Решение по дело №326/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П. Т. К., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1085-000110/14.02.2025 г., издадена от началник на група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ - Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят счита издадения административен акт за нищожен, а алтернативно - незаконосъобразен. Иска се от съда да обяви обжалваната заповед за нищожна или съответно да я отмени изцяло като незаконосъобразна. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата – началник на група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ - Русе, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки с вх. № 3504/24.07.2025 г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира в размер по-висок от този определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, след извършване на служебна проверка по чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, прие за установено следното:

По повод съобщение относно издадената Заповед № 25-1085-000110 на лицето П. Т. К., е извършена проверка на адрес: гр.Русе, [улица], вх.1, ет.4, ап.9, за която е съставена докладна записка peг. № 1882р-2914/20.02.2025 г. от ПИ З. З. (л. 13 от преписката). Извършена е и проверка на адрес: гр. Две могили, [улица], за която е изготвена докладна записка от ПИ С. С. (л. 9 от преписката). При извършените проверки лицето не е било открито на посочените адреси.

На 07.03.2025 г. съобщение с peг. № 108500-5176/07.03.2025 г. е било поставено на таблото за обявления в сградата на сектор „Пътна полиция“ гр. Русе за времето до 17.03.2025 г. включително (л. 7 от преписката).

На 18.03.2025 г. е съставен протокол за удостоверяване на процедурата по чл.61, ал.1 във връзка с чл.18а, ал.10 от АПК, по повод съобщаване на издадена заповед по чл. 171 от ЗДвП, в който ръкописно е вписан следният текст: „Връчено по реда на АПК! 18.03.25 г.“ и е положен подпис.

След извършена от съда служебна справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г., бе установено, че към дата 03.04.2025 г. последният постоянен и настоящ адрес на лицето П. Т. К. е в гр. Две могили, [улица]. Предходно заявеният от него настоящ адрес, считано от 30.03.2012 г. бил в гр. София, район „Искър“, [жк], вх.Б, ет.4, ап. 14. По делото не са налични данни за извършена проверка на този адрес с цел установяване на лицето за връчване на оспорвания административен акт.

Следователно от установените по делото факти, не може да се направи извод, че ЗППАМ е връчена редовно при условията на чл. 18а АПК.

С оглед изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Оспорената заповед е издадена на 14.02.2025 г. от С. П. Й. на длъжност началник група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“. С нея на оспорващия К. е приложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена справка на 13.02.2025 г. за контролни точки на водача на МПС П. Т. К., е установено, че са отнети всички контролни точки от първоначалния максимален размер /39/, определени от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 157 ал.З от ЗДвП. Водачът е изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, издадени за нарушения по ЗДвП както следва: 1. С НП 22-0273-000212, влязло в сила на 24.08.2022 г. са отнети 6 контролни точки; 2. С НП 23-0457-000194, влязло в сила на 05.09.2023 г. са отнети 10 контролни точки; 3. С НП 24-1275-002581, влязло в сила на 11.12.2024 г. са отнети 10 контролни точки; 4. С НП 24-0247-000383, влязло в сила на 17.01.2025 г. са отнети 10 контролни точки; 5. С НП 24-0819-003242, влязло в сила на 14.01.2025 са отнети 10 контролни точки.

В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, изготвена от административния орган, в която в табличен вид са посочени наказателните постановления, с които на оспорващия К. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки.

Според справката, както и от приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на П. Т. К. са отнети посочените в ЗППАМ общо 46 контролни точки.

Относно цитираното в оспорената заповед пето по ред НП, се установи следното:

С НП № 24-0819-003242 от 11.11.2024 г. на началник група в ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, на оспорващия К., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, се отнемат 10 контролни точки (л. 43 от преписката). Видно от приложените по делото: копие на жалба, подадена чрез АНО до РС – Варна, копие от придружителното писмо, с която същата е изпратена до съда, разпечатка от интернет страницата на РС –Варна на протокол от избор на съдия-докладчик и разпореждане по АНД № 1568/2025 г. по описа на Районен съд – Варна (л.19-л.24 от делото), посоченото НП е обжалвано от П. Т. К. по съдебен ред и по жалбата е образувано АНД № 1568/2025 г. по описа на Районен съд – Варна. Жалбата е приета за допустима и е разгледана в открито съдебно заседание по АНД № 1568/2025 г. по описа на АС – Варна, видно от разпечатки от интернет страницата на РС – Варна на протокол рег. №2208/08.05.2025 г. и протокол рег. №2930/12.06.2025 г. (л.40-л.44 от делото).

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред. Не е налице основание за нищожност на оспорваната заповед.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед с рег. № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.2 са посочени и началниците на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ (л.18 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.л.16-17 от делото), с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Видно от удостоверение рег. № 1085р-5379/09.07.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе (л.53 от делото), С. П. Й. – началник група АНДОАПТПВ в сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Русе на 14.02.2025 г. не се е намирала в законоустановен отпуск. Видно от удостоверение рег. № 336р-18798/09.07.2025 г. на началник сектор ФО при ОДМВР – Русе (л.54 от делото), С. П. Й., не е била в отпуск поради временна неработоспособност на 14.02.2025 г.

Процесната заповед за прилагане на ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за прилагането на ПАМ.

В хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.

Оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

На основание чл. 157, ал. 1 от същия закон, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/; при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 2/; след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 3/.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Издаването в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с посочени 5 броя наказателни постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 46. Не е налице служебно възстановяване на контролни точки, по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства е установено, че оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание за това, доколкото не е доказана първата изискуема предпоставка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността, поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед. Според представените по делото доказателства, по описа на Районен съд – Варна е образувано и висящо към момента съдебно производство по АНД № 1568/2025 г. по обжалване на НП № 24-0819-003242 от 11.11.2024 г. на началник група в ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна; Следователно посоченото в оспорената заповед последно по ред наказателно постановление, с което се отнемат 10 контролни точки, не е влязло в сила, от което се налага извод, че не е налице соченото в оспорената заповед фактическо основание за прилагане на ПАМ, а именно изчерпване на всички контролни точки. Напротив, от данните по делото се установява, че водачът към датата на издаване на оспорената заповед е с 36 контролни точки, тъй като поради невлязлото в сила НП № 24-0819-003242/11.11.2024 г., посочените като отнети с него к. т. не са били отнети към момента на издаване на обжалваната заповед.

Липсата на отнемане на всички 39 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, води до извод, че към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят не е загубил правоспособност да управлява моторно превозно средство по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

С оглед преценката, извършена по реда на чл. 142, ал. 1 АПК, не са налице предпоставките по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за издаване на оспорената заповед, поради което същата следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправните разпоредби.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Русе, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 1010 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 1000 лева - договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за процесуално представителство, правно съдействие и защита от 30.04.2025 г. (на л. 5, гръб от делото).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000110/14.02.2025 г., издадена от началник на група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ - Русе.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Русе да заплати на П. Т. К., [ЕГН] сумата в размер на 1010 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.