Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 15.02.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IІІ - ти граждански състав, в публичното съдебно заседание
на 15.01.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр.д. № 4456 по описа за 2017
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание
чл.26 ал.2, изрч. първо, предложение последно от ЗЗД.
Делото
е образувано въз основа на депозирана
искова молба от С.Г.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощника
Т.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. Ю. С.С., ПлАК, съдебен
адрес:***, ***против С.Ж.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в която се
твърди следното: съгласно удостоверение изх.№14-2307/16.06.2017г., издадено от
Община Плевен, наследници на Г.М.В., ЕГН **********, са М.Г.В. и Г.Г.В..
Наследниците, обективирани в удостоверението под №1 и №2 са дъщери от първия
брак на починалото лице, а лицето под №3 е негова дъщеря от втория му брак,
който също е прекратен с ответницата С.В..
На
27.01.2017 год. между ищцата и ответницата С.Ж.В. е сключен договор за продажба
на наследство, нотариално заверен и вписан в службата по вписвания гр. Плевен,
с вх. peг. №732/30.01.2017 год., акт. 237, том.1, дело №273/2017 год., съгласно
който ищцата, в качеството на наследник, продала на купувача - С.В. -
придобитото наследство, като права и задължения, останало от покойния Г.М.В.,
починал на 22.01.2017 год. за сумата от 100.00 лв. В деня на подписване на
договора за продажба на същата дата ответницата
подписала обратно писмо, в което изрично
заявила, че не е имала намерение
да придобива наследството на Г.М.В. посредством договор за продажба на
наследство от 27.01.2017год., сключен между нея и ищцата, в качеството й на
наследник, както и изрично заявила, че
не е заплащала посочената в договора сума
от 100.00 лв. Излага се, че ищцата и сестра й от години живеят в Кралство Испания и през годините
не били държани в течение относно дейността, която осъществявал приживе
покойния им баща. Когато двете пристигнали за погребението на баща си,
бившата му съпруга и настояща ответница им споделила, че баща
им е развивал дейност с две дружества и че ще се
има да се вършат доста неща след неговата смърт по отношение на фирмите,
дейността им, плащане към кредитори и др. Поради това
се разбрали след погребението и преди да си заминат, всяка една от тях
отделно привидно да сключи с ответницата договор за продажба на наследство, за
да може след заминаването им, ответницата да движи нещата, които касаят
дейностите на фирмите, плащания и други, тъй като независимо, че тя има развод
с покойния им баща, била запозната с неговите дейности. Ответницата заявила, че към момента на подписване на
договора ще подпише обратно писмо, в което ще обективират действителната воля
на страните.
Ищцата твърди, че е налице абсолютна симулация, тъй като видно от
приложеното обратно писмо правните субекти не желаят да се породят каквито и да
било правни последици от договора за продажба на наследство, а само да създадат
привидност, че такива съществуват. При симулативните сделки участниците
съзнават несъответствието между своите изявления и вътрешната си воля сделката
да не породи правните си последици. От представеното “обратно писмо” следва
единствено възможния фактически и правен извод, че същото разкрива
действителната воля на страните, както и факта, че същите не са имали волята да
се обвържат с последиците на договора за продажба на наследство, поради което
симулативният договор за продажба на наследство от 27.01.2017 год. в случая е
нищожен (по аргумента на чл.26 ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД).
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.26
ал.2, изр.1, предложение последно от ЗЗД да прогласи нищожност на Договор за
продажба на наследство от 27.01.2017г., нотариално заверен и вписан в службата
по вписвания гр. Плевен с вх. рег. №732/30.01.2017г., акт 237, том 1, дело
№273/2017г., поради неговата привидност.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата С.Ж.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Н., ПлАК, адрес: ***,
с който искът се оспорва като неоснователен и се твърди следното: по отношение
подписано от ответницата обратно писмо се заявява, че ако е подписала такова писмо, то е било заедно с другите
книжа, които „им“ били дадени за подпис, предварително подготвени в адвокатска
кантора. Ответницата твърди, че не разбира значението на този документ и никой
не я е запознал с последствията от неговото подписване. Твърди, че продажбата
на наследствени права била
предварително обсъдена с ищцата и
съобразена с волята на наследодателя Г.В., изразена приживе и известна на всички негови
наследници. Ответницата твърди, че не е
имала намерение да участва в привидна сделка, тъй като не са били налице
основания за това; не е имало нужда да се прикриват определени факти, т.к. волята
на наследодателя Г.В. била ясна
на всички негови близки, но здравословното му състояние не позволило приживе да
извърши разпределение на частта от имуществото, която била определена за
тяхната обща дъщеря Г.В..
В о.с.з. ищцата се
представлява от пълномощниците си, от които адв.Ю.С. представя писмена защита,
приложена по делото. Искът се поддържа.
Ответницата се явява лично
и се представлява от адв.Н.Н. от ПлАК, който оспорва иска; не представя писмена
защита.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите в
закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск е
допустим, а по същество – основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.2, изрч. първо, предложение последно от
ЗЗД привидните договори са нищожни.
Безспорно по делото е, а това се
установява и от приетите писмени доказателства, че Г.В.е починал на
22.01.2017год. и е оставил за свои
наследници М.В., С.Г.М./ищцата в
процеса/ и Г.Г. В. /дъщеря на ответницата/. Не е спорно, че
ответницата е бивша съпруга на починалия
Г.В.. Не е спорно, че на 27.01.2017год. ищцата, като продавач, продала на ответницата /като купувач/
наследството, останало й от покойния Г.В.за сумата от 100лв.– приложен на л.7
от делото договор. Не е спорно, че на същата дата - 27.01.2017год., ответницата
С.В.
подписала обратно писмо /приложено на л.8 от делото/, в
което е
обективирано нейното изявление,
а именно: че не е имала намерението да
придобива наследството на Г.В.посредством описания по-горе договор за продажба
на наследство, сключен между нея и С.М.; че не е заплащала посочената в
договора сума от 100лв.
Не е спорно и това е
отразено в протокола от с.з. след
изявление на ответницата, че подписът за издател на това обратно писмо е
неин, както и че саморъчно е
изписала трите си имена под същия.
При привидния договор липсва съгласие да се породят правните му
последици. Той се сключва, за да се създаде привидност за трети лица, като
страните реално не желаят възникването на правните последици на договора и не
желаят да са обвързани от него. Симулативният договор е нищожен, независимо от
това, дали прикрива някаква друга сделка или не. Успешното доказване на
привидността, абсолютна или относителна симулация на договора се извършва
успешно с писмен документ - обратно писмо, в който е посочено, че съгласието за
сключване на договора не е истинско, а е привидно. В случаите, когато обратния
документ е нарочен, а не случаен, когато е съставен да служи като
доказателство, когато разкрива съдържанието на един прикрит договор и когато
съдържа волеизявленията на всички страни по прикрития договор и разкрива
действителната им воля по сделката, то тогава обратното писмо служи за пълно
разкриване на симулацията.
С
оглед изслушването на страните и
конкретно на ответницата в о.с.з. с цел изясняване на относимите по делото факти, безспорно се установява, че ответницата
е имала знание, че подписва документ, озаглавен „обратно писмо“. Същата заявява,
че има съвсем ясен спомен точно кога е
станало това, а именно след
подписването на договора за продажба на наследство в кантората на Нотариус
Ж.М.. Установява се, че същата няма спомен какви други документи/два или три/ е
подписвала при сключването на самия договор преди това, в кантората на адв.Д.,
но съвсем ясно си спомня, че е подписала това обратно писмо; спомня си точния момент, в който го е подписала и точното място, където това е
станало. Твърденията й, че не го е прочела и на практика не е била наясно с последиците от подписването
на този документ, остават недоказани. Установява
се, че в хода на изготвянето на
документите, свързани с продажбата на наследство и провеждането на самата
процедура в тази връзка, ответницата е била консултирана от адвокат, който е имал задачата да се
погрижи за защитата на нейните права и интереси. Съдът е отказал да разпита сочения
адвокат като свидетел по делото , като мотивите за това са изложени в
протоколите от проведените съдебни заседания.
Вземайки изложеното по-горе и предвид представеното по делото обратно писмо, съдът приема предявения иск за
доказан и като такъв следва да го уважи.
С оглед изхода на процеса ,
ответната страна следва да заплати на ищцовата направените по делото
разноски в общ размер 560лв. – представен е Списък на разноските - л.98 от делото.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26
ал.2, изрч. първо, предложение последно от ЗЗД Договор за продажба на
наследство, нотариално заверен и вписан
в службата по вписвания гр. Плевен, с вх. peг. №732/30.01.2017 год., акт. 237,
том.1, дело №273/2017 год., съгласно който С.Г.М., ЕГН ***********, в
качеството на наследник, продала на купувача – С.Ж.В., ЕГН ********** придобитото наследство, като права и задължения, останало
от покойния Г.М.В., починал на 22.01.2017год. за
сумата от 100лв., като ПРИВИДЕН и сключен при условията на ПЪЛНА
СИМУЛАЦИЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.Ж.В.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на С.Г.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, пълномощник Т.Д.И., ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, и пълномощник адв. Ю. С.С., ПлАК, съдебен
адрес:***, ***направените по делото разноски в общ размер 560лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез
Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: