Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 04.01.2019
г. гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П. ски окръжен съд, ІII-ти въззивен наказателен
състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН
ГЕРГОВ Мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА
Секретар : ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор : ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ
Като разгледа докладваното от член - съдията КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ВНОХД № 999 по описа за
Производство по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по бланкетен протест на РП-Ч. против Присъда №36 от 20.09.2018г., постановена по НОХД № 126/2018г.
по описа на РС – Ч.. В протеста се изразява общо недоволство от
постановения съдебен акт като лаконично се заявява неговата необоснованост.В
заключение се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяването
на нова,с която се упражни правомощието на въззивната инстанция по чл.336,ал.1,т.2
от НПК с оглед наличността на съответно обвинение.
Процесуалният
представител на ОП-П. поддържа подадения
протест и с оглед липсата на допълнително писмено изложение за допълване на
доводите в него от РП-Ч. аргументирано излага съображения в подкрепа на
направеното искане.Предлага на въззивната инстанция да извърши самостоятелна
оценка на доказателствената съвкупност като отчете,че вещите открити у
подсъдимия Б.,макар и родово определени, са в такава комбинация помежду
си,която трудно може да бъде случайно култивирана,а същевременно мястото на
съхранението им – в кош в двора на дома му и спецификата на някои от
тях,съпоставени с поведението му по време на извършената полицейска проверка и
опаковките от консумирани продукти, открити в контейнера за смет пред жилищния
му адрес са достатъчни, за да обосноват авторството на инкриминираното деяние.
В съдебно заседание
ответникът по въззивния протест Ж.Д.Б. се явява лично като практически не изразява аргументирано
становище по същия.
Защитникът на ответника по
протеста – адв.П.К. от ПлАК оценява същия като неоснователен като намира,че обвинението
е базирано на косвени доказателства,който не обосновават възприетото от РП-Ч.
авторство на деянието.Акцентира върху изтъкнатото от него пред
първоинстанционния съд нарушение на правото на защита на Ж.Б. в хода на
досъдебното производство като моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
С атакувания съдебен акт П.
ски районен съд е признал подсъдимия Ж.Д.Б., с ЕГН **********, адрес: *** роден на
*** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, пенсионер
по болест, вдовец, осъждан, за невинен в това, че на неустановена дата в
периода от 26.12.2017г. до 28.12.2017г.
с. Т. обл. П. , от частен дом на ул. „М. П. “ № 2, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот да е отнел чужди движими вещи: 30
броя консерви домати – буркан „Омния“ на стойност 36.00лв., 3 броя консерва
риба „Скумрия в доматен сос“ – 160 гр.на стойност 3.30 лв; 3 броя консерва
говежда в собствен сос – 220 гр. на стойност 6 лв., три броя пастет птиче месо
– 100 гр, на стойност 3.30 лв., 5 броя вафли чайка – 20 гр. на стойност 0.50
лв.; 1 бр. вафла „Воох“ на стойност 30 ст.; 1 бр. кафе „Якобс Монарх – класик“
– 100 гр.,на стойност 3 лв., 1 бр. тунквани бисквити „Кафе“ на Престиж, 135 гр.
на стойност 1.30ст.,7 броя сладоледи „Стикс“ – 60гр. на стойност 4.90 лв.; 1
бр. готварска сол – 800 гр. на стойност 0.50 лв.; 1 брой захар – 800 гр. на
стойност 1.00 лв., 1 бр. ориз 800 гр.на стойност 2.70, 5 кг картофи на стойност
4.54 лв.; 3 броя буркани 750 млл, свинска мас на стойност 7.50лв.; 2 броя
платнени чанти на стойност 4 лева; - всички вещи на обща стойност 78.80лв. от
владението на собственика В.А.П. от град П. , без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1
от НК.
П. ският окръжен съд, като се запозна със събраните по
делото доказателства, протестирания съдебен акт, и доводите на страните, намира
за установено следното:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320
от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан
по същество протестът е основателен,но не по изложените в него съображения.
Разпоредбата на чл.14 от НПК задължава съда да взема решенията си
по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на обективно,всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Пренебрегването на това
принципно положение компрометира изводите както по фактите,така и по правото, и
очертава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,както и липса
на възможност страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на
първостепенния съд,а въззивния съд - да упражни контрол върху установения за
това формален процес.В тази насока могат да се посочат Решение № 280/11.07.13г.
по н.д. № 865/13г. и Решение № 182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г. на ВКС.
ВКС нееднократно е имал
възможност също така да посочи,че в мотивите си съдилищата следва да посочат не
само въз основа на какви доказателства са приели за установени съответните
факти,но и какви са правните им съображения относно авторството и
съставомерността на деянието,за да може да се твърди,че вътрешното им убеждение
е изградено законосъобразно,като изводите не следва да страдат от вътрешна
противоречивост,която да препятства упражняването на контрол от страна на
горестоящия съд.
Анализът на мотивите на атакуваната
присъда и проведеното съдебно следствие сочи,че РС-Ч. се е дистанцирал както от
изпълнението на възложеното му от закона задължение да изясни с уредените от
закона средства обективната истина,така и от изискването за мотивира надлежно съдебния
си акт като обсъди набраната по делото доказателствена съвкупност.
Внимателния преглед на
мотивите установява липса на самостоятелно установена от съда фактическа
обстановка.РС-Ч. е възпроизвел фактологията послужила на прокурора,за да изготви
обвинителния си акт като се е задоволил да посочи,че „…същата не се кредитира
от съда,тъй като не се подкрепя с безспорни доказателства.“ - л.51 от делото.Анализ
на доказателствената маса практически също отсъства, изключая лаконичното
посочване,че гласните доказателства установяват извършването на кражба през
инкриминирания период в дома на свидетелката В.П.,при което били противозаконно
отнети съответните вещи.Първоинстанционният съд е следвало да обърне подобаващо
внимание на показанията на свидетелите Р.Р. и пострадалата като съобрази както поведението
на подсъдимия,което бележи едно нетипично забавяне и опит да се избегне
предприетата полицейска проверка от една страна,а от друга специфичния каталог
от вещи,които са били открити на необичайно место – в кошер в двора на дома
му,както и находките в контейнера за смет – чанти,лъжичка и опаковки от
хранителни продукти,които били изхвърлени малко след като същия бил проверен от
полицейския служител Я.М. .Несъмнено изясняването на обективната истина е
налагала както разпита на последния,така и този на служителя в частната
охранителна фирма И.М. в рамките на
който се изясни какво са установили двамата при упражняването на служебните си правомощия,какви обяснения /извънпроцесуални,
бел.с.д./ е дал Ж.Б. относно произхода и местонахождението на вещите,а и своето
такова,както и кои „следи“ са насочили М. и Р. към дома на
подсъдимия.Несъмнено,и тук настоящия въззивен състав няма как да не се съгласи
с първоинстанционния съд,присъдата не може да почива на предположения,но и
косвените доказателства не могат да бъдат игнорирани или отхвърлени без да
бъдат подложени на щателно изследване поотделно и тяхната взаимовръзка при преценката на
въпроса относно авторството на деянието.Районният съд следва да отчете също
краткия времеви период, в който процесния имот е бил оставен без надзор от
пострадалата и спецификата на вещите,част от които със специфичен режим на
съхранение и разпространение,за да обезпечи надлежен отговор на всички въпроси,
които възникват при оценката на набраната доказателствена съвкупност.
Въззивният съд намира,че
представеното едва пред РС-Ч. експертно решение № 4069/20.11.17г. на УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ ЕАД действително удостоверява наличието на зрителни и мозъчни
увреждания у ответника по протеста,които обосновават задължителното участие на
защитник по смисъла на чл.91,ал.1 от НПК,но липсата на такъв в хода на
предварителното разследване не кореспондира с предложения от адв.К. извод за съществено нарушение на правото на
защита на Ж.Б. в тази фаза от наказателния процес, въпреки кореспондиращото
нормативно разрешение на чл.249,ал.4,т.1 от НПК.Не всяко нарушение на
процесуалните правила измежду изброените е съществено,и не всяко отстранимо
такова налага връщане на делото за неговото отстраняване.Ето защо във всички
случаи съдът дължи внимателен прочит на фактите и съобразяване със спецификата
на всеки поставен от страните въпрос в хода на разпоредителното заседание като
евентуалната недобросъвестност на подсъдимия,тактическото решение на защитата
му или обективното установяване на нови обстоятелства следва да бъдат коректно отчитани
в рамките на глобалното му задължение да осигури законосъобразно протичане на
процесуалните действия и елиминиране на възможността за допускане на
процесуални нарушения.Практически връщане на делото в хода на досъдебната фаза
и съпътстващото участие на защитник в действия по привличане на Ж.Б. като
обвиняем и предявяване на материалите от разследването не би довело до неговото
премиране – дадените вече от Б. обяснения не могат да бъдат ползвани,нови същия
може да дава и в хода на съдебното следствие,като тогава може да обективира и
доказателствени искания,ако такива междувременно възникнат.Ето защо делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд,а не на прокурора.
Констатираните по-горе
нарушения са неотстраними от въззивния съд,т.к. в противен случай същия би
лишил страните от една инстанция по фактите,което е недопустимо.
РС-Ч. следва да бъде по-внимателен
в проверката на съдебния протокол от заседанията не само с оглед липсата в
някои случаи на довършена възстановка на същия от секретаря,но и с оглед отразяването
на взаимноизключващи се изявления.Така например в с.з. от 13.06.18г. е
докладвана първоначално молба на В.П.,с която същата е отказала да участва в
разпоредителното заседание с отбелязването,че пострадалата не се явява,а
впоследствие е отразено присъственото `и изявление да се пристъпи към
разглеждане на делото с оглед получаване в срок на изискуемите книжа.
Развитите
пред П. ски ОС доводи от страните, следва да се съобразят от първостепенния съд
при новото разглеждане на делото,ако са основателни, т.к. е безпредметно на
този етап контролиращия състав да взема становище по тях.
По изложените съображения и
на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, П. ски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда
№36 от 20.09.2018г., постановена по НОХД № 126/2018г. по описа на РС – Ч..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.