Мотиви към
присъда по н.о.х.д. № 3223/18 по описа на СпНС, 14
състав.
СпПр е повдигнала обвинение против И.С.Й. за това, че от
януари 2017 г до 22.04.2018 г на територията на България и Гърция е участвал в
ОПГ, заедно с Ф. Х. (ръководител) и, Г.С. и С.Е. (участници), с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл. 281 ал.2 т.1 и т.5 НК, с користна
цел - престъпление по чл. 321 ал.3 вр ал.2 т.2 НК.
СпПр поддържа обвинението, като посочва, че то се подкрепя
от събраните доказателства. Счита, че следва да му се определи наказание от 6
месеца "лишаване от свобода".
Защитата - адв.
Б. - акцентира на самопризнанието, направено от подсъдимия, както и на други
смекчаващи отговорността обстоятелства - а именно относително по-ниската степен
на обществена опасност на предходните осъждания на подс. Й.. Съгласява се, че
наказанието от 6 месеца "лишаване от свобода" е справедливо.
Подс. Й. моли за посоченото от страните
наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.С.Й.
е с ЕГН **********, българин, български гражданин, с начално образование,
работещ, неженен, осъждан, както следва:
1)
по н.а.х.д. №
3078/10 на СРС по реда на чл. 78а НК за деяние по чл. 324 НК;
2)
по н.о.х.д. №
3193/10 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт от 19.10.2010 г за деяние от
13.04.2008 г по чл. 316 вр чл.308 и чл. 324 НК на
наказание "пробация" за срок от 6 месеца.
3)
по н.о.х.д. №
6112/12 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт от 13.06.2012 г за деяние от
28.01.2012 г по чл. 324 НК на наказание "пробация"
за срок от 9 месеца (вкл и (100 часа труд за срок от 1 година);
4)
по н.о.х.д. № 15
272/12 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт от 12.10.2012 г за деяние от
09.01.2012 г по чл. 324 НК на наказание 6 месеца "лишаване от
свобода", условно отложено за срок от 3 години;
5)
по н.о.х.д. №
9287/12 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт от 26.11.2012 г за деяние от
22.01.2012 г по чл. 324 НК на наказание "глоба" в размер на 150 лв;
6)
по н.о.х.д. №
6800/12 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт от 14.02.2013 г за деяние от
21.10.2011 г за деяние по чл. 324 НК на наказание "глоба" в размер от
300 лв;
Относно изпълняването на тези наказания.
Наказанието "глоба", наложено по н.о.х.д. № 9287/12 и по н.о.х.д.
№ 6800/12 (не следва да се обсъжда наказанието "глоба" по н.а.х.д. №
3078/10, което не е относимо към въпроса за
евентуалната реабилитация) е било предмет на предварително изпълнение. А
именно, видно от справката на НАП с изх. № С180022-178-0033841/28.12.2018 г на
НАП, ТД София, събирането на тези две глоби (от 150 лв
300 лв) и са
били присъединени към по-рано образуваното изп.д. №
14070002223/2007 с акт от 28.03.2015 г. След тази дата не са извършвани
действия по събиране на вземанията, те не са събрани и изпълнителното
производство не е прекратено.
Видно от справката от МП, ГДИН, ОСИН, сектор "Пробация", София град с изх. П№ 22688/28.12.2018 г,
наказанието "пробация", наложено по
н.о.х.д. № 3193/10 на СРС, е било изтърпяно 02.06.2011 г, а наказанието "пробация", наложено по н.о.х.д. № 6112/12 на СРС, е
било изтърпяно 13.04.2013 г.
Относно въпроса кога е настъпила реабилитацията по тези
осъждания.
На първо място осъждането по н.а.х.д. № 3078/10 на СРС,
доколкото касае осъждане по реда на чл. 78а НК, не следва да бъде взимано
предвид.
На второ място осъждането по н.о.х.д. № 3193/10 на СРС
касае само наказанието "пробация", което е
било изтърпяно на 02.06.2011 г. Съобразно чл.86 ал.1 т 2 реабилитацията по
право настъпва, ако в продължение на 3 години от изтърпяване на наказанието
лицето не извърши ново престъпно деяние. В случая тази норма не е приложима -
доколкото няколко месеца след изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. № 3193/10
подс. Й. е извършил следващата серия деяния по чл.324 НК (едно деяние през
октомври 2011 и три нови деяния през януари 2012 г).
Съобразно чл. 87 НК е възможна реабилитация чрез съдебен
акт, като такъв не е бил постановен - за нито едно от осъжданията.
Съобразно чл. 88а НК настъпва реабилитация по право, ако
от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, който е равен на този по чл. 82
ал.1 НК и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание "лишаване от свобода". Предвид нормата на чл. 88а
ал.4 НК, която посочва, че реабилитацията по право настъпва за всички осъждания
заедно - т.е. необходимо е настъпването на такава реабилитация за всяко едно
осъждане, за да се приеме лицето за неосъждано, то всички осъждания следва да
се коментират заедно. Респективно подс. Й. може да се приеме за неосъждан само
ако сроковете по чл. 88а НК са настъпили за всяко едно от процесните
пет осъждания.
Доколкото всички осъждания касаят деяния по чл. 324 ал.1 НК (за което се предвижда "лишаване от свобода" до 1 година;
независимо, че последните четири осъждания са извършени при условията на повторност, за което се предвижда наказание "лишаване
от свобода" до 5 години, такова обвинение не е било повдигнато), то срокът
по чл. 82 ал.1 НК е този по т.4 или е 5 години. Или е необходимо от изтърпяване
на наказанието да е изтекъл срок от 5 години, през който подс. Й. да не е
извършил ново деяние, от умишлен характер, наказуемо с наказание "лишаване
от свобода".
Както бе посочено
по-горе, наказанията пробация са изтърпени на
02.06.2011 г и на 13.04.2013 г; поради това този 5 годишен срок изтича на
13.04.2018 г.
Наказанията "глоба" са били предмет на
принудително изпълнение, като последното действия по събирането им е
присъединяване на задълженията по вече образувано по-рано изпълнително
производство. Това е станало на 28.03.2015 г. Абсолютната изпълнителска давност
е 3 години (чл. 82 ал.3 вр ал.1 т.5 НК), поради което
тя е изтекла на 28.03.2018 г. За настъпване на реабилитация по право е
необходимо да изтече още една година - или тя би могла да настъпи на 28.03.2019
г.
Същевременно е повдигнато обвинение за деяние, чийто
начален период е януари 2017 г.
Следователно, според параметрите на обв.акт,
подс. Й. е извършил ново престъпно деяние, в рамките на срока за реабилитация.
Поради което и не може да се приеме, че е бил реабилитиран.
Относно инкриминираното деяние.
В началото на януари 2017 г осъденият Ф.Х. решил да
създаде престъпна организация, занимаваща се с нелегален трафик на мигранти, от Гърция през България за Западна Европа.
Привлякъл към нея осъдените С.Е. и Г.С..
На неустановена дата през януари 2017 г Ф.Х. се обърнал и
към подс. Й.. Разяснил му, че създава такава престъпна организация, че е
включил в нея другите две лица, като му предложил да се включи в нея. Разяснил
му и ролите на всеки един от участниците в тази организация - и по-конкретно,
че задълженията на подс. Й. ще бъдат да набира водачи на МПС, с които да се
превозват мигрантите; че следва да организира престоя
им на територията на България; че следва да се движи пред шофьорите, които
превозват мигрантите, както с цел да осъществява
контрол върху тях, така и да ги предупреждава за постове на МВР. Уведомил го също
така за задълженията на останалите участници, както и за своята ръководна роля,
вкл и в това, че той самият ще организира и контролира дейността на всеки един
от членовете на групата и ще определя паричните средства, които всеки един от
тях ще получи, съобразно приноса му в престъпната дейност. Обяснил му, че в
своята дейност подс. Й. ще бъде подпомаган от осъдения Г.С.. Обещал му
значителна имотна облага.
Подс. Й. се съгласил да се включи в тази престъпна
организация, като изпълнява функциите, възложени му от Ф.Х., с цел придобиване
на парични облаги от тази дейност. Впоследствие, от януари 2017 г до 22.04.2018
г, когато бил арестуван, той активно подпомогал
реализирането на целите на тази организация, като изпълнявал дадените му
указания от Ф. Х., съобразно посочените по-горе задължения, които той му бил
възложил.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен,
категоричен и непротиворечив начин по реда на чл.373 ал.2 вр
чл.372 ал.4 вр чл.371 т.2 НПК – от направеното
самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя напълно от останалите събрани по
делото доказателства – а именно от обясненията, които е дал подс. Й. и осъдения
С.Е., от протоколи за разпит на св. Е. Д., който като служител на ГДБОП е
извършил действия по проучване на подсъдимите и пряко е възприел определени
аспекти от престъпната дейност на подс. Й.; св. И. Д., който по поръка на членове
на ОПГ е отстранявал повреди по МПС, като лично е възприел приноса на подс. Й.
в трафика на мигранти и го е разпознал; св. Н. С., с
която подс. Й. живее на семейни начала, която дава показания за конспиративните
разговори, които подс. Й. е провеждал с останалите трима членове на ОПГ; св. Г.
К. и св. К. К., които били вербувани от подс. Й. да превозват мигранти; от многобройните протоколи за претърсване и
изземване, одобрено от съда споразумение, техническа експертиза, справка за
съдимост, справка от НАП и ГДИН. По делото няма противоречие между
доказателствата.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че
подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр ал.2 К.
По делото са
събрани достатъчно доказателства за съществуването на ОПГ, притежаваща
основните елементи, описани в обв.акт. Тези елементи
намират своето ясно проявление към януари 2017 г, когато е формирана процесната ОПГ, разпределени са задълженията между
различните ѝ членове и е започнато осъществяване на вторичните
престъпления. Поради което следва изводът, че тя е била формирана и е
съществувала към този момент.
---
Съобразно законовата дефиниция в чл.93 т.20 НК ОПГ е
структурирано трайно сдружение на три или повече лица, поставили си за цел чрез
това сдружение съвместно да и съгласувано да извършват определени престъпления.
Следва също така тези престъпления да са наказуеми с над 3 г "лишаване от
свобода". Без значение е обстоятелството къде лицата имат намерение да
извършват такива престъпления - в страната или в чужбина. Законодателят е дал и
законово определение на "структурираността" на сдружението, което се
очертава с отрицателни признаци. А именно едно сдружение може да бъде
"структурирано" и без участниците да са разпределили помежду си по
определен формален начин задълженията си по извършване на престъпления, без да
има развита структура и без да има определена продължителност на участието в
това сдружение.
В случая тези обстоятелства са налице. Това е така,
доколкото е налице организация между няколко лица - в случая четири - чрез
която те си разпределят определени отговорности, с цел осъществяване на
престъпления по чл. 281 НК, с користна цел.
Тези лица на първо място са онези, които вече са признати
за виновни с влязъл в сила съдебен акт - а именно ръководителя Х. и участниците
С. и Е.. Видно от всички доказателства по делото, част от тази престъпна
организация е бил и подс. Й..
Тези лица съзнателно са обединили усилията си с цел
постигане на общо целен от тях резултат. Поради което е налице
"сдружение", доколкото е налице съгласувана воля, съвпадаща по
естество и съдържание, насочена от един участник в тази ОПГ към друга, имаща за
резултат постигане на определена договореност - а именно поемане на взаимни
задължения за съдействане за постигане на общите цели.
Следователно всеки един от подсъдимите е имал представа
както че той самият е част от престъпната организация, но също така и за
самоличността на останалите от тях, вкл и за разпределение на ролите им.
Видно от събраните по делото доказателства,
горепосочената организация е била структурирана. Предвид законовата дефиниция
на това понятие, по аргумент за противното следва да се приеме, че сдружението
е структурирано ако участниците са разпределили помежду си конкретни задълженията, общо насочени към извършване на
целеното от всички тях престъпление. Тези условия в случая са налице. Всяко
едно от горепосочените лица е имал определени задължения, като при изпълнение
на тези задължения, в тяхната съвкупност, те са щели да постигнат целените
престъпни резултати. Те са съзнавали както своите, така и чуждите задължения,
както и последиците при изпълнението им. Конкретните им задължения са посочени
по-горе.
Това сдружение също така е било трайно. Това означава, че
по своя замисъл то е било замислено като такова - а именно създадено с цел
извършване на няколко престъпления. В случая е налице изградена организация по
превоз и приютяване на мигранти, като това престъпно сдрежение не само е било замислено, но и реално е
просъществувало продължителен период от време - от януари 2017 г до април 2018
г, като е извършвало вторичната престъпна дейност, за която е било замислено, в
продължение на повече от година.
Също така всеки един от тях е имал съзнание за участието
на останалите лица, както и съзнанието, че с действията си допринася за
постигане на обща желана цел. Всеки един от тях е предприемал своите действия
като поредна крачка към постигане на тази цел.
Дейността на участниците е била насочена към определена
цел - а именно извършване на престъпления (вторична престъпна дейност). Те са
се сдружили и поели взаимни ангажименти за конкретно поведение именно с тази
цел - общото извършване на определени престъпления. Поради което и елемент от
организирането им в група е намерението съгласувано и общо да извършват тези
престъпления. Те са целели не поотделно, а заедно и с общи усилия да постигнат
реализирането на целените от всеки един от тях поотделно престъпления, като
предварително са били разделили ролите и конкретното участие на всеки един от
тях.
На последно място целта на това сдружаване е извършването
на престъпления, наказуеми с над 3 г "лишаване от свобода", в
страната. В конкретния случай целта на организирането на подсъдимите е
извършване на престъпления по чл. 281 ал.2 т.1 и т.5 НК, за които се предвижда
наказание "лишаване от свобода" до 6 г, както и "глоба".
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл. 321 ал.3 пр.последно НПК - а именно користна цел, доколкото крайният целен резултат е извличане на
имотна облага от експлоатацията на тази престъпна схема.
Поради което подс. Й. бе признат за виновен, доколкото е
действал умишлено, с форма на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал
елементите на деянието си и престъпните му последици, като е искал настъпването
им.
Поради което съдът прие, че от така установената
фактическа обстановка се установява съществуване на ОПГ, съобразно повдигнатото
обвинение и участието на подс. Й. в нея.
Същевременно, в обст.част,
съдът изложи само онези факти, които са относими към
личното положение на подс. Й. - а именно неговите собствени поети престъпни
ангажименти към престъпната организация, респективно кореспондиращите права на
ръководителя на организацията Х.. Съдът прие, че не следва да се посочват
правата и задълженията на останалите членове, вкл и пълния размер на
отговорностите на Х.; тези обстоятелства, вече установени с влязъл в сила
съдебен акт, са извън предмета на наказателното обвинение против подс. Й..
Относно
наказанието. Доколкото производството протече по реда на чл.371 т.2 НПК, то
съдът е задължен съобразно чл.373 ал.2 НПК да приложи нормата на чл.58а НК – а
именно като определи наказанието съобразно общите правила и ако то е „лишаване
от свобода”, да го намали с една трета, но не по-ниско от законовия минимум от
3 месеца.
При все това съдът прие, че следва да се приложи нормата
на чл. 58а ал.4 НК, доколкото са налице законовите предпоставки за прилагане на
чл. 55 ал.1 т.1 НК - а именно за определяне на наказание под законовия минимум.
В случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства - относително малката степен на участие на подс. Й. в престъпната
организация, направено самопризнание в хода на досъдебното производство,
допълнително направеното самопризнание и в съдебната фаза.
Поради което съдът приема, че ако определи минималното
предвидено в закона наказание от 3 години "лишаване от свобода", вкл
и след намаляването му по реда на чл. 58а ал.1 НК с една трета, ще се определи
наказание, което е несъразмерно тежко с реалната обществена опасност на
деянието и дееца.
Както правилно посочи защитата, предходните осъждания на
подс. Й. касаят съвсем различна престъпна дейност (такава по чл. 324 НК), като
не може да обусловят различен извод.
Въз основа на тези аргументи съдът прие, че следва да
възприеме общото становище на страните за определяне на наказание от 6 месеца
"лишаване от свобода".
На основание чл. 57 ал.1 т.3 НК съдът определи
първоначален общ режим за изтърпяването
му.
С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: