Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 16.06.2022 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На седми юни година 2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 54 по описа за 2022
година
за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 215 и чл. 149 от ЗУТ, във вр. с чл. 91, ал. 1 от АПК.
Делото е образувано по жалбата на Сдружение с
нестопанска цел (СНЦ)“ХИРАМ“, ЕИК *********, представлявано от В. В., със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски“ № 1, вх. Б,
ет. 2, ап. 3, чрез а.. Пл. М. ***, със съдебен адрес:*** против Заповед №
РД-3-216/ 14.03.2022 г. на гл. архитект на община Търговище, с която е оттеглено разрешение за строеж
№ РС-30/ 28.02.2022 г. по заявление № 26-00-158/ 22.02.2022 г. на жалбоподателя
за строеж: „Преустройство на обществена сграда с идент. № 73626.507.648.3 в
„Клуб на сдружение „Хирам“ в УПИ II, кв. 32, ПИ
№ 73626.507.648, ул. „Възраждане“ № 1, гр. Търговище.
Жалбоподателят сочи, че оспорената заповед е
неоснователна, необоснована и противоречаща на материалния и процесуалния
закон. Отзивът по чл. 91, ал. 1 от АПК е правомощие на органа, което може да
бъде осъществено само при наличието на редовна жалба срещу издадено разрешение
за строеж от заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.
Жалбоподателят е собственик на ПИ с иден. № 73626.507.648, но не е съсобственик
на сградата на СНЦ“Хирам“ с иден. № 73626.507.648.3 , за която е внесено
искането за ремонт и модернизиране, без промяна на предназначението за
обществено ползване, без промяна на квадратурата, с която да се наруши отстъпеното
право на ползване и да навлезе в чужд имот. Поради това лицето подало жалба не
е засегнато от Разрешението за преустройство и няма правен интерес да оспорва
същото и не притежава надлежна процесуална легитимация да оспорва Разрешение за
строеж № РС-30/ 28.02.2022 г. на гл. архитект на община Търговище. Според ЗУТ
гл. архитект няма правомощия да оттегля, отменя и/ или изменя, издаден от него
ИАА. Отсъствието на жалба, подадена от заинтересованото лице по чл. 149, ал. 2
от ЗУТ сочи на липса на компетентност у органа, осъществил правомощието по чл.
91, ал. 1 от АПК и всяко такова решение би било нищожно. Когато е подадено
оспорване от заинтересовани лице против РС и гл. архитект не упражни правото на
отзив, АО е длъжен да изпрати жалбата заедно със заверено копие от преписката
по компетентност на съда, съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК. С отмяната на чл. 216
от ЗУТ (ДВ. бр. 25/ 2019 г.) разрешенията за строеж подлежат на директно
обжалване пред съда, както и акта, който отменя или оттегля Разрешението за
строеж в случая лицето подало жалба не е адресирало същата пред надлежен орган
АС в законово установения 14-дневен срок и същата се явява неоснователна
съгласно АПК.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован,
не се явява, а се представлява от а.. Пл. М. ***, редовно упълномощен, който
поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт, както и
присъждането на направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – гл. архитект на община
Търговище, редовно призован не се явява, а се представлява от ст. ю.. Ж.,
редовно упълномощен, който счита жалбата за неоснователна. Пледира за
присъждането на разноски по делото.
Заинтересованата страна – „РЕ“ООД, редовно призована,
се представлява от а.. И. И. ***, който изразява становище за неоснователност
на жалбата и законосъобразност на постановения съдебен акт. пледира за
присъждането на разноски.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата са подадени от надлежна страна и в срок,
налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледани по същество е неоснователни при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят
СНЦ „Хирам“ е собственик на обществена сграда с идент. № 73626.507.648.3
находяща се в УПИ II, кв. 32, ПИ № 73626.507.648,
ул. „Възраждане“ № 1, гр. Търговище, за която сграда е било издадено Разрешение
за строеж (РС) № РС-30/ 28.02.2022 г. на гл. архитект на община Търговище, с
което е било разрешено нейното преустройство (стр. 11 от делото)
На 14.03.2022 г. заинтересованата
страна, чрез своя управител е изпратила до началника на РДНСК гр. Търговище и
гл. архитект на община Търговище писмено становище по повод на издаденото РС
(стр. 35 от делото), в което е посочила, че теренът върху който се намира
процесната сграда е нейна собственост, че за издаденото РС не е била уведомена,
че преустройството на сградата на жалбоподателя СНЦ“Хирам“ ограничава правото и
да осигури необходимия брой парко- места в собствения ѝ имот, както и че
не е учредявала право на преминаване през имота с иден. № 73626.507.648.
На същата дата 14.03.2022 г. гл.
архитект на община Търговище е издал процесната Заповед № РС-З-216 (стр. 36 от
делото). В заповедта АО посочил, че на основание чл. 91, ал. 1 от АПК оттегля
свое РС№ РС-30/ 28.02.2022 г. за строеж:“Преустройство на обществена сграда с
идент. № 73626.507.648.3 в Клуб на сдружение „Хирам“ в УПИ II, кв. 32, ПИ с идент. № 73626.507.648, ул.
„Възраждане“ № 1, гр. Търговище, поради мотивите от жалбата на заинтересованата
страна, а именно неизяснени обстоятелства, относно учредено право на
преминаване и паркиране на СНЦ“Хирам“, собственик на сграда с идент. №
73626.507.648.3 през ПИ с идент. № 73626.507.648, собственост на
заинтересованата страна „РЕ“ООД.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза в вещо лице – архитект. На първия поставен въпрос вещото лице е
отговорило, че се засягат права на заинт. страна „РЕ“ ООД и на останалите
съсобственици в УПИ II с РС. Те се състоят в
засегнато право на обжалване на издадената виза за проектиране в нарушение на
чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Засегнато е и правото на обжалване на РС № 30/
28.02.2022 г., тъй като не е било обявено по съответния ред на заинтересованите
собственици на ПИ с идент. № 73626.507.648, 73626.507.548 и 73626.507.622.
Вменено е било задължение за проектанта с издадената виза за проектиране да се
осигурят необходимия брой места за паркиране, съгласно нормите, което не
задължава проектанта да покаже места за паркиране задължително в границите на
УПИ II или ПИ с идент. № 73626.507.648, тъй като такова
изискване има само за нови сгради, съгласно чл. 43 от ЗУТ и само за жилищни
сгради, съгласно чл. 38, ал. 9 от ЗУТ, каквато не е процесната сграда.
Засегнато е правото на собственост на „РЕ“ООД по отношение на липсата на
договор за прокарване на нови ВиК (външен канал) и външен газопровод, захранващ
процесната сграда, какъвто е задължителен според чл. 193 от ЗУТ. Това не е
свързано с правото на използване на постройката според нейното предназначение,
а е ново строителство в чужд имот. (разпореждане с имота) без да са спазени
специалните правила за това по чл. 193 от ЗУТ.
На втория и третия поставени въпроси
съдебният експерт е дал отговор, че необходимият брой паркоместа за процесната
сграда е регламентиран в Наредба № РД-02-20-2/ 20.12.2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии
(Наредбата). Няма изрично изискване на закона тези места да са в границите на
УПИ (чл. 43, ал. 1, чл. 39, ал. 9 от ЗУТ). За съществуващи нежилищни сгради, на
основание чл. 43, ал. 1 от Наредбата тези паркоместа се осигуряват на
територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в публични и частни
паркинги, напр. в съседния УПИ XVIII, отреден
за паркинг.
На четвъртия поставен въпрос вещото лице
е дало отговор, че в застроената площ на приземно ниво на процесната сграда не
са включени външните стълби и стълбищни площадки и рампи с височина до 1,2 м.
от средното ниво на прилежащия терен. В случая тя е 0, 7 м. За нея не е
необходимо учредяване на правото на строеж. Освен това съществуващите товарни
рампи се премахват и се предвижда нова рампа, която е задължителна, съгласно
чл. 169, т. 4 от ЗУТ. Законът предвижда облекчен режим за изграждане на
достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. За тези съоръжения дори не се
изисква съгласие на собствениците на земята, съгласно чл. 184, ал. 3 от ЗУТ.
Това е свързано с нормалното използване на постройката според нейното предназначение,
съгласно чл. 64 от ЗС.
На пети поставен въпрос съдебният
експерт е дал отговор, че сградата е изпълнена със самостоятелна функция и
конструкция и представлява самостоятелен обект – сграда, съгласно чл. 23 и т.
1б от § 1 от ДР на ЗКИР.
На шестия поставен въпрос вещото лице е
дало отговор, че не е необходимо учредено право на строеж за нова рампа, защото
тя не е по-висока от 1,2 м. и не се включва в застроената площ на сградата. Не
се изисква съгласие на собствениците на земята за нейното изграждане. Дори и да
беше по-висока от 1,2 м. , то площта на товарните рампи, които се премахват
съответства на площта на новопредвидената рампа.
На седмия поставен въпрос съдебния
експерт е дал отговор, че посочените паркоместа в проекта на жалбоподателя са
указани от проектанта по искане на община Търговище, отразено в издадената виза
за проектиране (стр. 77). Не е било необходимо по закон тези паркоместа за
процесната сграда да са в границите на УПИ II. Това не пречи те да бъдат на посочените места в проекта,
но за това би следвало да има необходимото съгласие от собственика на земята,
отразено в съответната форма. СТЕ счита, че за нормалното ползване на земята
около сградата съгласно чл. 64 от ЗС е това ползване, което е нормативно
определено – достъпност на сградата (чл. 169, ал. 4 от ЗУТ), пешеходна и
автомобилна (свързано със зареждане на сградата с продукти) и за хора с
увреждания.
На последния поставен въпрос вещото лице
е отговорило, че на основание чл. 149 от ЗУТ във връзка с прокарване на нови ВиК
(външен канал) и външен газопровод, захранващ
процесната сграда е било необходимо да се уведомят собствениците на
земята и носителите на ограничени вещни права в УПИ-II по съответния ред.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като компетентно изготвено и непротиворечащо на останалите писмени
доказателства поради което го приобщава към същите.
При тази фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът счита процесният адм. акт - заповед № РД-З-216/ 14.03.2022 г. на гл.
архитект на община Търговище, с която е
оттеглено разрешение за строеж № РС-30/ 28.02.2022 г. по заявление № 26-00-158/
22.02.2022 г. на жалбоподателя СНЦ „Хирам“ за строеж: „Преустройство на
обществена сграда с идент. № 73626.507.648.3 в „Клуб на сдружение „Хирам“ в УПИ II, кв. 32, ПИ № 73626.507.648, ул. „Възраждане“ № 1,
гр. Търговище за законосъобразен адм. акт, като издадена от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 91, ал. 1 от АПК.
Издаденият адм. акт е мотивиран и
съдържа всички реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59,
ал. 2 от АПК. Мотиви се съдържат както в адм акт, така и в представената адм.
преписка.
Съдът намира, че в издадената заповед не
е налице съществено нарушение на административно-производствените правила и
нарушение на материалния закон поради следното:
Съдът приема, че процесното РС № РС-30/ 28.02.2022
г. на гл. архитект на община Търговище като адм. акт влиза в сила в 14-дневен
срок след издаването му. Поради това същото не е било влязло в сила към момента на подаване на жалбата
на заинтересованата страна „РЕ“ООД гр. Търговище. Тук е мястото да се посочи,
че съдът приема депозираното на 14.03.2022 г. до гл. архитект на община
Търговище писменото становище на заинтересованата страна по делото за жалба,
макар и да не съдържа всички реквизити за такава по чл. 150, ал. 1 от АПК, тъй
като същото има основните реквизити на жалба, но по-скоро с бланкетен характер.
Според допуснатата по делото СТЕ
съгласно действащия ПУП за УПИ № II „За търговски
комплекс и жилищно застрояване“, в кв. 32 по плана на гр. Търговище е одобрен
със Заповед № З-0-80/ 17.09.2007 г. и № З-05/ 28.01.2013 г. и УПИ II е в съсобственост между собствениците на ПИ с идент.
№ 73626.507.648, 73626.507.548 и 73626.507.622, като жалбоподателят е
собственик на самостоятелна сграда с идент. № 73626.507.648.3 и идеални части
от сграда с идент. № 73626.507.648.5 заедно със съответното право на строеж
върху ПИ с идент. № 73626.507.648 според постановление за възлагане на недвижим
имот. На жалбоподателя е била издадена виза за проектиране на основание чл.
140, ал. 1 от ЗУТ, според която е необходимо да се осигурят необходимия брой
места за паркиране и за издаване на РС да се представи документ за учредяване
на право на преминаване през ПИ с идент. № № 73626.507.548 и 73626.507.622,
като издадената виза не е била съобщена на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. От това следва извода, че конституираната
заинтересувана страна по делото – „РЕ“ООД е заинтересувана страна по смисъла на
131 от ЗУТ предвид нормата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Според последната норма „(Доп.
- ДВ, бр. 65 от 2004 г., изм. и доп., бр. 61 от 2007 г., доп., бр. 82 от 2012
г., в сила от 26.11.2012 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г., изм., бр. 1 от
2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) За строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6
и чл. 134, ал. 6,
7 и 8,
както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е
задължително. Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131
с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с
нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по
чиято инициатива се издава визата.“ В
тази връзка съдът приема, че конституираната заинтересувана страна по делото „РЕ“
ООД е заинтересувана страна по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ във вр. с
чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, подаденото писмено възражение до гл. архитект е
основателно, а от там и издадения адм. акт (оттегляне на издаденото РС на
жалбоподателя) е законосъобразно издаден.
По отношение на въпросните паркоместа за
сградата на жалбоподателя съдът счита, че предвид нормата на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ такива е необходимо да бъдат предвидени, и следователно е необходимо за
това съгласието на заинтересованата страна по делото, като собственик на терена
под сградата, за което последният е следвало да бъде уведомен, което не е
направено в случая и правилно е издадена процесната заповед.
Съдът намира, че в случая не
е налице и съществено нарушение на адм. производствените правила, тъй като е не
налице нарушение, което ако не беше допуснато би се стигнало и до друго решение
на поставения пред АО въпрос. Ако АО бе съобразил горепосочените обстоятелства,
не би издал процесното РС, което правилно е оттеглил.
При изложеното подадената
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от
оспорването съдът приема, че на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК на АО и
заинтересованата страна по делото следва да бъдат възстановени направени по
делото разноски. На АО в размер на 300 лв., съставляващи депозит за вещо лице (ВЛ)
в размер на 200 лв. и 100 лв. за ю.. възнаграждение, определено съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 24 от НЗПП. На заинтересованата
страна в размер на 558 лв. съставляващи внесен депозит за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение с нестопанска цел
(СНЦ)“ХИРАМ“, ЕИК *********, представлявано от В. В., със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски“ № 1, вх. Б, ет. 2, ап. 3, чрез а..
Пл. М. ***, със съдебен адрес:*** против Заповед № РД-3-216/ 14.03.2022 г. на
гл. архитект на община Търговище, с която
е оттеглено разрешение за строеж № РС-30/ 28.02.2022 г. по заявление № 26-00-158/
22.02.2022 г. на жалбоподателя за строеж: „Преустройство на обществена сграда с
идент. № 73626.507.648.3 в „Клуб на сдружение „Хирам“ в УПИ II, кв. 32, ПИ № 73626.507.648, ул. „Възраждане“ № 1,
гр. Търговище КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел (СНЦ)“ХИРАМ“, ЕИК
*********, представлявано от В. В., със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Г. Бенковски“ № 1, вх. Б, ет. 2, ап. 3 да заплати на гл.
архитект на община Търговище с адрес гр. Търговище, пл. „Свобода“ направените
по делото разноски в размер на 300 лв., съставляващи
депозит за вещо лице от 200 лв. и ю.. възнаграждение от 100 лв.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел (СНЦ)“ХИРАМ“, ЕИК
*********, представлявано от В. В., със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Г. Бенковски“ № 1, вх. Б, ет. 2, ап. 3 да заплати на „РЕ“
ООД ЕИК *********, гр. Търговище, ул.
„Славейков“ № 22 направените по делото разноски в размер на 558 лв. съставляващи внесен депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Р. България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: