Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 20.09.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на десети септември две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 136 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е предявило против Н.П.Д.,
ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на вземанията,
за които е издадена заповед № 1874 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 02.08.2018г. по ч.гр.д.№ 3245 по описа на ДРС за 2018г., а
именно:
1) 467,74 лева,
представляващи дължима сума (главница) по Договор за паричен заем № 5326509 от
30.12.2016г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено с
Приложение № 1 от 07.09.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 22.01.2013г. на „Агенция за събиране на вземания”ООД, чийто
правоприемник е настоящият ищец, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението пред ДРС (02.08.2018г.) до окончателното плащане.
2) 52,26 лева,
представляващи договорна лихва за периода 27.01.2017г. до 14.07.2017г.
3) 42,27 лева,
представляващи обезщетение за забава - законна лихва за периода 28.01.2017г. до
02.08.2018г.
4) 166,92 лева,
представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода 27.01.2017г. до 14.07.2017г.
5) 70 лева,
представляваща разходи за дейност на служител.
Претендират се
разноските.
Предявените искове се
основават на следните обстоятелства:
На 30.12.2016г. между „Вива кредит” ООД и Н.П.Д. е
сключен Договор за паричен заем № 5326509 за сумата от 500 лева.
Заемополучателят се задължил да върне сумата от 500 лева и договорна лихва от
60 лева на 14 равни двуседмични вноски от по 40 лева всяка, с падеж на първата
вноска 13.01.2017г. и на последната вноска 14.07.2017г. На плащане от страна на
ответника е подлежала сумата от 560 лева.
Според чл. 12 от договора кредитополучателят се е
запознал с Тарифа на дружеството, която е актуална към датата на сключване на
договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и
партньорска мрежа на заемодателя, така и на интернет страницата и представлява
неразделна част от договора. В последната е посочено, че при забава на плащане
на погасителна вноска ответникът дължи на кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане
на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроено вземане, както
и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността
на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. На това основание ответникът дължи разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 175 лева.
Освен това, според договора при забава на която и
да е вноска с повече от 57 календарни дни, на 58-ия ден се дължи еднократна
сума от 70 лева – разходи за събиране на просрочените задължения, включващи
ангажиране дейността на служител.
На следващо място заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо
лице, което да отговаря на посочените в договора условия, или валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
заемателя му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 179,76 лева,
която е дължима на падежната дата на погасителната вноска – всяка по 12,84
лева.
Уговорено е също ползване на допълнителна услуга
по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, срещу
която услуга се дължи такса в размер на 179,76 лева, разсрочена на 14 вноски по
12,84 лева.
Погасителната вноска, която следвало да
заплати заемателя, е в размер на 65,68 лева.
При забава длъжникът следва да плати лихва за
забава в размер на законната лихва за всеки ден – начислена е сумата 42,27 лева
от 28.01.2017г. до подаване на заявлението.
Длъжникът е платил общо 291,68 лева, с които са погасени:
12,84 лева такса за експресно разглеждане на искане; 175 лева такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 63,84 лева неустойка; 7,74 лева договорна
лихва; 32,26 лева главница.
Вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия с приложение № 1 от 07.09.2017г. към рамков договор от 22.01.2013г.
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника. Уведомление е изпратено,
но е върнато в цялост. Уведомление е връчено като приложение към исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК назначеният от
съда особен представител на ответника е представил писмен отговор. Оспорва
исковете по следните съображения: в договора е посочен телефонен номер на
длъжника и по делото няма данни той е търсен на този телефон, за да му се
съобщи за извършената цесия; липсват доказателства за погасителния план по
договора и плащанията, извършени от ответника.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 3245/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 02.08.2018г. е издадена заповед № 1874 от същата дата, с
която е разпоредено Длъжникът Неджмедин Раим Мехмед с ЕГН ********** *** Н.П.Д.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА “Агенция за събиране на
вземанията”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., следните суми: 1) 467,74 лева
(четиристотин шестдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи
дължима сума по Договор за паричен заем № 5326509 от 30.12.2016г., сключен с
„Вива кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено с Приложение № 1 от
07.09.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
22.01.2013г. на „Агенция за събиране на вземания”ООД, чийто правоприемник е
настоящият заявител, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението пред ДРС (02.08.2018г.) до окончателното плащане. 2)
52,26 лева (петдесет и два лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
договорна лихва за периода 27.01.2017г. до 14.07.2017г. 3) 42,27 лева
(четиридесет и два лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава - законна лихва за периода 28.01.2017г. до 02.08.2018г.
4) 166,92 лева (сто шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода 27.01.2017г. до 14.07.2017г. 5) 70 лева (седемдесет), представляваща
разходи за дейност на служител. 6) 75 лева (седемдесет и пет), представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 03245/2018г. по
описа на ДРС. Съобщението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, следствие на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на
заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен срок иск за установяване
на вземанията си. Съобщението е връчено на 20.12.2018г. Исковата молба е
постъпила в съда на дата 18.01.2019г., изпратена по пощата на 17.01.2019г.,
поради което като допустими, исковете подлежат на преценка по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.
Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предявени
са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Вземанията, присъдени
със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието
съществуване подлежи на установяване в настоящия исковия процес, са с произход сключен
между „Вива кредит” ООД и Н.П.Д. Договор за паричен заем № 5326509 от
30.12.2016г. и сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД договор за цесия от 22.01.2013г. с приложение № 1 от 07.09.2017г.
към него, представен от ищеца като писмени доказателства.
Договорът за паричен
заем е сключен за сумата от 500 лева, с договорна лихва от 60 лева и такса за
експресно разглеждане в размер на 179,76 лева. Дължимата сума е следвало да се
върне на 14 двуседмични вноски от 52,84 лева (в т.ч. главница, лихва и такса за
експресно разглеждане) с падеж на първата на 13.01.2017г. и на последната – на
14.07.2017г. Годишният лихвен процент възлиза на 40,26%, а размерът на годишния
процент на разходите е 49,27%. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение се дължи неустойка в
размер на 179,76 лева.
Според приетото
заключение на вещото лице Св. И., усвоената от ответника сума по договора за
кредит е в размер на 500 лева, за което е съставен разходен касов ордер № 173
от 30.12.2016г. Ответникът не е изпълнил задължението си да представи
обезпечение и неустойката е начислена и се разсрочва на равни части към всяка
погасителна вноска, като тя възлиза на 65,68 лева, а общото задължение се
формира като сумата от 919,52 лева. Тъй като заемополучателят не е заплащал в
срок задълженията си, са начислени разходи за събиране на просрочени задължения
в общ размер от 245 лева, конкретизирани по падежни дати и размери в таблица на
стр. 2 от заключението. Ответникът е платил общо 291,68 лева, като с тези суми
заемодателят е приел за погасени: 216,68 лева разходи за събиране на просрочени
задължения, 32,26 лева главница по първа погасителна вноска, 7,74 лева
договорна лихва по първа погасителна вноска, 22,16 лева такса за експресно
разглеждане по първа и втора вноска,12,84 лева неустойка по първа вноска. Така
неплатеният остатък възлиза на 872,84 лева, от които: 467,74 лева главница,
52,26 лева договорна лихва, 157,60 лева такса експресно разглеждане, 166,92
лева неустойка, 28,32 лева разходи за събиране на просрочени вземания. В този
размер вземанията са прехвърлени на нов кредитор – ищеца и след датата на
цесията няма извършени плащания от страна на длъжника. Размерът на законната лихва върху неплатената
главница от 467,74 лева за периода от 28.01.2017г. до 02.08.2018г. е 70,68
лева.
Дължимите по договора
суми не са платени от ответника (противното не се твърди по делото).
Вземанията са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия с приложение № 1 от 07.09.2017г. към
рамков договор от 22.01.2013г. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника. Уведомление е изпратено, но е върнато в цялост. Уведомление е връчено
като приложение към исковата молба на особения представител на ответника.
Особеният представител
на ответника възразява, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията. Цесията действително не е съобщена на длъжника от
стария кредитор – изпратените уведомления от ищеца, по изрично упълномощаване
от „Вива кредит“ АД, не са достигнали до своя адресат. Връчването на
уведомлението обаче, заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа
от исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно
уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът следва да вземе
предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и решение №
123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК). С оглед приетото в решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС, ТК, I
ГО, постановено по т.д. № 193/2018г. по реда на чл. 290 от ГПК, особеният
представител е процесуален представител на ответника и той може да получи
редовно копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в
това число и да получи всякакви уведомления. Уведомяването е извършено
надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил плащания на стария кредитор,
чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда. Макар и да е валидна и да е
породила действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от
него, поради което ответникът разполага с всички свои възражения срещу
първоначалния си кредитор.
С оглед установеното, че
към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а и към датата на
експертното изследване, длъжникът не е изпълнил задължението си да върне
главница в размер на 467,74 лева, както и договорна лихва в размер на 52,26
лева, исковете за установяване на тяхната дължимост са основателни. Основателен
и доказан е и искът за обезщетение за забава върху неплатената главница в
размер на 42,27 лева (установеният от вещото лице размер на това обезщетение е
по-голям). Съответно дължими са и законните лихви върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане.
Съгласно договора за
заем и предложението за сключване на договора за паричен заем, таксата от
179,76 лева следва да се заплати при експресно разглеждане на заявката за
отпускане на паричен заем до 20 минути. Клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора,
предвиждаща заплащане на такса експресно обслужване, е нищожна по силата на
правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Така предвидената клауза очевидно заобикаля
закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.
Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно
разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и
получаване на становище до 20 мин. след подаване на предложението за сключване
на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да
вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане
на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно
разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер – 179,76
лева или в случая малко над 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и
да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В
попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не
е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което
означава, че ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди
самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 от ЗЗП неравноправни са
клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла
на § 13, т. 1 от ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне
на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в
предвидения в договора размер. Клаузата
има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. На следващо място дори и
да не се приеме, че клаузата не е нищожна или неравноправна, то по делото не са
доказани от ищеца обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а
именно, че „Вива Кредит“ ООД е разгледал заявката на заемателя в срок от 20
мин. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в
който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е
представено становище по искането за заем в посочения срок от 20 мин. от
подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради
което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно
разглеждане документите.
Същите аргументи са
относими и към претендираното вземане за сумата от 70 лева – разходи на
служител. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
прехвърленото на ищеца вземане за разходи на служител възлиза на 28,32 лева,
докато претендираната от него сума е по-голяма – 70 лева. Но и сумата от 28,32
лева също не е дължима, защото тази клауза от договора има неравноправен
характер, т.е. е нищожна. Така заявените от ищеца разходи са свързани с
действия на заемодателя при забава в плащанията, т. е. представляват
обезщетение на кредитора при забавено плащане, а разпоредбата на чл. 33, ал. 1
и 2 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тя не може да
надвишава законната лихва. С уговарянето на подобни такси за разходи по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Такава клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна съгласно чл. 21, ал.
1 от ЗПК. Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства
във връзка с доказване на основанието за начисляването на тази сума – не се
доказва извършването на каквато и да било дейност на служител, на разходи във
връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/.
По изложените
съображения исковете за сумите 166,92 лева, представляващи такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода 27.01.2017г. до
14.07.2017г. и 70 лева, представляваща разходи за дейност на служител, са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Съответно на изхода от
спора ищецът има право на част от разноските, направени в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете – 15,36 лева държавна
такса и 30,72 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право и на съответната част от разноските в исковото
производство – 87,94 лева държавна такса, 105,53 лева внесен депозит за особен
представител и 105,53 лева възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПМ в полза на ищеца следва да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 70,35 лева.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Н.П.Д., ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми, за които
е издадена заповед № 1874 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 02.08.2018г. по ч.гр.д.№ 3245 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
- 467,74 лева,
представляващи дължима сума (главница) по Договор за паричен заем № 5326509 от
30.12.2016г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено с
Приложение № 1 от 07.09.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 22.01.2013г. на „Агенция за събиране на вземания”ООД, чийто
правоприемник е настоящият ищец, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението пред ДРС (02.08.2018г.) до окончателното плащане.
- 52,26 лева,
представляващи договорна лихва за периода 27.01.2017г. до 14.07.2017г.
- 42,27 лева,
представляващи обезщетение за забава - законна лихва за периода 28.01.2017г. до
02.08.2018г.
ОТХВРЪЛЯ предявените от„Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Н.П.Д., ЕГН **********
***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на вземанията, за които е
издадена заповед № 1874 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 02.08.2018г. по ч.гр.д.№ 3245 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
- 166,92 лева,
представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода 27.01.2017г. до 14.07.2017г.
- 70 лева,
представляваща разходи за дейност на служител.
ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН **********
***, да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
разноски по ч.гр.д.№ 3245/2018г. по описа на Районен съд – Добрич в размер на 15,36
лева държавна такса и 30,72 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН **********
***, да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски по водене на
настоящото дело в размер на 87,94 лева държавна такса, 105,53 лева внесен
депозит за особен представител, 105,53 лева възнаграждение за вещо лице, както
и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 70,35 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :