РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Перник , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от И.С. против Решение № 260205 от 1.10.2020 г. по гр. д. №
889/2020 г. на РС – Перник, в частта в която по предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД
срещу И.С. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че дължи сума в размер
на 1 520, 77 лева – стойността на ТЕ, доставяна до имот с адрес ***, за периода от месец май
2016 г. до месец април 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.07.2019 г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 414, 54 лева – мораторна лихва за
забава от 14.09.2017 г. до 23.07.2019 г., сумата от 63, 80 лева – стойността на дялово
разпределение за периода от м. юли 2016 г. до месец април 2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 13 лева -
мораторна лихва за забава от 30.08.2016 г. до 23.07.2019 г.
В жалбата се оспорват изводите на РС за наличието на облигационно отношение
между страните и качеството на клиент на ответника по см. ЗЕ, каквото не се доказва от
ищеца да е налице, респ. размера на правото на собственост на ответника, както и ищецът
не е установил размера на претендираната сума и начислените суми прогнозни и
изравнителни сметки, вкл. евентуалните изравнителни сметки, тъй като не е отразено
1
твърдяното реално потребление. Оспорил е, че за исковия период е съществувал законно
монтиран и сертифициран топломер в АС, а освен това е налице разминаване и неточности в
изчисленията между твърдяното доставено общо количество ТЕ в АС и разпределение по
индивидуални абонати, като не се доказва нито количеството и качеството, нито стойността
на доставената ТЕ. Съдът не е взел предвид възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. Иска се отмяна на решението в обжалваната част от въззивната
инстанция с отхвърляне изцяло на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице помагача "Техем сървисис" ЕООД не е
подал отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
От приложените по първоинстанцинното дело доказателства се установява, че с НА за
продажба на недвижим имот № ***, т. ***, д. № 3891 на 28.02.1997 г. ответникът И.С. е
закупил процесното топлоснабдено жилище в ***, както и че ищцовото дружество е
изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти в гр.
С.. Няма данни от нот. акт някой от праводателите да си е запазил вещно право на
ползване/обитаване на имота, поради което ирелевантно е обстоятелството кой фактически е
ползвал имота, както и липсват доказателства по първоинстанцинното дело за настъпила
промяна в собствеността за процесния имот, а документите представени с жалбата са
преклудирани съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК и не са приети като доказателства по въззивното
дело, поради което въззивният съд не ги обсъжда. От горното следва, че в процесния период
между ищеца – като снабдител на ТЕ и ответника, в качеството на клиент на ТЕ за битови
нужди, по силата на чл. 153 ЗЕ са възникнали и са съществували облигационни отношения
относно продажбата на ТЕ при публично известни общи условия на ищеца.
Установено е от съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, както и наличието на система за дялово разпределение в
СЕС. Уредът за търговско измерване в АС (топломер) е преминал задължителните
периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни, като показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, нетното количеството ТЕ е определяно съгласно
Наредбата № 16 – ЗЗ4 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната ТЕ (отчетената по показанията
на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
2
изискването на посочената наредба за разпределение на нетното количество потребена ТЕ
между собствениците на имоти в СЕС. През процесния период е начисляван прогнозно
разход за ТЕ за БГВ, но начислените суми са преизчислени с извършване на годишния
отчет. В имота има пет радиатора с монтирани индивидуални разпределителни устройства с
дистанционен отчет, като начислената ТЕ е съобразно отчетените показания. В имота е
налична щранг лира, за която ТЕ е начислявана по изчислителен път, но впоследствие са
преизчислени прогнозно начислените суми, което е извършено след провеждане на
задължителния годишен отчет. Разходът на ТЕ в сградната инсталация е направен по
изчислителен път, който е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция
и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Определените суми за компонента
"сградна инсталация" са начислявани единствено за зимния период, когато е работила
абонатната станция, начислявани са още суми за услугата "дялово разпределение". От СТЕ
се установява, че общият размер на стойността за топлинна енергия (3412, 94 лева) и
услугата дялово разпределение (63, 80 лева) възлиза на 3476, 74 лв. и е в съответствие с
действащите за процесния период цени на ТЕ за гр. С..
Съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ е установила, че е начислено задължение
в общ размер на 3481, 74 лева, от което е платено 1961 лева, с което плащане се погасени
начислените задължения главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и
изравнителна сметка от месец юли 2018 г., като неплатените задължения са следните: 436,
11 лева – ТЕ за отопление, 1084,63 лева - ТЕ за БГВ и 63,80 лева – за услуга дялово
разпределение. Лихвата за забава на вземането за стойността на ТЕ е 414, 54 лева, считано
от 14.09.2017 г. до 23.07.2019 г., както и лихвата за забава за вземането за стойността на
услугата дялово разпределение е 13 лева, считано от 30.08.2016 г. до 23.07.2019 г.
Районният съд е обсъдил обстойно СТЕ и СИЕ, които не са задължени да правят
заключенията си единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа на
такива, които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и
ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването на
експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му
е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в
заключението си. СТЕ и СИЕ са изготвени въз основа на вписванията, извършени в
счетоводните книги на ищеца. По делото са събрани писмени доказателства и заключения
на вещи лица, въз основа на които следва, че извършените от ищеца вписвания в
счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота ТЕ е в
размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца,
съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да
служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил
задължението си за реално доставяне на ТЕ в процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата
3
относно материалната легитимация на ответника, стойността и начинът на начислената ТЕ
са неоснователни и че по делото е доказано количеството на реално доставената до
процесния имот ТЕ. Следователно за процесния период от месец май 2016 г. до месец април
2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е възникнало вземане от 1 520,77 лева - главница
за стойността на топлинна енергия и 63, 80 лева – главница за стойността на дялово
разпределение, за който размер и период сумите са установена от РС с обжалваното
решение. По делото е установена дължимостта на цялото главно вземане, като липсват
обосновани и конкретни доводи в жалбата относно лихвата за забава, поради което и
претенцията за лихва е установена по основание и размер за процесния период в размер на
414,54 лв., както и сумата от 13 лева.
Възражението на ответника в срока по чл. 131 ГПК за погасяване на претенциите по
давност е частично основателно. Съгласно чл. 33 от ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди
от „Топлофикация С.“ ЕАД клиентът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставяната топлинна енергия в 45 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 36 от общите условия клиентите следва да заплатят и цената на
услугата дялово разпределение. През 45 - дневния период от време, тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да
изпълни преди срока, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо -
кредиторът може да иска изпълнение. С оглед приетото в ОУ, задълженията на ответника за
заплащане на ТЕ са възникнали като срочни и стават изискуеми след 45 дни, следващи
месеца на доставката и от тази дата ежемесечно започва да тече 3-год. давностен срок за
всяка една от претендираните главници –чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки
предвид, че исковата претенция е за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено пред СРС на 31.07.2019 г. и съответно от
тогава е прекъсната давността, това означава, че по давност е погасено вземането за
главница, чиято изискуемост е настъпила до 31.07.2016 г. Падежът на най-рано
възникналото вземане – това за м. 05.2016 г. в размер на 110.42 лв. /установени като период
и размер от заключението на СИЕ/ е настъпил на 14.07.2016 г. Съпоставяйки момента когато
погасителната давност е прекъсната – 31.07.2016г. и падежът на първия период от
претенцията – 14.07.2016 г., следва, че са изтекли 3 години от настъпване на изискуемостта
на най-старото задължение от периодичните плащания за ТЕ. Ето защо задължението за
главница за м. 5.2016г. е погасено по давност и претенцията за ТЕ за м.5.2016 г. в размер от
110.42 лв. е неоснователна. За останалите задължения за главница, вкл. и за стойността на
дялово разпределение давностният срок не е изтекъл, поради което за тях възражението е
неоснователно.
Като акцесорно задължението по чл. 86 ЗЗД на осн. чл. 119 ЗЗД се погасява поради
погасяване на главното вземане, поради което са погасени по давност и вземанията за
мораторна лихва върху главницата за м. 5.2016г., начислени от ищеца в размер на 20,80 лв.
/установени като период и размер от заключението на СИЕ/ и съответно претенцията за
мораторна лихва за този период и размер е неоснователна. За останалите задължения за
4
лихви, вкл. и върху главницата за дялово разпределение давностният срок не е изтекъл
поради което за тях възражението е неоснователно.
При тези изводи обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за уважаване
на иска за главница за топлинна енергия за разликата над 1410,35 лв., и за уважаване на иска
за лихви за разликата над 393,74 лв., като исковете се отхвърлят в посочените части като
погасени по давност. В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първонистанционното производство
/претендираните и доказани от последния разноски в заповедното и исковото производство
са общо 680,48 лв./, а именно – за сумата от 44,38 лв., съставляваща разликата между
дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете разноски
от 636,10 лв. и присъдените от РС разноски от 680,48 лв.
Ответникът нито в отговора на исковата молба, нито до приключване на съдебното
заседание, с което е приключило делото пред първата инстанция е заявил изрична претенция
за разноски по делото (като липсва и списък по чл. 80 ГПК), поради което такива не му се
дължат /т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо 40,24 лв. –
заплатена такса по въззивната жалба, които с оглед резултата от обжалването му се дължат
от въззиваемия съразмерно с уважената част на въззивната жалба /131,22/ и целия
обжалваем интерес /2012.11/, или 2,62 лв.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство,
поради което такива не му се дължат.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260205 от 01.10.2020 г. по гр. д. № 00889/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта за признаване за установено, че И. С. С., ЕГН **********
дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата над 1410,35 лв. – 1 520, 77 лв. –
главница за периода м.05.2016 г., ведно със законната лихва; сумата над 393,74 лв. до 414, 54
лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за м.05.2016 г. за периода 14.09.2017 г. до
23.07.2019 г., както и в частта за осъждане на И. С. С., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в заповедното и исковото производство
5
– за разликата над сумата от 636,10 лв. до присъдените от 680,48 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове от „Топлофикация С.“
ЕАД, ЕИК *********, *** срещу И. С. С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 1410,35
лв. до 1 520, 77 лв. - стойността на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес ***, за
периода м.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. -
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението; разликата над сумата от 393,74 лв. до 414, 54 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за м.05.2014 г. за периода 14.09.2017 г. до 23.07.2019 г., като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260205 от 01.10.2020 г. по гр. д. № 00889/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, ***, да заплати на И. С. С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата 2,62 лв. – разноски по въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6