№ 3448
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20070375/17.03.2021г. по гр.д. № 76844/2018г. по описа на
Софийски районен съд 138 състав ответникът „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, е
осъден да заплати на „М Р.“ ЕАД ЕИК *******, на основание чл. 79, ал.1 вр. с
чл. 232, ал.2 от ЗЗД и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 8836,46, лв.,
представляваща общ размер на наемни вноски по договор за наем №
6440/07.01.2014г. за периода 07.08.2015г. до 02.06.2016г. и сумата от 2469,24
лв. дължима за периода 08.08..2015г. – 05.10.2018г., сумата от 3688,69 лв.,
представляваща общ размер на наемни вноски по договор за наем
№6507/30.01.2015г. за периода 07.08.2015 – 06.11.2015г., сумата от 89,10лв.
разноски за гориво и сумата от 1153,69лв. представляваща лихва за забава за
периода 08.08.2015г. – 05.10.2018г. ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба. С решението е
разпределена отговорността за разноски.
Срещу горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е разгледал възражението
за погасителна давност. Сочи че действително текстът на чл. 133 ГПК
въвежда правни преклузии за възраженията които ответникът не е направил с
отговора на исковата молба. Сочат че чл. 133 от ГПК се отнася единствено до
фактическите възражения, а не до правните. Също така счита, че при
направено възражение за неоснователност на иска следва да бъде разгледано
и възражението за давност. Счита че се касае за периодични плащания които
1
се погасяват с тригодишна давност като от доказателствата по делото се
установява че вземанията са погасени по давност. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго с което исковете се
отхвърлят.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от „М Р.“ ЕАД с който се взема становище за неоснователност на
въззивната жалба и се моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Несъмнено е установено по делото, че на 07.01.2014 г. между страните е
бил сключен договор за наем на автомобил /rent a car/ с № 6440, по силата на
който ищецът с предишно наименование „Т..БА. Р.“ ЕАД предоставил на
ответника за временно ползване лек автомобил „Дачия Дъстър“ рег. №
******* г., срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в евро
с включен ДДС съобразно действащите такси на наемодателя /приложение 1/,
Бил сключен и договор за наем на автомобил № 6507/30.01.2015г. съгласно
който ищеца предоставил на ответника за временно ползване лек автомобил
„Опел Комбо“ рег. № ******* г., срещу задължението на наемателя да
заплаща наемна цена в евро с включен ДДС съобразно действащите такси на
наемодателя /приложение 1/.
Не се спори че автомобил „Дачия Дъстър“ рег. № ******* бил предаден
на упълномощено от ответника лице – Е.Б. на дата 07.01.2014г. и бил върнат
на ищеца на 02.06.2016г., а автомобил „Опел Комбо“ рег. № ******* г. бил
предаден на представител на ответника – А.Г. на 30.01.2015г. и върнат на
ищеца на 30.10.2015г.
Не се спори във въззивното производство, че останали незаплатени
суми от 8836,46, лв., представляваща общ размер на наемни вноски по
договор за наем № 6440/07.01.2014г. за периода 07.08.2015г. до 02.06.2016г. и
сумата от 2469,24 лв. дължима за периода 08.08..2015г. – 05.10.2018г., сумата
от 3688,69 лв., представляваща общ размер на наемни вноски по договор за
наем №6507/30.01.2015г. за периода 07.08.2015 – 06.11.2015г., сумата от
89,10лв. разноски за гориво и сумата от 1153,69лв. представляваща лихва за
забава за периода 08.08.2015г. – 05.10.2018г.
2
Единственият спорен по делото е въпросът свързан с момента, в който
се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване по
давност на вземанията за наем.
Съгласно чл.133 ГПК когато в установения срок по чл.131, ал.1 ГПК
ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, той губи възможността на упражни тези права по-късно. По
заявено възражение за давност съдът не се произнася служебно – чл.120 ЗЗД,
поради което това възражение е от категорията на процесуалните права, които
се преклудират, ако не са упражнени в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.131, ал.2 ГПК определя реквизитите на писмения
отговор на ответника, както и изисква изчерпване на възраженията срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават. От друга страна,
преклудирането на процесуалните права на ответника настъпва с изтичане на
срока за отговор, но нормата на чл.133 ГПК не въвежда императивно правило,
че възраженията на ответника срещу иска следва да се заявят единствено под
формата на писмен документ, назован отговор на исковата молба и с
необходимото съдържание по чл.131, ал.2 ГПК. Основание за този извод е
направеното от законодателя изброяване на начините, които ответникът би
могъл да се упражни правата си, за да не настъпи преклузията по чл.133 ГПК
– писмен отговор, становище, възражения, оспорвания, представяне на
доказателства и др. Писменият отговор представлява възможност, която внася
яснота в процесуалната позиция на ответника, но не въвежда забрана
възраженията или становищата да се заявят и съответно да се зачетат от съда
и ако не отговарят на формалните изисквания по чл.131, ал.2 ГПК, но при
спазване на срока по чл.131, ал.1 ГПК.
В този смисъл, правото на ответника да направи възражение за
погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. /виж РЕШЕНИЕ № 111 от
08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. по описа на ВКС ТК I т. о.; РЕШЕНИЕ №
85 ОТ 17.06.2011 Г. ПО Т. Д. № 682/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС;
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 627 ОТ 08.08.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2812/2018 Г., Г. К., ІІІ
Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 75 ОТ 06.02.2020 Г. ПО Т. Д. № 1175/2019
Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 91 ОТ 15.02.2012 Г. ПО Т. Д. №
547/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др./
В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 4 на ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСГТК НА ВКС
според които По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл.
131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на
концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното,
би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране
в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.
3
Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на
срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна
давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството
си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на
иска давността се прекъсва /чл. 116, б. "в" ЗЗД и чл. 84 ЗС/.
Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има въззиваемия
но същият не е представил доказателства за сторени разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20070375/17.03.2021г. по гр.д. № 76844/2018г.
по описа на Софийски районен съд 138 състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4