Р Е Ш Е Н И Е
№ 504/24.2.2020г.
Град Пловдив, 24.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІХ състав, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3073 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.С. *** против заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 19-1030-001272 от 20.09.2019
г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която
на жалбоподателя на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач, на
когото са отнети всички контролни точки.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на разноските.
Ответникът не взема становище по основателността на
жалбата.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и
задължения пряко се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването й, извършено лично срещу подпис на жалбоподателя на 27.09.2019
г. Жалбата е срещу акт, който съгласно чл.172, ал.4 ЗДвП подлежи на обжалване
по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена след извършена справка в
системата АИС-АНД, при която е установено, че с наказателни постановления № 12095
от 25.10.2012 г., влязло в сила на 17.10.2018 г., № 4401 от 27.05.2013 г.,
влязло в сила на 22.06.2013 г., № 7076 от 27.06.2013 г., влязло в сила на 19.11.2013
г., на жалбоподателя са отнети общо 47 контролни точки и е налице хипотезата на
чл.171, т.4 ЗДвП.
Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и се
потвърждават от издадената справка за нарушител. Т.е., страните нямат спор по
фактите, а само по приложението на закона.
Заповедта е издадена във връзка с явяването на
жалбоподателя в сектор ПП Пловдив и с искането му да получи своето СУМПС.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна.
Съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Съгласно чл.171, т.4 ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по
чл.157, ал.4.
Страните нямат спор относно факта, че всички контролни
точки на жалбоподателя са отнети с издадените му и влезли в сила наказателни
постановления до 2013 г. Този факт се признава от жалбоподателя и се установява
от справката за водач, представена от ОДМВР Пловдив. Липсват данни по делото, а
такъв факт не се и твърди от страна на жалбоподателя, че между 2013 г. и 2019
г. той е положил успешно нов изпит и е възстановил правата си на водач.
Следователно налице е законово основание за издаване
на оспорената заповед и за административния орган е било задължително да издаде
такава заповед още пред 2013 година, когато е отнето СУМПС, но няма пречка тази
заповед да бъде издадена и сега. Още повече, че с поведението си (явяването в
сектор „Пътна полиция“ и направеното искане да му бъде върнато СУМПС)
жалбоподателят е демонстрирал несъгласие, неразбиране и неизпълнение на
задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай, макар СУМПС на жалбоподателя да се е намирал в сектор „Пътна полиция“, са
били налице кумулативно и двата елемента от фактическия състав на чл.171, т.4 ЗДвП – загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на
всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на
свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.
Целта на принудителната административна мярка е да
осуети управлението на моторно превозно средство от водач, който не е
възстановил правоспособността си и контролните си точки, поради което
наложената принудителна административна мярка се явява абсолютно обоснована и в
съответствие с целта на закона. След като са отнети всички контролни точки,
административният орган е бил длъжен да наложи принудителната административна
мярка, защото действа в условията на обвързана компетентност и няма право на
преценка.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР
Пловдив, в установената писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона. Ето защо жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.С., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
19-1030-001272 от 20.09.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.4 ЗДвП
е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за
управление на водач, на когото са отнети всички контролни точки.
Решението е окончателно.
Административен съдия: