Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1164 31.10.2018г.
Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети октомври Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Наташа Динева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04214 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ф.В.Ф., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.Б., а именно сумата от 1416,65лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 01.01.2007г.- 02.11.2010г., сумата от 287,27лв., представляваща лихва за забава за периода 26.02-2007г.- 02.11.2010г., сумата от 34,00лв. за държавна такса. Ищецът твърди, че процесните вземания по изпълнителния лист са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът оспорва наличието на правен интерес от водене на настоящето производство. При условията на евентуалност ответникът оспорва иска по основание, като иска отхвърлянето му като неоснователен.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество. В становището си ответникът признава наличието на изп.д.№***. на ЧСИ С.Б., а в същото време се иска и отхвърляне на иска като неоснователен, поради което и съдът намира, че е налице правен спор между страните по настоящето дело.
По основателността:
Не се спори по делото, че с изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответника процесните суми. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.Б..
Ответникът признава, че последното изпълнително действие е извършено на 02.02.2012г., като след този момент ответникът признава, че не са извършвани изпълнителни действия.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГКТ при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че след 02.02.2012г. по процесното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия повече от осем години, поради което и процесните вземания са погасени по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на 498,36лв., от които сумата от 74,36лв. за държавна такса, сумата от 400,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с един иск с правно основание чл.439 ГПК, че не съществува правото но принудително изпълнение на вземанията, обективирани в изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, които са на обща стойност 1737,32лв., поради което и дължимото се минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 350,00лв.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно доколкото заплатеното от ответника възнаграждение е близо до минималния размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 498,36лв., от които сумата от 74,36лв. за държавна такса, сумата от 400,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Ф.В.Ф., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.Б., а именно сумата от 1416,65лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 01.01.2007г.- 02.11.2010г., сумата от 287,27лв., представляваща лихва за забава за периода 26.02-2007г.- 02.11.2010г., сумата от 34,00лв. за държавна такса, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.Средец 11, да заплати на Ф.В.Ф., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 498,36лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 74,36лв. за държавна такса, сумата от 400,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: