждава и установява какъв би бил
размера на финансовото подпомагане, които би получило дружеството при конкретно
количество домати, по отношение на които е приложена мярка „изтегляне от пазара“.
Тук е мястото
да бъде посочено, че бе доказана и невъзможността такова количество домати да бъде използвано
за храна
на отглежданите през процесния период животни от земеделския производител
С.Д.. Съдът дава изцяло вяра на заключението на ***Д.М., че количеството домати, което
може да бъде използвано за храна на животни за периода 18.08.2014г. –
31.08.2014г., без да им навреди наздравето е 17,5тона, както и че е недопустимо
изхранването на едро-преживни животни
като кравите в случая само с домати и че в България не съществува практика за
отглеждане на крави, биволици,телета и малачета само с домати или комбинирано с други фуражи. Това
заключение на ***М., както и другите
доказателства, събрани по делото относно невъзможността да бъде произведено и
предоставено твърдяното количество домати за спорния период обоснова извода на съда, че не е
доказано от страна на „Оранжерии
Джулюница С.„ ЕООД причиняването на имуществена вреда, произтичаща от
непредоставяне на финансово подпомагане по реда и при условията, регламентирани в Наредба №6/2014г.
на МЗХ дори за частта от 180 тона/от първоначалната претенция от 420 тона/ оранжерийни домати по отношение, на които се
твърди да е приложена мярка „изтегляне от пазара“ чрез предоставянето им за
храна на животни.
Представените
товарителници за осъществения транспорт, дори и да отговарят на всички законови изисквания относно изискуеми
реквизити, са без правно значение за установяване на правонрелевантния
факт-установяване причиняване на имуществени вреди на дружеството в конкретния
случай. Аналогично, представените заповеди, с които е разпоредено извършването за собствена сметка на превоз на стоки са
неотносими към правния спор и не
допринасят за неговото изясняване,тъй като не установяват реалното действителното производство на въпросните
количества домати. Отделно от
това съдът при съпоставка на представените заповеди за извършване на превоз за
собствена сметка относно количествата домати,които трябва да бъдат транспортирани с количествата домати отразени като произведени и заскладени за съответния
период констатира драстични разминавания,които разминавания подкрепят тезата на ответника за невъзможността да бъде
произведено соченото количество домати от 420тона- произведени и
заскладени за периода 17.08.2014г.-
31.08.2014г. са 79,62тона домати, а според създадените за нуждите на процеса
документи са транспортирани и предадени
в кравефермата в с.Ресен 420 тона домати.
Дори и по отношение на това количество
домати-180тона обаче, настоящият съдебен
състав счита,че не се доказа на ищеца да са причинени имуществени вреди. Ангажираните доказателства съдът намира
за негодни да установят реалното, фактическо набиране и съответно предоставяне
на набраното количество домати безвъзмездно за храна на животни. Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетелите С.Г.,Д.Д.и С.Г.относно
количеството набрани домати през месец август 2014г. и възможността това
количество действително да бъде набрано и съответно по отношение на него да
бъде приложена мярка „изтегляне от пазара“ с оглед личната заинтересованост на всеки един от
тези свидетели от изхода на делото.
Дори и да се
приеме, с оглед предмета на делото до размера от 180 тона, съгласно
влязлото в сила решение на съда за отхвърлена част от иска, и изложените
по-горе съображения, че фактически е произведено
количество домати
от 150,7 тона, то това набрано количество домати не е било предоставяно
за храна на животни, а е било
реализирано чрез продажбата му на пазара. Така само от свидетелските
показания на счетоводителя-св. Г./вж. л.339- гръб том втори от делото/ е
посочено, че за месец август 2014г. има реализация на пазара на около 50 тона
домати, а количеството реализирани домати през 2014г. преди м. август е
200тона. Конкретни счетоводни данни за това не са представени по делото/нито
първични търговски и счетоводни документи, нито счетоводни регистри/. Анализът
на свидетелските показания на тази група свидетели дава основание да бъде
направен извод, че цялото количество домати, които са били набрани през този
период са били реализирани-продадени- посредством складовите бази на
дружеството и де факто не е имало изтегляне на домати от пазара и
предоставянето им безвъзмездно за храна на животни, тъй като произведените
зеленчуци били качествени, към тях имало
интерес и те били веднага продавани. В подкрепа на този извод на съда са
и показанията на свидетелката Г., която
заявява, че в качеството си на експерт извършващ сертифициране на
произведените от „Оранжерии Джулюница С.“ ЕООД домати през процесния период, че
е сертифицирала като годни за
консумация, както и че не е издаван
констативен протокол за негодна за консумация продукция. Ето защо съдът
счита, че свидетелските показания на всички
свидетели, посочени от
жалбоподателя, чрез които се домогва да докаже набирането дори на 180 тона домати и съответно предоставянето
им безвъзмездно за храна на животни, разглеждани в тяхната съвкупност, водят до
друг извод, различен от целения от
„Оранжерии Джулюница С.“ЕООД. Съдът въз основа на анализираната
докзателтвена съвкупност формира краен
извод, че през спорния период 18.08.-31.08.2014г. цялото количество набрани
домати/които са 150,7 тона, а не 180т./ са
били продадени и никакво количество от тях не е изтегляно от пазара реално и не е било предоставяно безвъзмездно за храна
на животните, отглеждани от земеделския
производител С.Д.. Щом продукцията е реализирана на пазара, то производителят
не е засегнат от последиците на ембаргото от РФ и не са налице основания да
бъде изплатена финансова компенсация. Макар да се говори за подпомагане, то
следва да се разпредели между тези, които действително са понесли загуби,
поради невъзможността да реализират на пазара произведените вече домати в
случая.
Ако в най-благоприятния за ищеца вариант следва да се
допусне, че част от тези 150,7 тона произведени домати все пак са изтеглени от пазара, то тази
част следва да се определи на 100,7 тона, т.к. според счетоводителя 50тона са
реализирани на пазара през м. август. В тази връзка, ако бе приел иска за
доказан по основание, настоящият състав би определил размера на дължимата
финансова компенсация по реда на Приложение №2 към чл.13, ал.1 на Наредба №6/28.08.2014г. на
МЗХ, а именно: 100,7 тона по 274,5 евро/минимална ставка за домати/, което
възлиза на 27 642,15 евро общо, или 54 040,40лева. Както вече бе
изложено по-горе съдът не намери фактическо и правно основание да присъди тази
сума на ищеца.
В заключение, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз
основа на приетите за установени по делото обстоятелства и на закона, съдът
формира следния извод.
VІI. Решаващ правен извод:
Отговорността в случая се търси на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е за вреди от незаконосъобразни фактически
бездействия. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ е необходима причинна връзка между това
бездействие и причинения вредоносен резултат, като елемент от фактическия
състав. На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането от
административния орган. В конкретния
случай недоказано от страна
на „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД
остана наличието на увреда, причинно-следствена
връзка между бездействието на административния орган и претендираните вреди, както и че в резултат
точно на това бездействие дружеството е претърпяло вреда – неполучаване на
финансова компенсация за прилагане на мярка „изтегляне от пазара „ на 180 тона
оранжерийни домати по условията и реда на Наредба №6/2014г. на МЗФ именно в размер
на 96 637,56лв. При недоказаност на
иска по основание и размер същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Не на последно място необходимо е да
бъде посочено, че от страна на дружеството се претендира да бъде обезщетено за една евентуална
финансова компенсация, която би получило, т.е. пропусната полза. Както вече бе посочено предоставянето на
финансовата компенсация е сложен фактически състав, изискващ извършването на
поредица от фактически и правни
действия, като не съществува задължение
за компетентния да постанови изплащане
на такива компенсации орган само въз основа на
своевременно подадено заявление
за намерение задължително да разпореди изплащане на претендираната
компенсация. Освен това, на обезщетяване
по реда на чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ подлежат единствено
настъпили вреди от загуба, но не и пропуснати ползи/в този смисъл е
решение по адм.дело № 9388/2012 на ВАС/.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
предвижда обезщетение за вреди, което включва само претърпяната загуба, а не и
пропуснатата полза. Тъй като се прилагат норми на специален закон, които дават
уредба на особен вид имуществена отговорност, те не могат да се тълкуват разширително
по начин, че действието им да се пренася върху случаи, които не са изрично
обхванати. Дори да се застъпи обратното разбиране, искът пак би следвало да се
отхвърли като неоснователен, тъй като не е доказано бъдещото и сигурно
увеличени ен аимуществото ан ищеца в конкретен размер.
По изложените съображения съдът
намира, че въпреки ангажираните доказателства „Оранжерии Джулюница С.„ ЕООД не доказа, да е претърпял имуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие
от Областна дирекция“ Земеделие „
– гр.Велико Търново.
VІІI. По разноските:
Съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, както в случая, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Ответникът е защитаван в процеса от адвокат, който е поискал разноски и е представил Списък на
л.62. Представени са доказателства, че е платено по банков път АВ в размер на
4 113,60лв. с ДДС. Искането е основателно и следва да бъде уважено в
посочения размер, т.к. не е налице
възражение за прекомерност, макар съобразно отхвърлената част от иска,
минималното АВ по чл.8, ал., т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдС такова да възлиза на 3 429,12лв.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с ал.1 от с.з. и чл.203 от АПК, както и чл.235 и
236 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, XI-ти адм.
състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска на дружеството „Оранжерии
Джулюница С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от управителя С.Г.С., предявен срещу Областна дирекция „Земеделие„ – гр. Велико Търново на
МЗХ за заплащане на сумата 96 637,56 лв., представляваща имуществени
вреди, причинени на дружеството в
резултат на незаконосъобразното
бездействие на административния орган,
изразяващо се в невключване в списък
Образец№2 по Наредба №6/28.08.2014г. на МЗХ на своевременно подаденото заявление за
намерение, като в резултат на
това бездействие дружеството е лишено от
финансово подпомагане в размер на 96 637,56лв. за 180 тона оранжерийни домати по отношение, на които е приложена
извънредна мярка „изтегляне от пазара“ за периода 18.08.-31.08.2014г.
ОСЪЖДА търговско
дружество „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД,
с ЕИК104590453, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано
от управителя С.Г.С., да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Велико
Търново, сумата 4 113,60лв/четири хиляди
сто и тринадесет лева и шестдесет стотинки/, представляващи разноски по
делото, за адвокатско възнаграждение с включен ДДС за производството пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България, с касационна жалба, която се подава
чрез ВТАС, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
На
основание чл.138, ал.1 от АПК препис от настоящия акт да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: