П Р И С Ъ Д А
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №69 ОТ 10.10.2012 Г. ПО
НОХД №560/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият
С.А.А. е предаден на съд затова, че на неустановена дата през периода от
02.05.2009 г. до 31.07.2009 г. в с. Б., обл. Ш., в
съучастие, като съизвършител с М.А.Й. и Б.Б.Х., отнел
от владението на Ц.Й.Х. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои следните движими вещи: 1 бр. дървена разтегателна маса, 6 бр.
дървени столове с тапицирани седалки, 1 бр. диван, 2 бр. фотьойли, 2 бр. маси с
крака от метални тръби, 6 бр. обикновени дървени столове 1 бр. домашно тъкана
черга, 1 бр. покривка за маса и 1 бр. вълнен килим, на обща стойност 279 лв.,
като деянието е извършено при условията на повторност
и случаят е немаловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият
М.Й.Х. е предаден на съд затова, че на неустановена дата през периода от
02.05.2009 г. до 31.07.2009 г. в с. Б., обл. Ш., в
съучастие, като съизвършител с М.А.Й. и Б.Б.Х., отнел
от владението на Ц.Й.Х. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои следните движими вещи: 1 бр. дървена разтегателна маса, 6 бр.
дървени столове с тапицирани седалки, 1 бр. диван, 2 бр. фотьойли, 2 бр. маси с
крака от метални тръби, 6 бр. обикновени дървени столове 1 бр. домашно тъкана
черга, 1 бр. покривка за маса и 1 бр. вълнен килим, на обща стойност 279 лв. –
престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
от НК.
Подсъдимият Б.Б.Х. е предаден на съд
затова, че на неустановена дата през периода от 02.05.2009 г. до 31.07.2009 г.
в с. Б., обл. Ш., при условията на опасен рецидив и в
съучастие, като съизвършител с М.А.Й. и Б.Б.Х., отнел
от владението на Ц.Й.Х. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои следните движими вещи: 1 бр. дървена разтегателна маса, 6 бр.
дървени столове с тапицирани седалки, 1 бр. диван, 2 бр. фотьойли, 2 бр. маси с
крака от метални тръби, 6 бр. обикновени дървени столове 1 бр. домашно тъкана
черга, 1 бр. покривка за маса и 1 бр. вълнен килим, на обща стойност 279 лв. –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът при Новопазарската районна прокуратура
заявява, че счита за недоказани обвиненията спрямо подсъдимите в частта им
относно противозаконното отнемане на следните вещи: 1 бр. домашно тъкана черга,
1 бр. покривка за маса и 1 бр. вълнен килим. В останалата им част смята
обвиненията за доказани, като по отношение на подсъдимите А. и Й. смята, че
следва да се приеме, че случаят е маловажен, предвид стойността на предметите
на посегателството.
Производството по делото е
разгледано в отсъствието на подсъдимия Б.Б.Х., при условията на чл.269, ал.3,
т.2 от НПК и с участието на назначения на подсъдимия Х. служебен защитник – адв. Г. К. от Ш.та адвокатска колегия. Служебният защитник
счита, че обвинението спрямо подсъдимия Х.
е доказано, но без частта за кражбата на 1 бр. домашно тъкана черга, 1 бр.
покривка за маса и 1 бр. вълнен килим. Смята, че спрямо подсъдимия следва да се
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Подсъдимият С.А.А. в обясненията си
заявява, че се признава за виновен в извършването на кражба само на 1 бр. диван
и 2 бр. фотьойли. Твърди, че не е отнемал заедно с останалите подсъдими другите
вещи, описани в обвинителния акт. В хода на съдебните прения А. заявява, че се
признава за виновен по обвинението и желае да му бъде наложено наказание глоба.
Подсъдимият М.А.Й. се признава за
виновен по предявеното му обвинение, но твърди, че не е отнемал от свидетеля Ц.Х.
домашно тъкана черга, покривка за маса и вълнен килим. Моли, да му бъде
наложено наказание глоба.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимите С.А.А., М.А.Й. и Б.Б.Х. през
пролетта и лятото на 2009 г. живели в с. М., област Ш. и се познавали добре. На
неустановена с точност дата, през периода от 02.05.2009 г. до 31.07.2009 г.,
тримата подсъдими, излезнали из селото и околността
му с цел да събират билки. Тогава решили да извършат кражба на различни вещи от
намиращата се в съседното село Б., област Ш. жилищна сграда, собственост на
свидетеля Ц.Й.Х. ***. Жилищната сграда била необитаема, защото свидетелят
преимуществено живеел в гр. Нови пазар и по-рядко посещавал имота си в селото.
Това обстоятелство било известно на подсъдимите. Също така скоро преди това
братът на подсъдимия Х. – свидетелят К.Х.П. закупил къща в с. М. и се нуждаел
от мебели. Така тримата подсъдими се насочили към жилищния имот на свидетеля Х.. Успяли безпроблемно
да влезнат във вътрешността на къщата, тъй като вратите на същата не били
заключени. От дома на свидетеля Х. тримата с общи усилия изнесли следните
движими вещи: 1 бр. дървена разтегателна маса, 6 бр. дървени столове с
тапицирани седалки, 2 бр. маси с крака от метални тръби и 6 бр. обикновени
дървени столове. След това подсъдимите отнесли тези вещи в новозакупената къща
на свидетеля К.Х.П. и му ги предали, без да му споменават, че вещите са
крадени. Свидетелят П. им заплатил 40 лв. Веднага след това тримата подсъдими
отново от дома на свидетеля Ц.Х. изнесли и 1 бр. диван и 2 бр. фотьойли, които отнесли в дома на подсъдимия М.А. ***.
Впоследствие деянието на подсъдимите било разкрито от органите на МВР и на
09.09.2011г. подсъдимият Й. предал доброволно на полицейските органи 1 бр.
диван и 2 бр. фотьойли, които били върнати на свидетеля Х.. Междувременно
свидетелят К.П. продал къщата си в с. М. на свидетеля Р.Д.М., ведно с мебелите
в нея, между които и вещите, отнети от свидетеля Х.. Органите на полицията,
заедно със свидетеля Х. посетили въпросната къща, собственост вече на свидетеля
М. и там свидетеля Х. открил и познал собствените си вещи – маси и столове,
които свидетелят М. доброволно предал на органите на полицията, които пък от
своя страна с разписка върнали вещите на свидетеля Ц.Й.Х..
В хода на делото е била назначена оценителна експертиза, от чието
заключение се установява, че общата пазарна стойност на горепосочените вещи,
явяващи се предмет на гореописаното престъпно посегателство, към момента на
извършването възлиза на 217 лв.
Гореизложените факти съдът прие за установени безспорно от всички
събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Ц.Й.Х., Р.Д.М. и К.Х.П.,
дадени пред съдия от НпРС и прочетени в хода на
съдебното следствие, както и тези на свидетеля Д.Р.Д., от приложените поделото
писмени доказателства и доказателствени средства – 2 бр. протоколи за
доброволно предаване от 09.09.2009 г. и разписка от 17.09.2009 г. , както и от
обясненията на подсъдимите С.А.А. и М.А.Й..
Анализът на събраните доказателства води до несъмнения извод, че тримата
подсъдими са отнели от владението на свидетеля Х. собствените му вещи, а именно
1 бр. дървена разтегателна маса, 6 бр. дървени столове с тапицирани седалки, 2
бр. маси с крака от метални тръби и 6 бр. обикновени дървени столове, без
съгласието на свидетеля и с намерението противозаконно да ги присвоят.
Намерението за своене на подсъдимите е безспорно
предвид факта, че с част от отнетите вещи те веднага са се разпоредили в свой
интерес. Също така е категорично установено, че подсъдимите са действали при
условията на съучастие, като съизвършители. Това е
така, защото всички те са взели участие в изпълнителното деяние на
престъплението. В обясненията на подсъдимите се излагат данни, че някои от тях
не влезнали в къщата на свидетеля Х., а стояли отвън. Това обстоятелство обаче,
е без значение, тъй като макар и събитията да са се осъществили действително по
този начин, то е видно, че всички те са взели участие в отнасянето на вещите до
дома на свидетеля П. и после до дома на подсъдимия Й. и следователно те заедно
са извършили отнемането и осъществяването на фактическа власт върху вещите.
Също така в обясненията си подсъдимият С.А. твърди, че не присъствал по
времето, когато другите двама подсъдими взели от къщата маси и столове и ги
отнесли при свидетеля П.. Съдът не прие тези негови твърдения за правдиви. Те
се опровергават от показанията на свидетеля П., който твърди, че в дома му
масите и столовете били донесени от тримата подсъдими, между които и А.. Също
така в хода на пренията А. се признава за виновен по обвинението, тъй като
заявява, че изцяло е съгласен с изложеното от служебния му защитник. По тези
мотиви съдът прие, че е доказано несъмнено по делото, че тримата подсъдими са
осъществили състава на престъплението кражба. Отчитайки ниската стойност на
вещите, предмет на посегателството, която е под установения размер на
минималната работна заплата за страната към датата на деянието, както и
обстоятелството, че вещите са върнати на собственика им, съдът прие, че при
настоящия казус се касае за маловажен случай, досежно
деянията на А. и Й. и по тази причина призна тези двама подсъдими за виновни в
извършването на престъпление по чл.194, ал.3 във вр.
с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Относно
подсъдимия Б.Б.Х. е видно, че той е осъществил състава на престъплението кражба
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” и б. ”б” от НК. Този извод следва от факта, че с присъди по НОХД №3362/2000 г. на РС - гр. В.,
в сила от 21.12.2000 г. и по НОХД №3208/1999 г. на НпРС, в сила от 09.05.2001
г., подсъдимият Х. е бил осъден два пъти на лишаване от свобода за тежки умишлени
престъпления от общ характер, като наложените му наказания са ефективни и
конкретните им размери надхвърлят една година. Затова съдът прие, че
подсъдимият Б.Х. е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр.
с чл. 20, ал.2 от НК.
От субективна страна тримата подсъдими са действали с пряк умисъл. Те
са съзнавали обещственоопасния характер на деянието
си, предвиждали са и са целяли настъпването на общественоопасните му последици.
Обвинението спрямо тримата подсъдими е за кражба на вещи, собственост
на свидетеля Ц.Х., между които вещи и 1 бр. домашно тъкана черга, 1 бр.
покривка за маса и 1 бр. вълнен килим, на обща стойност 62 лв. По делото не се
събраха достатъчно и категорични данни, че подсъдимите са отнели тези вещи от
свидетеля. Те категорично отричат това обстоятелство, а и по делото е
установено, че след деянието отнетите вещи са били отнесени в дома на свидетеля
П. и в дома на подсъдимия Й.. Впоследствие сред откритите и върнати на
свидетеля Х. вещи не са и били налице черга, килим и покривка. Ето защо, като
прие, че в тази му част обвинението не е доказано по несъмнен начин, съдът
призна подсъдимите за невиновни в извършване на
кражба на черга, килим и покривка и ги оправда в тази част на обвинението.
Обвинението спрямо подсъдимия С.А.
е предявено по квалифицирания състав на престъплението кражба – чл.195, ал.1,
т.7 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – т.е. при
условията повторност и при немаловажност
на случая. Действително от приложената по делото справка за съдимост се
установява, че с присъда по НОХД №69/2004 г. на РС - гр. Нови пазар, в сила от
13.05.2004 г., подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3,т.5 и т.7 от Но доколкото съдът прие, че
случаят е маловажен, то деянието не следва да се квалифицира като повторно
извършено. По тези мотиви съдът счете, че не са налице квалифициращите признаци
по т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Ето защо подсъдимия А. бе признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.195, т. 7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
При определяне на наказанията, следващи се на подсъдимите, съдът отчете
следното: По отношение на подсъдимия Б.Б.Х. съдът отчете високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, тъй като същото представлява тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Предходните осъждания на този
подсъдим обаче, съдът не отчита като отегчаващо вината му обстоятелство, тъй
като те обуславят приложението на по-тежко квалифициран състав на
престъплението кражба. Съдът констатира наличието на смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства – на първо място това е ниската стойност на вещите,
предмет на престъпното посегателство. Също така смекчаващо вината
обстоятелството е и фактът, че отнетите вещи са били върнати на собственика им.
Освен това е видно, че на досъдебното производство
подсъдимият Х. е съдействал на разследващите за разкриване на обективната
истина по делото. Наличието на тези смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът прие за многобройни, при което и най-лекото предвидено в
закона наказание за него се оказва несъразмерно тежко. Поради това и при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия Б.Х.
наказание под най ниския предел, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което подсъдимия да
изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ,
в съответствие с разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
При определяне на следващите се на
подсъдимите С.А.А. и М.А.Й. наказания за извършеното престъпление по чл.194,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, съдът отчете на първо
място тежестта на обществената опасност на осъщественото деяние. Същото не
представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Обстоятелството, че вещите, предмет на престъплението са на ниска стойност,
както и че са възстановени на собственика им, следва да се отчитат като
смекчаващи вината им обстоятелства. Но в случая са налице и отегчаващи вината
на подсъдимите обстоятелства – обремененото им съдебно минало, което ги
характеризира като личности с по-висока степен на обществена опасност.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът определи и наложи на двамата подсъдимия С.А.А.
и М.А.Й. наказание ПРОБАЦИЯ със
следните ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ: 1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА,
с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и 3. По чл.42а,
ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 150 /СТО И
ПЕТДЕСЕТ/ ЧАСА ГОДИШНО ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
По отношение на подсъдимия М.А.Й. съдът констатира от данните по
приложената за него справка за съдимост, че последното осъждане спрямо този
подсъдим, преди настоящото е с присъда по НОХД 159/2012 г. на Новопазарския районен съд, влязла в законна сила на
31.05.2012 г. С тази присъда подсъдимият е осъден за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и 5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК,
извършено на 14. срещу 15.01.2011 г. Видно е, че деянието по тази присъда и
деянието по настоящата присъда са извършени от страна на подсъдимия, преди за
което и да е от тях да има влязла в сила присъда. Затова в случая са налице
условията на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК,
поради което и съдът вместо наказанието, наложено на подсъдимия М.Й. с
настоящата присъда и наказанието му, наложено с присъда по НОХД 159/2012 г. на Новопазарския районен съд, влязла в законна сила на
31.05.2012 г. - от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е
отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, съдът му определи едно общо наказание от осем месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така
наложеното общо наказание на подсъдимия М.А.Й. с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Тримата подсъдими бяха осъдени да заплатят направените по делото
разноски в размер на 65 лв. /шестдесет и пет лева/, от които 35 лв. /тридесет и
пет лева/ по сметка на ОД-МВР – гр. Ш. и 30 лв.
/тридесет лева/ по сметка на Новопазарския районен
съд, като съдът определи и частта, която всеки следва да заплати, а именно от
по 11, 67 лв. по сметка на ОД МВР – гр. Ш. и от по 10 лв. по сметка на Новопазарския районен съд.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си .
01.11. 2012
г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: