Р Е
Ш Е Н
И Е № 45
гр.Кюстендил, 24.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
мл.с: СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието
на секретар: Мая Стойнева
в
присъствие на прокурора: Костадин
Босачки
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД №618/2018 г. по описа на съда и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.Х.Х., като защитник на обвиняемия И.А.К. ***, срещу
решение №339/02.10.2018 г. ,
постановено по НАХД № 729/2018г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС). Прави се
оплакване за неправилност на решението, поради процесуална и материална
незаконосъобразност. Навеждат се доводи за недоказаност на авторството на
подсъдимия в престъплението и за
несъставомерност на деянието му по чл.131, ал.1, т.12 от НК. Заявено е искате за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново- въззивно решение, с
което обвиняемият да бъде оправдан по обвинението, за което е бил признат
за виновен от първоинстанционния съд.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът
е пледирал за потвърждаване на обжалваното решение, а защитникът на
обвиняемия-за неговата отмяна и оправдаване на обвиняемия по обвинението.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след
преценка на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, и
след служебна проверка на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията по
чл. 314 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е ангажирана
административно-наказателната отговорност на обвиняемия (жалбоподател пред
настоящата инстанция) И.А.К. за престъпление по чл. чл. 131, ал. 1. т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на
01.11.2016г., около ***
часа, в курортно селище „***“, обл. *** причинил
лека телесна повреда по хулигански подбуди на Г. В. Р. от с. ***, общ. ***,
обл. ***, изразила се в разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата
с оток на меките тъкани около нея, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, за което на основание чл. 78а от НК му е наложено
административно наказание
„***” в размер на ***
лв. и е осъден да заплати разноски по делото в размер на ***лв.
Жалбата на обвиняемия срещу решението е процесуално допустима, тъй като е подадена
по предвидения в закона ред Разгледана по същество, тя е неоснователна по
следните съображения:
КнОС
констатира, че обжалваното решение е постановено след проведено от
ДнРС по предвидения в
НПК ред съдебно
следствие, по време на
което са събрани относимите за изясняване на обстоятелствата по делото
доказателства. Съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на
надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства. Последните установяват следната фактическата
обстановка, която не се
различава съществено от възприетата от районния съд.
На 30.10.2016 г., вечерта,
пострадалият свидетел Р. и св. З. Н. били в столовата (ресторант) на почивна станция -
Център за възстановяване на кадри към холдинг ,,***“ в курортно селище ,,***“ ,
обл. ***. Двамата седели на една маса, говорели си и консумирали питиета.
По същото време в столовата, на друга
маса, бил обвиняемият К. с колеги,
сред които св. К. К., св.С. И., св.П. Р.,
св.К. А., св.А. Ф., и С. Б.. Компанията на обвиняемия също
консумирала алкохол, видимо били повлияни от него и били много шумни. По този
повод неколкократно управителката на
почивната станция-св.М. и др. от персонала им отправяли
забележка и искане да са по-тихи. Най-шумен от компанията бил обвиняемият. Към ** часа свидетелите И., Р. и Ф.
се прибрали в стаите си.
Двете компании не се познавали и
нямали никакви отношения помежду им.
Към *** ч. на **** г. внезапно обвиняемият станал и обръщайки се към
пострадалия свидетел и седящия до него св.Н. ги попитал, какви са те. След това
той и останалите от компанията му (св.Кр.А., св.К. К. и С. Б.) дошли до масата им, започнали да се заяждат с тях и да им искат документи за проверка, Пострадалият свидетел казал, че не са никакви, за да им дават документите си, след което обвиняемият взел
една бутилка и посегнал с нея към него, за да го удари, но не успял, защото пострадалият отбил ръката му. После
обвиняемият взел стол и с него ударил пострадалия свидетел по главата, след
което избягал от столовата. След удара
рукнала кръв по лицето на пострадалия свидетел, стичаща се от областта на дясната вежда. Раната му била
промита от св. Д. М., пристигнала в столовата след уведомяването й за случилото се.
Сутринта пострадалия свидетел бил прегледан от
лекар в МБАЛ „***”-гр.***. Било му
издадено медицинско свидетелство с амб. №
2028/01.11.2016 г., в което д-р В. описал констатираните травматични повреди по
пострадалия свидетел.
Според изготвената на досъд.п-во съдебномедицинска
експертиза от д-р Н., пострадалият е имал травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана в дясна челна област на главата с оток на меките тъкани около нея, които са получени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет, като е възможно да са
причинени по време и начин, за които се
съобщава в материалите по делото, а именно-при нанесен удар със стол от друго
лице. В.л. е посочило, че описаните
увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК),
срокът за пълно възстановяване на което, при благоприятно протичащ
възстановителен процес, е около 15-20 дни.
На 31.08.2017 г. било проведено
разпознаване на лицето, което е нанесло удара със стол на пострадалия, по време
на което пострадалият свидетел посочил
обвиняемия за извършител на това деяние.
Изложената фактическа обстановка е установена
от събраните от районния съд доказателства и доказателствени средства, в т.ч.:
-гласни доказателствени средства-показанията
на разпитаните от ДнРС свидетели, сред които свидетелите-очевидци Р. -пострадалия и св. З. Н. (установили, че
обвиняемият е ударил със стол
пострадалия св.Р.) , отчасти от показанията на свидетелите от компанията на
обвиняемия- св. К. К., св.С. И., св.П. Р. и св.К. А. (установили,
че въпросната вечер са били в столовата на почивната станция в компания с
обвиняемия, когато имало и др. посетители, и са се веселили, като единствено св.А.
е посочил, че видял човек, който се
държал за веждата, защото се ударил или
някой го ударил); свидетелите от персонала на почивната станция-Д. М. и Х. Ч. (установили,
че въпросната вечер в столовата са останали до по-късно две компании, едната от
които на обвиняемия, на която са правили
забележки преди нанасяне на удара на пострадалия свидетел, тъй като били шумни, и че са възприели пострадалия свидетел
непосредствено след нанесения му удар, след който имал кръв по челото и лицето
му, като св.М. описал лицето, което го е ударило и заявил, че
може да го разпознае, името на което тя установила на следващия ден и което,
както и компанията му на следващия ден
напуснали почивната станция след искането й за това ), св.Ф. (установил, че на 30.10.2016 г. бил на почивка в почивната
станцията на *** в курорта „***”, че след полунощ чул дандания от към столовата
, отишъл там и видял ударен човек да седи на една маса, а от познатите му Б. и
А. научил, че човекът, който го е ударил е избягал) и обясненият на обвиняемия
(установил, че бил в станцията на вечеря с колегите му К., Б., И. и Р. и че
консумирали алкохол-срвн. л.11г от НАХД № 729/2018 г. на ДнРС).
-писмени доказателствени
средства- Протокол за разпознаване
-писмени доказателства- справка за
съдимост, медицинско свидетелство,
КАКТО и съдебномедицинска експертиза на д-р Николчев.
Първоинстанционният съд е подходил много прецизно към анализа на гласните доказателствени
средства, като вярно е мотивирал кредитираните и изключените от доказателствения
материал. ДнРС подробно е обсъдил и посочил доказателствата, установяващи
съставомерните фактически обстоятелства.
Задълбочено е анализирал показанията на свидетелите Г. Р. и З. Н. и
правилно им е дал вяра, като последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи със съдебно-медицинската експертиза и
медицинското свидетелство. Отчел е и качеството на пострадалия свидетел
Г. Р. на заинтересованост в
известна степен от изхода на делото, като правилно не е изключил от
доказателствения материал показанията му относно авторството на обвиняемия в
престъплението, защото те се потвърждават от показанията на свидетеля-очевидец
Н., както и от СМЕ експертиза. Въз основа на установените от двамата свидетели
преки доказателства и косвените такива,
установени от свидетелите М. и Ф., както и предвид извода относно механизма на
причиняване на травматичното увреждане на пострадалия, посочен в СМЕ, КнОС
приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемият е автор на
причинените травматични повреди на пострадалия, като намира за неоснователно възражението на
защитата, според което това не било доказано по безспорен начин.
Правилно и обосновано ДнРС е кредитирал и
показанията на свидетеля Х. Ч., св. М.,
св.А. и св.Ф. относно състоянието на пострадалия след нанесения му удар, тъй
като те са ясни, категорични, логични и се
потвърждават помежду им и от показанията на пострадалия свидетели и на св.Н.
КнОС дава вяра на обясненията на подсъдимия,
според които бил в столовата на почивната станция с колегите си св. К.,
св. Р. и св. И., тъй като това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на същите, поради които правилно и на тях ДнРС е
дал вяра.
ДнРС подробно е обсъдил и
обясненията на обвиняемия, като е посочил след задълбочен и правилен анализ,
който КнОС споделя изцяло, коя част от тях не следва да бъде кредитирана.
Правилно, като защитна теза, съдът е
преценил обясненията на обвиняемия, според които не е удрял пострадалия
свидетел. Достоверността на това му твърдение категорично е опровергана от горецитираните
и обсъдени доказателства, както и от медицинското свидетелство и съдебно-медицинска
експертиза, която безспорно установява, че разкъсно-контузната рана в дясна
челна област на главата с оток на меките тъкани около нея, е възможно да бъде
причинена по начина описан от пострадалия – при нанесен удар със стол.
При правилно и безспорно установени
факти, и законът е приложен правилно. КнОС
изцяло споделя, като законосъобразни и обосновани, правните изводи на ДнРС,
според които обвиняемият е осъществил обективните
и субективни признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. I, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Вярно е приел ДнРС, че обвиняемият е реализирал
изпълнителното деяние на престъплението чрез действие, изразило се в нанасяне
на удар със стол в областта на главата на пострадалия св. Р., в резултат на
което му е причинил съставомерния противоправен резултат – лека телесна повреда, изразяваща се във
разкъсно-контузна рана в дясна челна
област на главата. Телесната повреда е лека, защото увреждането е довело до разстройство на здравето, извън случите на чл.
128 и 129 НК, наличието на което е
необходимо и достатъчно за съставомерността на деянието по чл.130, ал.1 от НК . В този смисъл е и ППлВС №3/79 г. озагл. „По
някои въпроси на съдебната практика
относно признаците и различията на видовете телесни повреди по НК”, съгл. т.15
от което „под разстройство на здравето
извън случите на чл. 128 и 129 НК” следва да се разбират всички увреждания, които не са завинаги, постоянни,
продължителни, трайни или временно опасни за живота.
Правилно ДнРС е приел, че от
субективна страна, престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл по
см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като
обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Налице е по-тежко квалифициращия деянието субективен
признак „причиняване на телесната повреда по хулигански
подбуди” , заради който и деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано като
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
КнОС
напълно споделя съображенията на ДнРС за наличието на този признак, поради
което не споделя възражението на защитата
за това, че липсвали хулигански подбуди
за телесната повреда. Това възражение е обсъдено задълбочено от
първоинстанционния съд и правилно е отхвърлено като неоснователно. При липса на
личен мотив за телесната повреда и наличие на основен, доминиращ мотив у дееца чрез това увреждащо телесната неприкосновеност на
пострадалия деяние да покаже явно
неуважение към обществото и да демонстрира грубо незачитане на установените
социални ценности, следва да се приеме, че престъплението е извършено по "хулигански подбуди" по смисъла на чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 от НК. В случая е
установено по категоричен начин, че обвиняемият не е познавал пострадалия, не е
имал никакви отношения с него, без причина, без личен мотив, без видим повод е
нанесъл удар на пострадалия със стол по главата на публично място. Това му поведение е необяснимо и неадекватно,
поради което съдът приема, че то е извършено от обвиняемия с цел скандал, за да изяви себе си, като погази установения
ред; да докаже, че може да върши, каквото си поиска, независимо от нормите на
обществото. Нанасяйки удар със стол по главата на пострадалия, обвиняемият е
нарушил грубо обществения ред и е
демонстрирал явно неуважение към обществото. КнОС приема, че вътрешната мотивация на
обвиняемия е за извършване на действие с цел да скандализира обществото, което
му поведение е и резултат от употребения алкохол.
Поради това правилно съдът е приел, че обвиняемият е
извършил леката телесна повреда по хулигански подбуди. Този извод КнОС прави,
предвид фактическите изводи по делото и задължителната съдебна практика, обективирана
в ППВС №2/57 г. Той е изведен и на база незадължителната съдебна практика по сходни,
според съда, казуси, по повод на които са постановени решения №575/04.01.2012 г. на ІІ но. на ВКС,
решение №447/11.11.2011 г. на І н.о. на ВКС
Решение № 189 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 404/2015 г., I н. о., НК, Решение № 425 от 22.12.2015 г. на ВКС по к.
д. № 1169/2015 г., I н. о., НК и др. Следва да се има предвид и че хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто
личните, в каквато насока е Р № 65/2010 г. на ВКС по н. д. № 718/09 г., I
н. о. и др.
Наложеното административно
наказание е определено при спазване на чл.78а
от НК, като размерът му е в минималния, предвиден в цитираната разпоредба,
поради което не са налице основания за изменяването му.
КнОС намира за необходимо само да отбележи, че размерът на наказанието в производството по
глава ХХVІІІ от НПК се определя по правилата на ЗАНН, а не на НК, както е
подходил районния съд. Това нарушение не
е основание за отмяна на решението.
Поради
изложените съображения и като не намери основания за отмяна или изменение на
първоинстанционното решение, КнОС счете, че следва да го потвърди.
При тези съображения и на осн. чл.338 вр. с чл.334, т.6 НПК, приложими по препращане съгл.чл.389, ал.5 от НПК, КнОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№339/02.10.2018 г. , постановено по НАХД № 729/2018 г. по описа на
Дупнишки районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/