ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№330
Гр.Варна, 13.06.2018 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 13.06.2018 г. в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова,
ч.гр.д. № 275
по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК
и е образувано по частна жалба на К.И.Б., против разпореждане № 2480 от 05.04.2018
г., постановено по гр.д. № 316/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал.2 ГПК с вх.№ 8986 от
22.03.2018 г. за освобождаване от такса по частна жалба вх.№ 8047 от 14.03.2018
г. срещу определение № 468, постановено на 19.02.2018 г. по същото дело.
Жалбоподателят е навел оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за противоречието му със
закона, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата му по чл. 83,
ал.2 ГПК с освобождаване от дължимата държавна такса в производството по
частната му жалба. С допълнителна молба е настоявал за освобождаване от
държавната такса и за настоящото производство.
Съдът, като съобрази наведените в
жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като
неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима. Доколкото предмет на настоящото производство е разглеждането на
въпроса за правилността на определение по чл. 83, ал.2 от ГПК, то заплащането
на държавната такса за настоящото производство е обусловено от отговора на
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият жалбоподател е подал
частна жалба срещу определението на окръжния съд № 468/19.02.2018 г. по гр.д № 316/2018
г. на ВОС, с което на осн. чл. 15 от ГПК, поради неподведомственост на спора
пред окръжния съд, образуваното по исковата му молба дело е било прекратено и
изпратено по компетентност на Административен съд Варна. Във връзка с
указанията на съда за внасяне на държавна такса от 15 лв. по сметка на
Варненския апелативен съд, Б. е подал молба по чл. 83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от внасянето й, която окръжният съд е оставил без уважение с
разпореждането, предмет на настоящото производство.
Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани
обстоятелства.
Жалбоподателят е на 65 години,
освидетелстван от ТЕЛК на 06.01.2017 г. с 96% трайна неработоспособност с
водеща диагноза „аортна стеноза“, както и съпътстващо общо заболяване на
сърцето, на долните крайници и захарен диабет. В декларацията си по чл. 83,
ал.2 от ГПК е отрекъл получаването на други доходи, освен тези от пенсия за
инвалидност в размер на 230 лв. Декларирал е липсата на имоти, на МПС и на
влогове на негово име, като е посочил, че е заличено предприятието му като
едноличен търговец, а двете търговски дружества, в които той притежава дялове
(ЕООД и 80% от дялове в ООД) не извършват търговска дейност и дяловете му в тях
са запорирани. Женен е от 21.09.2016 г., но данни за доходите на съпругата си
не е декларирал по съображения за „напълно разделени имуществени отношения“.
Няма непълнолетни деца, към които да е задължен за издръжка.
Служебно събрана е от окръжния съд
информация от БНБ за налични банкови сметки на молителя, като от приложената справка
се установява, че той има разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД и две
спестовни сметки, съответно в „ЦКБ“ АД и „Юробанк България“ АД с наложени
запори по тях, съответно от 18.01.2018 г. и от 16.03.2018 г.
В настоящата частна жалба, предвид
липсата на декларирани в декларацията пред окръжния съд по чл. 83, ал.2 от ГПК
банкови сметки, Б. е посочил че по тях получава „интеграционните и помощите за
лекарства“, които общо са в размер на 23 лв.
Идеята на законодателя да даде
възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството
е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски
материални възможности, за които би бил невъзможен достъпът до съдебното
производство с оглед конкретния размер на дължимата държавна такса и разноски.
Настоящият казус не е такъв.
Изложеното сочи, че действително
жалбоподателят е нетрудоспособно лице с ниски материални възможности от 230 лв.
пенсия и добавки за лекарства от 23 лв. т.е. 253 лв. месечно, но както бе
посочено дължимата държавна такса за производството по обжалване на
определението на окръжния съд е в размер само на 15 лв. и този размер не е
непосилен за заплащане от жалбоподателя, преценен с оглед неговите доходи и
изобщо не би възпрепятствал достъпа му до съдебното производство. Освен това, независимо
че имуществените отношения на съпрузите са декларирани от Б. като разделни, той
не е посочил конкретните доходи на съпругата си, както и не е декларирал, че тя
не получава такива, което и предвид липсата на задължения за издръжка към други
лица, води до извода, че разполагаемите общи средства и доходи на семейството
му също позволяват заплащането на държавната такса от 15 лв.
Предвид изложените съображения и с
оглед минималния размер на дължимата държавна такса от 15 лв. по частната
жалба, за производството по която е поискано освобождаването от такси и
разноски, съдът намира, че жалбоподателят има материалните възможности да я заплати, поради което и не
са налице условията на чл. 83, ал.2 от ГПК и молбата му е неоснователна. Като е
достигнал до идентичен правен извод, окръжният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С
оглед постановения резултат, за производството пред настоящата
инстанция, жалбоподателят дължи държавна такса от 15 лв., за която е останал
задължен, поради което следва да бъде осъден да я заплати на осн. чл. 77 от ГПК.
С оглед изложеното, Варненският
апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2480 от 05.04.2018
г., постановено по гр.д. № 316/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА
К.И.Б. с ЕГН **********
*** да заплати по бюджета на съдебната власт по съответната сметка на
Варненския апелативен съд дължимата държавна такса от 15 лв. за производството
пред настоящата инстанция.
Определението може да се обжалва пред
ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: