РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Бургас, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20242100500559 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е постъпила въззивна жалба от ищеца „ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Суходолска“ 2, бл. 6, ап. 5,
представляван от управителя Аделина Кирилова Стоянова, подадена упълномощения му
процесуален представител адв. Костадин Колев – САК, със служебен адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 95, ет. 1, тел: **********, e-mail: **********,, против решение
№ 1 от 24.01.2024г. по гр.д. № 121/2023г. по описа на РС-Малко Търново , с което са
отхвърлени исковете му за осъждане на ответника М. К. Д., ЕГН: **********, с адрес:
*****,за осъждането му на основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЗД
да му заплати на „сумата от 9136.28 лв. - главница, в размер на 3105 евро или 5961.60 лева“,
и законна лихва от настъпване на увреждането до подаването на настоящата искова молба, в
размер на 3174.64 лева, както и да бъде осъден ответника да заплати и законна лихва за
забава върху главницата, от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното плащане на задължението, като със същото решение въззивника-ищец е
осъден да заплати на ответника направените във въззивното производство разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 200 лв.
След направено по указание на въззивния съд уточнение на петитума на исковете, с
молба от 15.05.2024г. възивникът е заявил, че претендираната главница е в размер на 3105
евро, а началния момент на претенцията за законна лихва е от 05.10.2018г. – датата, на която
ищецът твърди, че е заплатил задължението на ответника.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. На първо място се излагат оплаквания за нарушение на
принципа за случайно разпределение на делата, визиран в чл. 9 от ЗСВ, тъй като при
1
разпределението на делото в РС-Малко Търново е работил само един съдия. На следващо
място се възразява, че съдът е мотивирал обжалваното решение изключително лаконично,
като не е посочил защо е стигнал до извода, че не е доказан умисъл от страна на ответника,
в т.ч. и не е обсъдил нито едно доказателство, въпреки представените такива с исковата
молба. Относно мотивите от отношение на приложението на чл. 74 от ЗЗД в жалбата се
излага съгласие с довода на съда, че в българското законодателство няма норма, която да
предвижда суброгация при плащане в друга държава, но се възразява, че и няма и норма в
обратен смисъл, поради което поради празнота в закона по този въпрос счита, че следва да се
приложи нормата на чл. 74 от ЗЗД. Излага,че е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на исковете си, като счита за неправилен извода на съда, който също се твърди,
че не е мотивиран, че лисват доказателства в тази насока. По гореизложените съображения
се твърди, че всички допуснати нарушения на съда са довели до съмнение в
безпристрастността на първоинстанционния съд, което съставлява нарушение на чл. 7,ал. 1
от ЗСВ. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете
да бъдат уважени. При условията на евентуалност се иска връщане на делото на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав при условията на чл. 9 и чл. 7, ал. 1
от ЗСВ. Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции. В съдебно заседание
въззивното дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище по
съществото на спора и моли за отмяна на първоинстанционното решение. При условията на
евентуалност е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият М. К. Д., чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Марин Падинков е депозирал писмен
отговор по въззивната жалба, в която е изразил становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Сочи,че след определяне на правната
квалификация на иска съдът е отделил спорното от безспорното, като счита, че се спори за
формата на вината, за която в мотивите е прието, че не е умисъл, с аргументация по нормата
на чл. 203,ал. 2и чл. 206 от КТ, практиката на ВКС и доводи, че ищецът не е представил
доказателства за умишлено причиняване на вредата. Възразява се също и, че ищецът не е
представил доказателства за размер на вредата, което счита, че съставлява други
самостоятелно основание за отхвърляне на исковата му претенция. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение. В съдебно заседание въззиваемият, чрез адвокатския си
представител изразява становище за правилност на първоинстанционното решение, като
счита жалбата за неоснователна. Представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника. Представя
писмени бележки.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове от „ТРАНС-ТРАК 2008“ ЕООД с искане за
осъждане на ответника М. К. Д. /след направено във въззивното производство уточнение/ да
му заплати сумата в размер на 3105 евро /с посочена левова равностойност 5961.60 лв./ -
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на платената от
ищеца като работодател на ответника глоба съгласно квитанция № Р0128721 от 02.10.2018г.,
наложена на последния като работник за 23 броя нарушения на Регламент /ЕО/ 561/2006 на
ЕП и на Съвета от 15.03.2006г. при извършване на възложения му международен превоз с
тежкотоварен автомобил с рег. номер СВ9105КР с период на проверката от 04.09.2018г. до
02.10.2018г., изразяващи се в констатирана липса на въведени данни в контролния апарат /20
пъти/, време на управление без прекъсване / 4часа и 45 минути/, дневно време на управление
/10 часа и 06 минути/ и удължено дневно управление /9 часа и 50 минути/, както и сумата от
3174.64 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, считано от
настъпване на увреждането -05.10.2018г. до подаването на настоящата искова молба, в
2
размер на 3174.64 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че по време на действащо между страните трудово
правоотношение ответникът в качеството му на служител на ищеца като водач на
тежкотоварен автомобил с горепосочения регистрационен номер е бил спрян за проверка на
02.10.2018г.в гр. Сервон, Франция, въз основа на която са констатирани множеството
нарушения, за които му е наложена глоба в общ размер на 3105 евро. Ищецът твърди, че е
заплатил на 05.10.2018г. глобите, наложени на ответника, тъй като последният не е
разполагал с парични средства и понеже е имал интерес автомобила да може да продължи
курса си и да не възникнат по-големи вреди за дружеството, свързани с неизпълнение на за
поети договорни задължения към трети лица. Счита, че ответникът следва да му възстанови
платените суми за наложените глоби,тъй като със заплащането им от ищецът последният е
претърпял имуществени вреди. Претендира се и мораторна лихва за забавено плащане от
05.10.2018г., доколкото се твърди, че на ответника е връчена при условията на чл. 47,ал. 5 от
ГПК нотариална покана за плащане на дължимите суми.
С подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът е оспорил
исковата претенция като неоснователна по съображения, че не са налице предпоставките на
чл. 45 от ЗЗД за уважаването й. Заявява, че няма вреда за ищеца, като оспорва и наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Счита, че със заплащане на глобата
от ищеца, за последния не е настъпила вреда, тъй като административно-наказателната
отговорност е лична и никой няма правното задължение да плаща глобите на друг. Сочи, че е
искал да обжалва глобите, тъй като не бил съгласен с тях, но от дружеството-ищеца го
уведомили, че имат адвокати, които ще поемат случая, а глобата била платена още същия
ден- 02.10.2018г. в 12.27 часа. Възразява,че доколкото не са му били наложени други санкции
или принудителни мерки, сами по себе си наложените глоби с нищо не биха затруднили
ищеца, защото счита, че единствената последица от налагането им е щяла да бъде,че просто
щял да дължи на френската държава сумата от глобите. Счита, че не може да се ангажира
отговорността му на плоскостта на непозволеното увреждане, тъй като при налагане на
глобите е бил в трудовоправни отношения с ищеца. Направено е и възражение за погасяване
на исковете с изтичане на общата петгодишна давност, тъй като вземането на ищеца е
възникнало на 02.10.2018г., а исковата молба е подадена на 01.11.2023г.
С обжалваното решение, районният съд изцяло е отхвърлил изцяло предявените
искове, като е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на пълната имуществена
отговорност на ответника, тъй като ищецът не е представил надлежни доказателства да е
причинил вредите умишлено.На следващо място съдът е счел, че в процесния случай не
намира приложение възможността за суброгация на ищеца в правата на френската държава
по смисъла на чл. 74 от ЗЗД. Поради изцяло отхвърляне на исковете районният съд е
присъдил на основание чл. 78,ал. 3 от ЗЗД разноски в полза на ответника.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
направените в жалбата оплаквания и като съобрази закона, намира следното:
На първо място неоснователни се явяват направените в жалбата оплаквания за
неспазване на принципа за случайно разпределение на делата в РС-Малко Търново,
доколкото видно от направената служебна справка се установява, че към датата на подаване
на исковата молба съставът на РС-Малко Търново се е състоял само от един съдия, поради
което делото е разпределено на негов доклад. Без правно значение за спора, вкл. и за
валидността, допустимостта или правилността на обжалваното решение е обстоятелството
дали съдията-докладчик разглежда наред с гражданските и наказателни дела. Що се касае
3
излагането на мотиви в първоистанционния съдебен акт, тяхната правилност се преценява
съобразно оплакванията в жалбата, а липсата им по определен спорен въпрос не е основание
за отмяна на решението само на това основание, тъй като ако не е налице някоя от
предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК въззивният съд решава спора само въз основа
на доказателствата, събрани от първата инстанция в рамките на ограничения въззив, очертан
в жалбата, при съблюдаване за спазване на императивните норми /ТР № 1/2013г./.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между страните са били в
трудово правоотношение, считано от 06.02.2017г., по силата на което ответникът е заемал
длъжността „шофьор на товарен автомобил“ в предприятието на ищеца-работодател. Не се
спори и, че при извършване на международен превоз на 02.10.2018г. в гр. Сервон, Франция
на ищеца е наложена глоба в общ размер на 3105 евро за констатирани общо 23 нарушения
на Регламент /ЕО/ 561/2006 на ЕП и на Съвета от 15.03.2006г., извършени за периода на
проверката от 04.09.2018г. до 02.10.2018г изразяващи се в констатирана липса на въведени
данни в контролния апарат /20 пъти/, време на управление без прекъсване / 4часа и 45
минути/, дневно време на управление /10 часа и 06 минути/ и удължено дневно управление
/9 часа и 50 минути/. Видно от приложеното извлечение от отчет по сметка от 05.10.2018г. се
установява, че ищецът е превел на ответника по банковата му сметка сумата от 3105 евро,
явяваща се стойността на глобата, която сума ответника признава, че е получил от ищеца и с
нея е платил чрез банковата си карта наложената му глоба още в същия ден, за което му е
издадена квитанция № Р0128721 от 02.10.2018г.
Районният съд правилно е квалифицирал исковете с правно основание чл. 203,ал. 2 от
КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 203,ал. 2 от КТ работникът носи отговорност, когато вредата е
причинена умишлено, като вината му се предполага, доколкото намират приложение
разпоредбите за деликтната отговорност /чл.45, ал. 2 от ЗЗД/. Това означава, че в тежест на
ищцовото дружество е да докаже наличието на елементите, включени във фактическия
състав на сочената норма, а именно - наличие на трудово правоотношение с ответника към
момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и наличието на умисъл, а в тежест на ответникът е
да опровергае презумпцията за вина по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В случая настоящата
инстанция намира, че всички изискуеми предпоставки за ангажиране пълната имуществена
отговорност на ответника са налице, доколкото от данните по делото се установява, че
страните са били в трудово правоотношение към датата на установяване на извършените
нарушения от ответника и санкционирането му за тях. Необосновани са изводите на
районния съд за недоказаност на умисълът при извършване на процесните нарушения, за
които е наложената глобата, доколкото с оглед същите изискват пряко умишлено поведение,
респ. наличие на евентуален умисъл. Деянията касаят неизпълнение на задълженията на
ответника по въвеждане на данни в контролния апарат и неспазване на изискванията за
продължителността на времето за управление, които няма как с оглед характера на
санкционираното поведение да бъдат извършени по непредпазливост. В случая макар да е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е допускал настъпването им, респ.при евентуален умисъл дори и да не е целял
пряко настъпване на причинените вреди, изразяващи се в стойността на наложената му
глоба, той все пак е допускал възможността да бъде санкциониран за извършените
нарушения. Именно въз основа на тези умишлени действия ответникът е причинил вреда за
ищеца- претърпяна загуба, изразяваща се в стойността на платените за глобата парични
средства. /в т.см. решение № 244 от 22.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о., ГК/.
Поначало всеки, който изпълни чуждо задължение, когато има правен интерес от това,
встъпва в правата на кредитора - това важи и в случаите на заплатена от работодателя лична
глоба, наложена на работника/служителя от съответния контролен орган, при установен
правен интерес от плащането. Затова дори да не са налице предпоставките на отговорността
4
по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД, връщането на сумата се дължи по общото правило
на чл. 74 от ЗЗД / в т.см. решение № 60288 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2021 г., III
г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова/. За ангажиране на пълната имуществена
отговорност на ответника към ищеца в случая, доколкото се касае за отношения между
страните, които са в трудова връзка няма значение дали работодателят е имал или не интерес
да заплати глобата, доколкото претенцията му е основана на деликтно основание.
Намаляването на имуществото на работодателя е станало с внасянето на сумата и няма
данни тя да е възстановена. Ето защо доколкото в случая работодателят – ищец е заплатил
наложената на работника- ответник глоба, работникът – ответник му дължи възстановяване
на цялата платена сума за наложената глоба за умишлените нарушения сума, на основание
чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД,ведно със законната лихва за забава от подаване на
исковата молба – 01.11.2023г. до окончателното й плащане.
Що се касае до претенцията за мораторна лихва, такава се претендира от 05.10.2018г.
до 30.10.2023г. - деня, предхождащ подаване на исковата молба. Доколкото съгласно чл.
84,ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се счита в забава и без
покана, то следва, че този иск се явява доказан по своето основание за прендирания период.
По отношение на неговия размер, след служебно изчисление на основание чл. 162 от ГПК се
налага извода, че дължимата мораторна лихва възлиза в размер на 1652.35 евро, равняващи
се на 3231.71 лв. Доколкото ищецът не е направил увеличение на иска си, то същият се
явява основателен до претендирания от ищеца по –малък размер 3174.64 лв..
Поради основателност на исковете за главницата и лихви, съдът следва да разгледа и
правопогасяващото възражение на ответника за погасяване на тези задължения поради
изтекла петгодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва
да тече от откриването на дееца, като същата съгласно чл. 110 от ЗЗД е петгодишна. В
случая по делото е безспорно установено, че както нарушенията, така и техния извършител-
ответника са установени на 02.10.2018г. по време на извършената проверка от френските
власти, завършила с налагане на глоба за ответника,която е платена от ищеца още в същия
ден. Ето защо, тъй като исковата молба е подадена на 01.11.2023г., след изтичане на
петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който съгласно по чл. 114,ал. 3 от ЗЗД
започва да тече от 02.10.2018г. следва, че вземането ищеца за главница е погасено по давност
на 02.10.2023г.,т.е. преди предявяване на иска. Доколкото съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, се налага извода, че по давност са погасени и акцесорните претенции на ищеца за
лихви /още повече,че като се има предвид, че вземането за мораторна лихва се погасява с
тригодишна давност съгласно чл. 111 от ЗЗД/.
С оглед горните съображения се налага извода, че исковете следва да бъде
отхвърлени поради погасяването им по давност.
Поради съвпадане на крайните изводите на двете инстанции, макар и по различни
съображения, обжалваното първоинстанционно решение, с което исковете са отхвърлени
следва да бъде потвърдено, в т.ч. и в частта за разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради изцяло отхвърляне на исковете в полза на
въззиваемият- ответник следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Неоснователно е
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като адвокатското възнаграждение по всеки от
исковете е уговорено по минималния размер, установени съгласно чл. 7,ал. 2, вр. с чл. 2,ал. 5
от НМРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 24.01.2024г. по гр.д. № 121/2023г. по описа на
РС-Малко Търново.
ОСЪЖДА „ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Суходолска“ 2, бл. 6, ап. 5, представляван от управителя
Аделина Кирилова Стоянова ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: *****,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1000 лв., представляваща направените разноски
за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6