Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
10.07.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 6890 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.2“ ЕООД, ЕИК *******, срещу действията от
28.02.2017г. по изп.д. № 20158560402665 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, по
декласиране на жалбоподателя като участник в проведената публична продан на
недвижим имот – ПИ с идентификатор 68134.1972.867, находящ се в гр. София, ул.
„*******, ведно със сграда от 435 кв. м. Жалбоподателят поддържа, че
незаконосъобразно ЧСИ взел предвид промяната в чл. 137, ал. 4 ТЗ, с което
приравнил подаването на наддавателно предложение на сделка. За сделка можело да
се приеме едва постановлението за възлагане, и едва тогава ЧСИ следвало да изиска
от наддавача нотариална заверка на подпис и съдържание на протокола на общото
събрание на дружеството. Евентуално, ако съдът счете, че наддавателното
предложение представлява сделка, се иска отново отмяна на „така постановеното
решение“ на ЧСИ като незаконосъобразно, тъй като същият не дал указания в
обявлението за публичната продан да се представи нотариално заверен препис от
протокола на ОС.
Взискателят по изпълнението - „У.Б.“ АД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал писмени възражения, с които взема становище за неоснователност на
жалбата.
По делото са представени мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид наведените доводи
и прецени данните по делото, намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият състав намира жалбата за процесуално
недопустима. Като наддавач в проведената по изпълнителното дело
публична продан жалбоподателят „Б-*“ ЕООД има право да обжалва само постановлението
за възлагане – чл. 435, ал. 3 ГПК. В случая с жалбата се иска отмяна на
действията на ЧСИ от 28.02.2017г. по декласиране на жалбоподателя като
наддавач, които действия не подлежат на отделно обжалване. Законосъобразността
на действията на ЧСИ във връзка с наддаването при публична продан може да бъде
проверявана от съда само по повод жалба срещу постановлението за възлагане, а в
случая съдът не е сезиран с жалба срещу постановлението за възлагане от
10.03.2017г. – същото дори не се споменава в жалбата, а се иска отмяна на
действията на ЧСИ от 28.02.2017г. С оглед дадените обаче задължителни указания
с определение № 1628/23.05.2018г. по ч.гр.д. № 1232/2018г. на САС, ІІ въззивен
състав, съгласно които следвало да се приеме, че жалбата е насочена срещу
постановлението за възлагане, въпреки ясно заявените в нея обжалвани действия, съдът
следва да приеме жалбата за допустима, насочена срещу постановлението за
възлагане от 10.03.2017г.
Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението
за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден
на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък,
както и от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена. Правото на жалба се упражнява в едноседмичен срок - чл. 436, ал. 1 ГПК.
В случая жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
и от легитимирано лице – наддавач в проведената публична продан.
По реда за разглеждане на жалбата:
Делото следва да се разгледа в закрито съдебно заседание по реда на чл.
437, ал. 1 ГПК, като няма необходимост от насрочването му в открито такова. Систематичното
тълкуване на разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 435 ГПК обуславя извод, че
законодателят ясно разграничава активната легитимация на третите лица (ал. 4)
като жалбоподатели, засегнати от проведените изпълнителни действия, от тези на
участващите в публичната продан наддавачи при обжалване на постановлението за
възлагане на недвижим имот след приключила публична продан - ал. 3 на чл. 435 ГПК. Последните не се явяват и няма как да бъдат трети засегнати от изпълнението
върху имота лица, тъй като изобщо не се засягат техни права върху последния, за
разлика например от хипотезата на чл. 429, ал. 3 ГПК - трети лица, дали своя
вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга към взискателя. В този случай
последното обстоятелство е предпоставка за активната легитимация на третите
лица като носители на правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител.
Поради това само жалбите на тази категория трети лица срещу действията на
съдебния изпълнител задължително се разглеждат в открито заседание, с оглед
осигуряване правото им на защита с възможност да изложат съображения и
ангажират доказателства в съдебното производство – нещо, което не са могли да
направят пред съдебния изцпълнител при извършване на съответните изпълнители
действия.
По основателността на жалбата:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.
8 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, с действащия ГПК законодателят ограничава възможността за обжалване
действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени
актове, подлежащи на обжалване от лимитативно ограничен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на
съдебния изпълнител. Постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Действията на съда
и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в
продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при
провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка,
са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу
постановлението за възлагане. Връчването на поканата за доброволно изпълнение,
оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част
от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при
обжалване на постановлението за възлагане.
В случая с оглед изложеното в жалбата следва
да се приеме, че жалбоподателят твърди наддаването да не е извършено надлежно.
Видно от изпълнителното
дело, в обявения за отваряне на наддавателните предложения ден – 28.02.2017г.,
съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи е обявил
постъпилите наддавателни предложения, за което е съставил протокол по чл. 492,
ал. 1 ГПК. Констатирал е общо три постъпили в деловодството на СРС наддавателни
предложения, като наддавателното предложение на „Б-*“ ЕООД е обявено за
невалидно, тъй като към него липсва изискуемия от чл. 137, ал. 4 вр. ал. 1, т.
7 ТЗ протокол на ОС, респ. на едноличния собственик на капитала, с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.
Доводите в жалбата съдът намира за неоснователни. По
същността си наддавателното предложение е изявление на наддавача, че желае да
му се възложи обявената за продан вещ срещу предложената от него цена, поради
което законът е поставил формални условия за валидност на това изявление на
наддавача. Съгласно чл. 137, ал. 4 (нова, ДВ бр. 105/2016г.) ТЗ вр.чл. 137, ал.
1, т. 7 ТЗ, за взети решения от ОС на ООД (респ. от едноличния собственик на
капитала – арг. чл. 147, ал. 2 ТЗ) за придобиване и отчуждаване на недвижими
имоти и вещни права върху тях се съставя протокол с нотариално удостоверяване
на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения
договор е предвидена писмена форма. Последното обстоятелство в случая не е
налице, видно от приложения в изпълнителното дело учредителен акт на
дружеството – жалбоподател, поради което за да е валидно наддавателното му
предложение, същият е следвало да приложи към него и изисквания от закона
протокол на едноличния собственик с нотариална заверка на подписа и на
съдържанието, извършени едновременно, което не е направено. Това следва от
посочената по-горе същност на наддавателното предложение – изявление на
наддавача, че желае да му се възложи обявената за продан вещ, за валидността на
което изявление следва да е налице взето решение за покупка на имота от
компетентния орган на дружеството в изискваната от закона форма. Касае се за
законово изискване, поради което ЧСИ не е бил длъжен да дава указания в тази
насока с обявлението на проданта. Ето защо правилно съдебният изпълнител е
приел, че подаденото от „Б.2“ ЕООД наддавателно предложение е невалидно.
По тези съображения, и с оглед контролните му
правомощия в това производство относно законосъобразността на обжалвания акт и
оплакванията срещу него, съдът намира жалбата за неоснователна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 22795/21.03.2017г. на „Б.2“ ЕООД, ЕИК ********, срещу
постановление за възлагане от 10.03.2017г. по изп.д. № 20158560402665 на ЧСИ Б.Б.,
рег. № 856 на КЧСИ, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.