РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Перник, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720100208 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
С решение № 481 от 20.05.25 г., постановено по делото, е допуснато извършването на
делба между Т. Р. Т., ЕГН **********, с делбена квота от 1/2 идеални части и Б. Д. Т., ЕГН
**********, с делбена квота от 1/2 идеална част по отношение на урегулиран поземлен
имот, находящ се в *********************, представляващ според утвърдения със заповед
№ 1822/ 31.08.1993 г. план за регулация и застрояване на ********************,
************* (********************), в ************* (*************), при граници на
УПИ: от югоизток - ************* (********************), от запад - *************, от
североизток - ************* и от юг - ************* (********************), с
идентификатор № ******************** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, заедно с построената в него масивна жилищна
сграда със застроена площ 69,30 (шестдесет и девет цяло и тридесет стотни) квадратни
метра, с идентификатор ********************.1 по КККР.
Постъпила е молба с вх. № 11937/23.05.25 г. от адв. А. П. – пълномощник на Б. Т., с
която се иска допълване на диспозитива на решението по отношение описанието на
*************, с идентификатор № ******************** по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, като на ред 11 – ти отдолу нагоре на
стр. 3, след думите „ в *************(*************), след запетаята, преди фразата: „ при
граници на УПИ..“ да са добавят думите: „целият с площ 326 / триста двадесет и шест/
квадратни метра.
1
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, както и към настоящия момент по делото не е
постъпил отговор на молбата, нито е взето становище по нея от ищеца Т. Р. Т..
Съдът намира молбата за допустима, като подадена от легитимирана страна в
законоустановения срок по чл. 250, ал. 1 ГПК. Разглеждайки я по същество, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
Постоянна е практиката на ВКС, че площта на един имот не е негов решаващ
индивидуализиращ белег - решение № 33 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2020 г., I г.
о., решение № 206 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2007 г., I г. о., решение № 1171 от
22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I г. о., решение № 389 от 10.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 364/2009 г., I г. о., решение № 1 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2013 г., I
г. о. и др. Когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от
ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален
градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид
план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на
имота. В случаите, когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя
също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи точно кое място от
индивидуализирания преди това недвижим имот заема, в случаите на поземлен имот това
означава да се посочат нейните граници и площ. Индивидуализацията трябва да пълна.
Такава, че при конкретна преценка да се направи еднозначен извод за местоположението,
границите и площта на реалната част.
В настоящия случай предмет на делото е *************, в *************, при
граници на УПИ: от югоизток - *************, от запад - *************, от североизток -
************* и от юг - ************* (********************). В исковата молба същият
е посочен с площ 326 кв.м., каквато е площта и по представения нотариален акт, а по
представената скица е 357 кв.м.. Това е допустимо разминаване в площта и не е необходимо
да се изследва от къде произтича тази разлика, доколкото останалите индивидуализиращи
белези са идентични. Съдът в изпълнение на задължението си да следи за надлежното
извършване на процесуалните действия и съобразявайки изискванията за описание на
имотите по техния актуален статут, установявайки от представената скица, че е налице
влязла в сила кадастрална карта за местността е описал с решението си имота и съобразно
неговия идентификатор № ******************** по КККР, без да дава нарочни указания
на страните да приведат искането си в съответствие с това. Решаващи за
индивидуализацията на един имот или част от имот са неговите граници. Последователна е
практиката на ВКС, че дори при установяване на разлика в площта на имота, при уважаване
на иск за собственост на цял имот или на реална част, не се постановява отхвърлителен
диспозитив. Оттук се налага изводът, че няма искова претенция, по която съдът да не се е
произнесъл с решението си, доколкото площта сама по себе си не е основен
индивидуализиращ белег на недвижимия имот, а такива са неговите граници.
2
Не е налице и хипотезата на чл. 247 ГПК - несъответствие между вътрешно
формираната съдебна воля и нейното външно изразяване, което да бъде отстранено по реда
на чл. 247 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание на чл. 250, ал. 3 ГПК, Пернишкият
районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11937/23.05.25 г. от адв. А. П. –
пълномощник на Б. Т., с която се иска допълване на диспозитива на решение № 481 от
20.05.25 г.. на ПРС, чрез вписване на площта на имота при описанието му.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3