О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260683
гр.Пловдив, 11.03.2021г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, VІ –ти
граждански състав, в закрито заседание
на 11.03.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като изслуша докладваното от
съдия В.Куршумова в.ч.гр.дело № 625 по описа за 2021г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от
В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против
разпореждане № 266063 от 29.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 3831 по описа за 2020г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., с което е върната на основание чл.262, ал.2,
т.2 ГПК, подадената от него въззивна жалба ( обозначена като „Заявление ) вх. №
262119/ 15.01.2021г. срещу постановеното по делото Решение № 261414/ 26.11.2020
г.
Частният жалбоподател релевира оплаквания, че
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа,
че с първоинстанционното решение не са уважени предявените от него искове и
правния си интерес от неговото обжалване. Излага обстоятелства относно
оттегляне на пълномощията си от процесуалния представител адвокат М., като
посочва, че отношенията между тях са били влошени на 05.01.2021 г. Излага
съображения против постановеното от районния съд решение. Оспорва извода на
районния съд, че въззивната жалба е просрочена с довода, че е преболедувал
Ковид 19 и цялото му семейство са били под карантина, за което представя
писмени доказателства. Моли за допускането на един свидетел за доказване
невъзможността си да обжалва в срок първоинстанционното решение. Моли да се
отмени обжалваното разпореждане и да му се присъдят разноските за първа и
въззивна инстанция.
В срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „БАЛКАН БИОСЕРТ“ООД, чрез
пълномощника адвокат Х.М., с който се оспорва жалбата като неоснователна с
искане за оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени данните по
делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в
предвидения в чл. 275, ал.
1 ГПК едноседмичен срок и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното разпореждане № 266063 от
29.01.2021 г., постановено по гр.д.№
3831 по описа за 2020г. на Районен съд
Пловдив, XV гр.с., на основание чл.262,
ал.2, т.2 ГПК, е върната въззивна жалба, обозначена като „Заявление“, подадена
от В.Д.В., ЕГН ********** против постановеното по делото Решение № 261414/
26.11.2020 г. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел, че за ищецът не съществува правен интерес от обжалване на постановеното
по делото решение, тъй като съдът е уважил в цялост предявените от него
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Отделно от изложеното, РС е посочил,
че подадената на 15.01.2021г. въззивна жалба е просрочена, тъй като препис от
решението е редовно връчен на ищеца чрез адв. М. на 27.11.2020г., към който
момент същият е бил с надлежно учредена представителна власт, поради което
срокът за обжалване е изтекъл на 11.12.2020г. ( петък- присъствен ден). Въз
основа на изложените съображения, РС е достигнал до извода, че дори и да се
приеме, че е налице интерес от обжалване, то е преклудирана възможността да се
атакува постановеното решение от ищеца.
Настоящият въззивен състав на Пловдивския окръжен
съд, след преценка на доказателствата по делото и съображенията на страните,
намира следното:
Искането за събиране на гласни доказателства не е
необходимо и ще следва да се остави без
уважение, тъй като релевантните за настоящия спор обстоятелства се установяват
от данните по делото.
По делото се установява, че производството по гр.д.№
3831 по описа за 2020г. на Районен съд
Пловдив, XV гр.с. е образувано по обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ от
В.Д.В. против „БАЛКАН БИОСЕРТ“ООД, които са изцяло уважени с решение № 261414/ 26.11.2020 г. С оглед на
това, с първоинстанционното решение е постановен претендираният от ищеца правен
резултат – уважаване на исковете. Следователно, предвид благоприятния правен
резултат за ищеца, не е налице правен интерес
от обжалване на решението от него, тоест не е налице абсолютна
процесуална предпоставка за сезирането на възивния съд с въззивната жалба
/обозначена „Заявление“/ вх. № 262119/ 15.01.2021г. Както правилно е посочил
районният съд, допълнително заявените от ищеца претенции към ответното
дружество във въззивната жалба, са извън предмета на производството, тъй като с
тях съдът не е бил сезиран с подадената исковата молба, а е недопустимо тяхното
въвеждане в процеса с въззивната жалба. Изтъкнатите от частния жалбоподателя
разногласия между него и процесуалния му представител досежно вида и обема на
търсената от съда защита, не променя извода за липсата на правен интерес, тъй
като в случая с първоинстанционното решение съдът се е произнесъл по наведените
твърдения и търсената от ищеца защита с предявените искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Доводите против мотивите на
първоинстанционното решение също не обосновават правния интерес на
жалбоподателя, тъй като решението не подлежи на самостоятелно обжалване в
частта на мотивите. В т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС
по тълк.д. № 1/2000 г. е изяснено, че мотивите не обвързват насрещните страни
със сила на пресъдено нещо и щом
крайният резултат ги удовлетворява, нямат правен интерес от обжалване.
Правилни са и изводите на районния съд за подаването
на въззивната жалба /обозначена „Заявление“/ вх. № 262119/ 15.01.2021г. след
изтичането на преклузивния за това срок по чл.259 ГПК на 11.12.2020 г. Препис
от решението е връчен на пълномощника на ищеца на 27.11.2020 г. и не се установява
към този момент същият да е бил с оттеглени пълномощия, напротив - според
доводите в частната жалба, пълномощията на адв.М. са оттеглени след влошаване
на отношенията между страната и пълномощника на 05.01.2021 г. Същевременно по
делото се констатира, че ищецът е подал заявление вх.№ 288856 от 21.12.2020 г.
за упражняване на правата си по чл.345, ал.1 КТ въз основа на постановено първоинстанционното решение, в
което заявление не е релевирал възражения против решението. С оглед на това не
се възприема за достоверен доводът в частната жалба, че ищецът се е запознал с решението
на 05.01.2021 г. и поради тази причина е обжалвал същото с въззивната жалба
/заявление/ на 15.01.2021 г.
Ето защо, въззивният съд намира, че връщането на въззивната жалба /заялвение/ е законосъобразно
и на двете възприети от районния съд основания, като за правилността на
обжалвания акт е достатъчно наличието дори и само на едно от основанията.
По гореизложените съображения, частната
жалба и доказателственото искане в нея ще се оставят без уважение, а
обжалваното разпореждане ще бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 266063 от 29.01.2021 г., постановено
по гр.д.№ 3831 по описа за 2020г. на
Районен съд Пловдив, XV гр.с., с
което е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК подадената от В.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, въззивна жалба ( обозначена като „Заявление ) вх. № 262119/
15.01.2021г. срещу постановеното по делото Решение № 261414/ 26.11.2020 г.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд
в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.