Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора С., като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело №
1 252/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 от ЗОДОВ за сумата от
150 500 лв.
Производството е образувано по подадена от М.М.С. срещу Софийски
районен съд. Твърди се в исковата молба, че бил арестуван с обяснението, че по
ч.н.д. 13929/2015 г., което се водело срещу него съдията го обявил за
общодържавно издирване и принудително завеждане в ЦПЗ - София за извършване на
съдебно-психиатрична експертиза. Твърди се, че полицаите му нанесли удар, от
който очилата му паднали и се счупили, след което бил пребит от бой, натоварен
на кола и закаран в ЦПЗ – София, където бил инжектиран с диазепам и припаднал.
След около 24 часа се събудил гол и вързан в Спешното отделение на „Свети Наум“.
Твърди се в уточнителна молба от 28.02.2017 г., че с оглед определението на
съда по ч.н. дело му била приложена принудителна медицинска мярка – отвеждане в
ЦПЗ и извършване на съдебно-психиатрична експертиза, което нито НК, нито НПК не
позволявали. С оглед тези действия на съдебния състав претърпял неимуществени
вреди, които оценява на 150 000 лв. и имуществени в размер на 500 лв.,
изразяващи се в транспортни разходи, унищожаване на дрехите и единствения му
чифт очила.
Ответникът С.Р.С.е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск и счита, че липсва основание за ангажиране на
отговорността на държавата.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБ, заявява
становище за неоснователност на ищцовите претенции.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Доколкото правото си на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди ищецът извежда от принудително задържане по
разпореждане на служител при ответника и в този смисъл твърди лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи (Конвенцията), съдът намира, че правното основание на предявения
от ищеца иск лежи в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. от ЗОДОВ. Този
извод произтича и от разрешението по пар. 28 на Решение от 28.09.2006 г. на
ЕСПЧ, V отделение - настаняване против волята на лицето в център за психично
здраве (каквото се твърди да е налице по отношение на ищеца) попада в
приложното поле на понятието „лишаване от свобода“ по смисъла на чл. 5, т. 1 от
Конвенцията.
Прилагането на лечение по реда на Закона за здравето и на
принудителни медицински мерки по чл. 427 и сл. от НПК вр. чл. 89 от НК имат
една и съща цел – да предпазят лицето от реализиране на поведение, поставящо в
опасност както собствените му живот и здраве, така и тези на околните.
Освен че липсва каквото и да е основание за ангажиране на
отговорността на СРС, включително по чл. 49 от ЗЗД, спазването на разпоредбата
на чл. 5, т. 1 от Конвенцията предполага лишаването от свобода да бъде
осъществено съобразно процедури, предвидени в закона и съобразно материалните
разпоредби на националното законодателство. Допустимо е лишаване от свобода на
лице, което е безспорно доказано, че е душевно болно. В този смисъл е
практиката на ЕСПЧ (пар. 45 на решение от 05.10.2000 г. на ЕСПЧ по делото
Върбанов срещу България, ІV секция и пар. 30 на решение от 28.09.2006 г. на
ЕСПЧ, V отделение).
Твърденията на ищеца за незаконосъобразни действия на
ответника и други държавни органи могат да бъдат доказани единствено при
приключило производство по чл. 89 от НК, с което се отказва прилагане на
принудителни медицински мерки поради липса основание за това, каквито
доказателства по делото липсват.
По така изложените съображения претенциите на ищеца за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, ищецът дължи да заплати на СРС разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.С., ЕГН ********** срещу С.Р.С.иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева от ч.н.д.
13929/2015 г. на СРС, 96 състав и иск за заплащане на сумата от 500 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи и
унищожени дрехи и очила като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, М.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на СРС сумата от 300 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: