Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба от А. П. А., [ЕГН] с адрес в [населено място] против Заповед № 18-13052/21.11.2023 г. издадена от началника на СГКК-Варна. Заповедта се оспорва с основанията на чл.146,т.3 и т.4 от АПК- постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се, че не е било съобразено в административното производство подаденото възражение, с което са изложени твърдения, че се изменя конфигурацията и площта на имота на жалбоподателя. Според жалбоподателя това са предпоставки за наличие на спор за материално право, поради което началникът на СГКК Варна е следвало да издаде отказ по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира сторените разноски. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че по нотариален акт притежава 640 кв.м., като с исканата промяна ще бъдат засегнати неговите права. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл.35 от АПК. Твърди, че е налице спор за материално право, като се позовава на съдебна практика на АдмС-Варна и ВАС. Моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – началникът на СГКК - Варна оспорва жалбата. В депозирано становище сочи, че с оспорената заповед е одобрено изменение в границите на процесните имоти, което е в резултат на извършени геодезически измервания и в съответствие с документите за собственост, които са представени в административното производство. Посочено е, че е направен анализ на графичното изображение, включващо всички кадастрални и вътрешнорегулационни граници по регулационния план на населеното място, така както е показано на комбинираната скица, която съвпада с правото на собственост. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна - Д. В. А., чрез процесуален представител, изразява становище за законосъобразност на оспорената Заповед № 18-13052/21.11.2023 г., издадена от Началника на СГКК [населено място]. Моли за отхвърляне на жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Заинтересованата страна - Б. Г. А., чрез процесуален представител, изразява становище за законосъобразност на оспорената Заповед № 18-13052/21.11.2023 г., издадена от Началника на СГКК [населено място]. Моли за отхвърляне на жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Съдът след като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщените към доказателствения материал по делото [нотариален акт]/ 28.05.2008 г. / л. 27 от адм. преписка/, жалбоподателят се легитимира като собственик на място/ поземлен имот №3145А с площ от 640 кв.м., по плана на [жк] на [населено място], ведно с находящите се в мястото трайни насаждения и подобрения, при граници на място: път, поземлен [имот номер], поземлен имот №3146А, поземлен [имот номер], поземлен [имот номер], поземлен [имот номер].

С подадено до СГКК – Варна заявление вх. № 01-412715/21.07.2023 г. Д. В. А. е поискал да се издаде Удостоверение за приемането на проект за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри относно поземлен имот с идентификатор №10135.2552.2479, състоящо се в коригиране на границата между поземлен имот с идентификатор №10135.2552.2479 и поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.2485 и 10135.2480, в съответствие с геодезически измервания, документи за собственост и проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР /л. 29 от адм. преписка/. Към заявлението е приложен изработеният от правоспособното лице по ЗКИР инж. Н. И. Н. скица-проект / л. 12-13 от адм. преписка/ за изменение на КККР на [населено място] за процесните поземлени имоти. Съгласно обяснителната записка към проекта /л. 8-11 от адм. преписка/, проектираното изменение е за коригиране границите на имоти – отстраняване на непълнота или грешка.

Документът, с който се легитимира възложителя на проекта – Д. В. А. и Б. Г. А., за да сезират началника на СГКК – Варна с искането, е [НА]/02.12.2009 г., т. LХХ, д.15081 на СВ – Варна /л. 24 от адм. преписка/, от съдържанието на който се установява, че с него е изповядана нотариално - дарение на собствения на дарителката К. Р. И., имот с №10135.2552.2479, стар идентификатор №3513, с площ 691 кв.м., заедно с построената в същия имот жилищна сграда [имот номер], без квадратура по документ за собственост, а по кадастрална карта с площ 53 кв.м. Надарените по сделката са заявителят на кадастралното изменение Д. В. А. и Б. Г. А..

От обяснителната записка на внесения в СГКК – Варна проект за изменение на КККР на [населено място] се установява още, че са закупени цифрови модели на [ПИ], [ПИ] и [ПИ], като е извършено геодезическо заснемане на материализираните граници. Заснемането е било направено с ГНСС приемник – Leica Viva, като измерванията са в RTK – режим и е използвана мрежата на SmartNet. Геодезическото заснемане е изчертано със специализирания софтуерен продукт ACSTRE GIS. Изработена е комбинирана скица, на която са съпоставени кадастрална карта, КП на „Франга дере“ от 1973 г. и геодезическото заснемане. Въз основа на приложените документи е изработена скица-проект / л. 12-13 от адм. преписка/ за изменение на кадастралната карта, като се обособяват проектен [ПИ] с площ 778 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./, проектен [ПИ] с площ 290 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./, и проектен [ПИ] с площ 604 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./“. Посочено е, че е приложен протокол за трасиране / л.14-17 от адм. преписка/. Преди изменението [ПИ] е с площ 691 кв.м., [ПИ] е с площ 364 кв.м., [ПИ] е с площ 617 кв.м.

Внесеният в СГКК-Варна проект за изменение в КККР вх. № 01-412715/21.07.2023 г. е приет с Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-169288/09.06.2023 г. за ПИ с идентификатор 10135.2552.2479, 10135.2552.2480, 10135.2552.2485, като е прието, че отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/ Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г./ и на чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. и може да послужи за процедирането на изменение в КККР по реда на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. /л. 30-32 от адм. преписка/ във връзка с чл. 54 от ЗКИР.

До останалите собственици на [ПИ], [ПИ], №10135.2552.2479, Б. Г. А., К. Т. Х., А. П. А., е изготвено уведомление изх. № 24-25629/18.08.2023 г. / л.33 от адм. преписка/ относно приетия проект за изменение с Удостоверение № 25-169288/09.06.2023 г. и откритата във връзка с него процедура за изменение в КККР, относно посочените имоти, състоящо се в отразяване на границата между поземлен имот с идентификатор №10135.2552.2479 и поземлени имоти с идентификатори [ПИ], [ПИ], в съответствие с геодезически измервания на материализираната граница между тези имоти, документи за собственост и проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР, като им е указана възможността след запознаване с проекта да направят писмени искания и възражения по него.

Възражение /л. 38-40 от адм. преписка/ срещу проекта е подадено от А. П. А., в което е посочил, че липсват документи, че е допусната грешка в кадастралната карта. Изложено е, че северната граница на [имот номер] граничещ с [имот номер] представляваща нетрайно материализирана ограда, която преди няколко години А. е разрешил да бъде временно преместена към неговия имот, не представлява преместване на граница. Пояснил е, че оградата представлява оградна мрежа временно прикрепена към арматурни плочки. Същата винаги може да бъде преместена. Предвид, че оградата е преместена със съгласието на А., то според него няма основание същата да бъде считана за реална граница на имота и да се твърди, че има допусната грешка в кадастралната карта. Относно констатациите, че между имот №10135.2552.2480 и [имот номер] са направени геодезически измервания, А. твърди, че в действителност такава ограда няма, съответно няма как да са били извършени такива измервания. Сочи, че се взимат от неговия [имот номер] – 13 кв.м., без да бъде обезщетен по никакъв начин. Приложил е скица на [имот номер] и Протокол за извършено трасиране от 01.04.2022 г., според които имотът винаги е имал една и съща форма, която е различна от твърдението по искането за промяна на кадастралната карта.

До А. П. Х. е изготвено уведомление изх. № 20-47966/25.10.2023 г. /л. 45 от адм. преписка/. Възражение вх. №02-1330/03.11.2023 г. / л.47 от адм. преписка/ срещу проекта е подадено от А. П. Х., с което оспорва границата между [имот номер] и [имот номер], където с проекта по границата на двата имота е предвидена пътека. Пояснява, че никога не е съществувала пътека между посочените имоти. С проекта за изменение на кадастралната карта се отнема площ от нейния имот, който е маломерен.

Приемайки изложеното, началникът на СГКК – Варна е издал процесната Заповед № 18-13052/21.11.2023 г. / л. 3-6 от адм. преписка/. С нея, на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, въз основа на подаденото от Д. В. А. заявление вх. № 01-412715/21.07.2023 г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-169288/09.06.2023 г., е одобрил изменение в действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в следното:

Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР:

Поземлен [имот номер] преди промяната е с площ 691 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./“, собственост на К. Р. И., съгласно [нотариален акт], том ХІХ, рег. №6112, дело 4487 от 24.03.2005 г., издаден от СВ Варна, след промяната имота е с площ 778 кв.м., начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./“, собственост на Д. В. А. и Б. Г. А., съгласно [нотариален акт], том LXX, рег. №24631, дело 15081 от 02.12.2009 г., издаден от СВ Варна,

Поземлен [имот номер] преди промяната е с площ 364 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./“, собственост на К. Т. Х., съгласно договор за делба №13, том 205, рег. №9889/17.12.1992 г., издаден от СВ Варна, след промяната имота е с площ 290 кв.м., начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./“, собственост на К. Т. Х., съгласно договор за делба №13, том 205, рег. №9889/17.12.1992 г., издаден от СВ Варна,

Поземлен [имот номер] преди промяната е с площ 617 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./“, собственост на А. П. А., съгласно [нотариален акт], том XLІV, рег. №14457, дело №11114/28.05.2008 г., издаден от СВ Варна, след промяната имота е с площ 604 кв.м., начин на трайно ползване „Ниско застрояване /10 м./“, собственост на А. П. А., съгласно [нотариален акт], том XLІV, рег. №14457, дело №11114/28.05.2008 г., издаден от СВ Варна,

Промени в данните за собственост и собственици за:

Поземлен [имот номер], собственост на Д. В. А. и Б. Г. А., съгласно [нотариален акт], том LXX, рег. №24631, дело 15081 от 02.12.2009 г., издаден от СВ Варна,

Поземлен [имот номер], собственост на К. Т. Х., съгласно договор за делба №13, том 205, рег. №9889/17.12.1992 г., издаден от СВ Варна,

Поземлен [имот номер], собственост на А. П. А., съгласно [нотариален акт], том XLІV, рег. №14457, дело №11114/28.05.2008 г., издаден от СВ Варна,

Посочено е в заповедта, че изменението на КККР на [населено място] е в съответствие с геодезически измервания на материализираната граница между тези посочените имоти, документи за собственост и проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР.

По делото е работила съдебно-техническа експертиза. Съобразно поставените въпроси вещото лице е дало заключение, както следва:

Имот с идентификатор №10135.2552.2479 от КККР, съответства на [имот номер] от КП „Франга дере/Домуз дере“ от 1973 г. Съгласно [НА], том ІХХ, дело №15181, рег. №24631, имотът е собственост на Д. В. А. с площ 691 кв.м. Съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот от 17.12.1992 г., дял първи от [имот номер] отреден за С. Т. Г. и И. С. Г. и съответстващ на [имот номер] е с площ 755 кв.м. Съгласно КП „Франга дере/Домуз дере“ от 1973 г., [имот номер] е с площ измерена аналитично от плана 799 кв.м, при граници: имоти №3514, №3145А, №3146, №3151, №3512.

Съгласно КК на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АКГГ, имот с идентификатор №2552.2479 е с площ 691 кв.м. Съгласно оспорената заповед №18-13052/21.11.2023 г. на Началника на СГКК Варна, [имот номер] става с площ 778 кв.м.

Имот с идентификатор 10135.2552.2485 от КККР, съответства на имот №3145А от КП „Франга дере/Домуз дере“ от 1973 г. Съгласно [НА], том XLІV, дело №11114, рег. №14457/2008 г., имотът е собственост на А. П. А., с площ от 640 кв.м. Съгласно КП „Франга дере/Домуз дере“ от 1973 г., имот №3145А е с площ измерена аналитично от плана 604 кв.м., при граници: имоти №3145, №3146, №3513, №3514 и път. Съгласно кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АКГГ, имот с идентификатор №2552.2485 е с площ 617 кв.м. Съгласно оспорената заповед [имот номер] става с площ от 604 кв.м. Вещото лице е посочило, че с оспорената заповед границата на [имот номер] с [имот номер] се привежда към пълна идентичност с границата на [имот номер] и имот №3145А – описан в [НА], том XLІV, дело №11114, рег. №14457/2008 г.

Вещото лице е установило, че имотите са в обхвата на ПУП-ПУР на [жк] одобрен с решение №552-6/26 и 27.07.2012 г. на ОС – Варна. Същите попадат в трасето на разширението на [улица]. Установено е от вещото лице, че с процесната заповед №18-13052/21.11.2023 г. се възстановява местоположението на границата между [имот номер] и имот 3145А от КП на [жк] – описан в [НА], том XLІV, дело №11114, рег. №14457/2008 г. собственост на А. П. А.. В този смисъл процесната заповед на началника на СГКК Варна не засяга правото на собственост по отношение на собственика на имот с идентификатор №10135.2552.2485 /ПИ 3145А от КП [жк]/. Вещото лице е посочило, че площта на имот с идентификатор №10135.2552.2485 по действащата кадастрална карта преди промяната е 617 кв.м., а след промяната става 604 кв.м.

В съдебно заседание по изслушване на заключението, вещото лице инж. Р. П. е отговорила, че лично не е правила измерване на място. Намалението на площта на имота на жалбоподателя, според вещото лице се дължи на неточно отразяване на границите на закупуване на имота и границите на имота по КК и стария КП. Границите в северозападната част се разминават по отношение на КК и КП. Установено е, че когато се дефинира един имот той се дефинира по граници, а не площ, като в случая цялата разработка е да се предаде границата в съответствие с границата по нотариален акт и на място, което е станало с разработката. Вещото лице е посочило, че аналитично измерване е сканиране на плана от 1973 г., привеждане на КК към съответната координатна система на плана от 1973 г. и налагане на цифровите модели. На въпрос на жалбоподателя вещото лице е отговорило, че видимо границата, за която се води дело е съвсем различна от границата на КК. Това е видимо, ако извадим плана от 1979 г., границите са различни. [имот номер] е 604 кв.м. от 1973 г. виждаме границата от 1973 г., която е границата между т.3 и т.4. Това е границата от 1973 г., видимо тя е под наклон. Пояснено е от вещото лице, че границата по КП е различна от това, което е по КК. Вещото лице е посочило, че тези две спорни точки са приведени точно в триъгълника по червената линия.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Й. К.. Съобразно поставените въпроси вещото лице е дало заключение:

Имот с идентификатор №10135.2552.2479 по КККР съответства на имот с пл. №3513 по КП на [жк] от 1973 г., периодично попълван, същият попада в трасето на улична регулация и за него няма отреден парцел. Установено е от вещото лице, че по КП от 1973 г., имотът представлява югозападната част на имот пл. №3152 и е с граници – пл. №№3512, пътека, имоти с пл. №3511, №3145А, №3146, №3151А, №3151.

Имот с идентификатор №10135.2552.2485 по КККР съответства на имот с пл. №3145А по КП на [жк] от 1973 г., периодично попълван, същият попада в трасето на улична регулация и за него няма отреден парцел. По КП от 1973 г., имотът представлява северната част на имот с пл. №3145 и е с граници – пл. №№3515, №3514 , пътека, имоти с пл. №3145, №3146А, №3146. Пояснено е от вещото лице, че по КП от 1956 г. и двата имота са били част от имот с пл. №3887.

Вещото лице е посочило, че съществуват различия по площ и гранични точки на посочените имоти между периодично изменяния КП от 1973 г., КККР, изменението на КККР и границите на имотите, поставени на място. Посочено е, че между тях няма пълна идентичност. Установено е, че имотите се владеят в момента в посочените в зелено граници в Приложение №1. Площите, в които се владеят имотите са съответно за имот пл. №3513 по КП от 1973 г. – 804 кв.м., а за имот пл. №3145А по КП от 1973 г. – 599 кв.м. Вещото лице е посочило, че няма влязъл в сила подробен устройствен план, който да урегулира и двата имота с идентификатори №10135.2552.2479 и №10135.2552.2485, въз основа на който да е установена проектна граница между двата имота и съответно не е имало придаваеми части между тях. Пояснено е, че същите попадат в трасето на улична регулация. Вещото лице е посочило, че ако правото на собственост е установено с владението на имота по заснетите на място граници или установеното с КП от 1973 г., поддържан в актуално състояние до влизането в сила на КККР от 2008 г., то с установените в процесната заповед №18-13052/21.11.2023 г. на Началника на СГКК Варна, същото не се засяга, т.к. установената със заповедта нова кадастрална граница е поставена на север от описаните по-горе граници на разстояние от 0.54 м. до 1.21 м., изцяло в имот с пл. №3513 по КП от 1973 г. За да отговори на въпрос първи от допълнителните въпроси, вещото лице е приложило комбинирана скица в Приложение №6.

Вещото лице е установило, че най-западната точка от процесната заповед /посочена с №4 в цвят магента на приложенията/ за изменение е поставена на 1.72 м. на юг от съществуващата действаща кадастрална карта, на 0.68 м. на северозапад от ъгловата точка по КП от 1973 г. и на 1.10 м. на север от съществуващата на място ограда. Точката, посочена с №3 в цвят магента на приложенията, от процесната заповед за изменение е поставена върху съществуващата /съвпада с/ действащата кадастрална карта, на 1.07 м. на север е от имотната граница по КП от 1973 г. и е на 1.22 м. на север от съществуващата на място ограда.

Посочено е от вещото лице, че при изработване на КП от 1973 г. са използвани сходни геодезически инструменти с тези, които са използвани за изработване на КП от 1999 г., който е интегриран в КККР от 2008 г., с тази разлика, че при по-новите инструменти е вградена апаратура за измерване на разстояния с лазер, автоматично измерване на ъгли, записване на измерванията в електронен вид и компютър за обработване на данните. При изработване на КП от 1999 г., който е интегриран в КККР от 2008 г. са извършени същите измервания и изчисления, но с помощта на компютри и съответния софтуер. Посочено е от вещото лице, че и в двата случая е възможно да се допуснат грешки. През 1970-те години, изчисленията са били извършвани на ръка и с изчислителни машини, но с методи, при които има множество проверки, през различните етапи на изработване на плановете – от полагането на геодезичните мрежи, през измерванията и изчисленията, до изчертаването на кадастралния план. През 1990-те години, теодолитите, латите и ролетките са заменени с тотални станции, при които много от процесите са автоматизирани, но понякога се пренебрегват някои от проверките, което може да доведе до повече систематични грешки. При двата периода от време, влиянието на отдалечеността от триангулачните точки, атмосферните влияния и релефа влияят еднакво на геодезическите измервания, защото има достатъчно сигурни методи на измерване и изчисление, както и на контрол, които да елиминират тези фактори. Вещото лице е посочило, че геодезически измервания не се извършват при метеорологични условия, които могат да влошат точността им. Влиянието на посочените фактори няма голяма разлика при едните и другите инструменти, а методите на измерване са еднакви. Вещото лице е установило, че КП от 1973 г. е изработен в КС 1950 г., а КП от 1999 г., който е интегриран в КККР от 2008 г. е изработен в КС 1970 г. Посочено е, че допустима грешка при преминаване от КС 1950 г. в КС 1970 г. не е дефинирана в нормативната уредба. Трансформацията се извършва с определени формули, които са интегрирани в модула за трансформации на АГКК. На практика няма грешка от трансформиране, която да влияе върху точността на кадастралната карта в по-голяма степен от допустимата точност.

Посочено е от вещото лице, че е възможно да се окаже, че границата между процесните имоти винаги е била на едно и също място, а разминаването да се дължи на грешки при заснемане или първичното определяне на границата между имотите. Методът на създаване на КП от 1999 г., интегриран в КК от 2008 г. е същият, с тази разлика, че са използвани по-съвременни инструменти. Дебелината на линията в очертаните графични материали е 0.2 мм., но на практика е без значение, защото се създават и ползват данни в цифров вид.

Според вещото лице, допустимото отклонение при превръщането на КП от 1973 г. в цифров вид е това, което е посочено в чл.18 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., а именно

• За точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, сгради от основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура, грешката в абсолютно положение е ≤ 30 см., а в относително положение, спрямо други точки е ≤ 20 см.,

• За точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и постройки на допълващото застрояване, грешката в абсолютно положение е ≤ 60 см., а в относително положение, спрямо други точки е ≤ 40 см.

Посочено е от вещото лице, че тези числа са получени от пълно и обстойно изследване и след направени изчисления от най-добрите професионалисти в материята.

Вещото лице е посочило, че е извършило измерванията на 29.03.2025 г. в присъствието на собствениците на процесните имоти. Същите са извършени посредством ГНСС. Данните от измерванията са отразени в Приложение №5 и отразени графични със зелен цвят на Приложения №1,2,3 и 4. Вещото лице е установило, че площта на [имот номер], записан в КККР е 691 кв.м. Издаденият нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. №24631 от 02.12.2009 г., акт №15, том LXX, дело №15081/2009 г. на СВ Варна е за същия поземлен имот, със същата площ, т.е. няма разминаване в площите. Съставеният договор за доброволна делба, вписан на 17.12.1992 г., том ІV, №235, вх. рег. №9889 на СВ Варна, е за югозападната, реално определена част от имот с пл. №3152, с площ от 755 кв.м. Вещото лице е посочило, че ако приемем, че границите са материализирани на място, както е записано в акта за непълноти в одобрен кадастрален план от 12.05.2003 г. към Заповед №Р-19 от 06.02.2004 г. за одобряване на попълването на имоти с пл. №№3512, №3513, №3514 по КП на [жк], [населено място], това означава, че допустимата грешка в абсолютно положение на граничните точки е ≤ 30 см., а в относително положение, спрямо други точки е ≤ 20 см. Направен е извод, че допустимата разлика в площта, изчислена по формулата по чл.19 от Наредбата е 2,020 см. √/755/ = 11 кв.м. Според вещото лице, това означава, че разликата в площта не е в допустимите стойности, спрямо площта, описана в посочения договор за доброволна делба.

В съдебно заседание по изслушване на заключението, вещото лице инж. К. е отговорил, че проследява имотните граници по кадастралния план от 1973 г., който е попълван и е попълван включително и с тези имоти. Ако правото на собственост е установено с владението по засегнатите граници от плана от 1973 г. периодично попълван, не се засяга. Вещото лице е посочило, че проследява отразяването на границите на поземлените имоти и е изследвал документите за собственост подробно. Посочено е, че на място вещото лице е заснело трайно материализирани граници на процесния имот и те са отбелязани със зелен цвят в Приложение №1 или на следващите приложения. На въпрос на жалбоподателя, вещото лице е отговорило, че при наличие на денивелация не се отразява площта на имота, тъй като в план се отразява в ситуация. Посочено е, че когато се мерят разстояния, те се представят в плана в хоризонтално положение, т.е., ако измерим от плана едно разстояние, същото разстояние трябва да го отложим на местността, когато държим съответния, ако мерим с рулетка трябва да я държим хоризонтално. Това не се отразява според вещото лице, денивелацията не се отразява. Теренът е наколен, наклонената повърхност на имота е с по-голяма площ, отколкото се показва това нещо в ситуация, тъй като ситуацията се показва хоризонталното положение и то е отразено в плана. Вещото лице е посочило, че са използвани едни и същи методи, на замерване към 1973 г. и методите за замерване към 2008 г. и цифровия модел, но с различни понякога инструменти. Понякога се записва на ръка или се записват данните в компютъра на инструмента. Понякога се измерва разстоянието с рулетка, понякога се измерва с дистанционни методи, с лазер или инфрачервени лъчи. Като цяло методите са едни и същи, контролите, не допускат големи грешки. Големите грешки идват от неспазване на някои условия, както в измерванията през 60-те, 70-те години, пък и преди това, така и в измерванията в момента. Вещото лице е посочило, че колегите, които са изработили проекта за изменение на кадастралната карта са преценили и СГКК Варна е приела, че наистина съществува основание за предприемане на изменение на кадастралните карти. Посочва, че трайно материализирани граници са ако има ограда на място, като може да са само колчета, нещо което трайно във времето може да стои и да се установи при последваща проверка. Вещото лице е посочило, че не може да каже, че не са били извършвани например контролни геодезически измервания или при установени непълноти или несъответствия в кадастралния план от 1999 г. не са извършвани допълвания и изменения на този план. Пояснило е, че е възможно да са извършвани замервания преди това, но е установило пълно съответствие между плана от 1999 г. и кадастралната карта.

Вещото лице е отговорило, че в оспорената заповед не са посочени площи на имоти, същата е издадена въз основа на геодезически измервания на място. В акта за непълноти, който е послужил за издаването на заповедта е записано, че са заснети дървени колчета посочени на място от собствениците на имотите. Въз основа на това е изчертана и графичната част към акта за непълноти и графичната част към заповедта, който е неразделна част от текстовата част, като в графичната се вижда, че старата северна граница на [имот номер] е почти успоредна на новата граница, посочена северна граница на с кафяво, но тя не отговаря напълно на отразената в кадастралния план от 1973 г., попълван след това. В източната си част тя е поставена доста, на 1.49 м. на юг от ъгловата точка попълнена в кадастралния план от 1973 г. Вещото лице потвърждава, че има добро съвпадение между КК от 2008 г. и КП от 1973 г., между масивна жилищна сграда и сграда с идентификатор последен номер 1 в североизточния ъгъл на [имот номер]. Вещото лице посочва, че умишлено е показал КК върху растерния модел, който е след афинна трансформация и са наложени един върху друг. Вижда се това нещо от Приложение №8, вследствие на което се получава много добра точност и се дава възможност да се наложи отгоре и кадастралната карта, която е в цифров вид. Посочено е от вещото лице, че действително има разминаване в сграда №2, която е посочена като двуетажна паянтова жилищна, но това според вещото лице най-вероятно, такива големи разминавания означават, че това не е същата сграда. Възможно е да е била премахната, достроена, да е била премахната само част от нея. Според вещото лице най-общо спецификациите, на които отговарят инструментите, които се използват в геодезията, включително и за създаване на КК, КП и т.н. имат много по-висока точност от необходимото за целта на създаване на КП и КК. Посочено е, че между границата между [имот номер] и 10135.2552.2480 няма граница между тях, няма изградена ограда, има колчета на място, което е близо точка 2 и което е близо до точка 3 и тях е заснело вещото лице. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, вещото лице е отговорило, че трайно материализирана граница е посочено на място колче, като се вижда, че едни и същи точки са заснели с колегите, които са представили проекта за изменение на КК и те имат малка разлика помежду си, което означава, че действително това колче стои от тогава, когато е изработен проекта. На въпрос по каква причина квадратурата по скица от район „Приморски“ при община Варна се различава от квадратурата, която вещото лице е измерило, е вещото лице е отговорило, че е посочил площи съгласно делбите и площи измерени от създадения от него цифров модел в границите на имотите на кадастралния плат от 1973 г. Възможно е да има разлика в площите, понякога площта се преписва от предходен документ за собственост, понякога се записва от установени на място с геодезически способи граници. Понякога се измерва от копие от плана, понякога се измерва от оригиналния план.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – началникът на СГКК – Варна, и в пределите на предоставената му власт, съобразно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

В случая, за да издаде оспорения индивидуален административен акт, ответникът е посочил като правно основание разпоредбите на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, тоест изменението в КККР е свързано с отстраняване на непълноти и грешки. Според §1, т.16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Безспорно е по делото, че КК и КР на [населено място] са одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на Агенция по геодезия картография и кадастър.

Съгласно приложимия текст на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра /чл. 51 ал. 5 от ЗКИР/. В случая процедурата по изменението е започнала по заявление на Д. В. А. и Б. Г. А., към което са налице документи, установяващи правото им на собственост върху [ПИ]. Разпоредбата на ал. 2 на същия член предвижда, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Легално определение за "спор за материално право" се съдържа в § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година. Налице е, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В хода на настоящия процес се обективира наличието на спор за материално право с оглед подаденото възражение от А. П. А. и А. П. Х.. Исканото от Д. В. А. и Б. Г. А. изменение на КК е свързано със спор за материално право (спор за граници по чл. 109а от ЗС ) – исканата промяна на границите е свързана с увеличаване на площта на [ПИ] за сметка на намаляване на площта на [ПИ] и [ПИ]. Разрешаването на такъв гражданско-правен спор представлява съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР условие за издаването на положителна заповед по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.

Следва да се отбележи, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по вещно дело, но и всеки път, когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни. Предвид това и с оглед, че жалбоподателят изрично се противопоставя на допуснатото изменение, може да се направи обоснован извод, че е налице спор за материално право, който не е предварително разрешен по предвидения за това ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при установяването от административният орган на наличен спор за материално право /спор за собственост/, каквото в случая е констатираното увеличаване на площта на имота на заявителите и намаляване на площта на имота на жалбоподателя, за което той е възразил, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота. Претендираната непълнота и грешка следва да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях /в този смисъл е Решение № 14947/06.12.2017 г. по адм. дело № 5571/2017 г. на ВАС, Решение № 7316/16.06.2021 по адм. дело № 2325/2021г./.

Константната съдебна практика на ВАС приема, че двете предпоставки – фигуриране в кадастралните регистри като носители на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Издавайки процесната заповед административният орган е разрешил спор за материално право, което според настоящия състав на съда е извън компетентността му, както е извън компетентността и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да се установят реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за изменение на КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на Агенция по геодезия картография и кадастър и обжалваната Заповед №18-13052/21.11.2023 г. на началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменението й следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото, направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, като ответникът бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет / лева, което е в рамките на законовия минимум, установен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, 2100 лв. – платен депозит за вещи лица и 10,00 лв.- платена държавна такса.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на А. П. А., [ЕГН] с адрес в [населено място] № 18-13052/21.11.2023 г. издадена от началник на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място].

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] да плати на А. П. А., [ЕГН] , сторените по делото разноски в размер на 3360,00 (три хиляди триста и шестдесет ) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.