Р
Е Ш Е Н И Е
Номер1638 14.07.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На шести
юли две
хиляди и двайсета година
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Анелия Такова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 6984
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област София(столица),
община Столична, град София 1612, район Красно село, бул. Цар Борис III № 19,
вх. В, ет. 1, ап. 6, тел.: *********, електронна поща: ********@*********.**, представлявано от
управителя Марио Георгиев Алексиев, чрез адвокат Р.И.Д. ***, с адрес на
кантората: град София, бул. Цар Борис III № 19, вх. В. ет.1, ап. 6, тел. 02/423
66 75, с промяна в хода на делото на правна форма от 29.01.2020 г. 15:13:19
часа, видно от вписванията в търговския регистър на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1612, район
„Красно село“, бул. „Цар Борис III-ти“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, тел.:
*********, електронна поща: ********@*********.**, представлявано винаги еднолично
от члена на съвета на директорите Марио Георгиев Алексиев, срещу Д.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: *** 8000, ж. к. „Меден рудник“, бл. 87, вх. 2, ет. 5, ап. 32, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответницата, че съществува вземането му по частно гражданско дело
№ 5507/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/ № 2834 от 24.07.2018 г., по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ №
74430 от 29.01.2018 година, сумата 350.00 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща главница, сумата 94.50 лева /деветдесет и четири лева и петдесет
стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 29.01.2018
година до 18.07.2018 година, сумата 246.75
лева /двеста четиридесет и шест лева, седемдесет и пет стотинки/, представляваща
договорна такса „Гарант“, начислена за периода от 29.01.2018 година до
18.07.2018 година, сумата 07.98 лева /седем лева, деветдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва, начислена за периода от 02.03.2018 година до 18.07.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата от 350.00 лева /триста и
петдесет лева/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение на 23.07.2018 година до
окончателното й плащане. Ангажира доказателства. Претендира
направените по делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 240 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от
лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответницата Д.А., своевременно с отговора на исковата
молба, чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва
изцяло исковете като неоснователни. Навежда доводи, че не е възникнала
облигационна връзка между страните по процесния договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 74430/29.01.2018 г., недоказано е постигнато между тях съгласие за
встъпване в облигационното отношение. На второ место, оспорва клаузата от
договора за такса „Гарант“, в размер на 246.75 лева, като нищожна-неясна и
неопределена, а от там в противоречие с изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че възнаграждението за този разход е част от годишния процент на
разходите/ГПР/ и така той надхвърля максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, която предвижда
възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна. Не ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните, намира, че главният установителен иск по
делото е основателен, а останалите съединени с него искове са неоснователни,
поради следното:
Вземането по процесната заповед № 2834 от
24.07.2018 г., по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
„Екстра“ № 74430 от 29.01.2018 година, е за сумата 350,00 лева-главница, 94,50
лева-договорна лихва, за периода от 29.01.2018 година до 18.07.2018 година,
246,75 лева-договорна такса „Гарант“, за периода от 29.01.2018 година до
18.07.2018 година, 07,98 лева лихва за забава, за периода от 02.03.2018 година
до 18.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението-23.07.2018 година до окончателното плащане на задължението.
Неоснователни са възраженията на ответната страна
по делото за нищожност на облигационната връзка между страните по процесния
договор за кредит-разменената електронна кореспонденция, несъпроводена с
електронен подпис, нередовно подписан договор. Договорът за заем е реален и
поради този характер на връзката се счита сключен не от момента на постигането
на съгласието, респективно от подписването на договора, а от момента на
предаването на сумата. Създаденият на хартиен носител документ-договор не е за
валидност, а само за доказване/аd probationem/. Не е оспорена по делото
приетата като доказателство разписка № № 0700691231702/30.01.2018 година,
издадена от третото неучастващо по
делото лице „Изипей“ АД-утвърдил се на пазара доставчик на платежни услуги, за изплатената по
договора сума сумата от 350 лева на ответницата по делото Д.А.. Не е оспорено и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, че кредитът е
активиран и сумата по него е получена. До момента по договора няма направени
погасителни вноски.
Процесният договор за потребителски кредит на
граждани без поръчителство „Екстра“ № 74430 от 29.01.2018 година, приет като
доказателство по делото, е с погасителен план към него и общи условия, в размер
на 350 лева, за задоволяване на текущи потребителски нужди, със срок за погасяване 9 (девет) месеца от
датата на подписването на договора. Кредитът, заедно с дължимата лихва е
предвидено да се издължава на равни месечни вноски, с краен срок за издължаване
29.10.2018 г. Видно от исковата молба, с приетото като доказателство по делото
електронно писмо от 30.05.2018 г., дружеството-заемодател е обявило кредита за
предсрочно изискуем. Действително, сключеният
договор за потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка, по
смисъла на чл. 286 ТЗ, както се твърди по делото, но това не е основание по
отношение на него да се прилагат нормите на договора за банков кредит.
Приложими са общите разпоредби на ЗЗД, защото „КРЕДИТ ИНС” ООД-заемодател е
небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
кредитните институции. Следователно, предсрочната изискуемост е редовно
обявена.
Основателно е по делото другото възражение на
ответната страна за наличието на неравноправни клаузи и нарушение на Закона за
потребителския кредит/ЗПК/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. В
решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98,
С-397/11, С-415/11, С-472/11
и С-618/10 е прието, че националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. Въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема
предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да
повлияе на съдържанието им(решение от 27 юни 2000 г. по дело Ocеano Grupo
Editorial и Salvat Editores, C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 25,
Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, Recueil, стр.
I-10421, точка 25, както и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom
Telecomunicaciones, C-40/08, сборник, стр. I-9579, точка 29). Неравноправните
клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика,
става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното
равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на
съдоговорителите, с действително равновесие, за да възстанови равенството между
тях(вж. решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе, точка 36, решение по
дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 30). Всички клаузи, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, както
в конкретния случай на договор при общи условия, по предвиждането на чл.146,
ал.2 ЗЗП/чл.3 на Директива 93/13/, са неравноправни. Съгласието на потребителя
с общите условия се удостоверява с неговия подпис/чл. 147а, ал. 2 от ЗПК/ и
такъв подпис на потребителя А. под общите условия липсва, няма електронен
подпис. Доказателствената тежест за противното е на кредитора. Тежестта на
доказването от времето на римското право пада върху този, който твърди нещо, а
не върху този, който го отрича/Ei incumbit probatio, qui dicit, non qui negat/.
Това разпределение е предвидено с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и токова
обратно доказване няма годно проведено по делото.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че по предвиждането на чл. 23 от ЗПК ищецът „КРЕДИТ ИНС” АД е
правоимащ да получи само чистата стойност на кредита, без лихва/обезщетение за
забавеното плащане/, такса или други разходи по кредита. Ето защо, главният
установителен иск по делото, за сумата от 350 лева, следва да бъде уважен
изцяло. За останалите притезания по процесната заповед: за 94,50 лева-договорна
лихва, за периода от 29.01.2018 година до 18.07.2018 година, 246,75
лева-договорна такса „Гарант“, за периода от 29.01.2018 година до 18.07.2018
година и 07,98 лева лихва за забава, за периода от 02.03.2018 година до
18.07.2018 година, няма годно материалноправно основание, поради което тези
обективно съединени установителни искове, като неоснователни и недоказани,
следва да бъдат отхвърлени. Обявена е предсрочна изискуемост на вземането по
договора на 30 май 2018 г. По т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, са дадени разяснения, че размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането, при съобразяване с решение на
Съда (първи състав) от 26 януари 2017 година по дело C-421/14(Banco Primus SA
срещу Jesús Gutiérrez García). В конкретния случай,
законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост не може да бъде присъдена, поради липсата на такова
оправено искане до съда в заповедното производство, което е рамка на исковото.
Произнасянето ще е плюс петитум. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на
по-късна дата-23.07.2018 г.
С оглед изхода на делото, събраните по делото
доказателства, списъкът за разноски по чл. 80 от ГПК и дадените разясненията с
т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
от ищеца „КРЕДИТ ИНС” АД разноски по делото за уважения главен иск, като
припадаща се част, в размер на 525.58 лева за исковото и в размер на 162.68 лева за заповедното производство по
частно гражданско дело № 5507/2018 година по описа на Районен съд-Бургас.
Мотивирано
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: *** 8000, ж. к. „Меден рудник“, бл. 87, вх. 2, ет. 5, ап. 32, ЧЕ ЧАСТИЧНО СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област София (столица), община Столична, гр. София 1612, район „Красно село“,
бул. „Цар Борис III-ти“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, по частно гражданско дело №
5507/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2834 от 24.07.2018 г., по
договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 74430
от 29.01.2018 година, за сумата 350.00
лева/триста и петдесет лева/-главница,
представляваща предоставената в заем сума, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението-23.07.2018 година до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ останалите съединени искове, за приемане за установено, че
съществуват вземанията по същия договор за сумата 94.50 лева /деветдесет и
четири лева и петдесет стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 29.01.2018 година до 18.07.2018 година, сумата 246.75 лева /двеста
четиридесет и шест лева, седемдесет и пет стотинки/, представляваща договорна
такса „Гарант“, начислена за периода от 29.01.2018 година до 18.07.2018 година,
сумата 07.98 лева /седем лева, деветдесет и осем стотинки/, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 02.03.2018 година до 18.07.2018
година.
ОСЪЖДА Д.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: *** 8000, ж. к. „Меден
рудник“, бл. 87, вх. 2, ет. 5, ап. 32, да заплати на „КРЕДИТ ИНС”
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр.
София 1612, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III-ти“ № 19, вх. В, ет. 1,
ап. 6, направените по делото разноски за уважения главен иск, в размер на 525.58 лева/петстотин двадесет и пет
лева и петдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА Д.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: *** 8000,
ж. к. „Меден рудник“, бл. 87, вх. 2, ет. 5, ап. 32, да заплати на „КРЕДИТ ИНС”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София
1612, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III-ти“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
направените разноски за уважения главен иск, по частно гражданско дело №
5507/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, в размер на 162.68 лева/сто шестдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : /п/
Вярно
с оригинала
А.Т.