Решение по дело №1866/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 68
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20191630101866
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

№ 68 / 17.2.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Монтана, 17.02.2020г.

                                                       

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                                          

При секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №1866 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.Т.Т. xxx срещу М.Л., гражданин на Република Сърбия по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищцата твърди, че сключили граждански брак с ответника на 30.12.2018г. в Република Сърбия, като бракът е първи за нея, а за ответника не й е известно. От брака си нямат родени деца.

Поддържа, че се запознали с ответника на морето в гр.Свети Влас, община Бургас, където работела в хотел като рецепционистка. Връзката им продължила около един месец докато ответникът бил на море, а след като си заминал в Сърбия се чували по телефона и периодично се виждали, като тя ходила при него, и той идвал в България. Твърди, че за Нова година я поканил на гости в Сърбия и там сключили граждански брак.

Заявява, че заживяли в неговата квартира в Дълга поляна, Сърбия, което съжителство продължило до началото на м.февруари 2019г., след което успяла да избяга от него и се върнала в страната. Поддържа, че съвместното им живеене било съпроводено с неоправдана ревност от страна на ответника, дори започнал да й нанася и физически побой.

От момента на раздялата поддържа, че ответника не я търсил, опитала да се свърже с него по телефона, както и изпращала свои познати на адреса, но така и не го открила.

Ищцата твърди, че от м.март 2019г. живее с друг мъж, от когото очаква дете, поради което липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията й с ответника към заздравяване на брака.

Ищцата заявява, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според нея съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала, същият е дълбоко и непоправимо разстроен.

Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, СИО не притежават, което да е обект на подялба, както и не е променяла фамилното си име при сключването на брака.

Към ИМ са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът М.Л., чрез назначения особен представител по реда на чл.48, ал.2 ГПК адв.С.Г., представя отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск за прекратяване на брака чрез развод, като поддържа, че е допустим, но неоснователен и недоказан. Не възразява да се допусне развод и бъде прекратен брака, ако се съберат доказателства за неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Не възразява по доказателствата на ищцовата страна, както и няма други искания. По същество твърди, че не са налице условия за заздравяване на брачната връзка, поради което същата следва да бъде прекратена.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 30.12.2018г. в Република Сърбия, като бракът е първи за нея, а за ответника не е известно. Съставен е акт за граждански брак № 0104/ 25.06.2019г. От брака си съпрузите нямат родени деца.

Страните се запознали през 2018 година, на морето в гр.Свети Влас, община Бургас, където ищцата работела в хотел като рецепционистка. Връзката им продължила около един месец докато ответникът бил на море, а след като си заминал в Сърбия се чували по телефона и периодично се виждали, като тя ходила при него, и той идвал в България. За Нова година 2018/2019 ответникът поканил ищцата на гости в Сърбия и там сключили граждански брак.

Заживяли като семейство в квартирата на ответника в Дълга поляна, Сърбия, което съжителство продължило до началото на м.февруари 2019г., след което ищцата избягала от съпруга си и се върнала в страната. Причината за това е, че съвместното им живеене като семейство било съпроводено с неоправдана ревност от страна на ответника, не й разрешавал да излезе от жилището, дори започнал да й нанася и физически побой.

От момента на раздялата ответникът не е търсил съпругата си, последната се опитала да се свърже с него по телефона, както и изпращала свои познати на адреса, но така и не го открила. Липсва всякакъв контакт между страните. 

От м.март 2019г. ищцата живее с друг мъж, от когото очаква дете, поради което липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията й с ответника към заздравяване на брака.

Бракът между съпрузите съществува само формално.

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, обясненията на ищеца, така и от показанията на разпитания свидетел Д. С. К., живеещ с ищцата, чийто показания съдът кредитира. Свид. К. има преки наблюдения от съвместния живот на страните, разпитан същия поддържа, че познава ищцата от 2017г., когато били приятели. Поддържа, че М. се запознала с ответника на морето в България и в края на 2018г. сключили граждански брак, като тя живяла в Сърбия до началото на м.февруари 2019г. Свидетелят твърди, че тогава се върнала и заживяла при него и оттогава са заедно, като през този период от време ответникът въобще не е търсил съпругата си, не се обажда, въпреки че изпращали свои познати на адреса, за да го търсят, но не са го открили. Заявява, че не е възможно бракът между страните да продължи да съществува, още повече че към момента двамата имат и родено дете.  

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д. К., тъй като същия има преки впечатления от живота на страните и кореспондират с твърденията в исковата молба.

Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство, доверие и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството. Фактическата раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството.

Съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като никоя от страните не е поискала това. 

         Съобразно този изход на делото и на основание чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане  на развода, сумата от 600.00 лева изплатено възнаграждение на особения представител адв.С.Г., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгл. чл.329, ал.1 от ГПК.

На основание горното, съдът

 

                                      Р       Е       Ш      И  :

 

         ДОПУСКА РАЗВОД между М.Л., роден на xxx година, гражданин на Сърбия и М.Т.Т. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 30.12.2018г. в Сърбия, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0104/25.06.2019г. на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ОСЪЖДА М.Л., роден на xxx година, гражданин на Сърбия да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20 лв. за допускане на развода, сумата от 600.00 лева изплатено възнаграждение на особения представител адв.С.Г., както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА М.Т.Т. да заплати по сметка на Районен съд Монтана  ДТ в размер на 20 лв. за допускане  на развода, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                     

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: