Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260219
гр. Несебър, 25.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 159 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца „П.И.Г.“
АД срещу собствениците от Етажната собственост на сграда „М.П.А.“, с адрес в к.
к. „С.б.-И.“, УПИ **, кв. **, представлявани от П.П., е предявен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание
на етажната собственост, проведено на 29.10.2020г. и общото събрание, проведено
на 05.01.2021г. Ищецът излага, че е собственик на самостоятелни обекти в сграда
„М.П.А.“, построена в ПИ с идентификатор ****. Излага, че от въвеждането на
сградата в експлоатация същата се управлява от него на основание сключени
договори с останалите собственици за управление на общите части. Твърди, че на
18.01.2021г. на електронната поща на дружеството се получило писмо от П.П., в
което се твърдяло, че са проведени общи събрания на етажната собственост в
сградата на 29.10.2020г. и 05.01.2021г. Сочи, че на 19.01.2021г. получил
„Програма“ и протокол от общо събрание от 05.01.2021г. Твърди, че на посочените
дати изобщо не са провеждани събрания на етажната собственост. В тази връзка
обръща внимание, че служители на дружеството се намират постоянно на територията
на сградата и са категорични, че на процесните дати не са се събирали
собственици, нито е имало разлепена покана за провеждане на ОС. По отношение на
решенията от 29.10.2020г. сочи, че учредяването на ЕС на сградата е
незаконосъобразно, тъй като собствениците са избрали друг начин на управление
на общите части. Сочи, че общото събрание е свикано незаконосъобразно – в
нарушение на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС. Счита, че не е бил налице необходимият
кворум за провеждане на събранието – нарушение на чл. 15 от ЗУЕС. Твърди, че не
е бил съставен протокол на събранието в изискуемата форма. Сочи, че е нарушена
процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Излага, че при приемане на решенията е
допуснато нарушение на чл. 17 от ЗУЕС. С оглед изложеното намира, че и събранието
от 05.01.2021г. няма как да е проведено законосъобразно. По отношение на това
събрание отново акцентира върху нарушения на чл. 12, ал. 13, чл. 15, чл. 16,
ал. 7 и чл. 17 от ЗУЕС. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на сграда „М.П.А.“,
с адрес в к. к. „С.б.-И.“, УПИ **, кв. **, представлявани от П.П., чрез неговия
процесуален представител, е депозиран отговор, с който предявеният иск се
оспорва като недопустим и неоснователен. Развиват се съображения за спазена
процедура при свикване на общото събрание от 29.10.2020г. по реда на чл. 12,
ал. 6 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че не е налице решение на ОС, с което ищецът
да е избран за управител на етажната собственост. Твърди се, че свикването е
извършено с писмена покана, подписана от инициаторите, съдържаща необходимите
реквизити и поставена на входната врата на вход „А“ на хотелски комплекс „М.П.А.“.
Сочи се, че всички действия са извършени при спазване на чл. 13, ал. 1 и ал. 4
от ЗУЕС. Обръща се внимание, че са спазени изискванията за кворум по чл. 15,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Твърди се, че събранието е проведено при спазване
изискванията на чл. 16 от ЗУЕС. Излага се, че на 30.10.2020г. било залепено
съобщение до всички собственици за изготвения протокол от 29.10.2020г., поради
което срокът за предявяване на иск по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е бил изтекъл към
датата на депозиране на исковата молба. Развиват се съображения за
законосъобразно проведено събрание на 05.01.2021г., свикано от управителя. С
тези доводи от съда се иска да остави без разглеждане иска относно решенията от
29.10.2020г., алтернативно да го отхвърли, както и да отхвърли иска, касаещ
решенията от 05.01.2021г. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се
установява следното фактическа и правна страна:
При проверка по реда на
чл. 130 ГПК за допустимостта на предявените искове, съдът достигна до следните
изводи:
От анализа на нормите на чл. 130, чл. 140, ал. 1 ГПК може да се направи
извод, че съдът следи за допустимостта на предявения иск в хода на целия
процес. В тази връзка спорен между страните е въпросът дали е спазен
преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за предявяване иска по отношение на
събранието от 29.10.2020г. По отношение на този въпрос на ответника е указано
да докаже, че съобщение за общото събрание е
поставено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на
посочената в отговора на исковата молба дата.
Във връзка с този спор от страните са ангажирани писмени и гласни
доказателствени средства, прието е заключението на съдебно-почеркова
експертиза. С оглед обстоятелството, че последните доказателства са събрани в
открито съдебно заседание от 12.10.2021г., съдът намира, че настоящият момент е
и първият възможен за произнасяне по въпроса за допустимостта на предявения иск
относно събранието от 29.10.2020г. Този извод произтича и от естеството на твърденията
на страните. От една страна ответникът твърди, че протоколът е оповестен по
надлежния ред, за което са съставени изискуемите по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС писмени документи. Ищецът твърди, че такива не са съставяни и протоколът
от събранието не е оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Както е прието в
практиката на върховната инстанция (напр. Определение № 312 от 26.09.2014г. по
ч.гр.д. № 4061/2014г. по описа на II гр.о. на ВКС) няма пречка чрез гласни доказателства да се установяват
обстоятелства, свързани с датата и мястото на залепването на протокола по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС. В цитирания съдебен акт е посочено, че обстоятелството кога е
изготвен протоколът от проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в
режим на етажна собственост и съответно от кога започва да тече срокът по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС може да бъде установено само с писмени доказателства
(предвидените в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС). При наличието на такива писмени
доказателства и спор между страните относно обстоятелството дали протоколът
действително е поставен на посоченото в него място и на посочената дата е
допустимо събирането на гласни доказателствени средства. Спорът по
допустимостта на настоящия иск (в частта относно събранието от 29.10.2020г.) е
концентриран именно около посочените факти и обстоятелства, поради което за
решаването му е било необходимо събирането и на ангажираните от страните гласни
доказателствени средства.
Съдът намира за доказано по делото, че протоколът от общото събрание от
29.10.2020г. е оповестен по надлежния ред на 30.10.2020г. На първо място за
установяването на този факт от ответника са ангажирани протокол за постановено
съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС (на л. 72 от делото) и съобщение
(на л. 71 от делото). Протоколът е изготвен от избрания управител на етажната
собственост (П.П.), като в него е вписано поставянето на съобщение за
изготвения протокол от проведеното събрание от 29.10.2020г. на етажната
собственост на вход „А“ на хотелски комплекс „М.П.А.“ в к. к. „Слънчев бряг“.
Според вписаното в него протоколът за поставяне на съобщението е изготвен на
30.10.2020г. от П. и подписан от един свидетел – Д.Д. (пълномощник на „Малтехагро“
ООД“ – собственик) и поставен на входната врата на вход „А“ в комплекса. В
протокола са посочени датата, мястото и часът на поставянето му и са положени
подписите на съставителя му и свидетел. Според чл. 16, ал. 7 ЗУЕС управителят (в 7-дневен срок от провеждането
на събранието) поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола.
За поставяне на съобщението се съставя протокол от управителя и един
собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото
на поставяне на съобщението. От своя страна съобщението също
съдържа необходимите реквизити и е подписано от управителя на ЕС – П.П.. В
случая съставените протокол и съобщение отговарят на предвиденото в чл. 16, ал.
7 ЗУЕС.
Първата група възражения на ищеца са насочени срещу формалната
доказателствена сила на така съставения протокол. Те твърдят, че протоколът и
съобщението не са подписани от лицето П.П., като са направили и съответното
оспорване в тази насока. С протоколно определение от 13.05.2021г. е открито
производство по чл. 193 по оспорване истинността – автентичност на подписите
вкл. и върху съобщение за изготвяне на протокол от 30.10.2020г. и протокол от
30.10.2020г. за поставяне на съобщение за изготвен протокол. Във връзка с това
оспорване съдът намира, че следва да се кредитира заключението на изготвената
по делото съдебно-почеркова експертиза. Същата не е оспорена от страните, като
вещото лице на база специалните си знания е направило убедителен извод, че тези
два документа са подписани от П.В.П.. Съдът намира, че заключението е
обективно, компетентно и безпристрастно и с него се доказва, че протоколът и
съобщението са подписани от избрания управител на етажната собственост. Наред с
това свидетелят, подписал протокола за поставяне на съобщение – Д.И.Д., е
разпитан по делегация пред Районен съд Ботевград (видно от протокол по гр.д. №
1159/2021г. от 07.07.2021г. на л. 194 – л. 196 от настоящото дело). При разпита
си Д.Д. изрично е заявил, че на протокола от 30.10.2020г. подписът е лично
негов и той е станал свидетел на залепването на съобщението. Изрично е посочил,
че с подписа си е удостоверил именно залепване на съобщението за изготвен
протокол. Следователно с един от допустимите по смисъла на чл. 194, ал. 1 ГПК
способи (разпит като свидетел на лицето, подписало документа) е доказано, че
подписът върху протокола е положен именно от Д.Д.. Ето защо оспорването на
автентичността на тези документи следва да се приеме за недоказано. Наред с
това Д.Д. е имал представителна власт да представлява собственик в сградата –
„Малтехагро“ ООД, тъй като е бил упълномощен за това от управителя на
дружеството (с пълномощно на л. 68 от делото, нотариално заверено на
29.01.2019г.). С посоченото пълномощно са му дадени широки правомощия да
представлява посоченото дружество, като съдът намира, че за полагане на подпис
по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не е необходимо изрично упълномощаване.
Посоченото общо пълномощно е достатъчно, за да удостовери, че представител на
дружеството е бил надлежен свидетел на залепването на поканата. Впрочем и
нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС дава възможност това да бъде удостоверено не само
от собственици, а и от ползватели и обитатели в сградата, което е
доказателство, че не е необходима изрична представителна власт за установяване
на действието по залепването на съобщението за проведено общо събрание. Т.е.
документът по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е съставен по предвидения за това ред и
подписан от още едно лице, освен избрания управител.
Спорен по делото е въпросът дали действително съобщението е поставено.
Съдът намира, че с показанията на разпитаните по делото свидетели не се
установяват различни факти, от отразените в съставения протокол. За
установяване на твърденията си ищецът е ангажирал и гласни доказателствени средства
– показанията на св. Кирилова. От показанията й става ясно, че тя е главен
мениджър на хотел „Планета“, като в комплекса има част „Мирамар Палас“, която
не функционира като хотелска, а само като апартаменти, собственост на физически
лица. Установява се, че в процесния период свидетелката упражнявала трудовите
си функции в хотела, като обикновено пътувала понеделник и сряда до хотела. От
показанията на свидетелката се установява, че не е виждала да има обявления,
свързани с етажната собственост. Установява се също така, че извън летния сезон
входът на жилищната част бил заключен и до него нямало свободен достъп, а
входът на хотела е на различно място. Както се посочи свидетелят Димитров
потвърждава и с показанията си (освен с подпис върху протокола за залепване на
съобщение), че такъв е залепен на 30.10.2020г.
С оглед така събраните гласни доказателствени средства крайният извод на
съда е, че съобщението и протоколът за поставянето му са изготвени по начина,
посочен в тях. От протокола се установява, че съобщението е постановено на
видно място на 30.10.2020г. Самият протокол съдържа цялото необходимо съдържание
и е съставен в предвидения за това срок по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Наред с това
съобщението е поставено на видно и общодостъпно място, предвидени именно за
поставянето на съобщения (входната врата на вход А). Показанията на
свидетелката Кирилова не могат да разколебаят тези изводи на съда, тъй като от
тях става ясно, че комплексът е съставен от хотелска част и част с апартаменти
на отделни собственици, а тя изпълнява служебните си функции в хотелската част,
която е с отделен вход. Налага се извод, че тази свидетелка няма отношение към етажната собственост в жилищната част и е
логично да не е с висока степен на заинтересованост от евентуалното провеждане
на общо събрание. Твърдението й, че ако служители на хотела забележат разлепена
покана ще я уведомят незабавно, не е подкрепено от никакви доказателства, тъй
като (както се посочи) не е ясно поради каква причина тя трябва да бъде
уведомявана незабавно за дейност, свързана с частта от комплекса, за която не
отговаря. Може да се направи извод, че наблюденията на свидетелката върху
жилищната част на комплекса са минимални и фактът, че тя не е възприела
залепването на съобщение за изготвен протокол от общото събрание, не означава,
че такова съобщение не е залепяно.
Свидетелката не е имала съществен интерес да следи обявленията в
жилищната част (самата тя посочва че през зимния период достъпът до тази част е
ограничен) във връзка с проведено в етажната собственост общо събрание. Поради
тази причина обстоятелството, че тя не е видяла залепено съобщение за изготвения
протокол не може да гарантира, че такъв не е залепен. Става въпрос за
субективни възприятия на лице, което е било ангажирано служебно с друга част от
комплекса и не е имало никакво отношение към проведеното събрание.
От друга страна св. Димитров е пряк участник в събранието и както се
доказа (по реда на чл. 194, ал. 1 ГПК) е подписал протокола за залепване на
съобщение, като е възприел обстоятелството, че съобщението се залепя на
посоченото в протокола място. В практиката на върховната инстанция (напр. Решение
№ 161 от 29.10.2015г. по гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС) е прието, че
начинът на оповестяване на протокола, предвиден в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,
рефлектира и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите
решения, който срок започва да тече от оповестяване на решението по реда на чл.
16, ал. 7 ЗУЕС. Както е посочено в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС копие от протокола от провеждане
на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и
приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или
обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна
поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е
посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В случая съдът
приема, че протоколът е оповестен надлежно по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС на
дата 30.10.2020г.
Налага се краен извод, че в случая ищецът следва да се счита за уведомен
по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС с постановяване на протокола от общото
събрание на 30.10.2020г. Срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е 30-дневен от
уведомяването по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и е изтекъл на 30.11.2020г. Настоящата
искова молба е входирана в Районен съд Несебър на
29.01.2021г. Следователно исковата молба по отношение на
решенията от 29.10.2020г. е подадена след предвидения срок в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Както е прието в трайната съдебна практика на върховната инстанция, вкл.
и цитираното вече Решение № 161 от
29.10.2015г. по гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС, когато молбата
за отмяна на взетите решения е просрочена, същата е и процесуално недопустима,
а предявеният въз основа на нея иск – недопустим. Ето защо поради недопустимост
на предявения иск производството по настоящото дело следва да бъде прекратено в
частта му относно решенията от 29.10.2020г.
Що се отнася до иска, с
който се атакуват решенията от общото събрание от 05.01.2021г., същият е
подаден в предвидения за това срок и е допустим. В тежест на ищеца по предявения
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на
самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост
и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е да
докаже, че общото събрание е свикано при спазване на изискванията на чл. 12 ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС, че събранието е проведено при спазване на чл. 15 ЗУЕС, чл.
16 и чл. 17 от ЗУЕС.
Между страните не е
спорно, а и от нотариални актове (на л. 31 – л. 39 от делото) се установява, че
ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сградата.
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен
иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е
ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения,
представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на
общото събрание. Това следва от характера на
производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата
молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи във връзка с конкретните възражения:
По възраженията относно свикване на общото събрание:
Общото събрание от 05.01.2021г. е свикано въз основа
на покана (на л. 74 от делото), подписана от П.В.П. (последното е удостоверено
надлежно чрез заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза). Събранието е свикано при дневен ред: 1. Приемане програма за
изпълнение от Етажната собственост на хотелски комплекс „М.П.А.“ вход А, к. к.
„С.б.-И.“ за 2021г., осигуряваща целогодишно функциониране и 2. Организационни
въпроси. На 26.12.2020г. в 13:00 часа на входната врата на вход А на хотелския
комплекс е поставена покана за свикване на общото събрание, като протоколът за
поставянето й е подписан от Никола Додушки и Марин Димитров. По отношение на
този протокол по реда на чл. 194, ал. 1 ГПК (чрез разпит по делегация на
свидетелите Додушки и Димитров) е доказано надлежното му подписване от
посочените в него лица. И за залепването на този протокол в пълна сила важи
изложеното относно показанията на св. Кирилова. Ето защо съдът приема за
доказано по делото, че е изготвена надлежна покана, залепена по предвидения за
това ред. Същата е съставена от управителя на ЕС, което е негово правомощие по
смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗУЕС. Общото събрание не е свикано по реда на чл. 12,
ал. 6 ЗУЕС и тази хипотеза не следва да бъде обсъждана. Поканата съдържа
реквизитите по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС и е поставена в предвидения срок преди
събранието. Следователно не се констатират нередовности при свикване на общото
събрание.
По възраженията относно провеждане на общото
събрание:
Съдът намира тези възражения за основателни. Видно
от протокола от общото събрание, подписан от П.П. – представляващ и Д.Д. –
протоколчик (на л. 76 от делото) в същия не се съдържат голяма част от
реквизитите, предвидени в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Според цитирания текст протоколът съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните
части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
обект, начина, по който са гласували лицата - "за",
"против" или "въздържал се", техен подпис, същността на
изявленията, направените предложения и приетите решения. На първо място в така изготвения протокол не са вписани явилите се лица
и идеалните части от етажната собственост, които те представляват. В протокола
изобщо не фигурира кворум на присъствалите лица. Липсата на тези реквизити
прави невъзможна проверката по чл. 15 ЗУЕС по въпроса дали събранието е
проведено при спазване на предвидения кворум. На следващо място в протокола не
е отразен начинът, по който са гласували лицата, мнозинството, с което са
приети решенията, както и подписи на гласувалите лица. Това от една страна е
съществено нарушение на предвидената в закона форма, а от друга страна прави
невъзможна проверката за спазено мнозинство по чл. 17 ЗУЕС. Налага се извод, че
съставеният протокол е абсолютно негоден за установяване на редовно проведено
събрание, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство. Последното от
своя страна е абсолютно основание за отмяна на решенията, взети от общото
събрание на етажната собственост от 05.01.2021г.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен
извод, че искът за отмяна на решенията от 29.10.2020г. следва да бъде оставен
без разглеждане като недопустим и производството в тази част – прекратено, а
искът за отмяна на решенията от 05.01.2021г. – уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
4 ГПК на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част
от исковете (за ищеца) и прекратената част (за ответника). Доколкото са
атакувания решения от две отделни общи събрания и по едното произнасянето е в
полза на ищеца (отмяна на решенията), а по другото в полза на ответника
(прекратяване на производството) на всяка от страните следва да се присъдят
половината от направените разноски. Ищецът е доказал осъществени разноски в
размер на 75 лв. (платени държавни такси), от които следва да му се присъдят 37,50
лв., а ответникът – 1150 лв. (адвокатски хонорар от 900 лв. и експертиза от 250
лв.), от които следва да му се присъдят 575 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, предявен от „П.И.Г.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, решенията от 05.01.2021г. на общото събрание на Етажната собственост на сграда „М.П.А.“,
с адрес в к. к. „С.б.-И.“, УПИ **, кв. **.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от „П.И.Г.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, срещу собствениците
от Етажната собственост на сграда „М.П.А.“, с адрес в к. к. „С.б.-И.“, УПИ **,
кв. **, представлявани от П.П., за отмяна на
решенията от 29.10.2020г. на общото събрание на Етажната собственост на сграда „М.П.А.“,
с адрес в к. к. „С.б.-И.“, УПИ **, кв. **, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 159 по описа на Районен съд
Несебър за 2021г. В ЧАСТТА МУ ОТНОСНО ТОЗИ ИСК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от
Етажната собственост на сграда „М.П.А.“, с адрес в к. к. „С.б.-И.“, УПИ **, кв.
**, представлявани от П.П., да заплатят на „П.И.Г.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 37,50 лв., представляваща направени по делото разноски за
платени държавни такси, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК „П.И.Г.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на собствениците от Етажната собственост на сграда „М.П.А.“,
с адрес в к. к. „С.б.-И.“, УПИ **, кв. **, представлявани от П.П., сумата от 575 лв., представляваща направени по делото разноски –
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, съразмерно на прекратената
част от производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: