Номер 204424.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502853 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
С определение от 23.06.2020 г. по гр.д.№ 16039/2017 г. СГС, ГО, I-17 състав е
осъдил Д. И. Н. да заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата 4402.98 лв. разноски по исковото
производство и сумата 1394.97 лв. разноски в предходно развилото се заповедно
производство по ч.гр.д.№ 37416/2017 г. на СРС, 39 състав. Съдът е приел, че ответникът Д.
Н. в качеството си на авалист е дължал плащане по записа на заповед и като не е изпълнил
задължението си е дал повод за завеждане на делото.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Д. Н., който моли то да
бъде отменено. Излага съображения, че в резултат на положените от него в качеството му на
управител на „Максен“ ЕООД усилия и заведените от него дела, „ОТП Лизинг“ ЕООД е
получило сума, надхвърляща претенцията му по гр.д.№ 16039/2017 г. СГС, ГО, I-17 състав.
Ответникът по жалбата „ОТП Лизинг“ ЕООД /с предишно наименование
„Сожелис България“ ЕООД/ я оспорва. Поддържа, че съгласно практика на ВКС в случаите,
в които ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият носи отговорност за
разноските по делото, независимо, че делото е прекратено поради отказ от иска или
оттеглянето му от страна на ищеца.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството по гр.д.№ 16039 /2017 г. на СГС, 1-17 състав е образувано въз
основа на депозирана от „ОТП Лизинг“ ЕООД искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК,
с оглед подаденото от страна на Д. И. Н. възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената по
ч.гр.д.№ 37416/ 2017 г. на Софийски районен съд, 38 състав заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 24.06.2017 г., с която е разпоредено за
изпълнение е разпоредено „Ентекс“ ЕООД и Д. И. Н. да заплатят солидарно на „ОТП
Лизинг“ ЕООД сумата от 34 383.73 евро, ведно със законната лихва за периода от 07.06.2017
г. до изплащане на вземането, както и 1 394.97 лв. разноски по делото, което вземане
1
произтича от запис на заповед, издаден на 14.01.2016 г. от „Максен“ ЕООД и авалиран от
„Ентекс“ ЕООД и Д. И. Н. .
Ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД поради отпадане на правния интерес от водене
на дело по чл. 422 от ГПК подал молба за оттегляне на предявения положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК и за прекратяване на производството по делото.
В проведеното на 05.06.2020 г. съдебно заседание, процесуалния представител
на Д. И. Н. изрично заявил, че дава съгласие исковата молба да бъде оттеглена и с
определение, постановено в това съдебно заседание производството по гр.д.№ 16039/2017 г.
СГС, ГО, I-17 състав е прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Присъждането на разноски в гражданското съдопроизводство е
регламентирано в раздел ІІ на глава осма от ГПК. Действително съгласно чл.81 от ГПК във
всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Разпоредбата, която определя хипотезите, в които отговорността за
разноските по делото следва да се възлага на съответната страна по делото е чл.78 от ГПК.
Съгласно тази правна норма в случаите на прекратяване на делото правото да бъдат
присъдени направени разноски в производството принадлежи на ответника – чл.78, ал.4
ГПК. Следователно страната, която има право на разноски в случаите на приключване на
делото чрез неговото прекратяване е ответника. Това означава, че в процесния случай, тъй
като производството по гр.д.№ 16039/2017 г. СГС, ГО, I-17 състав е приключило с неговото
прекратяване, право да получи разноски по това дело има Д. Н. в случай, че е имало искане
за това.
От друга страна правото на ищеца /какъвто в първоинстанционното
производство е „ОТП Лизинг“ ЕООД/ да получи разноски е регламентирано от чл.78, ал.1 от
ГПК и това право е свързано и произтичащо от уважаването на иска. Следователно това
право възниква, когато делото приключва с решение, с което исковете се уважават /изцяло
или частично/. Това означава, че правото на ищеца на разноски е свързано с разрешаването
на правния спор, предмет на делото, по същество. В процесния случай правният спор между
„ОТП Лизинг“ ЕООД и Д. Н. не е решен по същество, поради което и за ищеца не е
възникнало право да му бъдат присъдени разноски по делото.
Поведението на ответника – дали е дал или не е дал повод за завеждане на
делото - в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК изобщо не се изследва. Поведението на
ответника се изследва единствено в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК – в случаите, в които
спорът по делото се решава по същество и искът се отхвърля именно поради поведението на
ответника.
Следователно, за да има право на разноски в производството ищецът не е
трябвало да оттегля иска си, а да остави производството по делото да се развие и спорът да
се реши по същество, в който случай при отхвърлянето на исковете му е щяло да бъде
разгледано поведението на ответника именно с оглед присъждането на разноските по
делото.
При прекратяване на делото съдът изобщо не следва да поставя въпроса за
това поведението на ответника дало ли е повод за завеждане на делото. В противен случай
това би означавало съдът да разгледа спора по същество.
2
Жалбата е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 23.06.2020 г. по гр.д.№ 16039/2017 г. СГС, ГО, I-17
състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК, в 1-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3