Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 773 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни от К.Д.К., С.Р.К.
и Р.Р.К. против „Застрахователна компания“ Л.И.“ АД искове с правно основание
чл. чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищците твърдят, че на 29.08.2017 г. в гр.Ямбол
настъпило ПТП, по вина на водача на л.а „Фолксваген туран“ с рег. № *******– Д.И.Д.,
чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие
настъпила смъртта на родственика на ищците – Р.С.К.. Ищците претърпели
неимуществени вреди, изразили се в болка и страдание от неговата смърт, поради
което претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000
лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2017г. до
окончателното изплащане. Ищцата К.Д.К. твърди, че направила разходи за
погребение в размер на 1450 лв., поради което моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за имуществени вреди в посочения размер, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на разходите до окончателното
изплащане. Претендират разноски. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че
поведението на сочения в ИМ деликвент е било противоправно и виновно; оспорва ищците да са претърпели
неимуществени вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и вредите; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, който допуснал нарушения на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и на чл.114,
т.1 и т.2 от ЗДвП; оспорва предявените искове за неимуществени вреди по размер;
оспорва по основание и размер предявения иск за имуществени вреди; оспорва
претенцията за законна лихва, както и началната дата, от която се претендира,
като се позовава на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
предявените искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ:
За да бъдат уважени тези искове, ищците трябва да ангажират доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че
отговорността на водача л.а „Фолксваген туран“ с рег. № *******е била
застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното
дружество към датата на пътно-транспортното произшествие.
На 13.10.2017г. ищците са
отправили затрахователна претенция до ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, а ищцата К.К. е поискала заплащане и на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1450 лв.
Видно от присъда от
09.10.2018г. по НОХД № 247/2018г. на Окръжен съд –Ямбол Д.И.Д. е призната за
виновна в това, че на 29.08.2017 г., към 18.00 часа, в гр.Ямбол, на ул.“Граф
Игнатиев“, в района на кръстовището между ул. “Граф Игнатиев“ и „Надежда“, при управление на л.а „Фолксваген
турен“ с рег. № *****е допуснала нарушение на правилата за движение по чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикала ПТП с пешеходеца Р.С.К.,
починал на 02.09.2017г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б, вр чл.
342, ал.1 от НК, вр. чл.58 а, ал.4, вр. чл.55, ал.1,т.1 от НК, е осъдена на „лишаване
от свобода“ за срок от една година. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването
на наказанието е отложено за срок от три години. Със същата присъда подсъдимата
е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление
при нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и
чл.116 от ЗДвП и е оправдана по така повдигнатото обвинение.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Ямбол, настоящият състав приема, че е
установено противоправното поведение на водача Д.И.Д., нейната вина, съставомерните последици, които са част от
състава на престъплението/настъпилата смърт на Р.С.К./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 26.06.2019 г. ищцата К.Д.К. е съпруга на починалия, а ищците
Р.Р.К. – М.и С.Р.К. са негови деца./л.206/.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св.К.– сестра на ищцата К.К. и леля на другите двама
ищци, се установява, че в деня на катастрофата К. е била с пострадалия в
болницата в гр.Ямбол. След това К. бил транспортиран до гр.Сливен, защото
изпаднал в безсъзнание. Хирург от Ямбол казал на свидетелката, че пострадалият
няма да се оправи, дори и да му направят операция, няма да дойде в съзнание. В болницата
в гр.Сливен К. била със съпруга си, пристигнала и тяхната дъщеря. Синът им
по това време бил „на далечно плаване“. Веднага го информирали за състоянието
на баща му. След смъртта на К., близките му били съкрушени, много страдали,
дори и внучетата плакали. Свидетелката не е присъствала, когато съпругата на
пострадалия е узнала за неговата смърт.
Видяла я по – късно. К. била неутешима. Дъщеря й била до нея. Свидетелката не
знаела какво да им каже, как да облекчи мъката им. Всички заедно страдали. Впоследствие,
когато се срещала със сестра си, винаги си говорели за починалия, ищцата К.К. й
споделяла колко й липсва съпругът й.
Казвала, че не знае как би се справила, ако децата не са били до нея. Три
- четири години преди произшествието празнували „златна сватба“, имали заедно
51 годишен брак. След смъртта на К. жена му се върнала за известно време в общото
им жилище, но не се чувствала добре там. Синът й С. й предложил да излязат от
Ямбол и да отидат на друго място, където да се разсее. Тя пожелала да отиде в
родното си село. Преди трагедията, семейството често се събирало заедно по
празници. Съпрузите се отнасяли с уважение един към друг. Били стабилна двойка
и се чувствали близки помежду си, помагали си. К. бил грижовен към К. и към
децата си, раздавал се за тях. Р. първа напуснала родния си дом, отишла да учи
висше образование в София, а по- късно и С., след завършване на основно
образование в музикалното училище, също
го приели да учи в София. Докато Р. учела, баща й работел извънредно, за да
осигурява допълнителни доходи и да я подпомага при следването й. Работел в
някаква фирма, но по време на отпуските си работел като комбайнер. Преди 20 г. дъщеря
му Р. „започнала бизнес“. Баща й и майка й поели грижата за децата й, за да
може тя да работи. С. също имал добри отношения с баща си. Събирали се да
празнуват заедно, редовно търсели връзка помежду си. Свидетелката имала непосредствени
впечатления от взаимоотношенията в семейството. През ден, през два, се чувала
редовно със сестра си. Винаги била канена на празници, за да не остава сама,
тъй като съпругът й починал преди 14 години, но тя предпочитала да не се
натрапва. С. и Р. ги виждала поне 3 - 4 пъти в годината, когато пристигали в
Ямбол. Те живеели в София.
Показанията на свидетелката са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие. Така
събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което предявените искове са доказани по
основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищците
към датата на смъртта на техния близък – 74 г. за К.Д.К., 50 г. за Р.Р.К.
и 41 г. за С.Р.К.. Ищцата К.К. е
загубила своя съпруг, с когото са живяли съвместно повече от 51 години, създали
са дом и заедно са отгледали децата си, а след раждането на техните внуци
заедно са се грижили за тях. Ищците С.К. и Р.К. са загубили своя баща, към когото са били
силно привързани. Семейството им е било задружно, обичали са се, взаимно са си
помагали и са разчитали един на друг. Когато дъщерята на пострадалия Р.К. е станала
студентка, той е започнал да работи извънредно по време на отпуските си като
комбайнер, за да изкарва допълнителни доходи и да я подпомага финансово. След
като ищцата Р.К. е започнала собствен бизнес, баща й, заедно със съпругата си, са гледали децата й,
за да може тя да отделя повече време за работата си. Пострадалият е имал силна
връзка и със сина си. След като С.К. е
отишъл да учи в София, двамата са останали близки, редовно са общували помежду
си, заедно са празнували празниците. Свидетелката е виждала децата на
пострадалия в Ямбол по 3 - 4 пъти в годината. След смъртта на К., животът на
близките му драматично се е променил – всички са били неутешими, страдали са
дълбоко. К.К. не е желаела да се завръща в общия им дом. Синът й С. ***, където
е заживяла постоянно. Тя споделяла със св.К.,
че само връзката й с децата й я крепи в този тежък момент, постоянно говорела
за починалия. Децата на К. също страдали дълбоко от загубата на техния баща, когото
обичали и уважавали./св.К./.
Въпреки че трагичният инцидент се е отразил негативно върху емоционалната
сфера на всички наследници на починалия, съдът приема, че синът и дъщерята на пострадалия, като възрастни
хора, които от години живеят и работят в
друг град, имат свой живот и не усещат
така остро загубата на баща си, както я
усеща тяхната майка.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за
неимуществени вреди, по справедливост,
в размер на 150 000 лв. за К.К. и в размер на по 120 000 лв. за С.Р.К. и Р.Р.К..
По предявения иск от К.Д.К. за имуществени вреди с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ:
От представените по делото фактури № 000414/06.09.2017г. и №
*********/05.09.2017г. и касови бонове към тях,
се установява, че ищцата К.Д.К. е направила разходи за погребение на
съпруга си в размер на 1450 лв., поради което искът е доказан по основание и
размер.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от починалия, който нарушил чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.З и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Съдът намира възраженията за
съпричиняване за частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:1.преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; 2. да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика. Съгласно чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при ограничена
видимост.
Видно от влязлата в сила
присъда от 09.10.2018г. по НОХД № 247/2018г. на Окръжен съд – Ямбол Д.И.Д. е
призната за виновна в това, че на 29.08.2017 г., към 18.00 часа, в гр.Ямбол, на
ул.“Граф Игнатиев“, в района на кръстовището между ул. “Граф Игнатиев“ и „Надежда“, при управление на л.а
„Фолксваген турен“ с рег. № *****е допуснала нарушение на правилата за движение
по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикала ПТП с
пешеходеца Р.С.К., починал на 02.09.2017г., поради което и на основание чл.343,
ал.1, б, вр чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл.58 а, ал.4, вр. чл.55, ал.1,т.1 от НК,
е осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от една година. Със същата присъда
подсъдимата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление при нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.2,
т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и е оправдана по така повдигнатото обвинение.
За установяване механизма на настъпване на
катастрофата по делото е изслушана автотехническа експертиза и показанията на
св.Д.. От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на
катастрофата: На 29.08.2017 г, около 18:00 часа, през светлата част на
денонощието в гр.Ямбол лек автомобил „Фолксваген Туран“ с per. № *******се
е движел по ул. „Надежда“ в ж.к. „Диана“, като в края й, непосредствено преди
кръстовището с ул. „Граф Игнатиев“, е спрял на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“. След това автомобилът е навлязъл в „Т“
образно кръстовище, извършвайки маневра „завиване наляво“, в посока с.
Кукорево, като преди да навлезе в дясното платно на ул. „Граф Игнатиев“, отново
е спрял до разделителната ивица. След като се е освободило дясното платно на
бул. „Граф Игнатиев“, автомобилът е довършил започнатата маневра, ускорявайки
до около 24 км/ч. По същото време пострадалият пешеходец се е намирал върху
разделителната ивица на ул. „Граф Игнатиев“, откъдето е предприел пресичане на
дясното платно. Експертът е приел, че траекторията на пресичане на пешеходеца е
била по протежение на „нерегламентирана
пешеходна пътека“ за движение, онагледена в снимковия материал (сн №3). В
определен момент, когато автомобилът се е намирал на около 13,88 метра преди
мястото на удара, пешеходецът е навлязъл в дясното платно движение - от ляво надясно,
спрямо посоката на движение на автомобила. Последвал е челен сблъсък за лекия
автомобил с последващо приплъзване на тялото на пешеходеца по предния му десен
калник. В следствие на инициалния удар тялото на пострадалия е политнало към
автомобила, като при това движение се е завъртяло по посока на часовниковата
стрелка, с последващо охлузване по предния десен калник, частично тялото се е качило върху предния капак и
калник, при което главата на пострадалия е блъсната с долния десен край на
предното стъкло на автомобила. След това тялото на пострадалия е отхвърлено
напред и надясно и окончателно се е установило в покой. Ударът е настъпил на
около 3.2 метра вдясно от левия край на дясното платно за движение, при
широчина на лявата лента 4 метра, а по дължината на платното да движение на
около 1 м. след приетата от вещото лице мерна линия. При
огледа на местопроизшествието е описана само хоризонтална пътна маркировка, не
и вертикална маркировка. Скоростта на движение на автомобила преди удара е била
24 км/час. При огледа на местопроизшествието не са констатирани пътни знаци,
ограничаващи скоростта на движние, поради което вещото лице е приело, че максималната разрешена
скорост е била 50 км/час. Пешеходецът е пресичал устремен напред по дясното
платно на бул.“Граф Игнатиев“, с посока отляво на дясно, спрямо посоката на
движение на леки автомобил, с бърз ход. Той е бил видим за водача на автомобила
Д. още от момента, когато е изчаквала пред знак Б2. От първото потегляне
двамата участници в процесното ПТП са се движили успоредно. От момента, в който
пешеходецът е стъпил на пътното платно, той е имал възможност да забележи потеглилия
автомобил и да преустанови пресичането. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил е била 10.92 м. При своевремена реакция на шофьора ударът би бил
предотвратим при аварийно спиране. Контактният удар с пешеходеца е настъпил в
зоната на предния регистрационен номер. Според вещото лице, от техническа
гледна точка пешеходецът е имал
възможност да забележи приближаващия автомобил и да преустанови движението си и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на автомобила също е имал техническа
възможност своевременно да спре и да предотврати произшествието. Пешеходецът от
момента на стъпване на пътното платно до достигане на мястото на удара е
изминал разстояние от около 3.20 м. със скорост от 4.2 кв./час. Лекият
автомобил се е намирал на разстояние от 18.28 м. от мястото на удара от
момента, в който пешеходецът е стъпил на платното за движение. От момента на
стъпване на пешеходеца на пътното платно лекият автомобил се е намирал срещу
разделителната ивица, т.е водачът е имал
възможност да забележи пресичащия пешеходец и да предприеме действия за
предотвратяване на произшествието. Към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие не е имало обозначено място
за пресичане на пешеходци. Към настоящия момент на мястото е изградена
ограда против пресичане на пешеходци и има пешеходна пътека. В своите показания св. Д.
– водач на процесния автомобил, заявявя, че е спряла на знак „Стоп“ преди да
навлезе в кръстовището на бул. “Граф Игнатиев“, след това предприела завой
наляво. Видяла пешеходеца непосредствено преди удара, не и преди това. На
мястото, на което пресичал, нямало пешеходна пътека. Ударът настъпил отпред, в
дясно на предния капак. На стъклото в дясно имало счупване. Не си спомня дали
пешеходецът се е огледал преди да пресече. Свидетелката пътувала заедно със
сина си и негов приятел. От едното от момчетата в колата после научила, че пешеходецът
гледал в обратна посока, но тя не била възприела това обстоятелство. Видяла
пешеходеца непосредствено преди удара, поради което не може да каже с какъв ход
се е движил. Твърди, че се опитала да свие в ляво, за да избегне удара, но не
успяла. Разстоянието от началото на тревната площ, където направила завоя, до
мястото на удара, било 10 метра или над 10 метра, не може да каже точно. Времето
било сухо, към 6 часа вечерта. Когато
спряла на знака „Стоп!“ и след това потеглила, първо погледнала в дясно, защото
видяла че в далечината има автомобил, а след това гледала наляво. Ударила
пешеходеца в лявата лента за движение с дясната част на автомобила. На мястото на произшествието нямало пешеходна
пътека, поради което не очаквала там да има препятствие. Живеела в този район и
той й бил познат. Пешеходната пътека била на друго място.
С
оглед закючението на автотехническата експертиза, според което причина за
настъпване на произшествието е както поведението на водача на автомобила, който
е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, така и поведението на пешеходеца, който е
предприел пресичане на нерегламентирано
място, макар да е имал видимост към потеглилия автомобил и да е могъл да
спре и да предотврати произшествието, съдът приема, че с поведението си е допуснал нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП, с
което е допринесъл за настъпване на катастрофата. С оглед
механизма на настъпване на произшествието, установен от автотехническата
експертиза, като съобрази допуснатите нарушения от водача на автомобила и от пешеходеца, съдът прие, че
приносът на водача за настъпване на катастрофата е значително по-голям от
приноса на пешеходеца, като определи процент на съпричиняване за пешеходеца от
10 %. Така
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени за всеки от ищците, при
прилагане на процент на съпричиняване от 10 %, е както следва: за К.К. - 135
000 лв., за С.Р.К. и Р.Р.К. по 108 000
лв., до които размери предявените искове
са основателни, а в останалата част до пълните предявени размери от по 150 000
лв., следва да бъдат отхвърлени.
Размерът
на дължимото обезщетение за имуществени вреди след прилагане на процент за
съпричиняване от 10 % възлиза на 1 305 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 1450 лв. следва
да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна лихва: Ищците претендират законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 01.12.2017г. до
окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след
изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищците са отправили
застрахователна претенция до ответника на 13.10.2017 г., по която ответникът се
е произнесъл на 20.10.2017 г., но срокът за произнасяне е изтекъл на 13.01.2018
г., до която дата застрахователят е могъл да промени становището си и да
определи обезщетение за ищците, поради което законна лихва се дължи, считано от
14.01.2018 г., не и за периода преди тази дата.
По
същите съображения законна лихва се дължи върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от 14.01.2018 г., не и за периода преди тази дата.
По
разноските:
Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 150,43 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, адрес ***,
офис 5, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 4 892.40 лв. с ДДС за процесуално представителство по исковете,
предявени от К.Д.К., съобразно уважената част от исковете; в размер на 3913.92 лв.
с ДДС за процесуално представителство на Р.Р.К., съобразно уважената част от
иска; в размер на 3913.92 лв. С ДДС за процесуално представителство на С.Р.К., съобразно уважената част от иска
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер 14 090 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер
на 78.03 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** Д, да заплати на К.Д.К., ЕГН **********, съдебен адрес:
***
11-13, офис 5, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 135 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг Р.С.К., настъпила на 02.09.2017 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача Д.И.Д., при управление на л.а „Фолксваген туран“ с
рег. № *******, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2018
г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв., и в частта, в
която прететендира законна лихва за периода 01.12.2017г.-14.01.2018г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** Д, да заплати на К.Д.К., ЕГН **********, съдебен адрес:
***
11-13, офис 5, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 1 305 лв. /обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи
за погребение на Р.С.К., за които са издадени фактури № *********/05.09.2017г.
и № 000414/06.09.2017г. и касови бонове към тях/, ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 1450 лв.,
и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 05.09.2017г. –
14.01.2018г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да заплати на С.Р.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** 11-13,
офис 5, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 108 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща
Р.С.К., настъпила на 02.09.2017 г., в
следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Д.И.Д.,
при управление на л.а „Фолксваген туран“ с рег. № *******, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2018 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 150 000 лв., и в частта, в която прететендира законна
лихва за периода 01.12.2017г.-14.01.2018г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да заплати на Р.Р.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис
5, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 108 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща
Р.С.К., настъпила на 02.09.2017 г., в
следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Д.И.Д.,
при управление на л.а „Фолксваген туран“ с рег. № *******, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2018 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 150 000 лв., и в частта, в която прететендира законна
лихва за периода 01.12.2017г.-14.01.2018г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на Адвокатско
дружество В. и Б.“, ЕИК *******, адрес за призоваване: гр.София, ул. “*******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 4 892.40 лв. с ДДС за процесуално представителство по
исковете, предявени от К.Д.К., съобразно уважената част от исковете; в размер
на 3913.92 лв. с ДДС за процесуално представителство по иска, предявен от Р.Р.К.,
съобразно уважената част от иска; в размер на 3913.92 лв. с ДДС за процесуално
представителство по иска, предявен от С.Р.К., съобразно уважената част от иска
ОСЪЖДА К.Д.К., С.Р.К. и Р.Р.К. да заплатят на "Застрахователна компания „Л.И.“
АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 150.43 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху
уважените искове в размер на 14 090 лв., а на СГС разноски за вещо лице в
размер на 78.03 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :