РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502212 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.05.2024г по гр.д. № 6850/2023г СГС, ГО, І-10 състав е осъдил
Прокуратурата на РБ да заплати на А. Й. Ч. сумата от 15 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на НОХД № 2065/2016г по описа на СГС, като е отхвърлил
иска за неимуществени вреди за сумата над 15 000лв до 300 000лв. СГС е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от ищеца.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба и от двете страни в
производството.
Ищецът А. Ч. , представлявана от адв. П. от САК, обжалва решението на СГС в
отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че съдът правилно е установил
фактическата обстановка, но изведените изводи са неправилни и в нарушение на
материалния закон. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон
при събиране и обсъждане на доказателствата. Поддържа, че съдът не е съобразил
всички установени претърпени от ищцата вреди. Поддържа, че определеното
1
обезщетение е занижено по размер, а не е справедливо. Моли решението на СГС да
бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Ответникът Прокуратура на РБ обжалва решението на СГС в осъдителната му
част с оплакване за неправилност. Поддържа, че решението е постановено в
нарушение на чл.52 от ЗЗД, като съдът не е отчел, че по делото не се установяват
действително претърпени вреди, че не се установява причинна връзка между вредите
и действията на прокуратурата. Моли в обжалваната част решението на СГС да бъде
отменено, а предявеният иск – да бъде изцяло отхвърлен. Евентуално моли размерът
на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.
В о.с.з. въззивникът- ищец се явява и се представлява от адв. П., която поддържа
въззивната жалба, по съображенията , изложени в нея. Моли въззивната жалба да бъде
уважена. Претендира разноските , направени по делото.
Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор С.,
който оспорва въззивната жалба на ищеца и поддържа въззивната жалба на ответника
Поддържа, че воденото НОХД се характеризира с фактическа и правна сложност,
извършени са голям брой процесуално-следствени действия, събрани са сложни
експертизи и това е довело до забавяне на производството. Моли размера на
присъденото обезщетение да бъде намален.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно, по
съображения, изложени във въззивната жалба на ищеца.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата е предявила иск за ангажиране на имуществената отговорност на
държавата, чрез нейни процесуални субституенти – органите, причинили твърдяните
вреди на ищеца- поради бавно правосъдие. Ищцата твърди, че е пострадала от смъртта
2
на дъщеря си Д. Д. Ч., настъпила на 19.09.2006г при рухването на сграда в гр. София,
ул. Алабин №39.Твърди, че наказателното производство, по което са съдени
привлечените като виновни лица е продължило 14 години, 7 месеца и 18дни. Твърди,
че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда. Твърди, че е
завела пред Инспектората на ВСС искане за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от бавното правосъдие, в рамките на което й е предложено
обезщетение от 10 000лв. Твърди, че в срока за разследване от почти 10 години
ответникът е проявил грубо бездействие, че предприеманите следствени действия са
били несвоевременни, че на два пъти ответникът е правил опит да прекрати
производството по делото, че късно е привличал обвиняеми. Твърди, че от бавното
правосъдие е претърпяла болки и страдания, психически негативни преживявания,
безсилие, преживяла е чувство на липса на справедливост. Твърди,че психическото й
здраве се е влошило, животът й се е променил.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд,
против решението на СГС в тази част няма въззивни оплаквания и на осн. чл.272 от
ГПК въззивният състав препраща към тази част на решението на СГС като обосновка
на собствения си акт.
По делото е установено, че на 19.09.2006 г. Д. Ч., дъщеря на ищцата, е починала
от травми, причинена при срутването на сграда, находяща се в гр. София, ул. Алабин
№ 39.
Същият ден е образувано досъдебно производство №285/2006 г., по описа на
Национална следствена служба, пр.пр.№6980/2006 г., по описа на Софийска градска
прокуратура срещу неизвестен извършител, който поради незнание или немърливо
изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност е причинил смъртта на повече от едно лице.
Установява се, че ищцата , като майка на починалата Д. Ч., е страна - пострадала
по ДП №285/2006 г, по описа на НСлС, образувано по пр.пр. №6980/2006 г. на СГП.
Установява се, че в рамките на ДП №285/2006 г. са извършени следните
процесуално-следствени действия: през 2006 г. са извършени оглед на
местопроизшествието, разпит на десетки свидетели, назначена е техническа и
архитектурно-строителна експертиза. В периода от м.11.2006г до м.12.2007г няма
извършвани действия по делото. През 2007 г. са разпитани двама свидетели. През 2008
г. са разпитани петима свидетели и са извършени три очни ставки. През 2009 г. са
съставени протоколи за доброволно предаване и е предявено разследването на
пострадалата Г.. През 2010 г. е предявено разследването на пострадалата Ч. и с
постановление от 24.06.2010 г прокурор при СГП е прекратил наказателното
производство с мотив, че не са налице данни за извършено престъпление.
Прекратяването е отменено от съда с определение на СГС от 13.05.2011 г., което
3
определение е потвърдено от САС. Констатирано е в акта на САС забавяне в
разследването и са дадени указания на прокурора за назначаване на експертизи,
разпитване на свидетели и установяване на причините за предприетото прибързано
разчистване на мястото на падналата сграда , които указания не са изпълнени. През
2012 г. е назначена и извършена повторна строително-техническа експертиза, събрани
са свидетелства за съдимост, привлечени са като обвиняеми Г. К. и П. П. и
разследването е предявено на пострадалите и на двамата обвиняеми. През 2013 г. е
назначена и извършена допълнителна строителнотехническа експертиза,
разследването отново е предявено на пострадалите и обвиняемите, назначена е и е
изготвена съдебно-медицинска експертиза и са разпитани двама свидетели. През 2014
г. е разпитан един свидетел и отново е предявено разследването на обвиняемите и на
пострадалите, с постановление на прокурор М. е прекратено частично наказателното
производство по отношение на обвиняемия Г. К. , като производството е спряно
поради невъзможност да бъде намерен М. М.. Частичното прекратяване на
производството е отменено от СГС с определение по НЧД 486/2015г, което
определение е потвърдено от САС. През 2015 г са разпитани седем свидетели. През
2016 г. са събрани свидетества за съдимост, привлечени са като обвиняеми Г. К., П. П.,
Н. С. и М. И. е обявен за общодържавно издирване, на 23.02.2016 г. П. П. е подал
молба с правно основание чл. 369 НПК в СГС за ускоряване на производството,
съдията е определил тримесечен срок по отношение на П. да бъде внесен обвинителен
акт в съда или наказателното производство да бъде прекратено, разследването е
предявено на пострадалите и на обвиняемите и на 27.04.2016г е внесен обвинителен
акт срещу Г. К., П. П., Н. С., М. И..
Няма спор и се установява от доказателствата по делото, че досъдебното
производство съдържа 41 тома плюс чували веществени доказателства.
Установява се, че на 28.04.2016 г. е образувано НОХД №2065/2016 г. по описа на
СГС, НО, 3-ти състав, по което настоящата ищца е конституирана като частен
обвинител и граждански ищец.
С присъда №243/14.11.2018 г., постановена по НОХД №2065/2016 г. по описа на
СГС, НО, 3-ти състав подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатите им
обвинения. Присъдата е била потвърдена с решение №65 от 3 19.02.2020 г. по ВНОХД
№ 321/2019 г. по описа на САС. С решение №32 от 07.05.2021 г. по КНД №86/2021 г.
по описа на III НО, въззивното решение е потвърдено и първоинстанционната присъда
е влязла в сила.
Установява се, че в рамките на съдебното производство са били предявени 4
граждански иска.
Установява се още, че по делото са проведени близо тридесет о.с.з., като
настоящата ищца не е ставала повод за отлагане разглеждането на делото.
4
В рамките на съдебното производство за разпитани отново десетки свидетели,
част от които нови, изслушани са СТЕ, включително нова, назначане от съда и СМЕ.
В мотивите и на двата съдебни акта, постановени от СГС и САС , е подчертана
липсата на ритмичност при събиране на доказателствата, бавното разследване,
неприцизността при събиране на доказателствата – в частност при кредитиране на
експертизите и поставянето на нови задачи на вещите лица . Сочи се, че се е наложило
десет години след инцидента първата съдебна инстанция да търси и събира нови
доказателства- свидетели, експертизи, писмени доказателства, за установяване на
фактите по делото.
Предвид изложеното по делото е установено, че общата продължителност на
наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза е 14 години, 7
месеца и 19 дни.
В о.с.з. на 13.12.2023г е изслушана свидетеля Д., първа братовчедка на ищцата,
която установява, че Д. е била центъра на живота на ищцата, че по време на процеса
ищцата й е споделяла, че се чувства сякаш удря глава в желязна врата. Свидетелката
установява, че ищцата е проявявала активност и интерес по време на разследването,
събирала е доказателства. Установява, че ищцата е коментирала, че се крият
доказателства, че всичко се протака, че се проявява нехайство, че всичко се бави
умишлено. Установява още,че болката на ищцата се засилвала от това,че истината не
излизала наяве. Свидетелката установява, че всяко явяване по делото е връщало
болката на ищцата, че я е депресиларо.
В о.с.з. на 24.10.2024г е изслушано заключение на съдебно-психологическа
експертиза, изготвено от в.л. К., която в мотивната част на заключението си сочи, че
ищцата е споделила ужаса си от многото разпити, обаждания, телевизионни
предавания, споделила е огорчението си от това, че няма да бъде установена истината.
Според вещото лице направените тестове обрисуват ищцата като неспокойна,
тревожна, с чувство за пренебрегване и липса на достатъчно уважение, преживява се
като жертва, с чието доверие е злоупотребено, тревожна, апатична, разконцентрирана.
Според вещото лице изложеното свидетелства за трайна депресивна картина с
намалена способност за адаптация, усещане за безперспективност и липса на
справедливост. Според вещото лице депресивната картина е вследствие фиксирането
на ищцата върху липсата на справедливо наказание за смъртта на нейната дъщеря и
преживения от нея твърде дълъг съдебен процес.
В о.с.з. вещото лице дава устно заключение, че загубата на дете е винаги
травматично изживяване. Липсата на осъждане на виновните също е травма, но
независимо как би приключил, ако наказателният процес приключи по-бързо ефектът
за пострадалата не би бил така тежък, тъй като забавянето на процеса удължава
агонията. Според вещото лице дори и присъдата да беше осъдителна ищцата, след
5
продължителния наказателен процес, би била травмирана.
При така установените факти съдебният състав намира искът по чл. 2б от ЗОДОВ
за процесуално допустим – изчерпана е административната процедура по чл. 8, ал. 2 от
ЗОДОВ , което е предпоставка за допустимост на иска по чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно
задължителното тълкуване на закона , направено с ТР № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС
съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на
правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал.2 ЗСВ, относно
дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер по-нисък от
предложения по реда на глава ІІІ „а“ ЗСВ.
В националното и европейското законодателство няма определение за „разумен
срок“. Съгласно чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, като за определяне дали е
нарушено изискването за решаване на дело в разумен срок съдът следва да вземе
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Посочените в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ обстоятелства, относими към извода имали
допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС са общовалидни , извлечени от
практиката на ЕСПЧ, като тяхното изброяване в закона не изключва преценката и на
други обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния
случай, стига те да не противоречат, да изключват или да ограничават установените в
практиката на ЕСПЧ критерии- в този смисъл решение № 50280/2023 по гр.д. №
4210/2021г на ВКС. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да
съобрази установените от националното право правила, в конкретния случай
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
При така изяснената правна уредба съдебният състав намира, че ищцата е страна
в наказателното производство- пострадала, частен обвинител и граждански ищец,
което я прави активно материално правно легитимирана по делото, който факт не е
спорен по делото между страните. По отношение на пасивната легитимация на
ответника няма спор по делото.
Изследвайки относимите , посочени в закона обстоятелства, за мотивиране на
извод дали е спазен разумния срок на висящност на наказателното дело, образувано по
повод смъртта на дъщерята на ищцата съдът приема, че предметът на наказателното
производство безспорно се е характеризирал с висока правна и фактическа сложност.
Наказателното делото е голямо по обем, извършени на множество процесуално-
следствени действия, особено в първата година от орбазуване на досъдебното
6
производство, както и по време на съдебната му фаза. Изслушани са няколко
комплексни експертизи, въпреки че съдът, в мотивите на своите присъда и решение
критикува безкритичните действия на разследващите органи при назначаването и
приемането на допълнителната техническа експертиза и сочи, че така както е
изготвена същата не носи яснота по поставените въпроси и относимите към
разследването факти.
Освен големия обем доказателства събран по делото като относимо към
времетраенето на процеса и определянето на разумния срок за неговата висящност е
обстоятелството, че по делото са разследвани и съдени четирима обвиняеми и
подсъдими. Забавянето в разследването е настъпило и поради издирването на
свидетели и на единия обвиняем М. И.. Повдигнатото обвинение против четири
физически лица, извършили престъпна дейност с отделни за всяко от тях изпълнителни
дейния, нарушили различни нормативни разпоредби усложнява разследването на
дейността им, както и установяването на всяко едно от лицата, неговите правомощия,
предприетите от него действия и бездействия, прецизирането на обвиненията. Отделно
от това като усложнена фактическа и правна обстановка по наказателното дело следва
да се отчете установяването на причините, поради които се е стигнало до рухването на
сградата, под която е пострадала дъщерята на ищцата – нейната здравина,
обезопасяването й при предприетите ремонтни дейности. Именно установяването на
тези факти и връзките между тях е наложило събирането на голямо количество
доказателствен материал и мотивира извод за фактическа и правна сложност на
наказателното производство.
Също следва да се отчете като обстоятелство забавящо разследването това, че
рухната сграда е разчистена на следващия ден, прибързано и без да се предприеме
заснемане на местопроизшествието, събиране на доказателства и извършването на
други необходими процесуално следствени действия.
От приложеното наказателно производство може да се направи извод, че ищцата
не е ставала повод за необосновано отлагане на производството или забавяне на
неговото развитие.
Що се отнася до поведението на компетентните органи, като едно от
обстоятелствата подлежащи на изследване според разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ,
според настоящият съдебен състав разследването на причините за смъртта на
дъщерята на ищцата се характеризира с нежелание на разследващите органи да
изпълнят своите правомощия по закон- да събират доказателства, да разследват, да
упражняват държавна принуда така, че да се достигне до обективната истина и
виновните лица да получат предвидените по закон наказания. Дали това нежелание за
разследване се дължи на невъзможност, некомпетентност или друга причина е без
значение по делото. По делото се установява, че активно разследване е било
7
предприето в първите месеци от производството. Считано от 2007г и в последващите
години до внасянето на обвинителен акт в СГС през 2016г има годините , в който не е
извършвано нищо от разследващите органи или за цяла година са разпита няколко
свидетели или са съставени няколко протокола или в най-добрият случай е назначена
експертиза. В същото време са правени друкратни опити за прекратяване на
наказателното производството, които опити са били незаконосъобразни , видно от
съдебните актове, с които постановленията за прекратяване са отменяни. В същото
време даваните от съда указания на разследващите органи- на прокуратурата като
водеща разследването- за събиране на доказателства не са изпълнявани въпреки
задължителността на указанията на съда по тълкуването на закона съгласно чл.243,
ал.5, т.3 от НК/ в редакцията към 2010 и 2014година/. Това бездействие, в нарушение
на разпоредбите на НПК, съдебният състав приема като доказателство за нежеланието
на прокуратурата да изпълни своите задърлжения по закон, да действа и да събере
доказателства във връзка с настъпилата смърт на дъщерята на ищцата и с повдигнатите
обвинения .
Като извод може да се обоснове, че продължителната висящност на
наказателното производство от 14 години и 7 месеца се дължи не толкова на
усложнената фактическа и правна обстановка по разследването , а на неритмичната
работа по разследването, проведено под ръководната функция на ответника. Въпреки
сложната фактическа и правна страна на разследването първите месеци от досъдебната
фаза на наказателното производство е било активно, събрани са голяма част от
доказателствата, т.е. сложността на разследваното престъпление не е било пречка за
активно поведение на разследващите органи. След това тази активност намалява, до
години на пълна липса на предприемане на процесуално-следствени действия. Това
мотивира извод, че не фактическата и правна сложност на разследването са забавили
производството, а нежеланието или невъзможността на разследващите органи,
ръководени от ответника да изпълнят своите служебни функции, като дори са
пренебрегнати дадени задължителни указания на съда по приложението на закона.
Като друго обстоятелство имащо значение за определяне дали е нарушен
разумния срок за раглеждане и решаване на наказателното производство , образувано
поради причинената смърт на дъщерята на ищцата, съдът следва да съобрази
важността на наказателното производство за ищцата. Доколкото наказателното
производство е образувано за разследване на причинената смърт на дъщерята на
ищцата съдът следва да приеме,че делото е особено значимо за ищцата, че същата има
особен интерес от неговото своевременно протичане, от своевременното бързо и
компетентно разследване и евентуално от постигането на правосъдие за загубата на
нейното дете.
Предвид изложените мотиви съдебният състав приема,че развилото се
наказателно производство , особено в неговата досъдебна част е било висящо за срок,
8
надхвърлящ разумния срок. Независимо от установената фактическа и правна
сложност на разследването, от множеството обвинени лица , от множеството събрани
доказателства , както беше посочено по-горе , същото е протекло неритмично, с дълги
периоди на бездействие като ответникът не е изпълнил своите задължения по
ръководство и надзор на досъдебното производство, така че да се съберат
съществуващите доказателства, необходими за изясняване на фактите, относими към
разследването, да се установят виновните лица , да се изпълнят дадените от съда
указания, да се предадат на съд обвиняемите след провеждането на компетентно и
пълно разследване. Не се установяват причини от обективно естество, които да
оправдаят дългите периоди на бездействие на разследващите органи. Всички факти
относно движението на процесното наказателно дело и на действията на
Прокуратурата на Република България, установени по настоящото дело, водят до
извод, че ответникът като ръководещ разследването, не е изпълнил своевременно
задълженията си за пълно и всестранно разследване, не е упражнил правомощия по
закон и не е изпълнил свои задължения така че да осигури приключване на
разследването в разумни срокове, не е извършил своевременно необходимата
оперативно-издирвателна работа по установяване и намиране на виновните лица, не е
предприел действия по преценка за установяване и събиране на относимите и
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и постигане целите
на разследването.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото се установяват
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за това, че
наказателното производство по ДП 285/2006 на НСлС и НОХД № 2065/2016г на СГС е
продължило за период над разумния срок за разглеждане и решаване. Следва да се
посочи, че този извод по същество не се оспорва и от ответника, видно от развитите
облаквания в неговата въззивна жалба, касаещи претърпените от ищцата вреди, но не
и извода на СГС за това, че висящността на наказателното производство за смъртта на
дъщерята на ищцата е за период над разумния срок.
За претърпените неимуществени вреди от разглеждането и решаването на
наказателното дело за смъртта на нейната дъщеря за срок над разумния ищцата има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ, в размер определен
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. №
3537/2015г, решение по гр.д. № 4210/2021г всички на ІV ГО на ВКС, при
претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането
на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство,
9
свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този
вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с
установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за
ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с
оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се
справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи ,
ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за
ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищцата ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Приема се, че бавното правосъдие засяга неговата ефективност и надеждност.
Възприета е оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на
производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са
свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в
ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за
справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си
свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да
бъде обезщетен. В конкретния случай обаче са налице обстоятелства установяващи
наличието на допълнителни вреди, извън обичайните такива, водещи до определянето
на по-висок размер на обезщетението.
Такива вреди, според настоящият съдебен състав са претърпени поради особения
интерес, който представлява делото за смъртта на Д. Ч. за ищцата. Ищцата е имала
надежда за постигане на правосъдие и справедливост, за налагане на заслужено
наказание на виновните. Ищцата е чакала година след година ответникът да прояви
активност, да спази закона, да разследва смъртта на нейното дете. Ищцата е чувствала
болезнено бездействието на ответника и своето безсилие. От гласните доказателства по
делото се установява настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в
разочарованието на ищцата , чувство на излъганост , изпитваното отчаяние от
протакането на делото, изгубената надежда, липса на вяра, че ще дочака
справедливост. Свидетелката описва споделеното чувстно от ищцата сякаш блъска с
глава стена. Ищцата е била дотолкова обезверена, а с желание за разкриване на
истината, че е започнала сама да прави опити да събира доказателства. Опитът
гражданин със свои лични усилия да замести държавната структура за разследване
говори не просто за липса на доверие в правосъдието, а за безнадеждност. По-
интензивните и по-големи по обем вреди, претърпени от ищцата се установяват и от
изслушаното заключение пред настоящата инстанция на СПЕ, от което се установява,
10
че ищцата живее с чувство за пренебрегване, преживява се като жертва, с чието
доверие е злоупотребено, че е в трайно депресивно състояние с намалена способност
за адаптация, с усещане за липса на справедливост. Вещото лице категорично дава
заключение, че тези психически изживявания на ищцата са свързани и с
продължителността на воденото наказателно производство, а не със загубата на детето
на ищцата, че дори и с постановена оправдателна присъда, ако производството е било
протекло по-бързо и компетентно ищцата не би страдала в такъв обем и с такава сила.
Бездействието на ответника, в продължение на години, коментирано в средствата за
масова информация още по време на висящност на производството, бездействието
въпреки указанията на съдилищата, активността на пострадалите граждани е убила у
ищцата вярата за възмездие, чрез върховенството на закона, за смъртта на собственото
й дете.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ възлиза на сумата от 60 000.00лв. При определяне на
този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав съобразява
както обичайните, претърпени от ищцата, вреди от продължителността на
наказателното производство над разумния срок , така и голямото количество
установени вреди над обичайните при сходни случаи, характеризиращи се с голям
интензитет и продължителност във времето, засягащи живота на ищцата и досега ,
които обосновават по-висок размер на обезщетението на неимуществени вреди. При
определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на
живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно
обогатяване.
С така посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив
размер причинените на ищцата неимуществени вреди от неразумната
продължителност на наказателното производство по ДП 285/2006 на НСлС и НОХД №
2065/2016г на СГС, като над посочената сума предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Върху присъдената сума ответникът дължи законна лихва считано от 07.05.2021г,
съобразно възприетото от СГС, против което няма развит въззивен довод.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 15 000лв до 60 000лв
и така предявеният иск следва да бъде уважен. В останалата част решението на СГС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
11
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските, като на адвокат П. бъде присъдено възнаграждение в размер на още
2490лв по реда на чл.38 от ЗА.
Пред настоящата инстанция въззивникът ищец е заплатил държавна такса по см.
на САС в размер на 5.00лв и съдебно деловодни разноски в размер на 560лв, като на
осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 565 лв следва да се възложи върху ответника.
На адв. П. ответникът държи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция по реда на чл.38 , ал.1, т.3 от ЗА , което съдът определя в размер на 2200лв.
Тази сума съдът възприема като справедлива с оглед фактическата и правна сложност
на спора, като съобрази, че пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно
заседание, събирани са и са обсъждани нови доказателства- СПЕ и обема на
предоставената защита от адвоката на страната.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2788 от 13.05.2024г, постановено по гр.д. № 6850/2023г по
описа на Софийски градски съд, ГО, 10 състав в частта, с която е отхвърлен иска,
предявен от А. Й. Ч. против Прокуратурата на Република България за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000лв до 60 000лв и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. Й. Ч. с ЕГН
********** сумата от още 45 000лв- представляваща разликата между присъдените
15 000лв и дължимите се 60 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното
производство по ДП 285/2006 на НСлС и НОХД № 2065/2016г на СГС, на осн. чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва , считано от 07.05.2021г до окончателното
плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2788 от 13.05.2024г, постановено по гр.д. №
6850/2023г по описа на Софийски градски съд, ГО, 10 състав, в останалата обжалвана
част .
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. Й. Ч. с ЕГН
********** сумата от 565лв, на осн. чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат М. П. от
САК сумата от 4690лв- възнаграждение по реда на чл.38,ал.1, т.3 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
12
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13