№ 209
гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201006 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на адв. И.М., в качеството му на защитник на М.
В. М., ЕГН **********, жив. в ******* против Наказателно постановление №
21-1275-000086/02.02.2021г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при
ОД МВР – В. Търново, упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г.
Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и такива за неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че процесните нарушения не са извършени от
жалбоподателя. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител. По съществото на делото се пледира да се уважи жалбата, и НП
да бъде отменено в горепосочения смисъл.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител.Ангажира становище.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 15.01.2021г., около 22:15 часа, в с. Водолей, общ. В. Търново, по ул.
"Без име“", жалбоподателят М. В. М. управлявал автомобила на баща си В М
В – Мазда , модел“ Демио“ с ДК № ******, когато бил спрян за проверка от
полицейски служители сред които и св. СТ. ВЛ. СТ. и АНГ. В. ИС..
В резултат на проверката, и при използване на станция за отдалечен
достъп до информационните масиви на МВР, било установено, че лекият
автомобил бил спрян от движение, както и че същият не бил представен на
годишен технически преглед. При това полицейските служители установили,
че водачът не носи СУМПС и издаденият към него контролен талон, както и
че управлява превозното средство, след като му била издадена глоба – фиш,
която не била заплатена в срока на доброволното и плащане.
В хода на проверката водачът заявил, че автомобилът бил на баща му и
той не знаел, че бил спрян от движение.
Приетите от контролния орган за осъществени нарушения на правилата
за движение били квалифицирани като административни нарушения на
разпоредбите на чл.5, ал. 3, т.2 от ЗДВП; чл.147, ал. 1 от ЗДВП; чл. 100, ал.
1,т. 1 от ЗДВП и по чл. 186, ал. 7 от ЗДВП.
АУАН бил издаден на 15.01.2021г. и връчен на нарушителя на същата
дата., като в съдържанието му не са отразени направени възражения.Такива
не са постъпили и в предвидения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.
Въз основа на издадения АУАН, при възприемане в пълнота и
идентичност на фактическа обстановка, извършени деяния и тяхната правна
квалификация, като конкретни състави на административни нарушения било
издадено и обжалваното Наказателно постановление № 21-1275-
000086/02.02.2021 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР –
В. Търново, упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на М. В.
М. за:
- нарушение на чл.5, ал.3, т .2 от ЗДВП и на основание чл. 177, ал.1,т. 4, пр. 1
от ЗДВП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
лв.
- нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДВП и на основание чл. 185 от ЗДВП
2
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв.
- нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДВП и на основание чл. 183,
ал.1,т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДВП му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10 лв.
- нарушение на чл.186, ал.1 от ЗДВП и на основание чл. 185 от ЗДВП му
е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв.
Обжалваното НП било връчено на нарушителя на 24.06.2021г., който в
законоустановения срок, на 01.07.21г. е подал жалба, чрез наказващия орган,
до ВТРС.
По делото се приобщени като доказателства, материалите съдържащи се
в административнонаказателната преписка, депозирани пред ВТРС с писма с
№ 13897 от 15.07.21г.; Заверен препис от Решение № 194 от 15.06.2021г. по
адм.д. № 265/21г. на Административен съд велико Търново; справка за
нарушител; Заповед за прилагане на административна мярка № 21-1275-00046
от 19.01.21г.на сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново;
По делото е приобщено като доказателство писмо с рег.№ 127500-20897
на МВР, от което се установява, че процесното МПС, е било спряно от
движение, в системата на АИС – КАТ, на дата 19.06.2020г., като на
20.01.2020г., регистрацията на превозното средство била, „служебно“
прекратена, на основание чл. 143, ал. 11 от ЗДВП, вр. с издадена ЗППАМ с №
21-1275-00046 от 19.01.2020г., която била отменена с решение № 194 от
15.06.20 г. на АДМ. съд В. Търново, и регистрацията на превозното средство
бил, служебно“ възстановена, а на 31.08.21г., л.а бил пуснат в движение на
31.08.21г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства по АНП и изисканите приобщени писмени
такива в рамките на проведеното въззивно производство, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но
по същество е частично основателна.
Наказателно постановление № 21-1275-000086/02.02.2021г. на
Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – В. Търново е издадено
от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
По отношение на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДВП предвижда, че е забранено на
водачите на МПС да управляват такива, които са спрени от движение.
По делото не се установи безспорно, че процесното МПС към датата на
извършване на деянието - 15.01.2021г. да е било спряно от движение и на
какво основание. Такива твърдения не се съдържат в АУАН, или в НП.
Деецът и съда са поставени в невъзможност да установят фактическата
обстановка и съотносимостта и към конкретен състав на административно
нарушение, чрез предположения и догатки, което е недопустимо за това
производство. Нарушението на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т .4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН са съществени и неотстраними и предпоставят
незаконосъобразност на обжалваното НП, в тази част, и имат за своя
поледица – неговата отмяна.
На следващо място, по делото се доказа по безспорен начин, с че
Решение № 194 от 15.06.20 г. на АДМ. съд В. Търново, е била отменена
издадената ЗППАМ с № 21-1275-00046 от 19.01.2020г., по отношение на
която се твърди, че е основанието за спиране на движение на процесния л. а.,
с оглед на което и предвид на това че производството за това нарушение не е
приключило, се обективира извод за отпаднало основание за реализиране на
наказателна отговорност на дееца за извършеното управление на л.а.
На следващо място липсват данни, да е било известно на
жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е бил спрян от движение
и основанието за това, още повече, че доколкото последния не е собственик
на автомобила, не възникнало и задължение на органите на КАТ да го
уведомяват за това обстоятелство. Нещо повече разпитаните по делото
свидетели сочат, че жалбоподателят по време на проверката е заявил, че не
4
знае, управляваният от него автомобила да е спрян от движение. Следва да се
има предвид също, че водачите нямат достъп до база данни КАТ.
Това от друга страна предпоставя на липса на субективна страна на
твърдяното за извършено нарушение .
Доколкото се установи, че вмененото на жалбоподателя нарушение, не е
било налице към момента на проверката, а именно автомобила не е бил спрян
от движение, а от друга страна, дори и да е било налице, това нарушение,
същото не може да се вмени във вина на жалбоподателя, т.к. същият нито е
знаел, нито е предполагал, този факт, т.к. не е собственик на автомобила,
обжалваното НП, в тази част се явява не законосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
По отношение на нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и
доказано, в това число от разпита на свидетелите по делото.
Разпоредбата на чл. 147, ал.І от ЗДвП регламентира най- общо
задължителният периодичен преглед за проверка на техническата изправност,
като сочи, че, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска
тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини,
колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят не оспорва установената фактическа обстановка и
обстоятелството, че не е представил притежаваното превозно средство на
преглед, което било установено при рутинна полицейска проверка. Следва да
се посочи, че е налице редовно съставен акт за нарушение, който се ползва и
с презумптивна доказателствена сила относно отразените обстоятелства.
Санкцията е индивидуализирана в хипотезата на чл. 185 от ЗДвП.
Същият предвижда административно наказание- глоба в размер на 20 лв. за
нарушение по закона или подзаконовите нормативни актове, при липса на
5
друго предвидено. Наказващият орган е приел, че отговорността на
жалбоподателя следва да се реализира с наказването му по този текст, като е
наложил глоба, в предвидения размер от 20 лв.
Предвид на това съдът е мотивиран да приеме, че, в тази обжалвана
част, наказателното постановление е законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушение на чл. 100, ал. 1,т. 1 от ЗДвП.
По отношение на визираното в обжалваното НП нарушение на
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то съдът прие същото за
безспорно установено и доказано.
Описаната фактическа обстановка касаеща това нарушение изцяло се
доказва от писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните
свидетели, които са последователни, непротиворечиви и логични. Съдът няма
основания да не ги кредитира, още повече, че жалбоподателят не ги оспорва и
не ангажира доказателства, които да ги оборват.
Нарушението е такова на просто извършване, при форма на
изпълнително деяние бездействие, тъй като жалбоподателят не е носел и не е
представил при проверката от контролните органи СУМПС и издадения към
него контролен талон.
Касае се за едно нарушение на вмененото задължение на водача да носи
предвидените в разпоредбите на ЗДВП документи, поради което за
извършеното деяние, разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е неприложима.
С оглед на тези съображения, настоящият състав счита, че вмененото на
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
категорично установено от обективна страна.
От субективна страна това нарушение е извършено виновно, при пряк
умисъл. Жалбоподателят, като правоспособен водач на МПС е бил наясно, че
по всяко време докато управлява автомобила е длъжен да носи в себе си
контролния талон към свидетелството за управление на МПС и съответно да
го представя за проверка при поискване от контролните органи.
Правилно за това нарушение е била приложена санкционната норма на
чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, като е наложено административно
наказание - глоба в размер на 10 лв.
6
Предвид на изложеното, обжалваното НП, в тази, част е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
По отношение на посоченото нарушение, съдът възприе изцяло
защитната теза на наказаното лице. Разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП
гласи следното " Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-
дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител."
Визираната разпоредба не съдържа правило за поведение и не въвежда
задължение, чието неизпълнение да бъде скрепено със санкцията на закона.
Текстът указва единствено реда за събиране на глобите по издадени фишове,
които не са платени доброволно в посочения срок.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание." Конкретното деяние няма признаците, посочени
по-горе. Цитираната норма на чл. 186, ал. 7 не задължава водачите в 7 дневен
срок да платят наложените с фиш глоби. Ако тя въвеждаше такова
задължение, то тогава неизпълнението му действително би било
административно нарушение. В актуалната редакция на разпоредбата по
никакъв начин не може да се извлече волята на законодателя да определи като
наказуемо неплащането в 7 дневен срок на глобите, наложени с фиш.
С посочените аргументи съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя не съставлява административно нарушение, следователно
няма основание за ангажиране на отговорността му.
По изложените съображение, в тази обжалвана част, наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъда
отменено.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с, ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 38, ал. 1,т. 2 от ЗА, е основателна
претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Като съобрази, че делото не се отличава с фактическа или правна
сложност; размера на уважената( 220лв.) и отхвърлена претенция (30лв.), като
7
взе предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема че ОД на МР
– В. Търново следва да бъде осъдено да заплати на адв. И.Т. М., за
осъщественото процесуално представителство по делото сума в размер на
264.00лв. (двеста шестдесет и четири) лева и представляваща разноските по
делото.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-000086/02.02.2021 г.
на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – В. Търново,
упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на М. В. М., ЕГН
**********, жив. в ******* за:
- нарушение на чл.5, ал.3, т .2 от ЗДВП и на основание чл. 177, ал.1,т. 4,
пр. 1 от ЗДВП му е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лв.
- нарушение на чл.186, ал.1 от ЗДВП и на основание чл. 185 от ЗДВП му
е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1275-
000086/02.02.2021 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР –
В. Търново, упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на М. В.
М., ЕГН **********, жив. в *******, за извършено нарушение на чл. 147,
ал.1 от ЗДВП и на основание чл. 185 от ЗДВП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв., а за извършено
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал.1,т.1, пр.1
и пр.2 от ЗДВП му е наложено административно наказание – глоба в размер
на 10 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В.Търново, да заплати на адв. И.Т. М.,
ЛН:**********, със съдебен адрес в гр. В. Търново, ****** адвокатско
възнаграждение, за осъществено процесуално представителство, по чл. 38,
ал.1, т. 2 от ЗА, по НАХД № 1006/21г. по описана РС – В. Търново, в размер
8
на 264.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд - гр. В.Търново, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9