Р Е Ш Е Н И Е
№......................../28.03.2023
г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
4583 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от М.Ц.Й., подадена
чрез пълномощник, срещу Н.Б.Б.А.З.НББАЗ/, с която е
предявен иск с правно основание чл.511 ал.3 вр. ал.1
т.2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и душевни страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 19.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.05.2020г. - датата на произнасяне от страна на ответника, до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 19.07.2019г. около 20,00 часа на път II-16, км.47 + 780м влекач „ДАФ“, модел „FTX F105.460“ с рег.№ АН0602-1,
поради несъобразена с пътните условия скорост, навлиза в лентата за обратно
движение и там блъска насрещнодвижещия се лек
автомобил/л.а./ „Мицубиши“, модел „Л 200“ с рег.№ СВ ****НК. При инцидента е
пострадала ищцата – пътник в лекия автомобил, като причина за настъпване на
процесното ПТП е противоправното поведение на водача на влекача, който е
нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП. Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП,
който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6, където са
описани причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Пострадалата е
транспортирана от екип на СМП в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“, където са проведени
образни и лабораторни изследвания, вследствие на които са открити следните
травматични увреди: полифрагментна фрактура в
областта на двата кондила на дясна бедрена кост, разкъсно-контузни
рани в областта на шията вляво, счупване на тибия
и фибула вдясно. По отношение на полифрагментните
счупвания на двата кондила вдясно след проведени консултации с ортопед,
интернист и анестезиолог е взето решение за оперативно лечение. На 24.07.2019г.
на ищцата е поставен лиофилизиран шпан
от тибията, фиксиран чрез плака и винтове. Завършено
е с фиксация на предно-латералния фрагмент чрез 2 А0 винта и шайба. Поставен е
дренаж, послоен шев, суха стерилна превръзка. След
проведената оперативна процедура са проведени обезболяваща терапия с дексофен, венозни вливания, антибиотична терапия с лифурокс, антиколагулантна
профилактика с фраксипарин. На 29.07.2019г. ищцата е
изписана като са дадени препоръки да ходи с патерица, да не натоварва
оперирания крайник и за спазване на хранително-диетичен режим. Получените от
инцидента травми/счупване на двата кондила на дясната
бедрена кост и разкъсно-контузна рана на шията/ са
причинили болки и страдания на ищцата, същите са били със значителен интензитет
в първия месец след ПТП, като и в момента тя продължава да ги изпитва.
Нараняванията на десен долен крайник са довели до трайно затруднение на
функциите му, като общият възстановителен период ще надвиши 7-8 месеца. През
първия месец от лечението си пострадалата е спазвала щадящ режим, без
натоварвания на увредения крайник. Била е лишена от възможността да ходи и стои
изправена без чужда помощ за значителен период от време. Наложило й се е да
ползва помощни средства/патерици/, от каквито не е имала нужда преди инцидента.
Това я поставило в невъзможност да посреща със собствени сили обикновени битови
потребности/хранене, обличане къпане/, за задоволяването на които е получавала
помощ от своите близки. Тази зависимост я е накарала да се чувства непълноценна
и в тежест на семейството си, като до инцидента ищцата не е имала двигателни
проблеми и е водила нормален за годините си живот, разчитайки на собствени сили
за задоволяване на битовите си нужди. В резултат на получените физически и
психически увреждания пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания,
като емоционалните последици от инцидента – изживян стрес и душевни травми ще я
съпътстват до края на живота й. Твърди се, че уврежданията съответстват по
начин и време на процесното ПТП и са причинили на ищцата временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Поддържа се, че виновният за инцидента
автомобил с беларуска регистрация № АН0602-1 е застраховано в беларуското застрахователно дружество Belgosstrakh, като няма номиниран кореспондент за
обработка на щети на територията на България. По повод пътния инцидент ищцата е
сезирала ответника с молба-претенция от 04.10.2019г., на основание чл.429 ал.1
от КЗ – за изплащане на обезщетение за претърпените болки и страдания в размер
на 90 000лв. и 5941,57лв. имуществени вреди.
С писмо изх.№ 1-0709/04.05.2020г. ищцата е уведомена, че ЗЕК при НББАЗ е
взел решение, с което е определил обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 8000лв. и имуществени вреди в размер на 5416,50лв., като тези суми са
изплатени на ищцата.
Поддържа се, че така определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди е силно занижен и несъответстващ на характера и степента на уврежданията,
начина на получаването им и последиците за здравето на пострадалата, като
обезщетение в посочения размер не отговаря на принципа за справедливост и не
може да изпълни функциите си да я компенсира. Поддържа се, че справедливото
обезщетение е в размер на 80 000лв. С молба от 18.05.2020г. ищцата заявила
пред ответника, че не е съгласна с размера на обезщетението и че ще счита
извършеното плащане за частично. Прави се искане за уважаване на предявения иск
и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника,
с който се оспорва предявения иск. Оспорват се твърденията на ищцата, че всички
описани в исковата молба вреди са в резултат на ПТП, като се възразява и срещу
твърденията й, че изключителна вина за ПТП има водачът на влекача “ДАФ“. Твърди
се, че не е изяснен механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между
поведението на водача на товарния автомобил и вредоносния резултат. Поддържа
се, че е налице съпричиняване, като се излага, че с поведението си ищцата е
допринесла за настъпване на вредите. Възразява се, че претендираното от ищцата
обезщетение не съответства на критериите по чл.52 от ЗЗД, като се прави искане
да бъде съобразено от съда, че й е изплатено обезщетение за неимуществените
вреди в размер на 8000лв., както и обезщетение за причинените й имуществени
вреди от процесното ПТП в размер на 5416,50лв. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните, че в резултат на ПТП от 19.07.2019г., за което
е съставен Констативен протокол /КП/ за ПТП с пострадали лица № 6/19.07.2019г.,
е пострадала ищцата М.Ц.Й.,
видно и от отразеното в същия протокол.
Във връзка с
процесното ПТП е образувано ДП № 147/2019г. по описа
на РУ на МВР Своге, за което няма данни да е приключило.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на
доказателствата по делото, сред които и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, протокол за оглед на ПТП и фотоалбум. Видно от същото заключение
е, че за изясняване на механизма на настъпване на процесното произшествие е
необходимо да се определят мястото на удара и скоростите на движение на
участващите в произшествието превозни средства.
За определяне на мястото на удара от съществено значение са записаните в
протокола за оглед на местопроизшествие следи и находки, както следва: „На
разстояние 3,30 метра след мерната линия и на 1,80 метра вляво от десния край
на пътното платно се намери началото на разпилени парчета бяла пластмаса и
стъкла по продължение на 1,50 – 2,00 метра и широчина 1,50 метра“.
При определяне на мястото на удара от значение са и: описаните деформации
по лек автомобил „Мицубиши“ в предната и предната лява част; деформациите по
влекач „ДАФ“ в предна лява част.
Мястото на удара между лек автомобил „Мицубиши“, модел „Л 200“ с рег.№ СВ ****НК
и влекач марка „ДАФ“, модел „FTX F105.460“ с рег.№ АН0602-1 с
прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег.№ А95858-1 е определено
от експерта, както следва: по дължина на пътното платно: на около 4,00 до 6,00 метра след линията на
избрания ориентир, на път II-16, км. 47 + 780, считано от посоката на огледа; по широчина на
пътното платно: на около 1,50 метра до 2,00 метра вляво от десния край на
платното на движение на път II-16, км. 47 + 780, считано от
посоката на огледа.
Така определено, мястото на удара е в платното за движение на ППС в посока
от гр. София към гр. Мездра /платното, в което се движи лек автомобил „Мицубиши
Л 200“/.
За определяне скоростта на движение на двете МПС експертът е използвал
закона за движението на количеството на енергията – метод Моментум
36, с формулите на Карапетков.
Посочени са изминатите разстояния след удара на влекач марка „ДАФ“ модел „FTX F105.460“ с рег.№ АН0602-1 с прикачено полуремарке
„Шмитц“ с рег.№ А95858-1, като експертът е посочил,
че скоростта на влекач марка „ДАФ“ модел „FTX F105.460“ с рег.№ АН0602-1 с прикачено полуремарке „Шмитц“
с рег.№ А95858-1 е била 5,64 м/сек или 20,29 км/ч, приблизително 20 км/ч, а
скоростта на движение на л.а. „Мицубиши“ модел „Л 299“ с рег.№ СВ ****НК е била
16,31 м/сек или 58,71 км/ч приблизително 59 км/ч.
По отношение на скоростта на движение на влекач марка „ДАФ“ модел „FTX F105.460“ с рег.№ АН0602-1 с прикачено полуремарке
„Шмитц“ с рег.№ А95858-1 – в материалите по делото не
е намерена информация за отложени спирачни следи от същия, които да
свидетелстват по категоричен начин за промяната в скоростта на движение на
същия.
От друга страна, в материалите по делото има информация за данните от
разпечатка на тахографа на автомобила, съгласно която
скоростта на композицията е била 72 км/ч.
Според заключението скоростта на
движение на влекач марка „ДАФ“ модел „FTX F105.460“ с рег.№ АН0602-1 с прикачено полуремарке „Шмитц“
с рег.№ А95858-1 преди настъпване на удара е приблизително равна на 72 км/ч.
По отношение на скоростта на движение на л.а. „Мицубиши“ модел „Л 299“ с
рег.№ СВ ****НК – в материалите по делото не е намерена информация за отложени
спирачни следи от същия, които да свидетелстват по категоричен начин за
промяната в скоростта на движение на същия. Скоростта на движение на лекия автомобил преди настъпване на удара
е не по-висока от скоростта му в момента на удара – приблизително равна на 59 км/ч.
Относно механизма на настъпване на ПТП експертът дава следното заключение:
На 19.07.2019г. около 20,10 часа товарна композиция, състояща се от влекач
марка „ДАФ“ модел „FTX F105.460“ с рег.№ АН0602-1 с
прикачено полуремарке с рег.№ А95858-1 с
водач В.Ю.Т.се движи по път II-16 с посока на движение
от гр. Мездра към гр. София, като скоростта му на движение е приблизително 72
км/ч.
В същото време л.а. „Мицубиши“ модел „Л 299“ с рег.№ СВ ****НК се движи по път
II-16 с посока на движение от гр. София към гр. Мездра.
Автомобилът управлява М.А.Й., а на предната лява седалка пътува М.Й./ищцата/,
като скоростта на движение на автомобила е приблизително 59 км/ч.
Водачите управляват автомобилите в светлата част на денонощието,
асфалтовата настилка е мокра, в района на км 47 + 780/сметище на ТБО/ участъкът на пътното платно е десен завой, считано по
посоката на движение на товарната композиция.
В района на км 47 + 780/сметище ТВО/, водачът на товарната композиция навлиза в
лентата за движение на автомобила в противоположната на неговата посока на движение.
Траекториите на движение на двете превозни средства/товарна композиция,
състояща се от влекач „ДАФ“ и полуремарке и л.а.“Мицубиши
Л200/ се пресичат и настъпва удар с предните леви части на влекача и лекия
автомобил.
Вследствие на ударните и инерционните сили лекият автомобил бива отхвърлен
надясно спрямо първоначалната си посока на движение и ротирайки
се, се установява на мястото, отразено в огледния
протокол.
От удара настъпват деформации по автомобилите, отразени в протокола за
оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него. Пострадал е водачът и
пътничката в л.а.“Мицубиши Л 200“.
Причина за настъпване на произшествието са предприетите
действия от страна на водача на композиция, състояща се от влекач марка „ДАФ“
модел „FTX F105.460“ с рег.№ АН0602-1 с
прикачено полуремарке с рег.№ А95858-1.
Водачът е допуснал управляваната от него композиция да навлезе в лентата,
предназначена за движение на автомобили в противоположна на неговата посока на
движение, без да се убеди, че с действията си няма да създаде опасност за
останалите участници в движението.
Формулираната причина за
настъпване на процесното произшествие е от субективен характер и се характеризира
с действията и поведението на водача на товарната композиция – В.Ю.Т., който в конкретната
пътна обстановка и със скорост на движение от приблизително 72 км/ч е навлязъл
в лентата за насрещно движение.
В материалите по делото няма данни за причина от технически характер за
настъпване на процесното ПТП. Настъпването
на произшествието е свързано единствено с поведението и действията на водача на
товарната композиция, както и на субективната му възможност да прецени пътната
обстановка.
От заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието
от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, сред които и КП за
ПТП, Протокол за оглед на ПТП, приложен снимков албум на катастрофиралите
автомобили, История на заболяване/ИЗ/с епикриза/ № 27309/2019г. на втора
травматологична клиника при УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ болнични листове за общо
160 дни, отчетни документи за извършени от ищцата разходи по време на
проведеното лечение и възстановяване на травматичните увреди, претърпени от
процесното ПТП.
Видно от заключението, вследствие на претърпяната пътно-транспортна
злополука на 19.07.2019г. ищцата М.Ц.Й. *** е получила следните телесни
увреждания: „Три повърхностни разкъсно-контузни наранявания в лявата част на шията.
Многофрагментни фрактури на двата косидила на дясната
бедрена кост“.
Описаните по-горе травматични увреждания често се срещат при пътуващ в
автомобил, който е претърпял ПТП. Повърхностните кожни увреждания се дължат на
внезапен натиск, контузия и протриване от горната лента на предпазния колан в
момент на принудителното движение на главата, шията и тялото в предна посока
след осъществен челен или челно-страничен удар между двете МПС.
Многофрагментното счупване в долната част на бедрената кост се дължи на
директен удар от твърди, тъпи и ръбести предмети от металните части на
автомобилното купе. Докато кожните увреждания в областта на шията бързо
отзвучават, особено когато няма увреждания на органите в шията, то фрактурите в
областта на бедрената кост в близост до колянна става
представляват тежки по вид костни увреждания, които изискват спешно оперативно
възстановяване с приложение на метални синтези. Наред с това, този вид фрактури
налагат извършване на „костна пластика“, поради това, че заедно с тях винаги се
установява и „смачкване на костна тъкан“. Лечението на такива фрактури изисква
дълъг период от време, като след извършената операция на пострадалия не се
разрешава той да стъпва на оперирания крак за срок около 5 месеца.
В процесния случай пострадалата е пътувала на предната лява седалка в джип Митцубиши мод.Л200 с рег.№ СВ5700НК с водач М.А.Й.. Джипът
е бил с десен волан. Последвал е челно-ляв удар между предните части на джипа и
насрещно идващия тов.авт.
влекач ДАФ с рег.№ АНО602-1 с прикачено ремарке управляван от В.Ю.Т..
Вследствие на претърпяната злополука каросерията на джипа е получила крайно
тежки увреждания на купето, а пътуващата на предната лява седалка ищца е
получила травматични увреждания: „Три повърхностни разкъсно-контузни
наранявания в лявата част на шията. Многофрагментни фрактури на двата косидила на дясната бедрена кост“.
Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение пострадалата е
получила в УМБАЛСМ“Н. Й. Пирогов“. Постъпила в увредено общо състояние, но
контактна, адекватна, помнеща случилото се. Поставена на носилка, с оплаквания
от силни болки в дясната колянна става и наранявания
и болки в лявата част на шията. При визуалния преглед е установена деформация
на дясното коляно с голям вътреставен кръвоизлив и
невъзможност за каквито и да са движения на ставата. По спешност са били
извършени хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и
консултации от хирург, неврохирург, ортопед-травматолог, интернист и
анестезиолог. По спешност нараняванията на шията са били хирургично обработени.
Извършена е била противо-тетанична профилактика.
Пострадалата е била приета на стационар с поставена директна екстензия на
десния крак и с включена инфузионна, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия.
След проведена предоперативна подготовка на
22.07.2019г. пострадалата е била оперирана. Извършено
е: „наместване на счупената бедрена кост, извършена костна пластика и скрепяване
на костните фрагменти с метални остеосинтези
– плаки и винтове.“
След гладко протекъл следоперативен период, пострадалата е била изписана от
болницата на 29.07.2019г., като лечението й е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, антикоагулантна,
седативна и обезболяваща терапия.
Кожните наранявания са зараснали за срок до 2 седмици, с малки остатъчни
белези. Счупената дясна бедрена кост е зараснала за срок от 5 месеца, а с
времето на проведената рехабилитация – общо лечебният и възстановителен период
при М.Й. е продължил 6 месеца, по болнични листи 160 дни.
По време на проведеното 6-месечно лечение на получената многофрагментна
фрактура, ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 30 дни
непосредствено след злополуката и извършената операция, болките са били с
интензивен характер. Интензивни са били болките за около 30 дни и по време на
начално проведената рехабилитация, поради образувалата се контрактура
/трайно обездвижване/ на дясната колянна става. През
останалите периоди, болките на ищцата са били периодично явяващи се при
преумора и най-вече при рязка промяна на времето/студено и влажно време/,
когато е била принудена да приема седативни и обезболяващи средства.
От деня на процесната злополука до датата на изготвяне на заключението са
изминали 2 години и 2 месеца. Към момента на изготвянето му здравословното
състояние на ищцата е стабилизирано.
Нараняванията на кожата са зараснали с малки повърхностни белези – без увреда
на вътрешните органи и без остатъчно ограничение на обема на движенията на
шията.
Счупената дясна бедрена кост е зараснала окончателно. Металните остеосинтези все още не са извадени. Същите могат да бъдат
отстранени с нова операция по предписание на лекуващия ортопед. Към настоящия
момент ищцата се придвижва самостоятелно с леко накуцваща походка надясно и с
оплаквания от периодични болки при рязка промяна на времето, но тези болки
бързо отзвучават след употреба на аналгетици. Движенията на дясната колянна става са в трайно намален обем с 10 градуса.
Останалите движения са в норма.
От извършената костна операция са останали трайни кожни белези – двустранно
над дясното коляно с размери 12см/0,5см и 10см/0,5 см. Белезите имат неизменен
характер и не могат да бъдат премахвани оперативно.
В медицинската документация няма подробно описание на остатъчни белези на
ищцата от „поставен предпазен колан“, тъй като установените белези не се
описват и тълкуват от лекуващите лекари. В медицинската документация ИЗ №
27309/2019г. на И-т Пирогов е описано установеното повърхностно нараняване на
кожата в лявата част на шията на ищцата. Те се обясняват с това, че тя е
пътувала на предната лява седалка, тъй като автомобилът, в който е пътувала е
бил с дясна дирекция – десен волан. След осъществения
челно-ляв удар между двете МПС, под въздействието на развилите се мощни
инерционни сили главата и шията на ищцата внезапно са се наклонили и сгънали
напред, а лежащата от лявата страна на шията горна лента на предпазния колан е
наранила кожата й.
От същите инерционни
сили тялото на ищцата е политнало напред, но е било спряно от предпазния колан.
В същия миг предната част на автомобила, в който е пътувала ищцата е нахлула в
посока към предните седалки. Металните деформации са нанесли удар в зоната над
дясната колянна става. Този удар е причината за
получената тежка многофрагментна фрактура на долната част на дясната бедрена
кост. Оттук следва, че към момента на процесното ПТП ищцата е пътувала с
правилно поставен обезопасителен колан, който е изиграл превантивната си роля и
е предпазил ищцата от още по-тежки травматични увреди/тежка черепно-мозъчна
травма/ с или без смъртен изход.
За
доказване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е разпитана свид. А.– нейна дъщеря, поради което и
съдът взема предвид показанията й при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид заинтересоваността й. Видно от нейните показания, на 19.07.2020г. родителите й претърпели
катастрофа, за която разбрала от баща си по телефона. Вечерта ги докарали в
дома им с линейка. Ищцата била на носилка, била в шок, изглеждала зле, не
знаела къде се намира и какво се е случило. И двамата родители на свидетелката
били приети по спешност в болница „Пирогов“. Три-четири дни след постъпването на
ищцата в болницата й направили операция на десния крак, тъй като имала счупване
и разместване в колянната става. Престояла в
болничното заведение около месец, като била на легло, не можела да се движи,
налагало се близките й да я обслужват. След изписването от „Пирогов“
свидетелката я прибрала в дома си за месец, за да се грижи за нея, а след това грижите
поел съпруга й – бащата на свидетелката. Ищцата не можела да се движи, защото
носела гипс, а след това й поставили и шина, като около шест месеца била на
легло, не можела да се обслужва сама. С частни линейки, в продължение на месец,
я водели на процедури до болницата и я връщали обратно. Един месец след
операцията трябвало да носи шина, след което започнала раздвижване с
проходилка, но до шестия месец не й разрешавали да стъпва на оперирания крак,
ползвала проходилка и патерици, имала столче за къпане, носели й храната в
леглото. Около година и половина ползвала помощни средства. След четвъртия-петия
месец започнала рехабилитация в 19-та поликлиника. В момента не ползвала
помощни средства, движела се сама, но при изкачване по стълби се хващала за
човека, който е до нея. В момента ищцата не работи, а преди инцидента била фактурист в завод, но я съкратили, защото се налагало да
изкарва стока, да зарежда бусове, което след инцидента не било възможно да
прави, имала и ТЕЛК 30 %. В момента ищцата куца с десния крак, а при изкачване
на стълби се стреми да натоварва левия крак.
С
определение от съдебно заседание, проведено на 12.04.2021г., е прието за
безспорно между страните, че ответникът е изплатил извънсъдебно обезщетение по
щета № BG-19-BY-0034 на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 8000лв.
и обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП в размер на 5416,50лв.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.511 ал.2 от КЗ, в случаите на настъпило застрахователно
събитие на територията на Република България с участието на виновен водач,
който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република
България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но
съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да
ликвидира щетата. Наред с това, за да се ангажира отговорността на ответника,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя, респ. на Бюрото е функционално обусловена от
отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – ответникът
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага – чл.45 ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия
случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 19.07.2019г., МПС с беларуска регистрация № АН0602-1 е застраховано в беларуското застрахователно дружество Belgosstrakh, като няма номиниран кореспондент за
обработка на щети на територията на България, както и че този
автомобил обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета
на бюрата.
Посредством неоспореното заключение на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза се установи,
че настъпването на произшествието е свързано единствено с поведението
и действията на водача на товарната композиция, както и на субективната му
възможност да прецени пътната обстановка/нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП/, тъй като в района на км 47 +
780/сметище ТВО/, движейки се със скорост 72 км/ч, навлязъл в лентата за
движение на л.а.“Мицубиши“, в който пътувала ищцата,
в противоположната на неговата посока на движение,
в нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП. Траекториите на движение на двете
превозни средства са се пресекли и е настъпил удар с предните леви части на
влекача и лекия автомобил. Вследствие на ударните и инерционните сили лекият
автомобил е бил отхвърлен надясно спрямо първоначалната си посока на движение.
От удара са настъпили деформации по автомобилите, като са пострадали водачът и
пътничката в л.а.“Мицубиши Л 200“ - ищцата.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат съдът
счита за неоснователно, доколкото вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, е категорично, че към момента на процесното ПТП ищцата е пътувала с
правилно поставен обезопасителен колан, който е изиграл превантивната си роля и
е предпазил ищцата от още по-тежки травматични увреди/тежка черепно-мозъчна
травма/ с или без смъртен изход. От същите инерционни сили тялото на ищцата е
политнало напред, но е било спряно от предпазния колан. Предната част на
автомобила, в който е пътувала ищцата, е нахлула в посока към предните седалки,
като металните деформации са нанесли удар в зоната над дясната колянна става, което е причина за получаването на тежка
многофрагментна фрактура на долната част на дясната бедрена кост.
Съдът, като
съобрази горното, намира, че по делото се доказа, че вина за ПТП има единствено
водачът на влекача „ДАФ“, чието поведение е било противоправно,
с оглед описаните по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата, както
и че е налице причинно-следствена връзка между това поведение и причинените на
ищцата увреждания, поради което и са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответника.
В случая е
налице и извънсъдебно признание, от страна на ответника, на твърдените от
ищцата факти, предвид извършеното извънсъдебно плащане от НББАЗ на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 8000лв. и обезщетение за имуществени вреди –
в посочения по-горе в решението на съда размер.
От писмените
и гласни доказателства по делото се установи, че в резултат на процесното ПТП ищцата получила следните травматични
увреждания: три повърхностни разкъсно-контузни
наранявания в лявата част на шията и многофрагментни фрактури на двата косидила на дясната бедрена кост, които наложили извършването
на наместване на счупената бедрена кост, костна пластика и скрепяване на
костните фрагменти с метални остеосинтези – плаки и
винтове. Фрактурите в областта на дясната бедрена кост в близост до колянната става, които представляват тежки по вид костни
увреждания, наложили спешно оперативно възстановяване с приложение на метални
синтези, като се установи по делото, че ищцата около шест месеца била на легло,
не можела да се обслужва сама, близките й помагали в ежедневието, което я
карало да се чувства непълноценна, не можела да се движи самостоятелно, а се
налагало да ползва помощни средства – патерици и проходилка.
По време на проведеното 6-месечно лечение на получената многофрагментна
фрактура, ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 30 дни
непосредствено след злополуката и извършената операция, болките са били с
интензивен характер. Интензивни са били болките за около 30 дни и по време на
начално проведената рехабилитация, поради образувалата се контрактура
/трайно обездвижване/ на дясната колянна става. През
останалите периоди, болките на ищцата са били периодично явяващи се при
преумора и най-вече при рязка промяна на времето/студено и влажно време/,
когато е била принудена да приема седативни и
обезболяващи средства. Установи се от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинската експертиза, че към момента на изготвяне на
заключението/2,2 години след ПТП/, здравословното
състояние на ищцата е стабилизирано.
Нараняванията на кожата са зараснали с малки повърхностни белези – без увреда на вътрешните органи и без остатъчно ограничение на
обема на движенията на шията. Счупената дясна бедрена кост е зараснала
окончателно, но металните остеосинтези все още не са
извадени, като могат да бъдат отстранени с нова операция по предписание на
лекуващия ортопед. От извършената костна операция са останали трайни кожни
белези – двустранно над дясното коляно с размери 12см/0,5см и 10см/0,5 см, като
те са с неизменен характер и не могат да бъдат премахвани оперативно. Към
настоящия момент ищцата се придвижва самостоятелно с леко накуцваща походка
надясно и с оплаквания от периодични болки при рязка промяна на времето, но
тези болки бързо отзвучават след употреба на аналгетици,
като движенията на дясната колянна става са в трайно
намален обем с 10 градуса, а останалите движения са в норма.
Предвид
изложеното и като съобрази задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС
№ 4/1968г. относно справедливостта, като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, преценявайки обема,
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за ищцата,
за които се събраха доказателства да са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди – болки страдания, вследствие процесното ПТП възлиза на 40 000лв., като от тази сума
следва да бъде приспадната излатената й извънсъдебно
от ответника сума от 8000лв., като обезщетение за причинените неимуществени
вреди на ищцата от същото ПТП, като с решението следва да й бъде присъдено
обезщетение в размер на 32 000лв. за претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Тази сума съдът намира за достатъчна зца
репариране на причинените й болки и страдания, с оглед тежестта на същите,
интензитета и продължителността им, като за разликата над 32 000лв. до претендираните от ищцата 80 000лв. предявеният иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Съгласно
чл.432
ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането /чл.84
ал.3 от ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен
момент. Съгласно чл.512
ал.1 от КЗ, когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение, се
прилага чл.496
от КЗ. Разпоредбата на чл.496
ал.1 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Когато документите по ал.3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие,
застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства,
изготвени от други компетентни органи или лица /чл.496
ал.4 от КЗ/.
В случая, претенцията на ищцата е била заведена при ответника на 04.10.2019г. С писмо от 09.09.2019г. НББАЗ е поискало представянето на доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията, като по делото липсват доказателства, ищцата да е представила пред ответника други доказателства, но с писмо от 04.05.2020г. последният я е уведомил, че ЗЕК при НББАЗ е взело решение да й бъдат изплатени обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 8000лв. и обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП в размер на 5416,50лв., като същата е възразила пред ответника срещу посочените размери на обезщетенията.
Съдът, като съобрази изложеното и взе предвид направеното искане в исковата молба, намира, че присъденото с решението обезщетение за неимуществени вреди в размер 32 000лв. е дължимо, ведно със законната лихва от датата, посочена от ищцата - 04.05.2020г./датата на произнасяне от страна на ответника по заявената пред него претенция/, до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото ищцата е частично освободена, на основание чл.83 ал.2 от ГПК, от
внасяне на държавна такса, както и предвид частичната основателност на
предявения иск, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК да заплати сумата от 1280лв., представляваща дължимата
държавна такса, по сметка на Софийски градски съд.
Предвид изхода на спора и направеното искания за присъждане на сторените по
делото разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в
размер общо на 1100лв., съобразно уважената част от иска, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, включваща адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса и
внесени депозити за допуснатите експертизи, а ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата в размер общо на 2142,60лв., съобразно отхвърлената
част от иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, включваща адвокатско
възнаграждение, депозит за съдебно-медицинската експертиза и за издаване на
съдебно удостоверение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“****, да заплати
на М.Ц.Й., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, вляво – чрез адв. Я.Д.
от САК, на основание чл.511 ал.1 т.2 от КЗ,
сумата от 32 000лв./тридесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 19.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2020 г. - датата на произнасяне от страна на
ответника, до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 32 000лв./тридесет и две хиляди лева/ до 80 000лв./осемдесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“****, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 1280лв./хиляда
двеста и осемдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважената част от
иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“****, да заплати на М.Ц.Й., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, вляво – чрез адв. Я.Д. от САК, сумата от 1100лв./хиляда и
сто лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА М.Ц.Й., ЕГН **********,***, да заплати на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“****, сумата в размер на 2142,60лв./две хиляди сто четиридесет и
два лева и 60ст./, направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: