РЕШЕНИЕ
№. 288
гр. Пловдив, 21.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3087 по описа на
съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение
№ 1737 от 21.10.2021г., постановено по
а.н.д № 4562 по описа за 2021г., на Районен съд - Пловдив, I – ви наказателен
състав, с което е потвърден Електронен
фиш серия К № 2201987, издаден от Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с
което на оспорващия за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена
административно наказание глоба в размер
на 100 лв.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в случая не е изтекла абсолютната давност за изпълнение на
наказанието. Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил
разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Също така не съобразил, че е изтекъл и тримесечният
срок по чл.34 от ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърдения с него електронен фиш. Оспорват се и присъдените в полза на ответната
страна съдебни разноски за разглеждане на делото пред районния съд.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Б., поддържа становище за неоснователността на оспорването и моли
съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни
разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена
от касатора срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2201987,
издаден от ОДМВР - Пловдив.
Според данните в електронния фиш, на дата 04.08.2018г.
в 14:00 часа в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1, при въведено
ограничение на скоростта за населено място
50 км/ч, МПС Ивеко 35 С13 с рег. № ***се движило с установена скорост от
74 км/ч и превишение от 24 км/ч при отчетен толеранс от минус 3 км/ч на
измерената скорост в полза на водача, с което било извършено нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП бил наказан С.П.С. в качеството на законен представител на „Мистрал 2015“ ЕООД - дружеството собственик
на автомобила.
7. По делото са представени: Електронен фиш, статични изображения,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на
мобилна радарна система за видеоконтрол "TFR1 -M", Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, снимка на
разположението на АТСС.
Според данните в Протокол рег. № 1030р-18535/06.08.2018 г. на 04.08.2018 г. на място за контрол с общо
ограничение на скоростта до 50 км.ч - гр. Пловдив, бул. бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1, била временно монтирана процесната АТСС, с посока на задействане - „приближаващи“
моторни превозни средства и режим на измерване „стационарен“. Протоколът е
изготвен във формата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
като е подписан от длъжностни лица при МВР, приели и проверили данните от АТСС.
Според данните в протокола, измерването е извършвано в периода 09:30 часа – 14:30
часа като са установени 25 бр. нарушения, за които са свалени същия брой
статични изображения с номера от 7628 до 7652.
Видно от генерирания от АТСС снимков материал, на 04.08.2018г. в 14:00
част превозно средство с рег. № ***се движи в посока на задействане – „приближаващи“,
с измерена скорост 77 км/ч при ограничение - 50 км/ч. Статичното изображение е
обозначено с № 7652.
Според данните от информационната система на МВР, собственик на МПС с
рег. номер № ***е „Мистрал 2015“ ЕООД, чиито законен представител е С.П.С.
8. При така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.
При служебна проверка на електронния фиш съдът не констатирал допуснати
съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на
наказаното лице. Съдът установил, че електронният фиш съдържа
законоустановените реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
По отношение възражението за изтекла давност следва да се съобрази
задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен
административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на
обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина
се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лица за точно определени
административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения,
при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения -
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността
отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се
избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи. От
съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Електронният фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в
присъствието на нарушителя. В този
аспект се явяват неоснователни и възраженията на оспорващия за допуснати
нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за
съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на
наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове.
В случая, след като иде реч за установяване на нарушение от
автоматизирана система, датата на установяване на нарушението и дата на
издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат.
Правилно районният съд е отрекъл приложимостта на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН,
тъй като регулираната от тази норма изпълнителска давност започва да тече едва
след влизане в сила и стабилизиране на съответното изпълнително основание.
Процесното нарушение е извършено, установено и санкционирано на дата 04.08.2018г.,
от който момент е могла да тече и тригодишната давност за
административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Респективно
от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в
размер на четири години и шест месеца.
Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 01.06.2021г., с което на дата
09.07.2021г. е сложено в ход съдебно производство и давността по чл. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК следва да се счита прекъсната и заместена с нова тригодишна
давност.
При това положение както към момента на решаване на делото пред районния
съд, така и към настоящия момент не се установява да е изтекла нито общата
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от
НК.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваният пред него електронен
фиш, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски:
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
В хода на настоящото производство касаторът е
заявил претенция срещу присъдените в полза на администрацията съдебните
разноски пред първата инстанция. По своят характер това възражение представлява
искане за изменение на решението в частта за разноските. Преценката дали
отправеното искане е допустимо и основателно, в частност дали се явява годно да
възбуди производството по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл.
144 от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, на първо място се дължи от районния съд,
поради което следва му да бъде изпратено за произнасяне по компетентност.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1737 от 21.10.2021 г., постановено по а.н.д № 4562 по
описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2201987, издаден от Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Изпраща за разглеждане от Районен съд - Пловдив, I - ви наказателен състав,
искането на С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за изменение в частта за разноските
на решение № 1737 от 21.10.2021 г., постановено по а.н.д № 4562 по описа за
2021 г. на Районен съд - Пловдив
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.