№ 374
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500308 по описа за 2023 година
Производство по чл.278, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от А. В. А. от
гр........................................................... против Определение № 26.07.62/
05.10.2022г. постановено по гр.д.№ 8786/2020г. по описа на Пловдивски
районен съд – ІХ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя, обективирана във въззивна жалба вх.№ 271248/ 18.03.2021г.
за изменение на постановеното по делото Решение № 260483/ 17.02.2021г. в
частта му на съдебно-деловодните разноски. По доводи за недопустимост и
неправилност се иска неговата отмяна.
Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба от адв.Данаил
Папукчиев, като пълномощник на ответницата Н. К. К., с което по
мотивирани доводи за влизане в сила на постановеното по делото решение
поради потвърждаването му от ПОС и недопускане на касационно
производство от ВКС, както и наличие на валиден документ – ДПЗС по
делото , с което се удостоверява плащане на посочената сума, се оспорва
жалбата като неоснователна и необоснована.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275,
ал.1 ГПК, разгледана по същество е неоснователна.
1
С обжалваното определение съдът се е произнесъл по искане на
жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство на основание
чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №
260483/17.02.2023г. в частта на разноските и с което в полза на ответницата
по делото Н. К. са присъдени направените разноски за производството за
адв.възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК. Видно
от комплектованото гражданско дело постановеното решение на районния
съд е било предмет на въззивен контрол, потвърдено е от въззивната
инстанция с решение по в.гр.д. № 1638/ 2017г. по описа на ПОС-VІІ гр.с.,
което въззивно решение е било предмет на касационно обжалване и с
Определение № 50687/ 28.09.2022г. по гр.д.№ 592/ 2022г. на ВКС – ІV ГО не е
допуснато касационно обжалване. Определението по чл.288 ГПК на ВКС не
подлежи на обжалване.
Обжалваното определение на районния съд е валидно, постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната компетентност,
при валидно правно основание по чл.248 ГПК за изменение на постановено по
делото решение в частта на разноските му, поради което се явява допустимо.
Оплакването на жалбоподателя, свързано с молбата на същия от 12.10.2022г.
за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ТПК поради
подадена от жалбоподателя частна жалба против с Определението № 50687/
28.09.2022г. по гр.д.№ 592/ 2022г. на ВКС – ІV ГО, не обуславя извод за
недопустимост на обжалвания акт поради посочения характер на
определението по чл.288 ГПК.
Разгледано по същество обжалваното определение е правилно постановено в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК при липса на основания за
изменение на постановеното решение по същество по делото в частта на
разноските. Видно от комплектованото гражданско дело предявеният от
ищеца иск по чл.270, ал.3 ГПК е бил отхвърлен като неоснователен с влязлото
вече в сила съдебно решение на районния съд след проведено въззивно
обжалване и касационен контрол, поради което на основание чл.78, ал.3 ГПК
на ищеца се дължи присъждане на разноски за водене на делото. В настоящия
случай от ответната страна е представен ДПЗС от 5.Х.2020г. между
процесуалния представител на ответницата адвокат Д.Л.П. и Н. К. К., видно
от който е договорено и заплатено за производството по делото пред
2
районния съд адв.възнаграждение в размер на 400 лева. Обосновката на съда,
че в тази част договорът има характер на разписка за получена сума в „брой“
по договора за поръчка е правилен като съответстващ на константната
съдебна и задължителна практика в тази насока. Не са налице липсващи
реквизити в договора, който съдържа страни с индивидуализиращи данни за
лицата, които го сключват, с вписани също данни за основанието и предмета
му,както и инстанцията за която е уговорено проц.представителство с размер
и начин на плащане на договореното адв.възнаграждение. Разгледано от
гледна точка на размера на договореното възнаграждение с оглед
минималните размери на адв.възнаграждения съобразно действащата към
процесния момент на сключения ДПЗС НМРАВ в ред.ДВ, бр.68/ 2020г., в
частта на чл.7, ал.1, т.4 от наредбата, договореното възнаграждение е под
минималното такова в нея / 600 лв/.
Като е мотивирано обжалваното определение в горната насока на приетото и
от въззивния съд с настоящия акт, е постановен законосъобразен, обоснован и
правилен съдебен акт, който като такъв ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 26.07.62/ 05.10.2022г. постановено
по гр.д.№ 8786/2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ІХ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3