Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, 03.04.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седми март през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: **** Д.
при участието на секретаря М.У., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9135 по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Р.Д.С., ЕГН:**********,***; В.С.Д., ЕГН:**********,***;
Т.П.Д., ЕГН:**********,***; З.П.Д., ЕГН:**********,***, Ж.И.Ж., ЕГН:**********,***,
С.И.К., ЕГН:**********,*** И.Т.Д., ЕГН:**********,***; И.Н.И., ЕГН**********,***
и Е.Н.И., ЕГН:**********,***, срещу В.Д.Н.-Д.,
ЕГН:**********,*** и Е. **** Д., ЕГН:********** ***, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на следния имот -НИ №501.1020 по ПНИ на с.о. „****, кадастрален
район 501 и 502, землище с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със
Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен
управител на област Варна, с площ на
този имот от 500 кв.метра, при граници: имот 501.2005, 501.670, 501.1254
и 501.671.
С Определение
№12306/14.11.2016г. съдът е конституирал като ищци лицата: Б.Х.Ж. с ЕГН**********, В.Ж.С.
с ЕГН********** и П.Ж.Т. с ЕГН*********, на осн. чл.
227 ГПК, като наследниците на починалия ищец Ж.И.Ж., ЕГН**********.
С Определение
№12859/28.11.2016г. съдът е конституирал като ищец лицето С.И.Д. с ЕГН**********, на осн. чл. 227 ГПК, като наследник на починалия ищец И.Т.Д.,
ЕГН**********.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на
****- съответно: Р.Д.С. е негова внучка, дъщеря на сина му **** И.Н., И.Т.Д. е
негов внук, син на дъщеря му **** И.Д., В.С.Д. е негова снаха, съпруга на внука
му **** Т.Д., а той от своя страна е син на дъщеря му **** И.Д., Т.П.Д. е негов
правнук, син на внука му **** Т.Д., а той от своя страна е син на дъщеря му ****
И.Д., З.П.Д. е негова правнучка, дъщеря на внука му **** Т.Д., а той от своя
страна е син на дъщеря му **** И.Д., С.И.К. е негова дъщеря, Ж.И.Ж. е негов
син, И.Н.И. е негов нук, син на неговия син **** И.Н.,
Е.Н.И. е негов нук, син на неговия син **** И.Н..
Твърди се, че с Решение №12231 от 06.08.1996г. на наследниците на **** Ж.
Недялков е възстановено правото на собственост върху имот, находящ
се в землището на с.Доброглед, в местността „****. Имотът попада в територия по
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти на СО. „****, кадастрален
район 501 и 502, землище с.Доброглед бил одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от
04.04.2016г. на Областен управител на Област Варна.
По този план за наследниците на **** Ж. Недялков по помощния кадастрален план
към ПНИ бил отреден и записан стар имот 47. Твърди се, че този имот попада по
ПНИ в новообразуван имот 501.1020 с цялата си площ от 500 кв.метра. Твърди се,
че посочените 500 кв.метра не могат да бъдат възстановени на ищците, тъй като
НИ 501.1020 към настоящия момент е записан на ответниците,
които от своя страна са го закупили от **** Н. и **** ****, като сделката е обективирана в НА. №132, том I, рег.№3740, дело
№111/2013г., вписан в Служба по вписванията вх.рег. №5629, акт 55, том XIV,
дело 2734/2013г. Твърди се, че ответниците В.Д.Н.-Д.
и Е. **** Д. не са станали собственици на 500 кв.метра от продадения НИ
№501.1020 по ПНИ на местност „****, землище с.Доброглед, а по документ за
собственост - поземлен имот №671 А, попадащ съгласно предходен документ за
собственост в квартал втори по кадастрален план от 1988г. тъй като и праводателите им - **** Н. и **** **** не са били
собственици на продавания имот. Твърди се, че **** **** не е станал
собственик на продавания имот по следните съображения: не му е било
предоставено валидно право на ползване; дори и да му е било предоставено
валидно право на ползване, не е имал право да закупи НИ №501.1020, тъй като не
отговаря нито на условията по §4а, нито на условията по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ - в
имота към 1991г. не е имало постройка, което би било основание за закупуване на
имота по §4а; имотът не отстои на изискуемите разстояния по §46 - 30 км. от
град с население над 300 хил.жители и на повече от 10 км. от крайбрежната
морска ивица. Приемат, че за тях като наследници на ****, е налице правен
интерес от завеждането на настоящия иск срещу ответниците,
тъй като не може да бъде приключена процедурата им по възстановяване на
описания имот, поради наличие на спор за материално право. Докато този спор не
бъде разрешен между ответниците и наследниците на ****
Ж. *** не би могъл да издаде заповед за възстановяване на имота, а едва с
издаването на тази заповед приключва процедурата по възстановяване на имота им.
Претендират сторени разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявения иск като
недопустим, неоснователен и недоказан. Твърдят, че иска е недопустим, като
изразяват становище, че реституционната процедура по отношение ищците е
приключила, поради което те нямат правен интерес да водят отрицателен установителен иск. На следващо място твърдят, че Решение
№12231/06.08.1996г. на Поземлена комисия Аксаково е нищожно, поради
постановяването му от незаконен състав. Оспорват съдържадието
на Удостоверение №256/03.10.2016г. на Община Аксаково, като твърдят, че са
собственици на основание, различно от общоприетото, поради което по отношение
на тях не следва да се издава Заповед по &4“К“ от ПЗР ЗСПЗЗ. Твърдят, че са
придобили собствеността върху имота на правно основание – възмездно, като от
този момент им е било предадено и владението, което упражнявали и до сега.
Твърдят, че освен на база сделка, са придобили собствеността на имота и въз
основа на давностно владение.
Молят за отхвърляне на исковата претенция, правят доказателствени искания и претендират сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Като доказателство по делото бяха приети: решение №
12231 от 06.08.1996 г. на ОСЗ –Аксаково, удостоверение за наследници на ****,
удостоверение за наследници на **** Т.Д., Нотариален акт № 132, том І, рег.№
3740 от 2013 г.; удостоверение № АУ078127ВН/31.08.2016г., от Община Варна,
скица но имот № 152-1336/29.09.2016 г. от Община Аксаково, удостоверение №
256/03.10.2016 г. от Община Аксаково, удостоверение № 257/03.10.2016 г. от
Община Аксаково, извадка от ПКП към ПНИ на СО“**** в частта на стар имот №
1.47, регистър на новообразуван имот № 501.1020, таблица за изчисление на
дължимо обезщетение на собствениците в СО“****, списък на имотите съществували
преди образуване на ТКЗС и ДЗС, извадка от ПНИ на СО“****, удостоверение №
521/27.05.1994 г. от Община Аксаково, оценителен протокол, вносни бележки,
молба № Т/152/19.06.1992 г., Декларация от Татяна Н., удостоверение №
822/11.04.1990 г., НА № 27, том ХVІІ, дело № 5140/1992 г., удостоверение №
АУ-09-2342/21.09.2016 г., удостоверение за данъчна оценка №
**********/03.10.2016 г., удостоверение за наследници на Ж.И.Ж., удостоверение
за наследници на И.Т.Д., заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед №
РД-02-14-454/22.08.2003 на МРРБ, справка за населението на гр.Варна в периода
от 1934г. до 2015г., писмо от ОД“Земеделие“ Варна, ОбСЗ
Аксаково, заявление от **** Д. № 36/20.11.1992 г., три броя клетвени декларации
от **** Д., опис – декларация издадена от ТКЗС“Труд“ с.Игнатиево, опис –
декларация на внесени ниви – ливади от членовете от с.Доброглед, декларация от ****
Д. от 10.03.1958г., опис за внесена земя в ТКЗС с.Игнатиево, удостоверение за
наследници № 321 от 15.10.1991 г., протокол № 7833 на ПК с.Аксаково от
10.02.1993 г., жалба от **** Д. чрез ПК с.Аксаково от 30.03.1993 г., писмо до
Общинска ПК с.Аксаково, призовка по дело № 2318/94 г. от 07.10.1997 г., решение
на ВРС от 30.12.1994г., писмо до ОПК с.Аксаково от 25.07.1995г., заявление № 36
от 20.11.1992 г., решение № 12231 от 06.08.1996 г. на ПК с.Аксаково, писмо от
Община Аксаково в уверение на това, че не могат да предоставят информация за
длъжностните лица заемали посочените позиции, справка от ДА „Архиви“ относно
направено запитване, опис – декларация на внесени ниви – ливади от членовете от
с.Доброглед, молба АЗ -94-Л/48/06.08.1990г.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните не
спорят по следните релевантни за делото факти, за които за ангажирани допустими
и относими доказателствени средства:
След смъртта
на ****, починал на 09.09.1970г., същият е бил
наследен от своите синове: **** И.Н. – починал на 25.11.1996г., Ж.И.Ж. –
починал на 10.08.2016г., **** И.Н. – починал на 30.12.1993г., дъщери: **** И.Д.
– починала на 04.09.2009г., С.И.К. и от съпругата си Иванка Митева Николова,
починала на 11.06.1988г., които от своя страна са наследени от своите
наследници.
С решение №
12231/06.08.1996г. на ПК – Аксаково, в полза на наследниците на **** е признато
и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на недвижими имоти, измежду които и лозе от 1,000 дка, шеста
категория, находящ се в терен по § 4 на село Доброглед
в местността „Стари лозя”, заявен с пореден № 15 от заявлението и лозе от 1,000
дка, шеста категория, находящ се в терен по § 4 на
село Доброглед в местността „Стари лозя”, заявен с пореден № 16 от заявлението.
Посочено е, че имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.
Издаденият административен акт не е придружен
от скица, а подлежащият на възстановяване имот не е индивидуализиран в
решението с посочване на граници.
Съгласно
неоспореното заключение на допуснатата съдебно – техническа експертиза, която
съдът кредитира, към датата на постановяване на решението на органа по
поземлена собственост, не е съществувал изработен стар план на местността,
поради което и в административния акт не е посочен номер на имота.
Според
вещото лице, въз основа на изследваното местоположение, площ, записване в
разписния лист и граници, имотът описан в Решение №12231 от 06.08.1996г. на ПК
– Аксаково, а именно лозе от 1,000 дка, шеста категория, находящ
се в терен по § 4 на село Доброглед в местността „Стари лозя”, е идентичен на
имот № 47 по помощния кадастрален план /ПКП/ към ПНИ на СО“****, кадастрален
район 501, землище на с.Доброглед, записан на наследниците на **** Ж. Недялков,
като имот №501.1020 попада с цзялата си площ от
500кв.м. в границите на стар имот №47. Процесният
новообразуван имот №501.1020 от ПНИ на СО“**** в землището на с.Доброглед,
общ.Аксаково, отстои на 15 км. от град Варна и на 16км. от крайбрежната морска
ивица.
Въз основа
на Удостоверение № 822/11.04.1990г. на ИК на ОНС – с. Аксаково, Област
Варненска, съгласно Постановление № 26 на МС на Отечествения фронт от 1987г. и
решение № 26/22.03.1990 на ИК на ОбНС – с. Аксаково,
на **** **** е предоставено право на ползване върху земеделска земя за земеделско
ползване с площ от 500 кв.м., находяща се в землището
на с. Доброглед, квартал II, парцел 671А при граници: парцели:
671, 672, 670 и път.
Въз основа
на молба вх. № 152/19.06.1992г., с която **** **** е поискал да закупи
предоставената му за ползване земеделска земя, без постройка с направена овощна
градина, представляваща единствена за семейството му земя, е изготвена оценка
възлизаща на 14850лв., обективирана в оценителен
протокол от дванадесети ноември 1993г.
От подадена
от **** **** Декларация пред Община Аксаково от 01.06.1992г. е видно, че
посочения в молбата имот е единствена земеделска земя на семейството й.
От издадено
Удостоверение №521/27.05.1994г. на Община Аксаково е видно, че **** **** е придобила
правото и закупила предоставеното й с ПМС място находящо
се в землището на с. Доброглед, представляващо имот № 671А за сумата от
14850лв.
От приложени
заверени преписи от вносни бележки от 17.05.1994г. е видно, че **** **** е
заплатила на Община Аксаково
определената й цена за придобиване собствеността върху имота.
С нотариален
акт №132, том.I, рег.№3740,
дело №111/2013г., вписан в Служба по вписванията вх.рег. №5629, акт 55, том
XIV, дело 2734/2013г., **** Н. и **** **** продават на ответниците
В.Д.Н.-Д. и Е. **** Д. своя недвижими имот, а именно поземлен имот, находящ се в землището на с.Доброглед, общ.Аксаково,
селищно образувание „**** с пл.№671А, попадащ съгласно предходен документ за
собственост в квартал втори по кадастралния план от 1988г., целия с площ от
500кв.м., при граници на поземления имот: имоти с пл.№№671, 672, 670 и път.
Съгласно
заключението на СТЕ, при сравняване на ПНИ на СО“**** и кадастралния план на
местността от 1988г. се установява, че имот №671А от КП от 1988г. е идентичен с
НИ №501.1020 от ПНИ. Заявява, че описания в Удостоверение № 822/11.04.1990г. на
ИК на ОНС – с. Аксаково, Област Варненска имот е идентичен с новообразувания
имот №501.1020 от ПНИ на СО“****, чиито граници са: път, имот №671, имот №672 и
НИ №1254/бивш 672/. Заявява, че в процесния имот е
налична сграда, но същата е нова, което той устантовил
при посещението си на място. Заявява, че в плановете за местността до 1988г. в
този имот не е налична сграда.
По искане на ищцовата
страна, с оглед доказване на твърденията й, е разпитан свидетеля Наташа
Николова Т. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът
възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства. Свидетелет заявява, че преди години в процесния имот е имало поставен фургон преди около 20
години. Обяснява, че фургона е бил обкован с дъскии,
които се отковавали, но не знае какъв е бил покрива му. Заявява, че не знае
дали фургона е бил поставен върху някакъв бетонов постамент.
По искане на ответната страна, с оглед доказване на
твърденията й, е разпитан свидетеля **** /без родство и дела със страните/,
чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства. В показанията си свидетелят заявява, че
неговата съпруга преди 1990г. е получила по постановление целия имот, от който
впоследствие е бил отделен процесния имот. Твърди, че
заедно с праводателите на ответниците
са решили да си изградят вилна постройка. Тази постройка представлявала метална
конструкция /ферма/, облицована с плоскости, като била поставена върху
постамент изграден от бетонни блокчета, с които била направена основа, върху
която бил изграден тухлен зид от няколко реда тухли и върху тях била поставена
постройката, върху която бил изграден покрив. Постройката била изградена
практически на границата между двата имота, между които нямало ограда.
Първоначално не била електроснабдена и ползвали
ел.енергия от съсед на име Стоян. Изкопали кладенец с който водоснабдили имота
и постройката. В постройката имало изградени две стаи с по две легла и
импровизирана кухня. Впоследствие когато праводателите
на ответниците решили да построят по-голяма
самостоятелна сград, свидетелят дал съгласието си
първоначалната постройка да бъде съборена и на нейно място била изградена нова
монолитна сграда, в която били вложени част от строителните материали от
старата. Твърди, че праводателите на ответниците са предприели действия по снабдяване с
разрешение за изграждане на постройката.
От представена от ответната страна в с.з., проведено
на 07.03.2017г. молба е видно, че на 30.07.1990г. Людмила Леонидова
Георгиева е подала молба до Общински народен съвет с.Аксаково за разрешение за
строеж на постройка за сезонно ползване в имот, граничещ с имот
№671А/предоставен за ползване на праводателите на ответниците/, имот №672 и път.
Съдът намира
за безспорно установено, че недвижимият имот, предмет на делото е владян в
периода от 1992г. до 20.03.2013г. от **** Н. и **** ****, а за времето от
20.03.2013г. до настоящия момент от В.Д.Н.-Д. и Е. **** Д.. По делото от страна
на ищците не бяха представени доказателства това владение да е било нарушавано,
или оспорвано от тях.
По
допустимостта на предявения отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Преди да се
произнесе по същество на спора, съдът има задължение да се произнесе по
допустимостта на предявения отрицателен установителен
иск за собственост, с какъвто е сезиран, с оглед възложеното му по силата на
закона задължение да следи служебно за тази абсолютна процесуална предпоставка
във всеки един момент до приключване на производството с влязъл в сила съдебен
акт. В тази насока са и дадените задължителни указания с ТР № 8/2012г. на
ОСГКТК на ВКС.
В посоченото
тълкувателно решение е застъпено разбирането, че правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, когато
се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права по
реституция, ако отрече правата на ответника. Според същата задължителна
практика в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответника – фактите от които произтича правото
му.
В настоящия
случай, ищците черпят правото си на собственост върху недвижимия имот, предмет
на делото от Решение №12231 от 06.08.1996г. на ПК – Аксаково, с което в тяхна
полза, в качеството им на наследници на **** Ж. Недялков е признато и
възстановено правото на собственост върху лозе от 1,000 дка, шеста категория, находящ се в терен по § 4 на село Доброглед в местността
„Стари лозя”.
Към датата
на постановяване на решението на органа по поземлената собственост –
06.08.1996г., приложимата редакция на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ е тази от 30.06.1995г.
/ ДВ, бр. 59/. Съобразно този текст поземлената комисия се произнася с решение,
с което възстановява правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници и в което следва да се опишат
размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Решението се
придружава със скица на имота.
Представеното от ищеца решение, макар и постановено
преди изменението на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07. 1999г./ предвиждащо двуфазност на производството по възстановяване на земите в
терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, няма конститутивно
действие, тъй като в административният акт, подлежащият на възстановяване
земеделски имот, не е индивидуализиран с граници, нито с номер по предходен
план, поради което и с него не е възстановено правото на собственост върху лозе
от 1,000 дка. Същият има характер на решение, с което се признава право на
възстановяване собствеността върху земеделските земи, като за приключване на
реституцията, е необходимо постановяване на заповед по § 4 к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ, с която се индивидуализира конкретният имот, каквато не е издадена, но в
разписния лист към ПНИ земеделският имот е записан на ответниците
В.Д.Н.-Д. и Е. **** Д.. Затова и съдът приема, че избраната форма на защита,
чрез отрицателен установителен иск е единствената
правна възможност органът по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед в полза на
ищците, поради което те разполага с правен интерес, отричайки заявените от ответниците В.Д.Н.-Д. и Е. **** Д. права да има възможност
да придобие имота, чрез завършване на процедурата по ЗСПЗЗ.
По основателността на предявения иск по чл. 124 ГПК
В срока за отговор ответниците
В.Д.Н.-Д. и Е. **** Д. са противопоставили възражение за придобито право на
собственост върху имота, на осн. § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в
редакцията на закона от 16.05.1995г. към момента на извършеното плащане и
договор за дарение, както и на основание давностно
владение, считано от 1992г.
Спорният за делото въпрос е свързан с това коя е
приложимата редакция на ЗСПЗЗ и съобразно нея и налице ли са материалноправните предпоставки за трансформиране правото
на ползване в право на собственост.
Доколкото
между страните няма спор относно момента на плащане на стойността на земята, в
която не е била построена сграда, а именно – 14.05.1994г., съдът приема, че
приложимата редакция на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е тази от 16.05.1995г. /ДВ, бр. 45/
към който момент следва да се преценят и предпоставки за трансформиране правото
на ползване в право на собственост.
С §4 ПЗР ЗСПЗЗ
(ДВ бр. 28/92 г.), се предвиди възможност граждани, на които са предоставени за
ползване земеделски земи, по силата на актове на Президиума на НС, на ДС и МС,
да придобият правото на собственост върху тези земи. Съгласно разпоредбата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,
гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по §4,
придобиват право на собственост върху същите, когато са построили сграда върху
земята, ако до 30 септември 1994г. заплатят земята на собственика чрез
общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните
цени на съответния район.
Съдът
приема, че са налице доказателства, че действително праводателите
на ответниците са имали качество на ползвател, на
когото към 17 август 1990г. вече е било предоставено право на ползване върху
земя въз основа на актовете, визирани в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ, в чиято полза е съществувало право да заплати стойността на
ползваната земя. Приема, че са налице доказателства, че същите са построили
сграда, отговаряща на изискванията на разпоредбите на ЗСПЗЗ в предоставения им
за ползване имот, който впоследствие са заплатили и придобили като собственост.
Предвид изразеното от ищците становище, че към момента
на заплащането на определената цена на земятя, праводателите на ответниците не
изградили постройка в имота, съдът приема, че следва да бъде изследвана и
хипотезата при която се възстановява правото на собственост на гражданите върху
незастроени зем.земи, върху които е предоставено
право на ползване, съгласно актовете посочени в параграф №4, освен ако те
представляват лозя, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или
ако земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи
ползвателят не може да придобие правото на собственост , ако земята е на
по-малко от 30км.за градовете с население над 300хил.жители или на 10км. от
крайбрежната морска ивица/параграф 4б/.
Видно от събраните в хода на производството
доказателства се установява, че проц. имот е
предоставен за ползване на праводателите на ответниците на основание 26 ПМС. От приложените по делото
писмени доказателства /молба подадена от **** Н. на 01.06.1992г. до Тхническа служба при Кметство Доброглед, общ.Аксаково/ в
имота е била засадена овощна градина, предвид на което и с плащането на цената,
праводателите на ответниците
са трансформирали правото си на ползване в право на собственост. Възражението
на ищците, че ответната страна не е трансформирала правото си на ползване в
право на собственост, тъй като земята е на по-малко от 30км. за градове с население
от 300 хил. жители съдът не споделя, тъй като в случая е относима
втората хипотеза, изключваща възможността за трансформиране правото на ползване
в право на собственост, а именно на земята да е на по-малко от
По отношение
направеното от ответниците възражение за придобиване
собствеността на имота вследствие изтекла придобивна
давност:
От събраните
по делото доказателства пред ВРС безспорно се установява, че праводателите на ответниците – ****
Н. и **** ****, са упражнявали фактическа власт/ владение/ върху процесния недвижим имот НИ №501.1020 по ПНИ на с.о. „****, кадастрален район 501 и 502, землище
с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, с площ на този имот от 500 кв.метра. По
силата на презумпцията на чл. 69, ал.2 от ЗС, се предполага, че упражняването на
фактическата власт от страна на ответниците по делото
върху недвижимия имот е като свой. Обстоятелството, че имотът е владян от праводателите на ответниците като
свой се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Наташа
Николова Т. и ****, чиито показания съдът кредитира, като дадени обективно и
безпристрастно. Безспорно по делото е обстоятелството, а това се установява и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, че праводателите
на ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 1992г. до 2013год., а от 20.03.2013г. и
по настоящем фактическата власт се упражнява от ответниците по иска.
Владението се счита
постоянно и непрекъснато, когато същият изразява трайна воля да държи вещта за
себе си. Не е необходимо владелецът непрекъснато да упражнява фактическа власт
върху имота. Владението се счита постоянно и непрекъснато, когато същият
изразява трайна воля да държи вещта за себе си. От разпита на свидетелите се
установява, че именно такова намерение са манифестирали ответниците
по отношение на владения от тях имот - ограждане на имота, водоснабдяване и
електрифициране на същия, изграждане на постройка в имота, обработване и
поддържане на земята. Съдът кредитира показанията им в цялост, тъй като
изложенията им се базират на непосредствени и лични впечатления. От събрания доказателствен материал е видно, че упражняваното от ответниците и техните праводатели
владение върху процесния имот е било и
необезпокоявано, тъй като в периода от 01.06.1992г./датата на подаване на
Декларация и Молба от **** Никоифорова до Техническа
служба кметство с.Доброглед/ до 20.03.2013г. за **** Н. и **** ****, а от
20.03.2013г. и до настоящия момент за ответниците В.Д.Н.-Д.
и Е. **** Д., не се установи да е имало оспорване на собствеността и претенции
от трети лица за същата. Не е спорно за това кога е прекъснато
необезпокояваното владение на ищците върху имота, а именно с предявяването на
настоящия иск - 02.08.2016г.
Спорен единствено в
настоящето производство въпросът е значението на 10 годишния срок, с оглед
разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /в сила от 22.11.1997 г./ изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и
започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към
момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически
състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност,
е възстановяването на собствеността. Т.е. разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ прекъсва срока на придобивната давност,
изтекъл до момента на влизането в сила на тази разпоредба, но само по отношение
на недвижими имоти, по отношение на които все още към този момент не е
приключила административната процедура по възстановяването на собствеността на
основание ЗВСВОНИ или изрично посочения в тази разпоредба ЗСПЗЗ. По аргумент от
същата разпоредба, в сила от 22.11.1997 г., за имоти, за които реституционната
процедура е приключила с решение за възстановяване на собствеността в стари
реални граници, са приложими разпоредбите на ЗС, касаещи приложението на
института на придобивната давност.
Действително решения №
547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г., II г. о. на ВКС, р. № 112/5.03.2010
г. по гр. д. № 981/2009 г. на II г. о., р. № 373/21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009
г. на I г. о., р. № 627 от 5.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на I г. о., р.
№ 679/18.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на I г. о. и др., всичките
постановени по реда на чл. 290 ГПК формират
постоянна и задължителна практика. Тази практика сочи, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е приета,
за да защити собствениците на вече възстановените имоти от опасността същите да
се придобият по давност от трети лица.
Когато имотите се намират в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ
възстановяването им, с което се извърша и точно индивидуализиране на имотите,
става със заповед на кмета на общината, издадена по реда на § 4к, ал. 7
ПЗР ЗСПЗЗ,като едва след издаването
на тази заповед имотът се възстановява като годен обект на собственост, който
би могъл да се придобие и по давност от
трети лица, извън възстановения собственик. Но тази практика, както посочва и
ВКС се отнася за такива случаи на възстановяване на собствеността след
22.11.1997 г. разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ не намира
приложение, като отношенията между лицето, на което е възстановен имота и
владелеца следва да се уредят по общите правила за придобиване на недвижими
имоти по давност. Предвид изложеното
съдът приема, че тази практика не е приложима за настойщия
случай, в който процедурата по възстановяване на земеделската земя е приключила
преди 1997 год, поради което и на основание чл. 5, ал.2 от посочения по горе закон,
давността е започнала да тече от 1997 год.
Възстановяването на
земеделските земи на наследниците на **** Ж. Недялков е извършено с Решение №
12231/06.08.1996г. на ПК - Аксаково.
Решенията на общинските
поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие/ Тълкувателно решение № 1 по гр. д.
№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, докладчик Н. 3./.
Съдът приема, че спрямо ищците по иска на
настоящето производство процедурата е приключила. Решенията имат конститутивно действие и от влизането им в сила
реституираните имоти са станали собственост на правоимащите
лица - лицето, което ги е внесло в ТКЗС или неговите наследници, поради което и
не попадат в обхвата на приложното поле на нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВОСНОИ. От тази дата по отношение на така
придобитите вещни права са приложими разпоредбите на ЗС включително и тези,
уреждащи института на давностното владение.
Легитимиран собственик
на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено
позитивно решение на Поземлена комисия,
със заверена от посочените органи скица, когато изискването за скица като
елемент от задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително.
В процесния случай решението на административния
орган е отпреди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г./ и
реституционната процедура се е считала за завършена с издаване на позитивното
решение на поземлената комисия, по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в редакцията към същия
момент. Фактическия състав на земеделската реституция следва да се счита
осъществен с постановяване на решението от надлежния орган на поземлената
собственост, натоварен от закона да възстановява правата на собствениците или
техните наследници върху земеделските земи. Издаване на скица едновременно с
решението на административния орган и заверката на скицата от общинската
техническа служба в случаите на възстановяване на собствеността върху имоти в
строителните граници на населените места, съобразно редакцията на
реституционния закон, действаща към момента на постановяване на процесното решение на поземлената комисия, не е елемент от конститутивното действие на решението на органа по
реституция, а има единствено информативно значение. Заявлението, съдържащо се в
решението на поземлената комисия, че за издаване на констативен нотариален акт
и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота,
също не може да обоснове извод за липса на годен титул за възстановеното право
на собственост върху процесната земеделска земя.
С оглед изложеното съдът
приема, че след изтичането на десет години, считано от 1997 год. до 2007 год.
/преди 1997год. давност не е текла/ ответниците по предявения иск си създават собствено
основание на своето вещно право, на което се и позовават. Те са придобили
имота, поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, към която се прибавя и изтеклата в полза на
техните праводатели давност. При придобиване
на едно вещно право по давност, се
прекратява правото на досегашния му носител - наследниците на **** Ж. Недялков
/чл. 99 от ЗС/. Следва да се отбележи, че ищците по иска не са
установили наличието на противопоставимо на ответниците придобивно основание.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответниците В.Д.Н.-Д.
и Е. **** Д. са установили при условията на пълно и главно доказване
правото си на собственост върху поземлен имот - НИ №501.1020 по ПНИ на с.о. „****, кадастрален район 501 и 502, землище
с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, с площ на този имот от 500 кв.метра, поради
което спрямо тях, предявеният отрицателен установителен
иск подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, с право на разноски разполагат ответниците
В.Д.Н.-Д. и Е. **** Д.. Предвид
обстоятелството, че ответнците не заявяват искане за
присъждане на разноски и не предявяват списък с разниски
по делото съдът намира, че не следва да се произнася относно тяхна дължимост.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.С., ЕГН:**********,***;
В.С.Д., ЕГН:**********,***; Т.П.Д., ЕГН:**********,***; З.П.Д., ЕГН:**********,***,
Б.Х.Ж. с ЕГН**********, В.Ж.С. с ЕГН********** и П.Ж.Т. с ЕГН*********, С.И.К.,
ЕГН:**********,***, С.И.Д. с ЕГН**********; И.Н.И., ЕГН**********,*** и Е.Н.И.,
ЕГН:**********,***, срещу В.Д.Н.-Д.,
ЕГН:**********,*** и Е. **** Д., ЕГН:********** ***, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на следния имот
-НИ №501.1020 по ПНИ на с.о. „****, кадастрален район 501 и 502, землище
с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, с площ на този имот от 500 кв.метра, при
граници: имот 501.2005, 501.670, 501.1254 и 501.671, на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: