№ 633
гр. П., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВесЕ. Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от ВесЕ. Златева Гражданско дело №
20205220103410 по описа за 2020 година
В исковата молба против Ж. Костадинова П., ЕГН********** от гр.П.,
ул.“Т.“№1, ет.6, ап.24 ищецът Л.Й. Т., ЕГН********** от гр.П.,
ул.“К.В.“№79, вх.Б твърди, че с решение №7/09.01.2015 г., постановено от
ОС-П. по реда на чл.69 от СК по гр.д.№234/2014 г., бил признат за
биологичен баща на детето М.Л. Т.а, родена на ...г., ЕГН********** от майка
ответницата Ж. К. П.. На основание чл.70 от СК било постановено детето да
живее при майката, същата да упражнява родителските права, а спрямо него
били определени мерки за осъществяване на лични контакти с дъщеря му,
както и постановено да й заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.,
изменен с решение на РС-П. по гр.д.№2421/2016 г. на 200 лв. Налице било
съществено изменение на обстоятелствата, при които били постановени
мерките по чл.70 от СК, което изменение налагало спешно, незабавно
постановяване на нови мерки с оглед защита на най-добрия интерес на
дъщеря ми М..
Детето се отглеждало от ответницата и нейната майка М.В. в жилище,
предоставено от Община[1]П. под наем на М.В.. Ищецът от осем години
живеел и работел във Великобритания, имал статут на постоянно
1
пребиваващ, с постоянна работа и жилище под наем. Не бил преставал да се
грижи за дъщеря си още от раждането й. Детето обаче растяло в несигурна,
нестабилна среда, характеризираща се в непрекъснати скандали между
ответницата и нейната майка, пренебрегване интересите на детето за сметка
на лични интереси на бабата М.В. и майката. Бабата М.В. всячески пречила на
контактите му с детето, както и на неговите родители с внучката им.
Манипулирала както ответницата така и детето. Предприела поведение на
обсебване на дъщеря му, игнориране на потребностите на детето да общува с
него и неговите родители. Ответницата била психически нестабилна,
системно злоупотребявала с алкохол, изпадала в неадекватно физическо и
психическо състояние, не била трудово заета, не можела да се справи с майка
си, която била склонна и към насилие/ както към детето, така и към
ответницата, към неговите родители/, не била в състояние да защити
интересите на дъщеря си.
През последните три-четири години многократно ответницата искала
помощ от ищеца, тъй като не можела да се грижи за детето, нямала къде да
отиде, когато майка й я гонила от дома им. Двамата заедно били ходили в
„Отдел закрила на детето”,ДСП-П. да потърсят закрила на майката и детето от
бабата М.В., но без резултат. За да може да се погрижи адекватно за детето
си, да го извади от тази неблагоприятна за неговото отглеждане и възпитание
среда, разговарял с ответницата да отиде с детето да живее при него във
Великобритания, която му казала, че без чужда помощ нямало да се справи да
гледа детето. Разговарял със своята майка, която се съгласила да отиде с тях
във Великобритания и да гледа детето. Четири пъти идвал в България, за да
подготвят багажа, да вземе ответницата и детето, но ответницата в последния
момент се отказвала, манипулирана и заплашвана от нейната майка, която
продължавала да издевателства над психиката на дъщеря му, говорейки й, че
баща й бил починал, че тя била нейната майка, че моите родители не й били
баба и дядо. Ответницата решила, че ситуацията я устройва - майка й да се
грижи за детето, а тя да си живее живота, както намери за добре, без да
работи, да обикаля постоянно заведенията. Но дори и бабата М.В. не се
грижила за детето в негов най-добър интерес. Детето било свидетел на всички
тежки скандали между ответницата и бабата; дъщеря му била с вродено
увреждане на зрението и нито ответницата, нито бабата М.В. били водили
детето на очен специалист /били му дали някакви очила, взети случайно от
2
друга възрастна жена/. Потърсил сметка от ответницата, а тя му отговорила,
че ще купи лупа на детето. Тогава ищецът и майка му завели детето на
специалист в очна клиника в гр.Варна, предприели нужните мерки за
лечение, за корекция на вродения порок и предупредил ответницата и майка
й, че лечението трябвало да продължи и да водят детето редовно на преглед,
което не се случвало. Детето споделяло още, че баба му го наказвала, като го
заключвала само на тъмно в тоалетната. Бабата категорично забранявала на
ответницата да позволява на неговите родители да се виждат с детето и когато
това се случвало, за да избегне скандал с майка си, ответницата й казвала, че
родителите му са „отвлекли” детето. Викали полиция, проявявали агресия,
включително и физическа, към родителите му, за да се стигне до там, че М.В.
била осъдена от PC-П. по НОХД №550/2018 г. за закана за убийство на баща
му и майка му, ведно с пробационна мярка - забрана да посещава адресите на
местоживеене на родителите му, която тя не спазвала. Твърди ищецът, че
средствата, които изпращал за детето, се прибирали от бабата М.В. и не се
изразходвали за неговите нужди и потребности. Скъпи вещи и играчки, които
изпращал били разпродавани. Постоянно бил рекетиран от бабата М.В., а и от
ответницата и нейния брат за изпращане на големи суми пари, които били
нужни за закупуване на определени пособия във връзка със заболяването на
детето или за покриване на други нужди на детето, които средства той
изпращал, но после разбирал, че нуждите били мними, измислени, а
закупената вещ, не била 1200 лв., колкото му е поискано и изпратил, а била
200 лв. Използван бил от ответницата и роднинския й кръг като източник на
парични средства за задоволяване на техни интереси и потребности,
злоупотребявайки с нуждите и потребностите на дъщеря му. Непрекъснато
бил тормозен по телефона от ответницата и майка й като стигнали дори до
там, да му съобщят, че детето му било блъснато от кола и в тежко състояние,
което се оказало пълна измислица, но, докато разбере истината, преживял
изключителен стрес.
Твърди ищецът, че ситуацията по отглеждането и възпитанието на
детето му значително се влошила през последните няколко месеца. През
пролетта на тази година ответницата и детето/ след поредния тежък скандал/
били изгонени от бабата М.В. от дома й. На ответницата и дъщеря му била
предоставена от ДСП-П. социална услуга по ЗЗД - настаняване в кризисен
център. След изтичане на срока на настаняване ответницата помолила
3
неговата майка да вземе детето при себе си, тъй като тя не можела да се
погрижи за него, не знаела къде ще отиде. Майка му прибрала детето в дома
им. След време ответницата й била казала, че ще вземе детето, щяла да живее
на семейни начала с мъж в с.Г.Б., в неговия дом заедно с неговото дете-
момченце и тъй като дъщеря му тази година започвала училище /първи клас/
била записала детето в училището в гр.Белово. Ответницата отвела дъщеря
му в с.Г.Б., но през лятото на тази година отново потърсила майка му да
прибере детето, защото мъжът, с когото живеела в с.Г.Б., ги изгонил. Тогава
разговарял с ответницата да се съгласи да вземе дъщеря им за месец при него
във Великобритания, за да може детето да се успокои, да се разнообрази, да
се опознаят по-добре, а и ответницата през това време да намери разрешение
на проблема си. Разбрали се майка му да доведе детето във Великобритания и
непосредствено преди първия учебен ден да върне детето в България, като
всичко необходимо за училище щяло бъде закупено и подготвено от него.
Така повече от месец детето заедно с майка му било при него във
Великобритания. Ищецът си взел отпуска и цялото време прекарали заедно.
Дъщеря му се чувствала много добре, спокойна, щастлива, обгрижена, цялото
им внимание било насочено към нея. Объркване и нервност забелязвал само
тогава, когато ответницата й се обаждала по телефона. След разговор с майка
си дъщеря му вършела неща, които не можел да си обясня, докато не
поговорих с нея: тършувала по гардеробите, шкафовете, навсякъде, питала
дали в дома му живее жена. Детето споделило, че майка й я карала да прави
това. От престоя на детето при ищеца той установил, че то нямало изградени
никакви навици за правилно хранене, сън, хигиена. Когато казвал на дъщеря
си към 21 ч., че било време за сън, тя му отговаряла, че на нея никой не й
казва кога да си ляга, че в Г.Б. тя и момченцето на мъжа, в чийто дом живеели
с майка й, си лягали след като „купонът свърши“. Сутрин не закусвали,
защото ставали късно .Разбрал от детето, че в този дом много често се
събирали компании за ядене и пиене и детето му спяло в същата тази стая, в
която било пушено, употребяван алкохол, след като си тръгнели гостите.
Дъщеря му нямала и изградена елементарна представа кое било лошо, кое
добро, кое позволено и кое не. Казало, че и тя „като мама ще пуши и пие“ и
му демонстрирала как ще го прави.
Седмица преди първия учебен ден майката на ищеца и детето се
прибрали в България. Ответницата отново се била събрала с мъжа от Белово,
4
поради което дъщеря му отново заживяла с майка си в с.Г.Б. и там тръгнала
на училище. Ищецът осигурил абсолютно всичко необходимо за детето му за
училище-облекло, раница, учебници, пособия, тетрадки и пр. Не след дълго
майката на ответницата М.В., без знанието на дъщеря си, взела детето от
с.Г.Б. и няколко дни била в неизвестност. Очевидно ответницата била отново
в неадекватно състояние вследствие на злоупотребата с алкохол и когато
дошла на себе си установила, че детето го нямало. Търсила го при майката на
ищеца, но то не било там. Тогава се обадила в полицията и подала сигнал
срещу майки си за отвличане на дете, сезирани били и социалните служби за
закрила на детето, преценявайки риска за детето. След извършени
мероприятия се установило, че бабата М.В. се укривала с детето във
Велинград, в Пловдив, била го записала да посещава училище „О.П.” в гр.П.
и заявила, че нямало да позволи никой да й отнеме детето, че дъщеря й била
негодна да се грижи за него, а родителите на ищеца щяла да унищожи.
Полицейските служители предали детето на социалните работници от ДСП
„Отдел закрила на детето”- гр.П., които започналипроцедура по предприемане
на мерки за закрила на детето. По телефона социалните работници го
уведомили за положението на дъщеря му. Информирали го, че не могли да
върнат детето на майката и на бабата М.В.. Разбрали се, че докато организира
пристигането си в България дъщеря му можело временно да бъде настанена в
дома на неговите родители, които щели се грижат за нея. Така със заповед
№ЗД/Д-РА-094/02.11.2020 г. на ИД Директора на ДСП-П. дъщеря му била
настанена в семейството на неговите родители. От 02.11.2020 г. до 05.11.2020
г. родителите му се грижели за детето. Майка му го водила и вземала от
училище, информирала се от учителите за психическото здраве на детето, за
поведението му. Класната и директорката споделяли на майка му, че майката
и бабата М.В. притеснявали детето в училище, донесли му мобилен телефон и
постоянно разговаряли с него, че едвам удържали дъщеря му да не избяга от
училище, както и че детето било объркано, притеснено след разговор с майка
си и баба си М.. След такива разговори дъщеря му казвала на майка му,, че ще
избяга от дома ни, че баба й М. ще ги унищожи веднъж завинаги. Родителите
на ищеца полагали големи усилия да успокоят дъщеря му и когато детето не
се виждало и чувало с майка си и баба си М. било спокойно.
На 03.11.2020 г. бабата М.В. причакала сутринта майка му и дъщеря му
в училищния двор и започнала да се кара с майка му, да я заплашва, обижда,
5
унижава, искала от детето да не влиза в училище, а да тръгне с нея. Майка му
много се уплашила, тъй като вече М.В. била осъдена за опита за убийство и
заканите за убийство на баща му и майка му, повикала полиция, но бабата
М.В. избягала. За този случай има издадена от PC-П. Заповед №33/06.11.2020
г. за незабавна защита на майка ми по ЗЗДН с определени мерки, които обаче
М.В. изобщо не спазвала. На 05.11.2020 г. ответницата - във видимо
неадекватно състояние, много пияна - отишла в дома на родителите му с
искане да види детето. Паднала пред входната врата. Майка му
междувременно звъняла в полицията за съдействие, тъй като помислила, че и
бабата М. била с дъщеря си. При вида на майка си, дъщеря му силно се
уплашила, започнала да плаче, да се задушава. Майка му помолила
ответницата на следващия ден рано да дойде пред училището и ще се види с
детето, сега в това състояние го притеснява и плаши, а то трябвало да заспи
спокойно. Дошли и полицаите и казали на ответницата да вземе и да успокои
детето, попитали я къде живее, а тя отговорила: „по пътищата’. Полицейските
служители се позаинтересували ако вземе детето да го успокои - къде ще го
заведе, а тя отговорила: „на хотел”/отново я били изгонили от дома на мъжа в
с.Г.Б./. Така ответницата взела дъщеря му и я завела в дома на бабата М.В..
След три часа полицаите звъннали на майка ми да прибере детето. Довела го
бабата М.В., придружена от полицай. През това време дъщеря му много
грубо е била настройвана от баба си М. срещу неговите родители, срещу
ищеца, подучена била какво трябва да направи, за да се върне обратно при
баба си М..
На следващия ден - 06.11.2020г., петък - майка му завела детето
сутринта на училище. Там ги пресрещнала бабата М.В. и започнала да крещи,
че „ще ги оправи“, че „ще си вземе детето” Дъщеря му се уплашила, опитала
се да избяга. Майка му предупредила учитЕ.та, че били подучили детето да
избяга от училище, поради което я молила да прояви повече внимание към
детето. Когато в 16,30 ч. майка му отишла да прибере дъщеря му от училище,
детето се опитало да избяга. С помощта на учителите и пазача дъщеря му
била укротена и убедена да тръгне с майка му. Майка му била посъветвана от
учитЕ.та на дъщеря му да я отведе от П. за събота и неделя, за да се успокои
детето, да се отпусне. Така родителите му отишли с дъщеря му на къщата им
в с.Гелеменово. Взели всички учебници, тетрадки за домашната училищна
подготовка на детето. Очевидно били следени от ответницата и майка й,
6
защото същите се появили пред къщата в с.Гелеменово, започнали да звънят,
да блъскат, да заплашват, да ругаят. Впоследствие ответницата се обадила по
телефона и поискала от майка му на следващия ден да разреши да види
дъщеря му. Майка му й предложила тя да дойде пред апартамента им в гр.П.,
но ответницата поискала майка му да заведе дъщеря му пред болница
„Здраве”, където да се видят. Така сутринта на 07.11.2020 г.-събота[1]- майка
му позвънила на ответницата, че я чакат пред болница „Здраве” /в 10,30 ч./, но
ответницата още не била станала от сън и казала, че ще се забави. Майка му
била сложила в раницата на дъщеря му и учебниците и тетрадките за
училище, за да може детето да се подготви от майката за училище. Майка му
предала дъщеря му на ответницата и се разбрали да се чуят по телефона
относно връщането на детето. Не минало много време, когато майка му била
посетена от полицейски служител, който й обяснил, че от ответницата е
подаден сигнал срещу нея, че била изоставила внучка си и детето било в
неизвестност. Майка му била шокирана и докато обяснявала ситуацията, се
обадили на полицейския служител, че детето било намерено пред болница
„Здраве”. Очевидно било, че ответницата с майка си предварително били
замислили ситуацията, в която да вкарат майка му като в капан. Дъщеря му
била предадена от полицейския служител на социалните работници, които
със заповед №ЗД/Д-РА-097/09.11.2020 г. на ИД Директор на ДСГ1- П.
настанили дъщеря му в Център „Спешен прием”на КСУДС[1]П. за срок от 1
месец, считано от 07.11.2020 г., където и до момента било детето.
В средата на месец ноември ищецът успял да се прибере в България.
Работодателят му във Великобритания проявил разбиране и му дал неплатен
отпуск по домашни причини/тъй като бил изчерпал всичките полагащи му се
дни за отпуска/, като бил длъжен да се явя на работа на 28.12.2020 г„ след
задължителните 14 дни карантина заради коронавирусната пандемия, считано
от прибирането му във Великобритания, т.е. на 11.11.2020 г. резервирал
самолетен билет за полет обратно до Великобритания. След пристигането му
в България веднага посетил ДСП, ,,Отдел закрила на детето”- П., провел
задълбочен разговор с г-жа Р.Б.-социален работник, от която разбрал, че
целият отдел бил ангажиран със случая на дъщеря му и пак не могли да се
справят с поведението на бабата М.В., търсили били и съдействие от
прокуратура, от психиатър. Бил уведомен ищецът, че ако не предприеме
съответни действия, които да му позволят той да се грижи за детето, дъщеря
7
му не можела да бъде върната отново в средата на майката и бабата М., която
социалните работници считали за рискова за детето му, и може би щяло се
стигне до настаняване на детето в приемно семейство.
В присъствието на социалния работник Б. провел ищецът няколко
разговора е ответницата. Желанието му било двамата да вземат решение
относно бъдещото отглеждане и възпитание на дъщеря им. Ответницата и до
ден днешен не можела да даде смислен отговор на важните за здравето,
живота, психо-емоционалното състояние, възпитание на детето въпроси.
Нямала идея къде и как ще отглежда и възпитава дъщеря им и как ще реши
проблема със своята майка. Заявил на ответницата желанието си той да поеме
упражняването на родителските права, детето да живее с него във
Великобритания, като всички ваканции да прекарва в България с майка си,
като до завършване на тази учебна година дъщеря му да бъде под грижите на
неговите родители в техния дом в гр.П., като през това време ответницата ще
може да осъществява контакт с детето по определен подходящ начин.
Очевидно ответницата споделила с майка си М. В. предложението му, защото
незабавно същата, а и братът на ответницата, започнали да го притесняват по
телефона, както и родителите му, да ги ругаят, да ги заплашват, че щели
направят така, че детето нямало да бъде нито при тях, нито при нас /тази
закана сериозно плашила ищеца, познавайки агресията, насилието, на което
били способни тези хора/. Братът на ответницата дори си позволил да
заплашва лично и семейството на социалния работник Б.. През ден ходил
ищеца в социалната служба да се вижда с дъщеря си. От социалните
работници разбрал, че майката непрекъснато звъни на телефоните в службата,
притеснява служителите, изисквайки от тях по всяко време да довеждат
дъщеря му да разговаря с нея. Самият той също усетил от поведението на
детето, че при тези разговори отново бил оказван от майката и бабата М.
натиск върху детето да следва определено поведение - да казва, че не иска да
се вижда с ищеца и майка му, че иска само майка си, а станело ли въпрос за
баба й М. дъщеря му млъквала и не споделя нищо.
Имайки предвид всички гореизложени обстоятелства, ищецът счита, че
не било в интерес на дъщеря му да живее с майка си, да бъде отглеждана и
възпитавана от ответницата и нейния роднински кръг. Същите не можели да
осигурят безопасна, сигурна и адекватна за физическото, психическо,
умствено, нравствено и социално развитие на детето среда. Обстоятелствата
8
налагали промяна на определените досегашни мерки по чл.70 от СК, за да
бъде постигната защита на най-добрия интерес на дъщеря му, а не да бъде
оставена в риск.
Ищецът претендира да възложи съда на него упражняването на
родителските права, да постанови дъщеря ми М. да живее при него, което
означавало, че ще отглежда и възпитава детето си по неговото местоживеене
във Великобритания, което не било чуждо и непознато за дъщеря му, тъй като
повече от месец живяло с него именно в този дом. Счита, че било в интерес
на детето до приключването на тази учебна година /дъщеря му била в първи
клас/ М. да живее в дома на неговите родители в гр.П., които да полагат за
този период непосредствените грижи по нейното отглеждане и възпитание.
По отношение на майката следвало да бъде определен режим за
осъществяване на лични отношения с детето, като за периода, в който детето
щяло да се отглежда от неговите родители, следвало да бъде предприета
мярка това да се случва в присъствието на социален работник, а за останалия
период-цялата зимна ваканция и един месец от лятната такава детето да
бъдело при майка си в България.
Имайки предвид гореизложеното, моли съда да приеме, че предявеният
иск е основателен и постанови съдебно решение, с което да допусне
изменение на постановените с решение №7/09. 01.2015 г. на ПОС по гр.д.
№234/2014 г. по реда на чл.70 от СК мерки, като вместо тях постанови: да
предостави на него упражняването на родителските права спрямо детето М.Л.
Т.а, да определи местоживеенето на детето при него-неговия баща, както по
местоживеене на бащата във Великобритания, така и по местоживеене на
бащата в България, като с решението постанови и разрешение за
извеждане/пътуване/ на детето му от България в чужбина/Великобритания/
безсрочно, многократно и поискване и получаване на всички необходими за
това лични и други документи за детето/ паспорт,визи и пр./
Моли съда да определи подходящ режим по отношение на майката за
осъществяване на лични контакти с детето: когато детето е във
Великобритания: зимната ваканция и един месец през лятната такава в
България; когато детето е с постоянно местоживеене при бащата в България:
всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 ч до 17.00 ч. и един месец през
лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, за два часа на рождения ден на
9
детето, по един ден от Коледните и Великденските празници.
Моли съдът да определи и справедлив размер издръжка, които
ответницата да заплаща на дъщеря му, считано от влизане на решението в
сила. Моли да му присъди и сторените от мене разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по иска е депозирала писмен
отговор, с който моли съда да отхвърли така предявените искове на ищеца
като недопустими и неоснователни. Твърди в отговора ответницата, че
дъщеря й М.Л. Т.а се родила на ... г. в гр. Пловдив. Преди раждането, на ... г. с
нейния баща - Л.. Й. Т. заминали за Англия. Поради нейни здравословни
причини, които влияели сериозно на бременността й, било необходимо да се
прибере обратно в България. Л.Т. в този труден за нея момент не я подкрепил
в решението си да се върнат отново в България и останал там да живее и
работи до ден днешен. Така около три седмици след като била вече в Англия
се прибрала самичка в България, бременна във втория месец. От прибирането
й в България заживяла с майка си в гр. П. на ул. „Т.“ № 1, ет. 6, ап. 24.
Дъщеря й се родила на ...г., като поради проблемната й бременност била в
болница в гр. Пловдив преди и по време на раждането. След изписването й от
болницата, заедно с майка си М.В. отглеждали и възпитавали дъщеря й. По
този начин с техните съвместни грижи детето израснало покрай тях двете в
апартамента им в гр. П. на ул. „Т.“ № 1.
Детето израснало в стабилна и сигурна семейна среда, характеризираща
се с много Л.ов и разбирателство между тях. Твърди, че бащата Л.Т. от
прибирането й обратно в България от Англия започнал да се държи
изключително хладно и лошо с нея. По време на бременността й почти не
подържали контакт с него, тъй като той не се интересувал изобщо за нея и
нейното здравословно състояние. Единствено около април-май месец
започнал да я търси и да я пита кога и къде ще ражда. За раждането на
дъщеря им най-вероятно бил разбрал от неговите родители, тъй като нея
лично не я бил попитал. На 25.05.2013 г., няколко дни след като я изписали -
ищецът се появил да види дъщеря им и отново си тръгнал и заминал за
Англия. След като се прибрал и видял дъщеря им за първи път, той не я
припознал като негова дъщеря, въпреки обещанието му да го направи. Той
ясно съзнавал и не се съмнявал в това, че бил баща на М., но поради
незаинтересоваността си спрямо нея не извършил припознаване. С майка й
10
били принудени по съдебен ред да установят, че Л. бил биологичен баща на
М.. По време на съдебния процес той оспорвал факта, че бил баща на М. и
твърдял, че тя не била негова дъщеря.
С решение № 7/ 09.01.2015 г. постановено от ОС-П. по реда на чл.69 от
СК по гр. д. № 234/ 2014 г. Л. бил признат за биологичен баща на М.. След
като бил признат за биологичен баща на М., Л. отново не проявявал никаква
заинтересованост за дъщеря си. На няколко път му се обаждала ответницата,
за да чуе и види дъщеря си, но той или не вдигал телефона или казвал, че
няма възможност да разговаря с М.. По време на израстването на дъщеря им,
след втората година тя започна да нарича брат й Д.К.П. „тате“. Тя смятала, че
нейният вуйчо й бил баща, тъй като единствено неговото мъжко присъствие
виждала.
След многократни опити и молби, баща й Л.Т. си дошъл за
тригодишния рожден ден на М. и се видял с нея, като й го представили, че
това бил нейния баща. След това заминал за Англия и от тогава насам до
преди няколко дни не се била виждала с него. Абсолютно всички твърдения
на ищеца, посочени в исковата молба били неверни. През цялото време Л.
изобщо не се интересувал за М.. Никога не бил имал желание да подържа
какъвто и да е контакт с дъщеря си. Неговите родители също никога не били
изявявали желание да помагат с каквото и да е било за отглеждането на М..
Самият Л. никога не й бил предлагал помощ или да отиде при него във
Великобритания. С него не били и посещавали социалните служби. Неверни
били твърденията му, че си идвал в България с намерение да ги забере с М.
при него в Англия.
Ответницата твърди, че никога не била злоупотребявала с алкохол и
нямала проблеми с физическото и психическото си състояние. От друга
страна майка й никога не я била манипулирала или настройвала детето срещу
когото и да е. Тя самата най-много се грижела за детето и й помагаше
изключително много за отглеждането и възпитанието му. Почти никога не
били имали с майка си проблеми или да са се карали, камо ли някога да я
била гонила от жилището в гр. П., което и двете смятали за общо. Тя
всячески се опитвала и мотивирала ответницата да търси и поддържа контакт
с Л. и неговите родители, за да може М. да израсне в пълноценна семейна
среда. Нейна била идеята да помолият Л. да си дойде от Англия за
11
тригодишния рожден ден на М.. Относно здравословното състояние на
дъщеря й, ответницата с майка си лично предприели всички необходими
мерки. М. страдала от бронхиална асма и дефектен бъбрек по рождение, за
което имало издадено ТЕЛК Решение. Многократно я водили и на лекар
поради влошеното й зрение на няколко доктора в П. и София.
Непродължаването на лечението предприето от Л. на М. във Варна се
случило, поради голямото разстояние и невъзможността да пътуват с нея
всяка седмица до там. Поради това продължили лечение в София, за което
имали издадени медицински документи за прегледи. Имало издадено
предписание от лекар за закупуване на необходимите очила на М. и те били
закупени. Майка й редовно ходела с М. на гр. Велинград в специален хотел за
лечение чрез минерална вода на зрението й. Именно поради това М. много
обичала да ходи на Велинград, тъй като с баба й многократно били ходили.
С решение на Районен съд - П. била увеличена издръжката, която да
заплаща Л. на М.. По време на съдебния процес Л. твърдял, че бил
безработен, че бил спал по църквите в Англия и нямал нужните необходими
средства за изплащане на по-висока издръжка. След справка по иншурънс в
Англия се установило, че той работи и бил осъден да плаща по 200 лв.
месечно издръжка. Многократно и системно той забавял изплащането на
издръжката от 200 лв., никога не бил предоставял повече от тази сума на
месец. Благодарение на постоянната работа на майка й и помощта на брат й,
предвид нейната непостоянна трудова заетост се справяли с отглеждането на
М.. Твърденията на Л., че бил изпращал големи суми пари били неверни и
недоказани. Самият Л. никога не търсил и сметка как били изразходвали
средствата от издръжката, която плащал, тъй като не се интересувал изобщо
за М.. След като навършила три годишна възраст, с майка си записали М. на
детска градина „В.Т.“ в гр. П.. Заедно с майка й продължавали да отглеждат и
възпитават дъщеря й.
В началото на 2017г. се запознала ответницата с настоящия си приятел
Н.Б.. Няколко месеца от запознанството им заминала да живее заедно с него в
с. Г.Б., общ. Белово. Дъщеря й останала да живее при майка й в гр. П.. Почти
всяка седмица ходела до гр. П. да вижда дъщеря ми, като цяло подържали
постоянен контакт с майка си по телефона. Така по този начин живеели
тримата с майка си и дъщеря си до началото на април месец, тази година.
През месец март, тази година след като настъпила пандемията и обявили
12
извънредно положение в страната спрели детските градини в цяла България.
Майка й, М.В. работила в Общината на гр. П. като санитарка и била
принудена да си вземе отпуска от работа, за да може да седи вкъщи и да гледа
М.. В началото на месец април отпуската й била на приключване и тя я
помолила да взема М. при себе си в с. Г.Б., тъй като тя трябвало да ходи вече
на работа, а не било добре да оставят М. самичка в апартамента. Така на
08.04.2020 г. взела М. да живее при нея в с.Г.Б..
Твърденията на ищеца, че се скарали с майка си и тя я била изгонила от
апартамента в гр. П. противоречали на действителността, която изложила по-
горе. През април и май месец от време на време, предимно през уикендите
водила дъщеря си при майка си в гр. П.. Даже седемгодишния рожден ден на
М. го празнували в гр. П., заедно с майка си. През месец юни се влоши
здравословното й състояние, поради нейните проблеми от дискова херния,
която имала. В края на месец юни изпитала големи трудности и на 23.06.2020
г. оставила М. на майка си. Поради нейните здравословния проблеми и
невъзможността майка й да гледа по цял ден М., поради трудовата й заетост
потърсила помощ от социалните служби. На 24.06.2020 г. на среща, на която
била поканена от социалните служби в гр. Септември се съгласила
доброволно да остане с дъщеря си в кризисния център в гр. Септември.
Социалните служби се свързали с майка й, която била заминала с М. за
гр.Велинград да доведе дъщеря й. Така на 25.06.2020 г. майка й М.В. върнала
М. и ответницата, заедно с детето, влезли в кризисния център за около месец.
В този труден за нея момент се обърнала за подкрепа и помощ от Л.Т..
Той от своя страна подходил пренебрежително спрямо тях и не се
позаинтересувал за тяхното положение. Разбрали от него неговите родители
Е. Т.а и Д. Т. се свързали с нея и й предложили помощ. Тя се съгласила с тях,
като излязат от кризисния център с М., да дойдат да я вземат за определено
време, тъй като майка й нямала възможност да я вземе при нея по време на
лятната й ваканция, защото ходила на работа.
На 24.07.2020 г. излезли с дъщеря си от кризисния център и се прибрали
при нейания приятел Н.Б. в с. Г.Б.. Още същия ден Е. Т.а и Д. Т. дошли и
взели М. при тях в с. Гелеменово да живее за известно време. Неверни и
объркани били твърденията на ищеца, че първо се прибрала на с. Г.Б. и че
била изгонена от Н. от домът му. Веднага след като излезли от кризисния
13
център, както се била разбрала с неговите родители, доброволно оставиила М.
при тях, докато се оправи напълно.
Около седмица след като дала М. на Е. Т.а и Й. Т., под тяхно настояване
ги упълномощила да отидат в Англия при Л.. Така на 04.08.2020 г. заминали с
М. в Англия при баща й, Л.Т.. След първата седмица още дъщеря й М. се
оплакала, че баща й се е държал лошо спрямо нея и я молела да отида да я
прибера. Точно месец след заминаването им, на 04.09.2020 г. се върнали от
Англия и ответницата, още в същия ден взела дъщеря си отново при нея в с.
Г.Б.. От дъщеря си разбрала, че се държали изключително зле с нея, като тя й
споделила, че например са я къпали със студена вода, че баща й бил
упражнявал физическо насилие над нея.
Неверни били твърденията на Л., че била склонявала дъщеря си да
прави описаните от него в исковата молба действия. Самият той по времето,
когато М. била в Англия не отговаряше на обажданията й по телефона. Чрез
Е. Т.а се свързвала с тях и тя й давала да се чуе с М. за изключително кратно
време. Твърденията на Л., че М. нямала пълноценен начин на живот и
изградени хигиенни навици били измислени. В къщата в с. Г.Б. М. си имала
отделна стая, в която спи, макар и заедно със сина на Н.Б.. Двете деца винаги
си лягали след 22:00 ч. вечерта, както много добре знаели. А твърденията на
Л. за организирането на купони и злоупотребата от нейна страна с алкохол
били неверни. С приятеля й Н.Б. никога не се били разделяли, съответно било
пълна измислица това, че я бил изгонвал къщата.
След прибирането на дъщеря й от Англия и споделеното от нея за това
как са се държали с нея Л. и родителите му, ответницата преустановила
контакт с него. Той искал М. да остане да живее при неговите родители, но М.
твърдо отказвала да бъде при тях. Един месец преди заминаването, месецът
когато М. беше в Англия и следващия месец Л. отказал да изплати
издръжката от 200 лв., тъй като бил направил големи разходи за М.. Той
единствено искал М. да остане да живее при неговите родители, за да не
изплаща издръжка нито на нея, нито на тях.
След като му съобщила за намеренията си да отглежда дъщеря си - той
се ядосал и й се заканил, че ще си плати за това. След това била потърсена от
социалните служби и попитана дали не била отвлякла детето от Е. и Й. Т.и.
Най-вероятно Л. бил внушил това нещо на социалните служби. Още след като
14
се върнала от кризисния център, на 24.07.2020 записала за първа учебна
година М. в училище „А.И.-Ч.“ в гр. Белово. На 15.09.2020 г. тя започнала да
посещава всеки ден училището.
В средата на октомври месец отново много силно я заболял кръста,
вследствие на дисковата й херния и помолила майка си да дойде да вземе М.
при нея. Така на 26.10.2020 г. майка й забрала М. и я завела при нея в гр. П..
През следващите три дни я водила на училище в гр. Белово, докато намери
къде да продължи в гр. П.. Премести я на училище в гр. П. в училище „О.П.“.
След като майка й взе М. при нея, съобщила на Л., че най[1]вероятно М. щяла
продължи да учи в гр. П.. Помолила го при възможност неговите родители да
се съчетават с майка й да карат и забират М. от училище. Той не се съгласил с
нейните намерения и се заканил, че ще прибере М. при него. Предвид
настъпилите събития след това най[1]вероятно е наклеветил майка й в
социалните служби, че била отвлякла М., както твърди и в исковата молба. Л.
се свързал със социалните служби в гр. П., които не били напълно запознати
със случая и ги въвел в заблуждение относно действителното положение
между ответницата, дъщеря й и майка й. Вследствие на това от Дирекция
„Социално подпомагане“ повярвали на неверните твърдения на Л., че М. била
отвлечена от майка й и я поставили като дете в риск.
Именно предвид тези факти и обстоятелства били предприели
неправомерно и неправилно следващите действия. На 03.11.2020 г. майка й
М. С. В. завела М. на училище в училище „О.П.“ гр. П.. По време на учебните
часова, обаче, родителите на мъжа й, заедно с полиция отвеждат дъщеря й у
тях да живее. Майка й разбрала за случилото се от началната учитЕ. на
дъщеря й, когато отишла да я забира след училище. Веднага след това майка
й се обадила на дъщеря й, която й разказва за случилото и заявила, че била
заключена в дома на Е. Т.а и Й. Т. в гр. П.. На следващия ден 04.11.2020 г.
ответницата посочва, че й била връчена Заповед № ЗД/Д-РА-094/ 02.11.2020
г., от която разбрала, че Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. П.
разпоредила настаняването на дъщеря й М.Л. Т.а, в семейството на нейните
баба и дядо по бащина линия - Е. К. Т.а и Й. Д. Т.а в гр. П. на ул. К. В.“ № 79,
вх. Б до произнасяне на съд с решение по чл. 28 от ЗЗД. След връчването на
04.11.2020 г. на Заповед № ЗД/Д-РА-094/ 02.11.2020 г. подала жалба в
Административен съд - гр. П. срещу нея било образувано административно
дело № 1284/ 2020 г. на Административен съд - гр. П.. След това за 17.11.2020
15
г. било насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото. На
04.11.2020 г. направила опити да се свърже и види с дъщеря си, но те били
безуспешни. Единствено разбрала от началната учитЕ. на дъщеря си, че на
04.11.2020 г. била на училище. На 05.11.2020 г. по телефона й се обадила Е.
Т.а, която й предложила да отиде до тях и да си вземе дъщеря си, защото вече
не искали да я отглеждат. Вечерта отишла ответницата на стълбището пред
апартамента им, разговаряла с дъщеря си, която била силно изплашена и
притеснена и я умолявала да я вземе с нея. Под страх от това, че щели да я
обвинят, че била отвлякла дъщеря си, както били обвинили майка й преди
няколко месеца, не искала да вземе дъщеря си, без да й се удостовери
предаването и чрез някакъв подписан от тях документ. Е. Т.а категорично
отказала да ми подпише такъв документ и се опитала да я изгони от
стълбището, като извикала и служители на охранителната фирма „Радио
СОТ“, които охранявали жилището й. Ответницата, притеснена и изплашена
от тяхното присъствие си тръгнала, като дъщеря й остана при тях.
Абсолютно неверни били твърденията на ищеца, че на 05.11.2020 г.
била в неадекватно състояние по време на срещата й с Е. Т.а пред
апартамента им. Не отговаряли на действителността и твърденията на Л., че
била взела и завела детето в домът им с майка й. Веднага след появата на
служителите на охранителната фирма „Радио СОТ“ си тръгнала от блока, в
който била останала дъщеря й да живее при Е. Т.а. На следващия ден,
06.11.2020 г. след като завела дъщеря й на училище и заявила на детето, че
след края на учебния ден нямало да дойде да я забере и тя да се обади на
майка си или баба си да я заберат. След като свършило училище, дъщеря й
М., казала на началната си учитЕ., че Е. Т.а й казала, че нямало да дойде да я
забере и че ще отиде при баба си М.В., която работи в Общината на гр. П..
Дъщеря й многократно била ходила заедно с майка й на нейното работно
място в Общината, където била седяла докато тя работи, но началната учитЕ.
не я пуснала и се обадила на Е. Т.а, на която казала да дойде да я забере. След
позвъняването вече Е. Т.а била дошла и забрала детето. В събота, на
07.11.2020 г. рано сутринта Е. Т.а й се обадила по телефона и веднага след
като вдигнала на телефонна слушалка била дъщеря й. Ревейки по телефона, тя
я молила да отиде да я забере и вземе при нея. От думите на детето разбрала,
че в петък вечерта била закарана в с. Гелеменово. Опитала се да я успокои и
да не се притеснява, че ще направи всичко възможно отново да си я взема при
16
себе си.
Предвид съображенията й още от първия път. когато не я взела при себе
си, отново заявила на Е. Т.а, че ще дойда да я взема, ако й подпише черно на
бяло, че й я предава доброволно. Тя отново не се съгласила и й затворила
телефона. Не след дълго отново й се обадила и направо й заявила, че идва да
й я докара в гр. П. с целия и багаж, защото вече и било писнало от дъщеря й и
не искала да я гледа и да се занимава с нея. След тази заявка отново й
затворила телефона. След втория им разговор се посъветвала ответницата с
брат си какво да прави, ако наистина дойде и остави дъщеря й. Той я
посъветвал да отиде в полицията и да съобщи за нейните думи и като цяло за
случилото се. Първо се обадила ответницата на телефон 112, а след това с
майка си М.В. отишли направо в полицията в гр. П.. След като съобщили там
за станалото им казали да изчакат. Докато чакали да й се обади полицай по
телефона и я попитал дали знае къде се намира дъщеря й М. Т.а, а тя му
разказала и на него за станалото и той й казал да отиди на задния двор на
паркинга на полицията в гр. П., където да се срещнат. След като отишли с
майка си в задния двор на полицията на паркинга там вече била дъщеря й и
няколко полицая. Веднага след като я видяла дъщеря й започна още по-силно
да плаче и я молила да остане при нея. След няколко минути дошла Р.Б.,
която била социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. П., която не й позволила да вземе дъщеря си и я
отвела с нея в Спешния прием в Закрилата на детето в гр. П.. От полицаите и
от дъщеря си разбрала, че Е. Т.а качила от с. Гелеменово дъщеря й и я
оставила, направо зарязала пред тях на ул. „К. В.“ № 79. От там дъщеря й
успяла и отишла в Болница „Здраве", където на портиера разказала за
случилото се и за това, че била изоставена от баба си. Портиерът се обадил на
телефон 112 и полицаите отишли и взели дъщеря й от „Здравето", след което
й се обадили на нея и я докарали на паркинга на задния двор на полицията в
гр. П.. Преди това те се свързали с Дирекция „Социално подпомагане", от
където разбрали нейния телефон номер и на Е. Т.а, но Е. Т.а след многократни
обаждания не била вдигнала нито един път.
От дирекцията уведомили Р.Б., която била социалния работник, който
работил по случаят с дъщеря й и тя дошла, забрала и отвела детето в Агенция
„Закрила на детето“ в гр. П.. Така описаната фактическа обстановка
отговаряла на действително случилото се на 07.11.2020 г.
17
Описаното от ищеца в исковата молба положение било абсолютно
невярно. След връчването на 04.11.2020 г. на заповед № ЗД/Д-РА-094/
02.11.2020 г. подала жалба в Административен съд - гр. П. срещу нея и била
образувано административно дело № 1284/ 2020 г. на Административен съд -
гр. П.. След това за 17.11.2020 г. било насрочено открито съдебно заседание
за разглеждане на делото. На 16.11.2020 г., един ден преди съдебното
заседание по обжалването на първата Заповед на Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. П. и една седмица след нейното издаване й била връчена
по пощата Заповед № ЗД/Д-РА-097/ 09.11.2020 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. П., с която й било съобщено, че от 07.11.2020 г.
настанявали дъщеря й М.Л. Т.а в Център „Спешен прием“ на КСУДС - гр. П.
за срок от един месец. На следващия ден. 17.11.2020 г. в съдебно заседание по
административно дело № 1284/ 2020 г. на Административен съд - гр. П.
същото било прекратено, тъй като заповед № ЗД/Д-РА-097/ 09.11.2020 г.
обезсилвала заповед № ЗД/Д-РА-094/ 02.11.2020 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. П..
От настаняването на М. в Център „Спешен прием“ на КСУДС - гр. П.
няколко пъти в седмицата, когато й разрешавали, ходела и виждала М.. След
всяка една среща с М. се уговаряла със социалните работници кога можела
отново да я види и кой ден щяла да се чуе с нея когато не я виждала през деня.
Неверни били твърденията на ищеца, че ответницата злоупотребявала и
нахалствала с правото си да имам контакт с дъщеря си. Майка й, М.В. поради
пандемията не била допускана да се вижда с М., единствено на няколко пъти
ми разрешиха да и дам да чуе за няколко минути М.. Невярно било
твърдението и невъзможно било майка й да оказвала какъвто и да било
натиск върху М.. Желанията на дъщеря й да не искала да се вижда с баща си и
неговите родители най[1]вероятно били следствие на тяхното
пренебрежително поведение спрямо нея. Дъщеря й била вече на 7 г. и била
достатъчно умствено развита, за да си направи собствено заключение за
хората около нея и не мислела, че тя подлежи на каквото и да е манипулация.
През последната седмица на ноември месец имала среща със
социалните, на която за пръв път от тригодишния рожден ден на М. видяла
Л.Т.. Той самият й заявил, че нямал желание да отглежда и възпитава М., но
не бил съгласен с това да бъде при нея. Останали неясни неговите намерения
18
за отглеждането и възпитанието на дъщеря им, но най-вероятно едва ли го
интересувало това него. Според ответницата той искал да я остави при
родителите си, за да не плаща издръжка, но самите те както се видяло от
техните действия нямали желание да се занимават с М.. На тях им била
предоставена възможност, но те изоставили дъщеря й.
На 04.12.2020 г. била издадена заповед № ЗД/Д-РА-100/ 04.12.2020 г. на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., с която било прекратено
настаняването на дъщеря й М. Т.а в семейството на нейните баба и дядо по
бащина линия – Е. К. Т.а и Й. Д. Т. поради депозирано от Е. Т.а заявление с
вх. № СЛ/Д-РА/607-048/30.11.2020 г., в което заявявали, че не желаели да
полагат грижи по отглеждането на внучката си М. Т.а.
На 08.12.2020 г. била издадена заповед № ЗД/Д-РА-102/ 08.12.2020г. на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., с която било удължено
настаняването на М. Т.а в Център „Спешен прием“ на КСУДС - П. за срок от
един месец. Неверни били твърденията на ищеца, че ответницата нямала
желание и план за отглеждането и възпитанието на М.. В момента била в
добро здравословно състояние, нямала никакви проблеми с кръста и имала
възможност и желание да отглежда и възпитава М.. Тя и майка й много
обичали М.. Майка й винаги й помагала с отглеждането и възпитание на
дъщеря й и както винаги били в отлични отношения. С приятеля си Н.Б. също
били в прекрасни отношения и той я подкрепял в желанието М. да живее при
тях. Поради факта обаче, че М. в с. Г.Б. спяла в една стая заедно със сина на
Н., който бил вече 14-годишен и навлизал в пубертета и това, че
образованието и средата в училището „П.Х.“ в гр. П. била много по- добра от
тази в училището „А.И.Ч." в гр. Белово, имала желание М. да остане да живее
при майка й М.В. в гр. П..
Ответницата през по- голямата част от времето, когато Н. бил на път,
тъй като той работил като международен шофьор, щяла да живее също в гр.
П. при тях. По този начин заедно с помощта и подкрепата на майка й щели да
отглеждат и възпитават М. в една Л.яща семейна среда. М. щяла посещава
училището „О.П.“ в гр. П., където след училище имало и занималия, на която
тя да остава.
Предвид това нейно желание и съгласието на майка й на 03.12.2020 г.
депозирала молба на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за закрила на детето за
19
настаняване на дъщеря й М.Л. Т.а за отглеждане и възпитание при нейната
майка - М. С. В.. Въз основа на нея било образувано гражданска дело №
20205220103420 по описа за 2020 г. на Районен съд - П.. Отвеждането на
дъщеря й от Център „Спешен прием“ на КСУДС - гр. П. и настаняването й за
отглеждане и възпитание при майка й М.В. било най-добрият интерес за
дъщеря й. Твърденията на ищеца, че майка й М.В. и брат й Д. Петров
подлагали него и майка му на постоянен психически тормоз били абсолютно
неверни. На 04.11.2020 г. майка й отива да види дали Е. Т.а ще закара М. на
училище. Няколко минути преди 08:00 ч. точно в последния момент Е. Т.а
докарала М. на училище. При виждането на майка й дъщеря й се втурнала
към нея и е прегърнала. Майка й хванала за ръка М. и бързо я завела при
класната учитЕ., която чакала единствено нея, за да започнат час. След това
Е. Т.а започнала разговор с майка й, по време на който й казала, че всичко се
решило и социалните служби са на тяхна страна. Майка й, поради
закъсняване за работа, нямала време да разговоря с нея и бързо си тръгнала и
отишла на работа. В следствие на срещата им Е. Т.а пуснала молба по Закона
за защита от домашно насилие за издаване на заповед за незабавна защита
спрямо майка й. В молбата наклеветила майка й, твърдейки, че тя е обиждала
и псувала. Нейните твърдения били абсолютно неверни и с решение № 1038
от 03.12.2020 г. на Районен съд - П. е оставена без уважение молбата на Е. Т.а
и с отказано издаване на заповед за защита. Моли съда да отхвърли искането
на ищеца за измяна на обстоятелствата по упражняването на родителските
права спрямо дъщеря й М. Т.а, като неоснователно. Претендира разноските.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, че страните са родители на детето М.Л. Т.а,
родена на ...г. Ищецът и баща на детето от преди раждането му живее и
работи в Англия. Там е и понастоящем.
С решение по гр.д.№234/2014г. по описа на ОС-П., с което ищецът е
признат за биологичен баща на детето, упражняването на родителските права
върху него е предоставено на майката. Установява се, обаче, от
многобройните събрани по делото гласни и писмени доказателства, че почти
през целия период от раждането на детето до момента, то се отглежда от
неговата баба по майчина линия М.В.. Причината за това е, че майката на
20
детето – ответницата Ж.П. - не притежава и минимален родителски
капацитет, за да изпълнява така вмененото й задължение. От приетите като
доказателства многобройни социални доклади и становища на Д“СП“, отдел
„ЗД“-гр.П., от показанията на разпитаните свидетели и изобщо от целия
доказателствен материал по делото се установява, че П. няма постоянно място
на живеене – понякога живее при майка си, понякога в с.Г.Б. в дома на мъж, с
когото твърди, че има връзка – св.Божуркин, понякога другаде - и с тази честа
смяна на жилища не осигурява на детето среда, в която то да се чувства
сигурно; злоупотребява с алкохол – за което многократно майка й е
сигнализирала О“ЗД“ за невъзможността на дъщеря й да се грижи за детето
си - , приема едновременно и успокоителни лекарства и се довежда до
състояние да неадекватност, при което се е случвало да я намират гола на
улицата, да спи в гаража, да лежи на дивана гола в дома на св.Божуркин в
присъствие на непълнолетния му син; преимуществено не работи без да има
причина за това; не работи – без да има основателна причина – обяснението й
по реда на чл.176 от ГПК, че това е така защото по два пъти на ден е
ангажирана да ходи до с.Малко Белово и да дава лекарства на майката на
мъжа, с когото има връзка и която имала нужда от нея - е крайно несериозно
и сочещо на безотговорност спрямо собственото й дете; не проявява
майчинска заинтересованост за здравето на детето – същото има проблеми
със зрението, определена му е 76% инвалидност, има нужда от лечение, а
майката не полага в необходима степен грижи за преодоляване на
заболяването, а това го прави бабата на детето -, за ежедневните му проблеми,
вкл. и в училище. Изобщо майката изцяло е абдикирала от задълженията си на
родител, вкл. и от това да осигурява средства за издръжка на детето си и по
никакъв начин не изпълнява родителски функции по повод отглеждането и
възпитанието му. Съответно през времето, когато живее при майка си, двете
са в пълно неразбирателство, правят си постоянно скандали, търсят
съдействие на органите на МВР. Именно в резултат на всичко това детето е
настанявано със заповеди на Директора на Д“СП“-П. в дома на баба си и дядо
си по бащина линия – Е. и Й. Т.и; в Център „Спешен прием“ на КСУДС – П.,
в дома на баба си М.В.; с направление е насочено да ползва социални услуги
по реда на чл.20 от ППЗЗД в Център обществена подкрепа към КСУДС за
оказване на индивидуална психологическа подкрепа.
Основна причина за предприетата от Директора на Д“СП“-П. мярка,
21
посочена в края на предходния абзац, е именно поведението на бабата по
майчина линия – М.В. – и въздействието което оказва върху детето. В
докладите, приемани през целия период на разглеждане на делото, то е
неизменно предмет на обсъждане и препоръки. През годините В. и дъщеря й
Ж.П. живеят в непрестанни конфликти, скандали с обидни думи – все в
присъствието на детето М., със силно влошени взаимоотношения са – вкл. и
вследствие неразбирателство по въпроса за родителските грижи за детето.
Отразено е в докладите, че В. през годините по всякакъв начин манипулира
детето, при което му създава усещане за плахост и тревожност. Близостта на
детето с бабата се отчита от специалистите в О“ЗД“ като емоционална
нестабилност, объркване и хаотичност в действията и поведението на детето.
Отразено е също в докладите, че В. прави перманентно опити да изземва
майчинската функция и роля спрямо внучката си, настройва детето срещу
майката, бащата и близките по бащина линия, говорела, че бащата е починал
и я стимулирала да я нарича „мама“, а на сина й и вуйчо на М. – „тате“.
В социалния доклад от 15.12.2020г. е отразено, че отглеждането на
детето М. от неговите майка и баба по майчина линия крие риск за неговото
емоционално състояние. Бабата стимулира авторитет към нея и липса на
такъв към родителите на детето, което пречи то да изгради съзнание за своята
идентичност. Въвлича я в отношенията и проблемите на възрастните, като я
извежда от ролята й на дете и всичко това създава риск за емоционалното й
развитие.
В производството за разрешаване спора между родителите относно
упражняване на родителски права задължението на съда е да се произнесе
ръководен единствено от интереса на детето. Безспорно е в настоящия
процес, че майката не притежава никакъв родителски капацитет и е негодна
да се справя с отговорностите по отглеждането и възпитанието на детето М..
Именно и заради това с решение от 21.03.2021г. по гр.д.№48/21г. по описа на
ПРС то е настанено за отглеждане в дома на неговата баба по майчина линия
М.В..
Дали и доколко същата притежава капацитет да възпитава детето съдът
е изложил по.горе съображения.
Другият родител – ищецът Л.Т. живее и работи в чужбина поне от 9
години, като липсват данни по делото това състояние да е временно и да
22
подлежи на промяна в посока той да се върне на живее в България и по този
начин да има възможност да се грижи за детето си. А тази грижа следва да
бъде осъществявана в неговата семейна среда по смисъла на §1, т.7 ДР
ЗЗДетето. В чл.3 от ЗЗДетето са въведени основните принципи, на които се
основава закрилата, като един от тях е отглеждане на детето в семейна среда.
Част от семейната среда съгласно закона е и домът на бабата и/или дядото.
Съответно в чл.25 е предвидено настаняването на детето извън семейството
да се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му
извеждане.
Вярно е, че домът на бащата в Англия, където той живее, несъмнено е
семейна среда, но това не е семейната среда на детето по смисъла на §1, т.7 ДР
ЗЗДетето. Детето М. е посещавало веднъж в живота си за около месец
жилището на баща си, като в никой случай не го свързва с това да е негов
дом. Отделно от това от заключението на приетата по делото съдебно-
психологична експертиза на детето М. се установява, че интелектуално детето
отговаря на възраст 6-7 години, психичната му възраст също не отговаря на
календарната. Психологът е категоричен, че е налице синдром на родителско
отчуждение по отношение на бащата; враждебно отричане и на него и на
родителите му – в резултат на липса на каквато и да е толерантност от страна
на бабата и майката. Безспорно такова поведение от тяхна страна е крайно
укоримо и недопустимо с оглед интереса на детето - отчуждаването на М. от
единия родител и близките му, има реална опасност за психо-емоционалното
й развитие -, но то е факт и е довело трайни травматични увреждания в
психическото й развитие. Детето, обаче, не възприема от субективната си
гледна точка поведението на майка си и особено на баба си като заплаха за
него. Напротив, то се чувства добре, живеейки с баба си, обича майка си и
баба си, не може да си представи да живее без тях. В нейните възприятия
двата образа са със сменени роли, но чувства техните грижа и обич – в
рамките на капацитета им и през призмата на социалния им статус.
Детето не познава добре баща си, затова няма изградена представа и
никакви реалистични чувства към него. ВЛ д-р П. е категорична, че пълно
отделяне от майката и бабата и срещи с тях два или три пъти в годината крие
риск отчуждаването да не стихне, а просто да смени ракурса. Принудително
изваждане от обичайната за детето среда и заживяване с родителя, с който
23
няма изградена връзка, е по-неблагоприятно в емоционален план за детето М..
Отделно от това за детето би бил изключителен стрес да отиде да живее
в напълно непозната за него заобикаляща го среда, без да познава никого,
освен баща си, без приятелите и съучениците си, без да може да контактува за
достатъчно дълъг период от време с никого, извън баща си – детето не знае
английски език, а с оглед констатацията на ВЛ д-р П. за изоставянето в
интелектуалното му развитие с 2-3 години, този процес би бил
продължителен. Това от своя страна ще доведе несъмнено до силно негативни
чувства и емоции, което със сигурност не може да се приеме да е в интерес на
детето.
Затова искът за изменение на съдебно решение от 09.01.2015г. по гр.д.
№234/14г. по описа на ПОС в частта относно упражняване на родителските
права върху детето М. Т.а, местоживеенето на детето и личните контакти с
други родител следва да се отхвърли.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторени от ответника
разноски в размер на 1200лв. Направено е възражение за прекомерност, но
съдът отчита, че делото е продължило 1,5 години, проведени са 11 открити
съдебни заседания, разпитани са няколко свидетели, няколко пъти е
изслушвана ответницата по реда на чл.176 от ГПК, изслушвано е ВЛ и не на
последно място делото е с голяма фактическа сложност.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Й. Т., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.В.“№79, вх.Б
против Ж. К. П., ЕГН********** от гр.П., ул.“Т.“№1, ет.6, ап.24 иск по чл.59, ал.9 във вр. с
чл.70 от СК за изменение на съдебно решение от 09.01.2015г. по гр.д.№234/14г. по описа
на ПОС в частта относно упражняване на родителските права върху детето М. Т.а,
местоживеенето на детето и личните контакти с други родител.
ОСЪЖДА Л.Й. Т., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.В.“№79, вх.Б да
заплати на Ж. К. П., ЕГН********** от гр.П., ул.“Т.“№1, ет.6, ап.24 сторените
в размер на 1200лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-седмичен
срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
24
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
25