Разпореждане по дело №825/2017 на Окръжен съд - Варна

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

……………./03.07.2017г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното т.дело №825/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.405 вр.чл.404, т.1 от ГПК.    

Делото е изпратено по подсъдност с определение от 03.04.2017г., постановено по т.дело №927/2017г. на СГС, ТО, VI-15 състав, на основание чл.118, ал.2 ГПК поради установено местоживеене на ответниците, вкл. адрес на управление за търговското дружество, в гр.Варна.

            Предмет на производството е подадена молба за издаване на изпълнителен лист на основание чл.405, ал.3 ГПК във вр.с чл.404, т.1 ГПК, въз основа на арбитражно решение от 23.02.2017г., по силата на което ответниците РЕГИСТЪР.БГ ООД, Д.Х.С., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********, са осъдени солидарно да заплатят сумата от 8 млн лева, връчено на ответниците на 23.03.2017г.

            Към искането е приложено в оригинал арбитражно решение от 23.02.2017г. на арбитър ад хок Димитър Трифонов И., договор за посредничество от 02.09.2016г./в оригинал/, сключен между РЕГИСТЪР.БГ ООД, Д.С. и Д.К.от една страна като възложители и от друга страна А.С., родена на ***г., гражданин на Швеция, за закупуване на недвижим имот на възложителите в княжество Монако, квартал Монте Карло срещу възнаграждение в размер на 8 милиона лева. Предмет на арбитражното решение е именно заплащане на уговореното по посредническия договор възнаграждение за посредника в размер на 8 000 0000 лева. Представено е и удостоверение на арбитъра от 06.03.2017г. за образуваното пред него арб.дело, за проведеното арб.заседание, постановеното решение и връчването му на страните. Приложено е бордеро да заплатена държавна такса върху материалния интерес, внесени по сметка на СГС.

            За да се произнесе по искането, настоящия съд, констатира с оглед извършените пред СГС справки за постоянен и настоящ адрес на ответниците и обявения в ТР адрес на управление, съгласно чл.405, ал.3 ГПК е местно компетентен да се произнесе по искането. Двете физически лица и дружеството имат адреси, съответно адрес на управление в гр.Варна.

Съгласно чл.51, ал.1 от ЗМТА, окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Видно от приложеното на л.9 по делото на СГС, удостоверение от 06.03.2017г. (без номер) арбитър ад хок е удостоверил, че решението е връчено на ответниците на 23.02.2017г., което се установява и от обективираните върху арбитражното решение, разписки за връчване, подписани от ответниците.

Съгласно чл.406 ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съдът извършва преценка налице ли е влязло в сила основание по смисъла на чл.404, т.1 от ГПК, което да подлежи на изпълнение. В случая от формална страна са налице тези обстоятелства. Представено е арбитражно решение, което е окончателно, на избран от страните ад хок арбитър, посочен в арбитражно споразумение/клауза/, част от договора за посредничество. С оглед изложеното в решението и приложения договор за посредничество, съдът намира, че не се касае за спор, който е неарбитрируем по арг.от чл.47 ЗМТА и чл.19 от ГПК.

Допустимо е страните да уговорят неинституционален арбитраж /чл.4 от ЗМТА/, а едноличен такъв за конкретния случай. Съдът в производството по чл.405 ГПК не може са подлага на преценка арбитражното споразумение досежно избора на арбитър, респ. съответствието му с изискванията на ЗМТА. Налице са и предпоставките на чл.51 от ЗМТА – решение в оригинал на арбитъра както и удостоверение, издадено от последния ведно с данни за връчване на решението на страните срещу подпис.

Независимо от това, съдът намира, че не следва да издава изпълнителен лист доколкото молителят в производството е лице без достатъчна персонификация – чуждестранно физическо лице, посочено само с две имена и дата на раждане /без адрес и други индивидуализиращи белези/. По делото е налице и последваща молба от молителя, че същата не може да  бъде открита на посочения от нея съдебен адрес, а единствено на електронна поща, което е равнозначно на липса на посочен изначално адрес на молителя. Не на последно място, съдебният адрес е лице в седалището на съда, а такова очевидно не е посочено от молителя с искането за снабдяването му с изпълнителен лист. По арг. от чл.236 и чл.412 ГПК, в изпълнителния лист страните следва да бъдат индивидуализирани поне с три имена и адреси. Такава индивидуализация липсва по отношение на ищеца и в арбитражното решение. Този реквизит на акта не може да бъде заместен, респ. не може да бъде пренесен в издадения по реда на ГПК изпълнителен лист на посоченото изпълнително основание – решение на местен арбитраж. Освен това, към преписката липсват доказателства за начина на уведомяване на страните за насроченото арбитражно заседание на 16.02.2017г. както и пълномощни за явилите се на същото пълномощници за длъжниците и тяхната представителна власт. Няма данни по какъв начин, на датата на постановяване на арбитражното решение, всички страни са лично уведомени за същото. Тези изводи на съда сочат, че не са изпълнени изискванията на чл.406 ГПК досежно редовността на основанието по чл.404, т.1 от ГПК. Доколкото, страните не са избрали институционален арбитраж или приложение правилата на такъв /напр. АС при БТПП/, то посочването на арбитъра с три имена, без други индивидуализиращи белези като напр. включване в регистър на арбитри ад хок, препятства преценката на съда за осъществяване на арбитражното производство при спазване изискванията на ЗМТА и ГПК и гарантиране правата и интересите на страните. При липса на възможност за точна индивидуализация на молителя съдът не може да извърши и преценка, че в полза на конкретно лице съществува право на принудително изпълнение. Изпълнителният лист определя личните и предметните предели на бъдещото принудително изпълнение, което налага тяхната безспорност и еднозначност. Легитимиран да търси принудително изпълнение е посоченият в изпълнителното основание кредитор, но с оглед посоченото по-горе съдът не може еднозначно да определи правния субект, комуто се дължи изпълнение.

С оглед на горното, съдът намира молбата за неоснователна и поради това подлежаща на отхвърляне.

            Водим от горното, съдът

Р А З П О Р Е Ж Д А:

ОТХВЪРЛЯ молба на А.С., родена на ***г., шведски гражданин, за издаване на изпълнителен лист за сумата от 8 000 000 /осем милиона лева/ въз основа на влязло в сила арбитражно решение на арбитър ад хок, срещу РЕГИСТЪР.БГ ООД, Д.Х.С. и Д.И.К., по договор за посредничество за покупко-продажба на недвижи имот, на основание чл.406 и чл.404, т.1 от ГПК вр.чл.51 от ЗМТА.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с ЧЖ пред АС –Варна в 2 седмичен срок от уведомяването на молителя съгласно чл.407 ГПК.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: