РЕШЕНИЕ
Номер: 17.05.2017 г. гр.Ст.Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд VI наказателен
състав
На десети май
Година: 2017
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Марианна Колева
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 723 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е
наказателно постановление (НП) № 24-001191 от 07.02.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Стара Загора.
Жалбоподателят „....”
ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК ...., твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е
неоснователна, и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на НП, намери за установено следното:
С обжалваното
НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001191 от 13.01.2017 год., жкалбоподателят е
санкциониран на основание чл.415в, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („За нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 50 до 100 лв.”) във
връзка с чл.414, ал.1 от КТ („Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ („При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в
размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната”),
изразяващо се в това, че в качеството му на работодател (съгласно пар.1, т.1 от
ДР на КТ „работодател” е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа
от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател) при
добросъвестно изпълнение на трудовите им задължения не е изплатил трудовите
възнаграждения за м.юни 2016
год. в размер на 60 на сто от брутните им трудови възнаграждения, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната, на Ш.Р.Р., ЕГН ********** -
в размер на 365,13 лева сума за получаване, Б.А.Х., ЕГН ********** - в размер
на 365,13 лева сума за получаване, Л.Д., ЕГН ********** - в размер на 362,93
лева сума за получаване, О.Д., ЕГН ********** - в размер на 49,49 лева сума за
получаване, Р.С.С., ЕГН ********** - в размер на 365,13 лева сума за
получаване, и С.М.К., ЕГН ********** - в размер на 362,93 лева сума за
получаване, в срок до 20.07.2016 год. (макар и да не е налице изрично позоваване
от страна на административно-наказващия орган на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, съгласно последната работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа), поради което е в
нарушение от 21.07.2016 год.
Според чл.4 от Вътрешните
правила за работната заплата в „....” ЕООД (л.24-28 от делото) работната
заплата се изплаща не по-късно от 20 число на месеца, следващ месеца, през
който е положен трудът.
С преписката
бяха представени 3 броя копия на разчетно-платежна ведомост за м.юни 2016 год.
– л.12, л.44 и л.45 от делото, като и според трите на споменатите в АУАН и НП
лица жалбоподателят е начислил трудови възнаграждения в посочените от
наказващия орган размери, т. е. всичките под размера на установената за
страната към този момент минимална работна заплата – 420 лева (ПМС № 375 от
28.12.2015 год.), но:
в приложеното
на л.12 от делото копие на разчетно-платежната ведомост липсва подпис,
удостоверяващ получаване на начисленото му трудово възнаграждение от лицето Ш.Р.,
а в графата за подписи на останалите лица има положени графични знаци,
наподобяващи отметки, поставени неясно от кого и кога, без да може да се
изключи по категоричен начин възможността това да са подписите на тези лица;
в приложеното
на л.44 от делото копие на разчетно-платежната ведомост фигурира подпис
единствено срещу името на лицето Р.С.С., удостоверяващ получаване на
начисленото му трудово възнаграждение, като липсват подписи на останалите лица;
в приложеното
на л.45 от делото копие на разчетно-платежната ведомост фигурира подпис
единствено срещу името на лицето О.Д., удостоверяващ получаване на начисленото
му трудово възнаграждение, като липсват подписи на останалите лица.
Същевременно с
преписката са представени и преводни нареждания (л.40-43 от делото), според
които жалбоподателят е превел по банков път трудовите възнаграждения за м.юни
2016 год., както следва: на лицето Л.Д.- на 12.07.2016 год., а на лицата Ш.Р.Р.,
Б.А.Х. и Р.С.С. – на 24.01.2017 год.
Поради
противоречивите доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения за м.юни
2016 год. на посочените в НП лица, всички изхождащи от жалбоподателя, беше
назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която
и приложенията й (л.75-87 от делото) се установи, че на нито едно от посочените
в НП лица не е било изплатено начисленото му трудово възнаграждение за м.юни
2016 год., включително и към датата на изготвяне на експертизата – 01.05.2017
год. Заключението на експертизата беше изслушано в съдебно заседание, не беше
оспорено от страните и беше прието от съда като компетентно и добросъвестно
изготвено (отговорите на поставените задачи са обосновани от експерта), поради
което и съдът намира, че следва да го кредитира с доверие.
При тези данни
съдът намира за доказано, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение
на чл.414, ал.1 от КТ, но отговорността му неправилно е била ангажирана по
чл.415в, ал.1 от НК, предвиждащ по-леко наказание, тъй като нарушението не е
било отстранено непосредствено след констатирането му, а и към момента. От
друга страна обаче, понеже липсва подаден от прокурора против НП, съдът не може
да влоши положението на жалбоподателя, като измени НП, налагайки му по-тежкото
наказание по основния състав на чл.414, ал.1 от КТ - имуществена санкция в размер
от 1500 до 15 000 лева. Ето защо, макар на жалбоподателя да е било наложено
по-леко наказание от предвиденото за извършеното от него нарушение, НП следва
да бъде потвърдено, като на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3
от НПК жалбоподателят бъде осъден да заплати направените от бюджета на съда
разноски за изготвянето на съдебно-икономическа експертиза в размер на сумата
от 220 лева.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 24-001191 от 07.02.2017 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА
....” ЕООД гр.Стара Загора със седалище
и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.„Генерал Столетов” № 74, ет.1, ап.2,
ЕИК ...., да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната
сметка на Старозагорския районен съд сумата от 220 (двеста и двадесет) лева,
представляваща направени по делото разноски от бюджета на съда за изготвянето
на съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: