№ 111
гр. Велико Търново, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20254001000106 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от „Анса Борима“ ООД с. Борима
против Решение № 6/ 14.02.2025 г. по т.д. № 30/ 2024 г. по описа на ОС – Ловеч в
частта, с която съдът е осъдил дружеството на основание чл.53 и сл. от Конвенцията
относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. да заплати на
Мавита СРЛ (Mavita SRL) – дружество, учредено съгласно законите на Република
Италия, сумата 41 820 евро с левова равностойност 84 952.47 лв., представляваща
дължима по договор за изработка от 11.01.2023 г. цена на 123 000 бр. метални винтове
4x21 Запечатващ се Fil. Ultrarapido от общо поръчани 150 000 бр., както и сумата 1
615.51 евро с левова равностойност 3 159.66 лв. – законна лихва от деня на забавата –
18.05.2023 г. до датата на предявяване на иска 19.04.2024 г. и със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, защото съдът неоснователно приел:
че между страните е налице договорно правоотношение – в действителност между тях
било подписано само рамково споразумение, уреждащо преддоговорни отношения; че
договорът между тях е за търговска продажба на стоки, чиято уредба е съгласно
Виенската конвенция за международна продажба – в случая правоотношението било
по договор за изработка и Конвенцията била неприложима; че е налице договореност
за втори и трети транш на винтове – било установено, че такива не били поръчвани, не
1
били произведени и липсвало основание за заплащане на цената им; че ищецът
произвел цялото количество винтове и имал готовност да ги предостави –
доказателства в тази насока не били ангажирани; че няма изразена от страна на „Анса
Борима“ ООД воля за прекратяване на договорните отношения – по делото бил приет
като доказателство имейл от 02.03.2023 г. за анулиране на поръчката за винтове по
рамковото споразумение. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Мавита СРЛ (Mavita SRL) е
депозирала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба, като
излага подробни съображения по всяко едно от наведените от жалбоподателя
оплаквания. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В
изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна
проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. Решението на ОС – Ловеч не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която искът на „Мавита“ е отхвърлен за сумата над 41 820 евро до пълния
претендиран размер 46 580 евро – цена по договор за изработка на метални винтове
над 123 000 бр. до 124 800 бр., както и искът за мораторна лихва над 1615.51 евро до
пълния претендиран размер 1 984.44 евро.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са следните: „Мавита“ СРЛ
(Mavita SRL) е търговско дружество с ограничена отговорност с регистрация в Италия,
производител на специализирана продукция – стандартни и специални винтове и
подобни изделия, които изработва /валцува, формова/ и доставя при уговорени
условия. Между него и „Анса Борима“ ООД са възникнали търговски отношения през
м.01.2022 г., когато „Анса Борима“ ООД е поискала и получила информация за
дружеството и оферта за три продукта от асортимента му – винтове с кодове
1МА2072, 1МА2074 и 1МА2076, годишният обем на производството им, единичната
цена, срока за изпълнение на поръчката и начина на доставка. По делото не е спорно и
видно от представена разменена кореспонденция, „Анса Борима“ ООД чрез свой
служител Р. П. – специалист по логистика – е направило поръчка до „Мавита“ за
2
доставка на общо 150 000 запечатващи се винта код 1МА2076 с размери 4х20 с
единична цена 0.340 евро, на обща стойност 51 000 евро, които да се доставят EXW /ex
works – франко завода/ на три транша: 25 200 бр. на 12.01.2023 г. при авансово
заплащане по банков път на цена 8 568 евро, 64 400 бр. на 09.02.2023 г. и 64 400 бр. на
16.03.2023 г. при авансово заплащане на цена от по 21 216 евро за всеки от тези два
транша. Тази поръчка е достигнала до „Мавита“ и в имейл от 09.01.2023 г. Р. П. –
служител на дружеството – е уведомило, че доставките не могат да бъдат реализирани
преди края на март – началото на април. По повод на това поръчка е ревизирана, като
количеството на винтовете за първи транш от 25 200 бр. е променено на 26 200 бр. и
срокът на доставка е посочен за 24.03.2023 г., съответно са намалени количествата по
втори и трети транш от 64 400 бр. на 62 400 бр. и сроковете на доставка за втория е за
21.04.2023 г. и за третия – за 15.05.2023 г. Ревизираната поръчка е заведена под № 882/
11.01.2023 г. и потвърдена от „Мавита“ с потвърждение № 41758/ 11.01.2023 г.
Потвърждаването й е достигнало до предложителя, като в имейл от 11.01.2023 г. Р. П. е
изразила благодарност, че поръчката е проверена и потвърдена. По делото е
представен имейл от П. до Р. П., датиран на 02.03.2023 г., със съдържание да бъде
анулирана поръчка № 882 за всички позиции, тъй като необходимото количество за
2023 г. е намалено наполовина и наличността на склад ще бъде достатъчна за покрИ.е
на нуждите при изпълнение на поръчки на дружеството АББ. С имейл от същата дата
Р. П. е отговорила, че поръчката не може да бъде анулирана, защото общото
количество вече е произведено и стоките ще бъдат доставени в съответствие с
договореното.
По делото не е спорно, че на 12.04.2023 г. „Анса Борима“ ООД е получила 27
000 бр. винтове код 1МА2076 на стойност 9 180 евро, която сума е заплатена от
дружеството авансово по издадената му проформа фактура № 9/17.03.2023 г. От
представената електронна кореспонденция се установява, че на 13.04.2023 г. „Мавита“
е уведомила „Анса Борима“ ООД, че през м.април ще работи до 21.04. и за следващата
седмица /след 13.04.2023 г./ ще бъдат готови с количество от около 20 000 бр. от
поръчаните винтове, които могат да получат, ако желаят. В отговор Р. П. е заявила, че
за момента разполагат с достатъчно компоненти, за да осигурят производството си,
затова, когато цялото поръчано количество винтове бъде готово, тогава да бъде
изпратена проформа фактура за плащане. На 18.05. Р. П. е изпратила проформа
фактура № 16/18.05.2023 г. за 137 000 бр. винтове на стойност 46 580 евро. Видно от
кореспонденцията, след получаване на фактурата между двете дружества са
провеждани телефонни разговори и във връзка със същите на 24.05.2023 г. „Мавита“ е
завила на „Анса Борима“ ООД, че разбира затрудненията на дружеството, но не може
да отложи датите на доставка и плащане, като най-доброто, което може да предложи, е
доставката на материалите и плащането да се раздели на два транша – 62 400 бр. за м.
април да се заплатят и доставят през м. май, а 62 400 бр. за м. май – до м.юни 2023 г. В
3
имейла е посочено, че дружеството е изпълнило поръчката, изработвайки поръчаните
специални части, което кореспондира със счетоводните отразявания при „Мавита“ за
завеждане в склада на 21.04.2023 г. на 62 400 бр. винтове и на 15.05.2023 г. – на още 62
400 бр. /л.146 от делото/. От представената електронна кореспонденция се установява
последващата хронология на отношенията – намесата на трети лица за уреждане на
спорния въпрос по заплащане на поръчаните винтове – дружествата ABB S.P.A. и Анса
Композити Италия /Ansa Compositi/, които са били наясно с отправената поръчка,
защото техни служители също са били адресати на разменените от Р. П. и Р. П. имейли
– А. П. на първото дружество и С. К. на второто дружество, която съгласно
информацията в официалния сайт на Ansa Compositi е производствен мениджър на
всички български фабрики. Водените разговори за заплащане на поръчаните продукти
не са довели до резултат.
При изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло споделя
формирания от ОС – Ловеч извод за основателност на предявения от „Мавита“ против
„Анса Борима“ ООД иск с правно основание чл.53 и сл. от КМПС – Виенската
конвенция за международна продажба на стоки от 1980 г., ратифицирана от Република
Италия и Република България и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените
подробни мотиви.
Безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, основано на сключен между тях договор за международна продажба
на стоки. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че страните са имали само
преддоговорни отношения и са подписали рамково споразумение. Преддоговорните
отношения са възникнали в началото на 2022 г., когато „Анса Борима“ ООД е
уведомена за единичната стойност на винтове с кодове 1МА2072, 1МА2074 и
1МА2076, годишният обем на производството им, срока за изпълнение и начина на
доставката им. На 11.01.2023 г. „Анса Борима“ ООД е отправила до „Мавита“
конкретно предложение за доставка на определен продукт, в точно количество, при
посочени цена и срокове за доставка, при определен начин на заплащане и реализиране
на доставката. Това предложение е прието от адресата и приемането му е достигнало
до предложителя, което е потвърдено от негов служител с изразяване на благодарност.
Налице е двустранно съглашение за възникване на правна връзка между двете
дружества със съществени елементи, определящи характера на договора. Изцяло
неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че първоинстанционния съд
неправилно е квалифицирал спорното правоотношение между страните като договор
за продажба на стоки вместо като договор за изработка. Основният възприет в
теорията и съдебната практика разграничителен критерий между типичния договор за
изработка и договора за продажба е дали е възложено изработването на уникален,
специфичен продукт, различен от останалата типична за конкретния производител
стока или се касае до произведена от продавача със собствени средства и материали
4
продукция, предназначена за широко предлагане на различни клиенти. В този смисъл,
обстоятелството, че предмет на един договор е доставката на продукти, които следва
да бъдат изработени от доставчика, не характеризира договора като такъв за
изработка, когато става въпрос за стоки, предлагани от доставчика на широк кръг
потребители като част от производствения му асортимент и изработвани в количества
според заявеното от тях. Освен това, в настоящия казус страните по договорното
правоотношение са регистрирани и имат място на дейност в различни държави –
членки на ЕС, т.е. касае се до договор с международен елемент и при липсата на
двустранно споразумение между България и Италия относно този вид сделки, следва
да намери приложение Виенска конвенция за международна продажба. Сделката не е
изключена от предметния обхват на същата съгласно чл.2 КМПС. Изрично в чл.3, ал.1
КМПС е предвидено, че договорите за доставка на стоки, които предстоят да бъдат
изработени или произведени, се считат за продажби, освен ако страната, която ги
поръчва, се е задължила да достави съществена част от материалите, необходими за
изработката или производството. Както бе посочено, случаят не е такъв. Сключеният
на 11.01.2023 г. между „Анса Борима“ ООД и „Мавита“ договор е типичен търговски
договор за покупко-продажба на стоки и отношенията между страните следва да бъдат
разгледани на тази плоскост.
Договорът ги обвързва със силата на закон. В съответствие с договореното
„Мавита“ се е задължила да произведе 150 000 бр. винтове код 1МА2076, които да
достави EXW на „Анса Борима“ ООД на три транша след авансово заплащане на
цената на всеки транш. Съгласно утвърдените от Международната търговска камара
правила ИНКОТЕРМС, които дефинират отговорностите на продавача и купувача при
международни доставки на стоки, договорката между страните за доставка на стоките
EXW /ex works – франко завода/ означава, че продавачът е изпълнил задължението си
за доставка, когато е предоставил стоката на разположение на купувача в своите
складове и купувачът поема всички рискове и разходи по превозването им от
складовете на продавача до желаното местоназначение, вкл. по експедиция и
митническо оформяне. Неоснователно жалбоподателят сочи, че авансовото заплащане
на цената на винтовете е предварително условие за изработката им и доколкото такова
липсва, липсва съгласие за производството и доставката им. Волеизявлението на „Анса
Борима“ ООД да получи 150 000 бр. винтове код 1МА2076 на три транша в конкретно
посочени срокове срещу насрещно заплащане на сумата 51 000 евро е направено с
поръчката до „Мавита“, която е приета. По взаимна воля на страните, установима от
разменената кореспонденция, договорът е изменен в частта за срока на изпълнение на
втори и трети транш, като двата транша са обединени в една обща доставка.
Авансовото плащане не е условие за изработване на винтовете, а е договорено като
условие за получаване на вече изработените винтове. Именно затова, след
изработването на винтовете по първия транш, „Мавита“ е представила на „Анса
5
Борима“ ООД проформа фактура и след заплащането й стоката е доставена. От
доказателствата по делото се установява, че винтовете по втори и трети транш са били
изработени и заприходени на склад при продавача на датите, договорени като срок на
доставките, и непосредствено след втората дата – 15.05.2023 г. е издадена проформа
фактура за цената на сделката. Единствено неплащането на цената им е причина да не
бъдат доставени.
Договорът между страните не е развален на някое от визираните в КМПС
основания. Чл.29, ал.1 КМПС позволява договорът да бъде прекратен чрез просто
съгласие на страните, но направеният от „Анса Борима“ ООД опит за „анулирането“
му с отправяне на искане в тази насока на 02.03.2023 г. не е довел до търсения
резултат, тъй като продавачът се е противопоставил на прекратяването на договорната
връзка, т.е. не е постигнато взаимно съгласие.
Изложеното аргументира извод, че „Мавита“ е изправна страна по
правоотношението и има вземане за цената на изработената от нея на основание на
договора продукция. При определяне размера на дължимата сума правилно
първоинстанционният съд е съобразил, че „Анса Борима“ ООД е получила и съответно
заплатила 27 000 бр. винтове от общо поръчаното количество 150 000 бр., при което
има да получава остатък от 123 000 бр. винтове и следва да заплати цената им от
стойност 41 820 евро /при ед. цена 0.340 евро/. Исковата претенция на „Мавита“ се
явява основателна за този размер и сумата следва да бъде присъдена със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на делото – 19.04.2024 г. до
окончателното й плащане.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск за
заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от 18.05.2023 г. до датата на
предявяване на иска – 19.04.2024 г. „Анса Борима“ ООД е в забава за погасяване на
задължението си към продавача по сделката за заплащане на цената, считано от деня
на получаване от дружеството на издадената проформа фактура. Видно от разменената
кореспонденция това е станало на 18.05.2023 г., поради което е дължима мораторна
лихва. По отношение на размера й и при липса на изразена от страните обща воля за
приложение на българското право, на основание чл.4, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО)№
593/2008 относно приложимото право към договорни задължения приложимо е
правото на държавата по обичайното местопребиваване на продавача, т.е.
италианското право. Същото е доказано от ищеца. Съгласно чл.1284 от Италианския
граждански кодекс процентът на законната лихва се формира на годишна база от
Министъра на финансите с публикация в Официален вестник на Италианската
република не по-късно от 15.12. на годината, предхождаща годината, за която се
отнася. Видно от приложените декрети на министъра на икономиката и финансите
законната лихвата в Италия за периода от 19.05.23 г. до 31.12.2023 г. е била 5 %, а от
6
01.01.2024 г. до 19.04.2024 г. - 2.5%, при което дължимата лихва за периода възлиза на
1615.51 евро.
Предвид съвпадането на правните изводи на двете инстанции, решението на ОС
– Ловеч следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора във въззивното производство, на
Мавита СРЛ следва да бъдат присъдени направените от дружеството разноски –
сумата 4 889.58 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/ 14.02.2025 г. по т.д. № 30/ 2024 г. по описа на
ОС – Ловеч.
ОСЪЖДА „Анса Борима“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Борима, Община Троян, Област Ловеч, ул. 9-ти Септември № 120,
представлявано от управителя М. И. П., да заплати на Мавита СРЛ (Mavita SRL) със
седалище и адрес на управление Милано, Виа Де Никола Е. 0014, 20090, Италия,
представлявано от законния представител Р. М., сумата 4 889.58 лв. /четири хиляди
осемстотин осемдесет и девет лв. и 58 ст./ – направени разноски за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7