Р Е Ш
Е Н И Е № 318
гр.Пловдив, 14.
03. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на четиринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Анна Дъбова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д.№ 269/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435 ал.2 във
вр. с чл.444 т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от П.П.Ч.,
ЕГН – **********,***, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20188200401277 по
описа на ЧСИ Т. Л., рег.№ 820, против изпълнително действие, изразяващо се в
налагане на възбрана върху недвижимо
имущество, представляващо 1/6 ид.ч. от
ПИ с ИД 06029.502.85 по КККР на с.****, ведно с по 1/6 ид.ч. от построените в
същия ПИ сгради, а именно: сграда с ИД 06029.502.85.1 с предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с ИД 06029.502.85.2 с предназначение –
хангар, депо, гараж. Заявява, че предприемайки налагането на възбрана върху
описания имот ЧСИ нарушава разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК, тъй като
семейството му се състои от него лично и детето, което е на 5 години. Моли съда
да бъде отменена наложената възбрана, тъй като е насочена срещу несеквестируеми
имоти.
Въззиваемата страна Н.Х.Ч.,
ЕГН – **********, в качеството на взискател, чрез адв. П.П., депозира възражение,
че жалбата е изцяло неоснователна. Застъпва, че нормата на чл.444 т.7 от ГПК е
неприложима, тъй като възбраненото недвижимо имущество не представяла жилищен
имот и не съставлява „жилище“ по смисъла на разпоредбата. Евентуално, правилата
за несеквестируемостта по чл.444 от ГПК биха били приложими единствено по
отношение на еднофамилната жилищна сграда. Претендира разноски в размер на 300
лв.
От страна на ЧСИ Т. Л., рег. № 820, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са
депозирани мотиви, че жалбата е процесуално
недопустима, а при условията на
евентуалност- неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост, намира че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа, тъй като е подадена от
легитимирано лице в законоустановения едноседмичен срок от получаване на
съобщение с изх.№ 16421/16.11.2018г., връчено му лично на 22.11.2018г., и е
насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, доколкото длъжникът се позовава на нарушено
правило за несеквестируемост по отношение на възбранено собствено му недвижимо
имущество.
Установява се по
преписката, приложена по изпълнителното дело, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е направил искане за налагане на възбрани върху
недвижимото имущество, собственост на длъжника. По Искане с изх.№
16425/16.11.2018г. на съдебния изпълнител от СВ – Асеновград е наложена
възбрана на осн. чл.449 ал.2 от ГПК с Акт № 46 от 22.11.2018г. /на л.89 по преписката/.
Въззивният съд намира,
че възражението за налагане на възбрана е неоснователно, тъй като поначало е
допустимо налагането на възбрана и досежно несеквестируеми вещи, като е
достатъчно те да имат характеристика на непотребими вещи по своето естество. В
тази насока са и разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
публикувано през 2015г., че по този начин това имущество се задържа в
патримониума на длъжника. Несеквестируемостта е забрана за осребряване на
възбранените вещи. В конкретния случай се констатира, че след образуване на
изпълнителното дело са предприети и извършени само действия по налагане на
възбрана, а не и по осребряването им.
Обжалваното изпълнително
действие по налагане на възбрана се явява законосъобразно.
Разноски.
Съобразно правния
резултат въззиваемата страна има право на разноски, но липсват доказателства да
са направени такива по делото. Към възражението на Н.Х.Ч., подадено чрез адв. П.П.,
са приложени Пълномощно, Договор за
правна защита и съдействие, Списък по чл.80 от ГПК. В договора е записано - „раздел
IV – Платена сума 300 лв., както и че страните се съгласяват, че направените от
адвоката разноски се дължат от клиента“. Не е оказан обаче вида на плащането, тоест няма данни
по какъв начин е заплатена сумата в брой или по банков път. В тази насока
са разясненията, дадени с т.1 от ТР №6/2012г., от 06.11.2013г., ОСГТК на ВКС, по
тълк.д.№ 6/2012г.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение подадената жалба
от П.П.Ч., ЕГН – **********,***, в
качеството му на длъжник по изп.д.№ 20188200401277 по описа на ЧСИ Т. Л., рег.№
820, против изпълнително действие, изразяващо се в налагане на възбрана върху имот, представляващ 1/6 ид.ч. от ПИ с ИД 06029.502.85 по КККР на
с.****, ведно с по 1/6 ид.ч. от построените в същия ПИ сгради, а именно: сграда
с ИД 06029.502.85.1 с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с
ИД 06029.502.85.2 с предназначение – хангар, депо, гараж, като неоснователна и
недоказана.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :