Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария
Даскалова
Стоян Колев
при
секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Владислав Томов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1791/2021 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.
63, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН,
вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от „Прогипс Варна“ ЕООД ЕИК *********, срещу Решение № 187/04.06.2021
г. по н. а. х. д. № 1846/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
изменено Наказателно постановление № 03 – 012975 от 04.11.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Прогипс
Варна“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл.1,
ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, като е намален размера на
наложената имуществена санкция от 5000 (пет хиляди) лева на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Касаторът
сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Изложени са твърдения, че в
наказателното постановление липсва описание на доказателствата, което е
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се че в наказателното
постановление е цитиран АУАН от 27.10.2020 г., който е издаден за нарушение
извършено на 13.10.2020 г., което според касатора е противоречие. Посочва, че
това разминаване се дължи на факта, че е издаден констативен протокол от тази
дата, но в ЗАНН не съществува понятие „констативен протокол“, както и че
производството започва с издаване на АУАН. Навеждат се доводи, че изводите на
въззивния съд, че са налице безспорни доказателства за извършване на
административното нарушение са неоснователни. В опровержение на тези изводи,
касатора посочва, че е представил на проверяващите граждански договор, сключен
на 12.10.2020 г. с И.Р.Х.. Посочва, че от свидетелските показания не може да се
установи, че са налице елементи на трудово правоотношение. Отправено е искане
за отмяна на оспореното решение и НП.
Ответникът
по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
Представителят
на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от
оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено
е от първоинстанционния съд, че на 13.10.2020
г. представители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка
на строителен обект „Жилищна сграда“, находящ се в гр. Варна, ул. “Поп
Димитър“, УПИ ХХІІ-469, кв.18 по плана на с.о. “Пчелина“. Строежът се
изпълнявал от „Прогипс Варна“ ЕООД, като проверяващите са установили да полага
труд И.Р.Х., като при влизане в един от апартаментите, лицето било облечено с
работни дрехи, без конкретни обозначения по тях и извършвал почистване на
строителни отпадъци. Х. заявил пред проверяващите, че работи на длъжност „общ
работник“ от 08.10.2020 г., работното му време е от 08.00 ч. до 17.00 ч. с
възнаграждение 610 лв. на месец и почивни дни – събота и неделя. Посочил е, че
няма сключен трудов договор.
На дружеството
била връчена призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна и представяне на документи, относно установените в обекта лица.
От страна на дружеството не бил представен трудов договор за И. Х.. Била
представена книга за провеждане на начален инструктаж, в която било вписано, че
на 12.10.2020 г. на Х. бил проведен начален инструктаж във връзка с граждански
договор на същата дата.
В
хода на документалната проверка пред служители на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна бил представен граждански договор, сключен на 12.10.2020 г. между „Прогипс
Варна“ ЕООД и И. Х.. Последвало издаване на АУАН и НП.
Районен
съд – Варна е приел, че между наказаното дружество и Х. се установяват
като налични всички елементи на трудовото правоотношение: две страни /работодател
и работник/, определено място на работа /„жилищна сграда“ в гр. Варна, ул. “Поп
Димитър“, УПИ ХХІІ.469, кв.18 по плана на СО „Пчелина“/, заемането на конкретно
определена длъжност /общ работник, определено трудово възнаграждение с
постоянен характер /610 лв./, продължителност на работния ден /от 08.00 ч. до 17.00
ч./. В потвърждение на изводите, въззивният съд е посочил, че от представената
в хода на проверката книга за проведен начален инструктаж, на Х. е бил проведен
такъв по безопасност и здраве за работа в строителния обект още на 12.10.2020
г., като инструктирането му е било във връзка с граждански договор. Приел е, че
гражданският договор е бил изготвен за нуждите на конкретното
административнонаказателно производство, като не са били налице предпоставки за
сключване на граждански договор между страните. Въззивният съд се е позовал на
факта, че Х. е бил подчинен на правилата в обекта, бил е зависим от
работодателя и за изпълнение на възложената работа е следвало да спазва
определено работно време, поради което безспорно са налице елементи на трудово
правоотношение, съответно е следвало да бъде сключен трудов договор. Извел е,
че дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението
на чл. 62, ал. 1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като на 13.10.2020
г. в качеството на работодател е допуснало до работа лицето И. Х. на длъжност „общ
работник“ в посочената „жилищна сграда“, без да е възникнало трудово
правоотношение – сключен в писмена форма трудов договор. Мотивирал е извода си като
е анализирал и описал елементите на договора за изработка и договорът за
поръчка, които се сключват за постигане
на определен трудов резултат. Посочил е, че гражданския договор се касае за
еднократно изпълнение на конкретна задача, с изпълнението на която се
прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка изпълнителят е
независим от възложителя и за него няма значение организацията му на труда,
докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и
следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина.
Въззивният съд е приел, че
института на маловажност е неприложим в случая, защото разпоредбата на чл.415в,
ал.2 от КТ изрично е изключила процесното административно нарушение, да бъде
определяно, като маловажно, както и е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Предвид липсата на изложени мотиви в наказателното постановление за
определяне на имуществената санкция в размер на 5 000 лв., както и липсата
на данни за влезли в сила НП за нарушения на трудовото законодателство, въззивният
съд е приел, че нарушението е първо за нарушителя и е изменил наказанието към
минимума.
Решението
е правилно и законосъобразно.
Изводите
на Районен съд – Варна изцяло се споделят от касационната инстанция.
В
деня на проверката е установено, че И. Х. е пребивавал на строителния обект –
„жилищна сграда“, намиращ се в гр. Варна, ул. “Поп Димитър“, УПИ ХХІІ-469,
кв.18 по плана на СО „Пчелина“. От показанията на свидетелите Бурназова и Петкова
се установява, че при проверката Х. е извършвал почистваща дейност в обекта,
като сам е заявил пред тях, че престира труд за „Прогипс Варна“ ЕООД, на
длъжност „общ работник“ с работно време 08.00 ч. до 17.00 ч. и договорено
възнаграждение 610 лв. месечно.
Изготвените
в хода на административното производство документи – протоколи, справки и др.,
съдържащи данните за резултатите от извършената проверка, доколкото са
изготвени по надлежния ред и съдържат изискуемите реквизити, са годно
доказателствено средство и съдържанието им не е опровергано от касатора.
Касационният състав намира, че по категоричен начин е доказано обстоятелството
по престиране на труд, както и всички характеристики на трудовото
правоотношение, в това число и качеството работодател на дружеството-касатор,
както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид това, съдът намира,
че правилно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл. 414, ал. 3
от КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Неоснователно
е твърдението в касационната жалба, че са налице елементи на граждански договор
между страните. На И. Х. е бил проведен начален инструктаж на 12.10.2020 г.,
като е отбелязано, че за същия има сключен граждански договор №1/2020 г. Няма
спор, че е бил проведен инструктаж на лицето на 12.10.2020 г., но не е бил
сключен граждански договор, защото лицето лично е заявило пред проверяващите,
което се потвърждава от техните показания пред въззивния съд, че престира труд
в полза на дружеството с всички елементи на трудово правоотношение. В случай,
че беше сключен действително граждански договор с лицето, то щеше да посочи, че
е наето за определена работа, както и че посещава обекта, само когато има
необходимост. При наличие на граждански договор, Х. нямаше да се налага да бъде
постоянно на обекта, нямаше да получава месечно възнаграждение, а
възнаграждение за определен резултат, за почистване на целия обект, а не за
ежедневна работа. Второ, посочването в инструктажната книга, че има сключен граждански
договор, може да има за цел именно превантивно да „заблуди“ проверяващи
инспектори от Инспекция по труда, и в случай, че бъдат изискани документи,
както е в настоящия случай, да бъде съставен въпросния граждански договор. Ако
е имало действително сключен граждански договор, той е щял да бъде представен
още при първоначалната проверка, както и лицето щеше да посочи изпълнението на
възложената му задача, а не да описва елементи на трудово правоотношение. Прави
впечатление, че предмета на представения граждански договор №1/2020 г. е
прекалено лаконичен – „почистване и изхвърляне на строителни отпадъци в жилищна
сграда…“. Периода за който следва да бъде изпълнена тази дейност е от
12.10.2020 г. до 16.10.2020 г., който е прекалено кратък, дори и ако бъде
извършен организирано от фирма, което е допълнителен довод, че същият е
съставен за целите на производството.
Неоснователни
и противоречиви са твърденията в касационната жалба, че е допуснато нарушение
от наказващия орган, изразяващо се в позоваване на АУАН от 27.10.2020 г., който
е издаден за нарушение извършено на 13.10.2020 г. Според разпоредбата на чл.36,
ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Ирелевантни са
твърденията, че е съставен констативен протокол от 13.10.2020 г., предвид
факта, че административнонаказателното производство се образува със съставяне
на АУАН. Следва да се отбележи, че не става ясно какво именно нарушение се
твърди, че е допуснато. Много точно и ясно е посочено в оспореното наказателно
постановление, че нарушението е извършено на 13.10.2020 г., АУАН е съставен на
27.10.2020 г. Няма изискване АУАН да бъде съставен в деня на установяване на
административното нарушение.
В оспореното
решение подробно са изложени съображения за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и
защо деянието не представлява маловажен случай, които касационният състав
споделя изцяло. Предвид факта, че се нарушават осигурителните и трудовите права
на лицето, с което е сключен трудов договор, законодателят е изключил
въпросните фактически състави от определянето им, като маловажни.
В
съответствие с тежестта на нарушението е изменено НП и е определена имуществена
санкция в предвидения минимален размер – 1500 лева.
Правилни
са изводите на районния съд, че при съставяне на АУАН и на НП не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила – много точно
и ясно е описана възприетата от длъжностните лица фактическа обстановка, описано
е нарушението с всички съставомерни негови признаци.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
На
16.09.2021 г. е приключило съдебното дирене и е даден ход по същество на спора.
На 30.09.2021 г. е постъпила от ответника, чрез юрисконсулт молба по електронна
поща, която не е подписна с електронен подпис, в която е отправено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата молба с подпис на
юрисконсулт е постъпила по пощата на 04.10.2021 г.
Двете
молби са подадени след приключване съдебното дирене, поради което на основание
чл. 147, т.1 и т.2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е недопустимо, поради което не следва да бъде
уважено.
Водим
от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл.
63 от ЗАНН, Административен съд –
Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 187/04.06.2021 г. по н. а. х. д. № 1846/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.