РАЗПОРЕЖДАНЕ № 183
Днес, 04.01.2018г., Веселин Атанасов, съдия-докладчик при Пловдивския районен съд,
Наказателно отделение, 4-ти наказателен състав в закрито съдебно заседание,
като се запознах с материалите по АНД №
8330/2017г. по описа на
Пловдивския районен съд и с Постановление за внасяне на предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия С.Д.И. с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а НК като обсъдих въпросите,
предмет на проверка от съдията - докладчик по чл.248, ал. 1 вр. с чл.377 НПК
намирам, че са налице предпоставките на чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК
за прекратяване на съдебното производство по следните съображения:
При проверка на Постановлението
за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК, чието
предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита, настоящата инстанция констатира съществени
непълноти по смисъла на чл. 246, ал.2 НПК.
На първо място, в
диспозитива на изготвеното Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност не се съдържа описание на начина на проявената жестокост към
гръбначно животно – женско куче, порода „Бигъл“ с име „Алис“ собственост на Е.Г.Р.и
С. А.Б.. Алтернативно не се съдържа средството чрез което е причинено телесното увреждане на животното,
нито пък по какъв начин това средство е използвано за причиняване на телесното
увреждане. В обстоятелствената част на Постановлението се твърди, че обв. С.И.
е нанесъл няколко удара с метален прът, което обстоятелство не е намерило място
в диспозитива на обвинението, при което остава неясно дали ударите с метален
прът се инкриминират и дали именно чрез тях е причинено трайното увреждане на
животното. Следва да се посочи и че нито в обстоятелствената част, нито в
диспозитива са отразен твърдения затова, къде по тялото на животното са
нанесени ударите и колко на брой са те. Съставът на престъплението по чл. 325б,
ал.1 НК изисква и инкриминира проявата на жестокост към гръбначно животно, но
тази проява на жестокост с оглед прецизиране на обвинението винаги има
обективни измерения като задължение на обвинението е с оглед надлежното
упражняване правото на защита на обвиняемия да бъде посочено в какво се състои
проявата на жестокост и чрез какво средство същата е упражнена, респ. да се
опише начина на проявената жестокост като се посочат засегнатите части от
тялото на гръбначното животно.Съгласно чл. 7, ал.2 от Закона за защита на
животните за жестокост се смята всяко действие или бездействие, което причинява
продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на
здравето му или стрес. Следователно, без обвинението да очертава в какво точно
се състои жестокостта на субекта на отговорността като действие или бездействие
същото е непълно и не може да очертае предмета на доказване. В тази връзка с
постановлението за привличане на обвиняемия също не е посочено в какво се
изразява жестокостта и по какъв начин е причинено телесното увреждане поради
което и същият за първи път ще узнае, че инкриминирания според обвинението факт
проявена жестокост се е изразил в нанасяне на удари с метален прът върху
животното. На следващо място чл. 246, ал.2 НПК изисква да е налице пълен
идентитет между фактите от обстоятелствената част, които според обвинението
съставляват обективните и субективни признаци и диспозитива на обвинението като в случая е
налице съществена непълнота относно начина на проявената жестокост.
На второ място от
обвинението не става ясно дали инкриминирания престъпен резултат от проявената
жестокост – психично-поведенчески промени в реакциите на животното спада към
трайно увреждане или към тежко такова. Последното рефлектира пряко върху
невъзможността на обвиняемия да узнае инкриминирания резултат от поведението му
под кой елемент от хипотезата на наказателноправната норма се субсумира. Още
повече, че законът предвижда два алтернативни престъпни резултата – тежко или
трайно увреждане. Тази неяснота не може да се отстрани в хода на настоящето
производство, тъй като съдът не може да установява нови фактически положения и
не може да определи от фактическа и правна страна дали психично-поведенческите
промени на кучето представляват трайно или тежко увреждане.
Изисквания за
съдържанието на обвинителния акт, респ. за Постановлението по чл. 375 НПК са
визирани в т.4.2 на тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. №
2/2202 на ОСНК, в която подробно са посочени реквизитите, които следва да
съдържат съответните прокурорски актове, за да очертаят рамката на наказателния
процес. Липсата им съществено нарушава процесуалните права на бъдещите страни в
наказателния процес.
Ето и защо според
настоящата инстанция е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл. 248, ал.1, т.3 НПК, изразяващо се ограничаване на правото на обвиняемия да
научи в какво е обвинен, което нарушение е и неотстранимо в производството пред
настоящата инстанция и се явява основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора.
Така
мотивиран и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК
Разпореждам:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по АНД № 8330/2017г. по описа на Пловдивския районен съд, НО, 4-ти
с-в.
ВРЪЩАМ делото на РП - Пловдив за привеждане в съответствие с указанията в
мотивната част на настоящото Разпореждане.
Препис от Разпореждането
да се изпрати на РП - Пловдив и на обвиняемия С.Д.И..
Разпореждането може да се
обжалва и протестира на осн. чл.249, ал.3 НПК по реда на гл.22 НПК с частна
жалба/частен протест в 7-дневен срок от получаване на препис от него.
Съдия-докладчик: /П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.К.