Р Е Ш Е Н И Е
20.07.2020 г.
Номер 166 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на тридесети юни 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 151 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по подадена жалба от Областния управител на Област Кюстендил срещу Заповед № РД-00-221/20.02.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която задължава Областна администрация Кюстендил, на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 73 ал. 3 от ЗКН и Констативен протокол от 11.02.2020 г., собственикът да извърши за своя сметка в срок от 3 месеца от влизане в сила на настоящата заповед и да изготви за своя сметка пълно графично заснемане и фотодокументиране на сграда с ид. 41112.504.2061.3 по кадастралната карта на гр. Кюстендил - „Казармата на 13 – ти Рилски пехотен полк“. След положително становище на Министерство на културата, Кметът на Община Кюстендил да издаде заповед за демонтиране на сградата, на основание чл. 74 от ЗКН, което да бъде извършено в срок от шест месеца от влизане в сила на заповедта за демонтиране. Последваща реконструкция да бъде извършена на база съгласуван проект по реда на чл. 84 от ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ.
Относно сградата с ид. 41112.504.2061.12 по кадастралната карта на гр. Кюстендил /“Полкова църква /музей под. 44330/“, кв. 229 в гр. Кюстендил, в срок от 3 месеца от влизане в сила на заповедта, собственикът да възложи изготвяне на подробно конструктивно обследване, архитектурно и фотозаснемане на обекта и на неговата база да възложи изготвяне на инвестиционен проект за укрепителни, консервационно – реставрационни и ремонтни работи. Проектът да бъде изготвен съгласно изискванията на Наредба № 4 от 21.12.2016 г. на МК и МРРБ, авторизирано от лице, вписано в публичния регистър на МК по чл. 165 от ЗКН. Собственикът да венесе в НИНКН за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН изготвения проект, съдържащ графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на укрепителни, консервационно – реставрационни и ремонтни работи. Последваща рекотструкция да бъде извършена на база съгласуван проект по реда на чл. 84 от ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ, която да бъде изпълнена в срок от 6 месеца от влизане в сила на разрешението за строеж.
В жалбата на Областния управител на Област Кюстендил се излагат доводи за незаконосъобразност на посочената по – горе заповед, поради нарушение на материалния закон. Оспорването се поддържа пред съда от юр. К., като не се сочат допълнителни основания. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представя се и писмена защита.
Ответната страна – Кметът на Община Кюстендил, чрез юр. Ц., моли да се отхвърли оспорването и да се остави в сила оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министерство на културата, чрез процесуалния си представител М. Бориславова в писмена молба, моли да се отхвърли жалбата и да се остави в сила оспорената заповед.
Кюстендилският административен съд, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и
след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения
административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите
по чл. 146 от АПК, приема за установено следното:
Съгласно данните от съхранявания в НИНКХ Национален публичен регистър за недвижимите културни ценности, съдържащ всички актове до влизане в сила на Закона за културното наследство /ЗКН/ за статута на обекти като недвижими паметници на културата /недвижими културни ценности по смисъла на чл. 59 ал. 4 от ЗКН, § 10 ал. 1 и § 12 ал. 1 от ПЗР на ЗКН/ и всички актове по чл. 58 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 2 и чл. 65 ал. 1 от ЗКН, обектът Ансамбълът от„Казарми на 13 – ти Рилски пехотен полк“, „Полкова църква /параклис/“ и „Чешма – паметник на загиналите във войните 1912-13 г., 1915-18 г.“, в района на под. 44 330 гр. Кюстендил, притежава статут на групов исторически паметник на културата с категория „местно значение“, като подробна история на статута й е описана в писмо на директора на НИНКН /вх. № 0600-28/12.02.2014 г. – лист 39 по делото/. Административното производство по оспорената заповед е образувано по писмо адм. № 1221/2019 г. на ОП – Кюстендил и писмо от Кмета на Община Кюстендил до Министерството на културата /изх. № 11-02-143/03.12.2019 г./, за това че сграда „Казарми на 13 – ти Рилски пехотен полк“ и „Полкова църква“, находящи се в кв. 229 по плана на гр. Кюстендил, представляващи исторически паметници на културата /ДВ, бр. 25/1998 г./, са в аварийно състояние. С писмото от ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ са изискани незабавно указания за аварийно – временно укрепване и срок за изпълнението им, съгласно чл. 72 ал. 3 от ЗКН.
С Констативен протокол от 05.12.2019 г. по чл. 72 ал. 3 от ЗКН, комисията от ГД „ИОКН“ е установила и препоръчала необходимост от назначаване на комисия, която да извърши оглед на място и да установи с констативен протокол състоянието на обекта – недвижима културна ценност и да прецени обема и съдържанието на необходимите ремонтни и консервационно – реставрационни работи. С протоколът се изисква издаване на заповед от Кмета на Община Кюстендил по чл. 73 ал. 3 от ЗКН.
Със Заповед № РД-00-134/04.02.2020 г.
Кметът на Община Кюстендил е назначил такава комисия.
За обекта е извършена проверка на място и
по документи, на основание чл. 73 ал. 1 от ЗКН от страна на ГД „ИОКН“ и е
съставен Констативен протокол от 11.02.2020
г. на Комисията, със съответните препоръки до собственика за последваща
процедура по реда на чл. 73 ал. 1 от ЗКН, с която да задължи собственикът на
обектите да предприеме съответните мерки, подробно описани в 3 точки, като
протоколът е подписан от всички членове на комисията без възражения и
забележки.
В изпълнение на горното, Кметът на Община Кюстендил е издал Заповед № РД-00-221/20.02.2020 г., в която е задължил Областна администрация Кюстендил да извърши необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности, касаещи процесните сгради, при подробно описани условия изложени в същата.
Оспорената заповед е получена в областната администрация на 24.02.2020 г. /лист 76 по делото/ и е оспорил същата с жалба с вх. № 08-01-65/09.03.2020 г. на Община Кюстендил, постъпила в съда с вх. № 1357/11.03.2020 г.
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, което прави жалбата допустима.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи, както следва:
Съгласно чл. 73 ал. 3 от Закона за културното наследство, въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14 – дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71 ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84 ал. 1 и 2. Разпоредбата на чл. 73 от ЗКН, систематически е разположена в Раздел ІV „Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности“, целящи опазването, съхранението и поддържането им в добро състояние. Разписаната процедура по чл. 73 от ЗКН предвижда намеса на компетентните органи при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване. Така разписаните правила, съпоставени с целите на закона, определени в чл. 3, а именно създаване на условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и гарантиране равен достъп на гражданите до културните ценности несъмнено целят запазване на културните ценности в автентичен вид, а при невъзможност възстановяването им. За да се гарантира възстановяване на разрушена или застрашена от разрушаване недвижима културна ценност, законодателят е предвидил компетентната администрация да предприеме мерките по чл. 73, а при нужда и да ги изпълни – чл. 76. Неслучайно и чл. 76 ал. 1 от ЗКН предвижда, че при неизпълнение на заповедите по чл. 73 и чл. 74, необходимите проектни, укрепителни, консервационно – раставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината.
Със Заповед № РД-00-221/20.02.2020 г. Кметът на Община Кюстендил, на основание чл. 73 ал. 3 от ЗКН е задължил Областна администрация Кюстендил да извърши за своя сметка необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности, графично заснемане и фотодокументиране, по проектна документация относно недвижимата културна историческа ценност сградата на „Казармата на 13 – ти Рилски пехотен полк“ и сградата на „Полкова църква /музей поделение 44330“, в кв. 229 по плана на гр. Кюстендил. Същите се явяват недвижими културни ценности /обн. ДВ, бр. 25/04.03.1998 г./. Същите са актувани с Акт за частна държавна собственост № 1276 от 30.06.2011 г. на Областния управител на Обаст Кюстендил. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 68, чл. 74 ал. 3 от Закона за държавната собственост и чл. 104 ал. 1 от ППЗДС.
Законодателят обаче е уредил начина на управление, ползване и разпореждане с имотите – културна ценност в отделен закон – Закон за културното наследство /обн. ДВ, бр. 19/2009 г./, в съответствие с чл. 31 от ЗДС, съгласно който имотите и вещите – държавна собственост, които са културни ценности, се управляват при условия и ред, определени с отделен закон. Последният е специален по отношение на Закона за държавната собственост. В случая, в съответствие и съгласно чл. 14 ал. 1 т. 14 от ЗКН, министърът на културата упражнява правото на собственост на държавата по отношение на културните ценности собственост на държавата. В този смисъл, редът разписан в ЗКН изключва общата компетентност на областния управител по чл. 44 ал. 1 от ЗДС /виж решение по адм. дело № 6214/2011 г. по описа на ВАС, ІV отд./.
Съгласно чл. 2а ал. 1 от ЗКН, културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146 ал.1 от ЗКН, произхождащи от територията и акваторията на Р. България, са публична държавна собственост. В нормата на чл. 2 ал. 3 от ЗКН е регламентирано, че културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица. От тълкуването на тези норми, не може да се прави извод, че културните ценности, които се явяват държавна собственост, могат да бъдат собственост на различни държавни ведомства или структури. Няма норма, която да посочва, че министърът на културата упражнява правото на държавна собственост само върху археологическите културни ценности, тъй като няма такова разграничение в чл. 14 ал. 1 т. 1 от ЗКН.
Съгласно чл. 7 от ЗКН, културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за БПЦ и другите регистрирани вероизповедания. Културни ценности са и фрагменти от археологически ил други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цулост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно – спомагателния фонд на музеите при необходимост. Именно понятието културни ценности е използвано в нормата на чл. 14 ал. 1 т. 14 от ЗКН и в този смисъл ако законодателят беше преценил, че министърът на културата ще упражнява правата на държавна собственост само върху археологическите културни ценности, то той би го отбелязъл изрично в закона. В случая, съгласно чл. 14 ал. 1 т. 14 от ЗКН и чл. 7 от ЗКН, е видно, че в правомощията на министъра на културата е да упражнява правото на държавна собственост върху всички културни ценности държавна собственост.
Предмет на оспорената заповед са недвижими културни ценности – сгради, а не имотите върху които те са изградени.
Закона за държавната собственост урежда придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи – държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго, като в случая в Закона за културното наследство, изрично е посочено, че само министърат на културата може да управлява недвижими културни ценности – държавна собственост. Съгласно чл. 11 ал. 2 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 18 от Закона за държавната собственост, се явява обща и в случая неприложима за недвижимите културни ценности – държавна собственост, тъй като упражняването на правата на собственика, включващи и управлението им, е уредено в специалния закон – ЗКН. В него се въвежда отделен ред при управлението и разпореждането на недвижими културни ценности – държавна собственост, различна компетентност и процедура по предоставяне на права върху нея /виж Решение № 3170/06.03.2013 г. по адм. дело № 14246/2012 г., ІV отд. на ВАС/.
Съгласно чл. 71 ал. 1 от ЗКН, лицата които са задължени да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, са собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности. В случая , по делото са представени безспорни доказателства, че обектите „Казармата на 13 – ти Рилски пехотен полк“ и „Полковата църква /музей поделение 44330/“, кв. 229 в гр. Кюстендил притежават статут на групов исторически паметник на културата с категория „местно значение“ /писмо от Директора на НИНКН – лист 39 по делото./, като се явяват недвижими културни ценности държавна собственост. В контекста на гореизложеното е видно, че областният управител не следва да е адресат на оспорената заповед, тъй като законът не му е предоставил права относно горепосочените недвижими културни исторически ценности. Адресат на заповед за извършване на укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности за тези обекти в кв. 229 по плана на гр. Кюстендил следва да бъде техният принципал - министърът на културата.
Всичко изложено по – горе, прави основателна жалбата на Областния управител на Област Кюстендил срещу Заповед № РД-00-221/20.02.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил.
Изложените мотиви водят до правния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и като такава, съдът ще я отмени.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-00-221/20.02.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на Областна администрация с административен център гр. Кюстендил дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: