№ 150
гр. Варна, 01.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600192 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Въззивното производство, по процедурата на Глава двадесет и втора от
НПК, е вследствие на частна жалба, подадена от служебен защитник на
осъдения Р. В. АНГ. срещу определение по ЧНД №521/2022 година, с което
Окръжен съд-Варна не е уважил молба за прилагане на института на
условното предсрочно освобождаване. Частната жалба аргументира
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, с
кореспондиращо искане за въззивна намеса по чл.345, ал.2 от НПК и резултат
в полза на осъдения, за когото служебният защитник поддържа
удовлетворена хипотеза по чл.70, ал.1 от НК.
Срещу частната жалба е подадено писмено становище от
представляващ началника на Затвора-Варна, в което доводите на обжалващия
акт се подкрепят В резюме, пенитенциарната администрация категоризира
поведението на осъдения А. като примерно и адекватно към режимните
изисквания, с добросъвестно изпълнение на плана на присъдата,
безконфликтен, полага труд и получава поощрения. В същото становище
пише още, че осъденият е с диагноза „Шизофренна промяна на личността“ и
от момента на преустановяване на приема на лекарства, корекционното
въздействие не се надгражда.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в частната
жалба, становището и материалите по делото, приема за установено следното:
1
По инициатива на осъдения Р.А. в Окръжен съд-Варна е образувано
съдебно производство за предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказание лишаване от свобода, наложено с присъда
№55/19.10.2020 година по НОХД №793/2020 година по описа на Окръжен
съд-Варна, влязла в сила на 15.04.2021 година.
Първоинстанционният съд разгледал молбата по чл.437, ал.2 от НПК в
открито съдебно заседание, при съблюдаване на всички права на участниците
в съдебното производство и при спазване на основните принципи на
наказателния процес. Мотивирано е прието, че не са налице кумулативните
предпоставки за прилагане на института на условното предсрочно
освобождаване, като за обосноваване на извода, проверяваната инстанция
внимателно е обсъдила основанията на чл.70, ал.1 от НК и събраните
фактически данни по делото.
При убедителността на писмените доказателства (справка л.2, л.46 от
ЧНД , формуляр за досие –л.1, л.2 от личното досие на осъдения) няма и не
може да има спор, че към момента на провеждане на процедурата по чл.437 и
сл. от НПК, Р.А. е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание за престъпна деятелност по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Не
се набелязва и конкуренция между събраните фактически данни, затова че
същият не е дал доказателства за своето поправяне. Настоящият въззивен
състав изцяло споделя доводите на окръжния съд по отсъствието на
факултативния критерий на чл.70 от НК и с оглед доводите в частната жалба,
привежда следните съображения:
1.Първоначален доклад за осъдения от 25.05.2021 година съдържа
данни за средно ниво на опасността от рецидив с голям комплекс от
проблемни зони: образование и обучение; начин на живот и обкръжение;
злоупотреба с наркотици; емоционални проблеми и умения за мислене. В
зоната на ресурсите са класифицирани трудоспособната възраст, наличието на
образование и подкрепата на близките. Присъдата е планирана с
индивидуално-корекционна работа, с групови и индивидуални дейности в
насока на повишаване на социалната компетентност, правното съзнание,
утвърждаване на по-добра рефлексия в намеренията и постъпките (данни за
плана черпят от първоначалния доклад);
2.Текущият доклад от 05.04.2022 година доказва:
2
а)никакво снижаване на опасността от рецидив;
б)липса на напредък в проблемните зони;
в)препланиране на присъдата с множество дейности, проследими през
индивидуалния план за изпълнение (л.14, л.15 от ЧНД);
г)при освидетелствания е налице усложнен психичен статус, вследствие
на отказ от медикаменти.
В допълнение, медицинска справка от 27.04.2022 година показва, че
уточнената диагноза при освидетелствания е параноидна шизофрения,
шизофренна промяна на личността, която се наблюдава при консултация с
амбулаторния психиатър, но от 04.04.2022 година не се обхваща
медикаментозно.
При тези фактически положения изводът на окръжния съд, че не е
налице факултативната предпоставка за прилагане на института по чл.70 от
НК е безспорен – по отношение на осъдения наказанието няма никакво
поправително въздействие! Към настоящия момент пред органите по
изпълнение е налице съвкупност от належащи действия – експертно
установяване на психичния статус на осъдения и при наличие на
предпоставки, да се влезе в процедура за прилагане на чл.89 от НК,
алтернативно в правомощието на окръжния прокурор на гр.Варна е преценка
по чл.447, ал.1, т.3 от НПК.
Предвид изложеното, съставът на Апелативен съд-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД №521/2022 година, с което
Окръжен съд-Варна не е уважил молбата на осъдения Р. В. АНГ. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание с присъда №55/19.10.2020 година по НОХД №793/2020 година
по описа на Окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4