|
|
|
|
№
Гр.Провадия, 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Провадия, първи състав, на тридесети януари
две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
Секретар М.М.
като разгледа докладваното от председателя
НАХД № 421 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и слeдващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ФС Транс“ЕООД, Булстат: **********,
против Наказателно постановление № 03-011890 от 04.09.2019 г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на дружеството, в
качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.66, ал.1 от Кодекса
на труда, вр. чл.2, т.29 и чл.4, ал.2 от Наредба за определяне на видовете
работи за които се установява допълнителен платен годишен отпуск е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1900 лв.
на основание чл.
414, ал. 1 от КТ.
Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно
и необосновано, жалбоподателят моли за неговата отмяна, като изтъква обширни
доводи в тази насока и най-вече за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна се представлява от ст. ю. к. Б. Н., който оспорва
жалбата, като изтъква, че в процесния случай по безспорен начин е доказано
визираното в НП административно нарушение и НП е издадено при спазване на
административно производствените правила. Предвид на това моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.
Съдът, след като прецени, че жалбата е подадена в срок от
лице с активна процесуална легитимация, и е допустима, и след като се съобрази
с представените и приети по делото доказателства, прие за установено следното:
При извършена на 10.07.2019 г. проверка на „ФС Транс“
ЕООД на обект в с.В. по повод получени няколко сигнала в Д“ИТ“-Варна за
неизплащане на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и
командировъчни и други допълнителни възнаграждение било констатирано, че
дружеството, в качеството си на работодател не е договорил допълнителен платен
годишен отпуск в законоустановен размер при сключване на трудов договор
№19/28.06.2019г. с В.И. В., ЕГН ********** за изпълнение на длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“. Установено било, че нарушението е
извършено на 28.06.2019г. в базата в с.В., обл.Варна, местност „До селото“,
стопанисвана от „ФС Транс“ЕООД, Булстат: **********, към който момент е бил
сключен трудовият договор.
Съгласно разпоредбата на 9
и чл.
4, ал. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск, право на допълнителен платен
годишен отпуск
по чл. 1 имат работници и служители, които извършват работи,
като шофьори на товарни автомобили
над 12 т.
При проверката било установено, че в съдържанието на
сключения трудов договор на В.И. В., ЕГН ********** № 19/28.06.2019г г.,
работодателят не е определил размера на допълнителния платен годишен отпуск, на
който работника има право като "шофьор на товарен автомобил над 12
тона". Прието е, че нарушението е извършено на дата 28.06.2019 г. в обекта
на дружеството – в базата в с.В., обл.Варна, местност „До селото“, стопанисвана
от „ФС Транс“ЕООД, Булстат: **********.
За констатираното административно нарушение бил съставен
АУАН № 03-011890 от 29.08.2019 г. в присъствието на упълномощено лице.
На основание АУАН е съставено и атакуваното наказателно
постановление с което за нарушение на чл.
66, ал.1 от КТ, вр. чл.2, т.29 и чл.4, ал.2 от Наредба за определяне на видовете работи за които се
установява допълнителен платен годишен отпуск е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1900 лв. на основание чл.
414, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по един
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като на
практика тя не се оспорва и от жалбоподателя.
Като съобрази и обсъди събраните доказателства в тяхната
съвкупност, съдът намира жалбата за частично основателна.
АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване
на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с
административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната
материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП, са подписани и връчени
на жалбоподателя.
Извършеното нарушение е описано по начин, даващ
възможност да се разбере какво нарушение е извършено и за какво се търси
административно наказателна отговорност, като нарушението е квалифицирано
правилно.
В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се
установи извършеното нарушение на 66, ал.1 от КТ, вр. чл.2, т.29 и чл.4, ал.2
от Наредба за определяне на видовете работи за които се установява допълнителен
платен годишен отпуск, а именно, че в съдържанието на сключения трудов договор
№ 19/28.06.2019 г. „ФС Транс“ЕООД, Булстат: **********, в качеството му на
работодател, не е определил размера на допълнителния платен отпуск, на който
работника В.И. В., ЕГН ********** има право като "шофьор на тежкотоварен
автомобил".
В случая не са налице основания за приложението на чл. 28
от ЗАНН. Следва да се отбележи и че специалният състав по глава
ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.
415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл.
415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване
от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична
санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. В
процесния случай нарушението обективно няма как да бъде отстранено, а вредните
последици за работника са безспорни – работодателят е лишил посочения работник
от информация за част от условията на по трудовия договор.
Относно размера на наложената санкция в рамките на
предвидената от КТ мотивите на наказващия орган са неиздържани. Макар
наложеното наказание да е почти към минимума, предвиден в закона, не са изтъкнати
както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
обуславят конкретния размер на санкцията. Предвид на това съдът счита, че НП, в
частта относно размера на наложеното наказание следва да бъде изменено, като
наказанието бъде намалено към минималния предвиден размер от 1500 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011890 от
04.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна, с което на „ФС Транс“ЕООД, Булстат: **********, в качеството му на
работодател, за извършено нарушение по чл.66, ал.1 от Кодекса на труда, вр.
чл.2, т.29 и чл.4, ал.2 от Наредба за определяне на видовете работи за които се
установява допълнителен платен годишен отпуск е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1900 лв. на основание чл.
414, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание, а именно -
"Имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОННЕ СЪДИЯ: