ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

       гр. Ловеч,10.12.2021 година

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав в закрито заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

като съобрази представените по адм. д. № 378 по описа за 2021 год. на Ловешкия административен съд доказателства, на основание данните по делото и закона, установи следното:     

             Административното дело е образувано по жалба от Г.В.В., ЕГН **********  понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр.*, килия № *, клетка *, срещу Решение № Л- 2462/13.09.2021 г. на главен директор на ГДИН.

              Първоначално жалбата е била подадена пред Административен съд – *, като след направени отводи от всичките осем съдии, делото е било изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд. С Определение № 10530 от 18.10.2020г., постановено па адм. дело № 10279/2021г., решаващият състав на ВАС е определил Административен съд – Ловеч за компетентен съд да разгледа жалбата на В., а с Протокол от избор от 20.10.2021г. делото е разпределено на настоящият съдия-докладчик.

               С разпореждане от з.с.з. на 20.10.2021г., Съдът след като е съобразил, че жалбоподателят В. е депозирал по образуваното дело пред АдмС * искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски от 26.08.2021 г., както и молба от 26.08.2021 г. за предоставяне на правна помощ, по които няма произнасяне, е изискал от Началника на Затвора * информация, за да извърши изискващата се от закона преценка предвид и местонахождението на жалбоподателя. Само част от необходимите обстоятелства могат да се установят от приложената към молбата Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, която по същността си е частен документ и не покрива изискването на чл.23 ал.3 от ЗПП за представяне на доказателства от съответните компетентни органи. 

                С определение в з.с.з. от 12.11.2021 година, съдът е установил въз основа на изисканите от Затвора * доказателства, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства, възлизащи на сумата от 1500 лева, поради което не отговаря на условията за освобождаване от заплащане на държавна такса от 10 лева и разноски. Със същото определение е оставил без уважение направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски с указание в тази връзка. 

              С горепосоченото определение от 12.11.2021 година е изискал уточнение, поради разминаване в посочения в жалбата и изпратения с адм.преписка /вкл. и предвид волеизявлението на жалбоподателя по а.д. на АдмС *, че не е сезирал съдът, а министъра на правосъдието/ и оставил жалбата без движение. Дадени са подробни указания на жалбоподателят и срок за изпълнение. Разпоредено е да се изпрати препис от жалбата по която е образувано делото и след запознаване със съдържанието й същият:  1. Да посочи сезирал ли със същата съдът, и ако е така с жалба срещу кой административен акт като съобрази, разликата при изписване на посоченият в жалбата акт – Решение № Л-2462/13.09.2021г. на Главния директор на ГДИН гл. комисар И. Й.и изпратеният с преписката по делото от ГДИН- Решение № Л-2462/13.07.2021г. на същия издател/ и в тази връзка какво е искането му; 2. Да внесе 10 лева държавна такса по сметка на Административен съд-Ловеч и представи документ за внесената такса по делото, с предупреждението че при неизпълнение на указанията в дадения срок съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството по делото на основание чл.158 ал.3 от АПК. 

               Според данните по делото, съобщението за определеното е връчено на жалбоподателят лично на 29.11.2021 г. В указания срок е постъпило Уточнение с молба, в което по т.1 прави изявление, че поддържа жалбата си, депозирана от МП в АдмС *, като уточнява, че производството следва да се води по специалния ред на чл.145 и сл. от АПК единствено и само, тъй като обжалва в срок ИАА на гл. дир. на ГДИН – Решение № Л-2462/13.09.2021г., като във вр. с уточнението депозира препис от жалбата и за ответника при съобразяване с корекцията, че става въпрос за Решение от 13.07.2021г., а не от 13.09.2021г. на същия издател, по т.2 относно държавната такса е заявено че няма да бъде внесена с уточнението, че не става въпрос дали може да плати 10 лева по това дело или не, защото след това следва от ВАС искане от 30 лева за всяка една частна жалба, а за сведение и видно от регистрите не водел едно дело и ако по едно плати, ще трябва всички да плаща..., по т.2.1-т.2.12 се съдържа подробно изложение във връзка с таксата по т.2, като по т.т.2.2, 2.3,2.8,2.10, 2.11 се съдържат обиди и заплахи.

                Съдът след като разчете Уточнение с Молба от Г.В.В. във вр. с Определение от 12.11.21г. на АдмС Ловеч по адм.д. №378/2021г. приема, че дадените указания от съда не са изпълнени в цялост. Доколкото е посочено, че жалбата, по която е образувано настоящото а.д. №378/2021г. на АдмСЛ е подадена срещу Решение № Л-2462/13.09.2021 г. на главен директор на ГДИН и уточнението, че производството следва да се води по специалния ред на чл.145 и сл. от АПК, тъй като обжалва в срок ИАА на гл. директор на ГДИН – Решение № Л-2462/13.07.2021г., и във вр. с уточнението депозира препис от жалбата и за ответника. В указания срок не е внесена дължимата държавна такса.

              Отделно, във връзка с постъпилата жалба, с разпореждане от 20.10.2021г. съдът е изискал от ГДИН да представи по делото информация, ведно със заверени копия от доказателствата, удостоверяващи изложеното, има ли произнасяне по посоченото в жалбата заявление от 30.06.2021г. за достъп до обществена информация на Г.В.В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр.*, с какъв номер е регистрирано по описа на ГДИН /с оглед наличното по делото нечетливо заверено копие/. В изпълнение на разпореждането съдът е уведомен, че по заявлението от 30.06.2021г., заведено с вх.№ ДОИ-22/07.07.2021г. по описа на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е издадено посоченото от жалбоподателя с Уточнението като предмет на жалбата- Решение № Л- 2462/13.07.2021 г. на главен директор на ГДИН и изпратено до Началника на затвора * за връчване на Г.В.В.. Видно е от съдържанието, че с обжалваното  решение е предоставен пълен достъп до обществената информация в законоустановения срок на Г.В. *** по заявлението от 30.06.2021г., заведено с вх.№ ДОИ-22/07.07.2021г.  на ГДИН. Със заявлението /на л.13 от делото/ същият е поискал разпореждането на ГДИН по изпълнение на наказанието на л.св. Г.В., като в тази връзка е получил на хартиен носител Заповед №Л-5326 от 20.12.2018г. на  гл.директор на ГДИН, съдържаща разпореждане по изпълнение на наказанието с мотиви за разпореденото преместване в затвора град *. При така установеното, съдът намира, че задълженият административен орган се е произнесъл с позитивно решение за жалбоподателят, удовлетворено е искането му по заявлението за предоставяне на достъп до обществената информация по реда на чл.28 и сл. от Закона за достъп до обществената информация, поради което същият няма правен интерес от търсената съдебна защита на така издаденият индивидуален административен акт по реда на чл.145 и сл. от АПК. 

              След направеното пояснение, че не посочения в адресната част на жалбата Министър на правосъдието на Р.България, а съдът е сезиран  с жалба срещу соченото Решение № Л- 2462/13.07.2021 г. на главен директор на ГДИН, настоящият състав следва да се произнесе по искането за предоставяне на ПП, заявено по делото пред АдмС * за процесуално представителство. В тази връзка съобрази, че безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл.21 т. 3 от Закона за правната помощ ЗПП/ се предоставя в две хипотези - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда. В процесния случай не е налице хипотезата на задължителна адвокатска защита в открити съдебни заседания.

              В уточнението безспорно се съдържат обиди и заплахи към съда.

Така по т.2.2 е предупреден да не следва да се подвежда състава на АдмС Л от незаконосъобразните и нецелесъобразните справки на АС *. В т.2.3 по повод записано условие в т.2 от приложения договор за дарение да не се ползват за ДТ и разноски, като в противен случай дарението му ще бъде прекратено /което е условие изначално е правно недопустимо/ и заради тази такса ще остане без пари, е отправено питане буквално цитирано: „съдът ли ще го издържа???“, край на цитата. В т.2.8 сочи, че срещу АдмС * има заведени 6-7 дела затова, че не изпълняват служебните си задължения и не го допускали до съд и правосъдие, както и сигнали до ИВСС, вкл. чрез Председателя на ВСС. По т.2.10 от Уточнението жалбоподателят излага, че „в затвора е забранено да взема заеми, но ако почитаемия съд може нещо по въпроса да направи ще е благодарен и като се замогне, щял да се издължи“, представляващо открито искане от жалбоподателя по делото съдията да му плати дължимата държавна такса. Макар и да е направено в учтива форма, сочи на нерегламентирани отношения, които са недопустими между съдия и страна по дело, проява са на неуважение към съдията и институцията, която същият представлява. По т.2.11 предвид изявлението от жалбоподателя по делото „за подадените редица сигнали до ИВСС, и до съд и Министъра на МП и Председател на ВСС“ с твърдението, че съдиите от Административен съд * „са принудени да си дават отвод, така че техният дискриминационен подход спрямо него не би следвало да е повод за пример за почитаемия АС-Ловеч срещу него“ и горецитираните подобни съдържат открити заплахи към съдиите от АдмС Ловеч, в състава на които е и настоящият съдия-докладчик.

              Следва да се отбележи, че по реда на чл.150 ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, жалбата до съда не може да съдържа нецензурни думи, обиди и заплахи, като на основание чл.142б ал.3 от АПК, процесуално действие, отправено чрез нецензурни думи, обиди или заплахи, се смята за неизвършено. Съгласно чл.142б ал.3 от АПК, обективираните в постъпилото Уточнение с молба процесуални действия не следва да се считат за извършени и съответно само на това основание трябва да се приеме, че констатираните в определението от 12.11.2021 година, нередовности на депозираната жалба не са отстранени в срок, поради което жалбата ще следва да се остави без разглеждане на основание чл.158 ал.3 от АПК във вр. с чл.150 ал.3 от същия кодекс.

                Отделно и независимо от гореизложеното, Съдът счита жалбата за недопустима и поради липса на правен интерес.

               Като предмет на спора пред съда се сочи приложеното по делото Решение № Л-2462/13.07.2021 г. на главен директор на ГДИН.  Обжалваното Решение е издадено в производство по реда на чл.28 и следващите от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ и е образувано по постъпило в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с вх. № ДОИ-22/07.07.2021 г. заявление от лишения от свобода Г.В. ***, с посочено правно основание чл.4 ал.1 от ЗДОИ. С подаденото заявление по реда на Закона за достъп до обществената информация е отправено искане за предоставяне на следната информация: Разпореждане от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - относно изпълнение на наказанието на лишения от свобода Г.В.В.. Искането е на основание чл.24 ал.1 от ЗДОИ. Заявителят е посочил форма за предоставяне на исканата информация, на хартиен носител с адрес: затвор гр *, V-та група - за лишения от свобода Г.В.В.. Приложено е изпратено на същия документ, касаещ изпълнението на наказанието лишаване от свобода, заповед № Л-5326/20.12.2018 г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в посочената форма, а именно на хартиен носител. Видно от обжалваното Решение № Л-2462/13.07.2021 г. на главен директор на ГДИН, на жалбоподателят е предоставен пълен достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ-22/07.07.2021 г. по описа на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в законоустановения срок и в посочената форма.  Искането на жалбоподателя е удовлетворено, с издаденото решение е налице търсеното чрез съдебната защита произнасяне и за него липсва правен интерес от оспорване. При това е налична процесуална пречка /отрицателна процесуална предпоставка/ за допустимостта на образуваното съдебно административно производство. Съответно налице е хипотезата на чл.159 т.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

              Всичко изложено, съобразено с фактите по делото, дава основание да се приеме, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане при липса на правен интерес от търсената правна защита - чл.159 т.4 от АПК, поради което в съответствие с материалния закон и с процесуалните правила следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство по делото - прекратено.      

               Наред с това, при изрични указания на съда за отстраняване на нередовностите в определения срок, е видно, че указанията не са изпълнени, не е предоставен документ за внасяне на дължимата държавна такса, дори и да се приеме, че така подадената уточнителна молба да не съдържаше обиди и заплахи към съда. Срокът за отстраняване на нередовностите е преклузивен, поради което жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, съгласно чл.158 ал.3 във вр. с чл.151 т.3 от АПК.

             Нередовността е пречка за извършването на следващи процесуални действия, затова неотстраняването в указания срок е основание за оставяне на жалбата без разглеждане.    

             Следва като неоснователна да бъде отхвърлена и молбата за предоставяне на правна помощ, на основание чл.24 т.2 предложение последно от Закона за правната помощ - поради недопустимост на жалбата. Предвид горепосоченото, че с обжалваното решение е предоставен на жалбоподателят пълен достъп до информацията по депозираното заявление и липсва правен интерес от обжалването на този административен акт, наред с неизпълнените в цялост указания по реда на чл.158 ал.3 от АПК, във вр. с чл.151 т.3 от АПК, вкл. във връзка с чл.150 ал.3 от АПК, сочещи недопустимост на оспорването предоставянето на правна помощ не е оправдано и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Налице са отрицателните предпоставки по чл.24 т.1 и т.2 предл.последно от Закона за правната помощ, с оглед на посочените релевантни факти. 

             Водим от горното, съдът

 

                                        ОПРЕДЕЛИ:

 

             ОСТАВЯ без уважение молбата за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл.24 т.1 и т.2 предложение последно от Закона за правната помощ, като неоснователна.

             ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр.*, килия №*, клетка *, подадена срещу Решение № Л- 2462 от 13.07.2021 година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с което му е предоставен пълен достъп до обществена информация в законоустановения срок по заявление с вх. № ДОИ-22 от 07.07.2021 година по описа на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.  

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 378 по описа за 2021 година на Административен съд - гр.Ловеч.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7 дневен срок  от съобщаването му. 

            Препис от определението да се връчи на жалбоподателят и на ГДИН.

 

                                            

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: