№ 857
гр. София, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500685 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. К. против решение № 115 от
13.12.2021г., постановено по гр.дело № 706/2021г. на Софийския окръжен съд, I
въззивен граждански състав, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й
против осъществения от ДСИ при РС-Ботевград по изп.дело № 33/2020г. въвод във
владение и е прекратено производството по гр.дело № 706/2021г. по описа на
Софийския окръжен съд.
Жалбоподателят сочи, че в атакуваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че обжалваното действие –въвод във
владение е извън обсега на самостоятелен съдебен контрол на действия на ЧСИ,
съответно на ДСИ. Твърди, че в случая обжалването не е свързано със самото действие
въвод във владение, а с това, че съдебният изпълнител в нарушение на правни
принципи е осъществил въвод, при наличието на съдебен акт, с който е спряно
изпълнението по изп.дело № 33/2020г., чрез налагане на обезпечителна мярка с
определение от 15.07.2020г. по ч.гр.д. № 1775/2020г. на ВКС, което не е отменено,
съответно и наложената обезпечителна мярка-спиране на изпълнението, също не е
отменена. Уточнява, че към момента на осъществяването на изпълнителното действие
въвод във владение е имало забрана то да се осъществява с определението на ВКС от
15.07.2020г. Смята, че съдът не е съобразил, че съгласно чл. 402, ал.3 ГПК наложените
обезпечителни мерки се отменят само във основа на влязло в сила определение на съда.
Поддържа, че в случая липсата на отмяна на обезпечителната мярка-спиране на
изпълнението и липсата на искане от страна на взискателя, е довело до извършване от
страна на ДСИ на незаконосъобразен въвод във владение. Според жалбоподателката
длъжникът може да се защити срещу въвода във владение, чрез всички допустими в
закона способи за защита против процесуалната и материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение, включително и чрез обжалване на изпълнителното
действие-чл. 435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК. Предвид това смята, че подадената жалба против
въвода във владение е допустима и съдът е бил длъжен да я разгледа по същество.
Ответниците по частната жалба – Г. М. М. и Д. Г. ЗЛ. и двамата, чрез
пълномощника адв. Я.В., оспорват жалбата, като неоснователна.
1
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Софийският окръжен съд е бил сезиран с жалба от М. П. К. против действия на
ДСИ при РС-Ботевград, извършени по изп.дело № 33/2020г. и изразяващи се във: въвод
във владение за 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 58030.3.43 по
КККР на гр. Ботевград с площ 162 кв. м, начин на ползване нива, съставляващ имот №
003043 по картата на землището на гр. Ботевград; отказ на ДСИ да спре изпълнението,
както и се оспорват разноските в изпълнението..
В жалбата се твърди, че действията на ДСИ са незаконосъобразни, тъй като са
извършени в нарушение на процесуалните норми и при липса на правно основание за
тяхното осъществяване. Сочи се, че с определение № 126/15.07.2020г. по ч.гр.дело №
1775/2020г. на II ГО на ВКС изпълнителното производство е спряно, а съдебният
изпълнител, без да има нарочен акт от страна на съда за отмяна спиране на
изпълнението и без да съобрази, че наложената обезпечителна мярка все още е
валидна, бил насрочил въвод във владение, Твърди се, че в изготвения от ДСИ
протокол за въвод във владение липсват данни върху коя част от имота е извършен
въвода че имотът не бил индивидуализиран от ДСИ, съгласно изискванията на закона.
Сочи се, че ДСИ не се бил произнесъл с нарочен акт по подадена от длъжника жалба с
вх. № 998 от 06.08. 2021г., с която е поискано да се спре производството.
Ответниците по жалбата – взискателите в изпълнението Г. М. М. и Д. Г. ЗЛ.,
чрез пълномощника им Я.В. оспорват същата като неоснователна. Излагат
съображения, че жалбоподателката неправилно тълкува смисъла на определението на
ВКС от 15.07.2020г., с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение на ОС-
София по гр. дело № 525/2018г., в частта, с която тя е била осъдена да предаде
владението на 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 58030.3.43 по
КККР на гр. Ботевград с площ 162. Сочат, че определението на ВКС е постановено по
реда на чл.309, ал.1 ГПК и спирането на изпълнението съгласно смисъла на
разпоредбата е било до произнасяне на ВКС по молбата на М.П. за отмяна на
конкретния съдебен акт. Твърдят, че в процесния случай, ВКС е постановил решение, с
което молбата на М.К. за отмяна на решението на СОС е оставена без уважение.
Предвид това смята, че от деня на постановяване на решението на ВКС изпълнението
продължава и внесеното обезпечение служи за удовлетворение на взискателите и се
завършва въвод във владение.
В представените по делото мотиви по жалбата ДСИ при РС-Ботевград сочи, че
същата е допустима, но не и основателна.
От представеното по делото копие на изпълнително дело № 33/2020г. по описа
на ДСИ при РС-Ботевград се установява, че същото е образувано по молба на
взискателите Г. М. М. и Д. Г. ЗЛ. и въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2020г.,
издаден по гр. дело № 340/2017г. по описа на Районен съд- Ботевград въз основа на
решение № 106 от 11.05.2018г., решение № 409 от 27.12.2018 г. по гр. дело № 525/2018
г. на Софийски окръжен съд и определение № 25 от 22.01.2020г. по гр. дело №
3198/2019г. на ВКС, по силата на който длъжникът М. П. К. е осъдена, на основание
чл. 108 ЗС, да предаде владението на ½ идеална част на Г.М., на 1/6 идеална част на
Д.З. и на 1/6 идеална част на Г. З. върху поземлен имот с идентификатор 58030.3.43 по
КККР на гр. Ботевград, с площ 1622 кв.м, начин на трайно ползване нива, съставляващ
имот № 003043 по картата на землището на гр. Ботевград.
Установява се, че на 18.06.2020г. до длъжника М.К. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, която е получена от нея на 30.06.2020г.
С молба от 15.07.2020г., адресирана до ДСИ длъжникът К. е поискала да се спре
изпълнението, представяйки определение № 126/15.07.2020г., постановено по гр.дело
2
№ 1775/2020г. от ВКС, на основание чл. 309, ал. 1, във вр. чл. 282 ГПК, с което във
връзка с подадена от К. молба по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, е
спряно изпълнението на влязлото в сила решение № 409/27.12.2018г. по гр.дело №
525/2018г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която М.К. е осъдена да предаде на
Г. М., на Д.З. и на Г. З. владението върху 5/6 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 58030.3.43 по КККР на гр. Ботевград, с площ 1622 кв.м, начин на
трайно ползване нива, съставляващ имот № 003043 по картата на землището на гр.
Ботевград.
На 16.07.2020г. с разпореждане на ДСИ при РС-Ботевград производството по
изп. дело № 33/2020г. е спряно. Спирането на изпълнителното производство е било
обжалвано от взискателите, но същото е потвърдено с решение № 260008 от
14.01.2021г. по ч.гр. дело № 17/ 2021г. на Софийски окръжен съд.
На 15.07.2021г. взискателят Г.М. е представил пред ДСИ решение № 61 от
09.06. 2021г., постановено в производство по чл. 303, ал. 1 ГПК по гр. дело № 3958 от
2020 г. на ВКС, с което молбата на М. П. К. за отмяна на влязло в сила решение № 409
от 27.12.2018г. по гр. дело № 525/2018 г. на Софийски окръжен съд е оставена без
уважение и е поискал възобновяване на спряното изпълнително производство.
На 16.07.2021г. с разпореждане ДСИ при РС-Ботевград е възобновил изп. дело
№ 33/2020г. и е насрочил въвод във владение за 03.09.2021г., за което е уведомил
длъжника К. със съобщение, получено лично от нея на 30.07.2021г.
На 06.08.2021г. длъжникът М.К. е подала жалба до ДСИ и е поискала да бъде
отменено насроченото принудително действие- въвод във владение, поради това, че
наложената обезпечителна мярка с определение № 126/15.07.2020г. по ч.гр.д.№1775 от
2020 г. на ВКС спиране на изпълнението е валидна и не е отменена. В същият ден,
ДСИ е разпоредил да се връчи на длъжника за сведение разпореждането от 16.07.2021г.
за сведение, като липсва изричен отказ на ДСИ да спре изпълнителното производство
във връзка с отправеното искане на длъжника.
На 03.09.2021г. е извършен въвод във владение, за което е изготвен и нарочен
протокол от ДСИ.
С решението от № 115/13.12.2021г. в атакуваната част, съставът на Софийския
окръжен съд е приел, че обжалваното от длъжника К. действие на съдебния изпълнител
по извършен въвод във владение е извън обсега на самостоятелен съдебен контрол на
действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в нарушения във връзка с
организирането и провеждането на въвод в имота, освен при хипотезата на чл. 435, ал.
5 ГПК, позволяваща на трето лице, което е било във владение на имота да обжалва
това изпълнително действие. Прието е, че посоченото с частната жалба действие не е
сред тези действия, поради което, в тази й част, жалбата е подадена срещу
неподлежащо на обжалване действие, явява се недопустима и е оставена без
разглеждане.
Частната жалба срещу решението на ОС-София, в частта, с която е оставена без
разглеждане жалбата на К. против осъществения по изп.дело № 33/2020г. от ДСИ
въвода във владение и е прекратено производството по делото, е подадена в
предвидения от закона срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и САС дължи разглеждането й по
същество.
Изложените от К. в жалбата й пред ОС-София оплаквания не попадат в нито
една от хипотезите, при които е допустима защита срещу незаконосъобразност на
извършен въвод във владение като принудително изпълнително действие, чрез
обжалването му от длъжника - чл.435, ал.2 или чл.435, ал.5 от ГПК. В случая както
3
вече се посочи М. П. К. е длъжник по изп.дело № 33/2020г. по описа на ДСИ при РС-
Ботевград и принудително, по реда на чл. 522 от ГПК, се изпълнява осъдително
решение по чл. 108 ЗС въз основа на издаден изпълнителен лист, с което К. е осъдена
да предаде владението върху недвижим имот. Предвид това оплаквания, основани на
незаконосъобразно изпълнение или поради това, че е налице наложено от съда спиране
на изпълнението на съдебното решение, са неотносими към същността на извършеното
по конкретното изпълнително дело принудително действие. С оглед оплакванията в
частната жалба, с която е сезиран САС, следва да се посочи, че защитата на длъжника
К. по чл.435, ал.2, т.6 ГПК вече е осъществена, като подадената жалба против отказа на
ДСИ да спре изпълнението е оставена без уважение с влязлото в тази част в сила
решение № 115/13.12.2021г. на ОС-София.
Разпоредбата чл.435, ал.5 ГПК допуска трето лице да обжалва действието на
ЧСИ по въвод във владение на имот, което трето лице е било във владение на имота
преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява, когато този иск е с
предмет самото предаване на имота, по отношение на който процесният въвод се
извършва. В жалбата липсват оплаквания, относими към нормата на чл. 435, ал. 5 от
ГПК, а отделно от това жалбоподателката, както вече се отбеляза е длъжник, а не трето
лице.
В ГПК от 2008г. за разлика от отменения ГПК, законодателят е ограничил
възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до
лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно
посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на
разпоредбите относно обжалването. След като законът не е предоставил право на
жалба на длъжника срещу въвода във владение, то съответно така подадената жалба
против осъществения от ДСИ въвод във владение у недопустима.
Изводите на САС съвпадат с изводите на състава на СОС, поради което
решението на ОС-София, в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а подадената
против него частна жалба да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 13.12.2021г., постановено по гр.дело №
706/2021г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав, в обжалваната
част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4