Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260369
гр. Пловдив, 12.10.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4735/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия
К, № 3738391, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 ЗДвП на М.М.Д. е наложена
глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат конкретни доводи
за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане
за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не е ангажирала становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен
ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно спазването на срока за
обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата
страна писмо вх. № 261079/19.08.2020 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 12/
и към датата на съдебното заседание не е съставена и налична в администрацията
разписка за надлежно връчване на ЕФ, поради което и такава не може да се
предостави на съда. Отделно от това, конкретизирано е, че в системата за
управление на АНД липсва въведена дата на връчване.
Трайно утвърдено е разбирането както в
теорията, така и в съдебната практика, че в
тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт,
а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в
чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е
започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било
равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да
документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по
делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакувания Електронен фиш намери,
че са налице основания за неговата отмяна, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Съображенията в тази насока са
следните:
Електронният фиш е издаден за това, че
на 28.06.2020 г. в 10:13 часа
в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ номер 53, посока ул. „Ландос“, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ ч, лек
автомобил с рег. № ***, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема
скорост от 74 км/ ч, тоест с превишение на скоростта от 24 км/ч.
Видно от приложената по делото справка
за регистрация на МПС собственик на автомобила е санкционираното лице - М.М.Д..
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното
положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно
уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по - конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, следва да са налице следните условия:
-
използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени
в удостоверението за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта - чл. 8 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно
е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система;
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания
е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата
на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда не е
спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Действително, по делото формално е
представен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство, който
обаче не е надлежно попълнен. В същия
като начален час на работа е посочен 07:30 часа, а като краен такъв – 09:30
часа. Посочената констатация, съпоставена с отразения в обжалвания
електронен фиш час на нарушението, а именно 10:13 часа води до неизбежния извод за дефицит, равняващ се
на липса на Протокол по чл. 10 от Наредбата за нарушението, за което е издаден
обжалвания ЕФ.
В аспект на гореизложеното следва да
се отбележи, че несъставянето на
Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна практика Протокола
по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС съобразно нормативните
и техническите изисквания. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г.
по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
При липса на надлежно попълнен
протокол само може да се предполага,
че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.
и АТСС е използвано съобразно
приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре
известно административно-наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Налице е и допълнителен аргумент
обосноваващ особена същественост на допуснатия порок в дейността на наказващия
орган. Това е така доколкото заснемането
на водачите на МПС с АТСС представлява аналога в административно-наказателния процес на използването на
специални разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този метод
за събиране на доказателства се нарушават
основни конституционно закрепени права и свободи на гражданите /чл. 32
от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране баланса между интереса на
обществото от разкриване на извършените престъпления/нарушения и интереса на
гражданите от неприкосновеност на личната им сфера, законодателят е предвидил
строга процедура по прилагане на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води
до процесуална негодност на извършеното заснемане.
В този смисъл е както практиката на
ВАС - ТР 1/2014г., така и трайната
практика на ВКС и ЕСПЧ- Така Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, както и
решение по делото Горанова- Караенева срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните
права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за
саниране на пороците в административния процес е неприложим.
При този изход на спора право на
разноски съгласно новелата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН би имал жалбоподателят.
Доколкото обаче същият нито е изявил претенция за присъждане на разноски, нито
реално е доказал заплащането на такива, то и не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш
серия К, № 3738391, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 ЗДвП на М.М.Д., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС