ОСЪЖДА подсъдимия А. К. Н. с посочени по-горе адрес и ЕГН да заплати на С. Р. И. xxx, ж. к Пъстрина бл. xxxx, , вх. xxxx, , ет. xxxx, , бл. xxxx, , със съгласието на майка си К. П. Г. със същия адрес и ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 124 лв. /стойността на мобилния телефон/ - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 02.02.2009 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия А. К. Н. със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на ВСС гр. София сумата от 50 лв - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 65 лв. - направени по делото разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд-Монтана.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Прокурорът подържа обвинението и моли съда наложи на подсъдимия Н. глоба към следния размер от 150 лв., като уважи изцяло предявеният гр. иск и осъди Н. да заплати разноските по делото.

Гражданският ищец и частен обвинител непълнолетния С. Р., представляван от майка си – адв. К. Г. предявява гр. иска за сумата от 124 лв. срещу подсъдимия /стойноста на телефона без върнатата СИМ карта/, като моли съда да признае Н. за виновен и му наложи глоба в максималния предвиден от закона размер. Излага доводи, че същият вече е веднъж осъждан, но не се е поправил и превъзпитал и това наказание е адекватно спрямо него. Моли съда да уважи изцяло гр. иск.

 Подсъдимият Н. се признава за виновнен и заявява, че ако има средства няма след като е намерил телефона да го продаде за 30 лв. и въобще е нямало да го вземе.

 Доказателствата са писмени и гласни, прието е заключение по извършена съдебно-оценъчна експертиза на досъдебното производство.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с доводите на страните, и законовите изисквания, приема за установено следното:

 Подсъдимият А. К. Н. е осъждан с влязло в сила определение на Районен съд - Монтана, по НОХД №222/2000 г. за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК, с наложено наказание глоба в размер на 60 лв. платима в полза на Държавата. Няма данни тази глоба да е внсена от Н.. Същият е роден на 29 юни 1966 г. в гр. София, неженен, безработен от дълго време. Има завършено основно образование. За делото е намерен на адрес – гр. монтана, ул. xxxx № xxxx, В нея, подсъдимият живее и приспива..

 На 02.02.2009 г. непълнолетните свидетели С. Р. И. и Б. Т. Б., и двамата ученици в ПГЕ „Христо Ботев" гр. Монтана, се прибирали от училище. Часът бил около 13.30 часа и те минали за по-накратко през площад «Славейков», като се отправили към кръстовището на бул. xxxx № xxxx, „А. Стамболийски".

В този момент, подсъдимият Н. се движил от Дома са временно настаняване в гр. Монтана през пл. «Славейков». Забелязал на тротоара мобилен телефон марка «Сони Ериксон», модел К 510 I, черен на цвят, със сиви метални ленти,1,3 мегапикселова камера със СИМ -карта №**********, фабр. № 990978605203.без заден панел, черен на цвят и със сиви черти. Взел мобилния телефон и решил да го продаде, за да вземе някой лев. Първата му мисъл била да посети свидетеля И. Р., който имал магазин на Кооперативния пазар в града за продажба на употребявани мобилни телефони и аксесоари към тях.

В този момент, свидетелят С. И. с изненада установил, че му липсва мобилния телефон. И двете момчета се върнали обратно по пътя на левия тротоар при кръстовището намерили задния капак на телефона. Свидетелят И. се надявал, че някой е намерил падналия на тротоара телефон и ще му го върне. Затова, той набрал от мобилния телефон на приятеля си Б. своя номер. Първа се чул сигнал «свободно», после някой затворил телефона, като това се повторило няколко пъти. И. отново набрал номера на мобилния си телефон, като отсреща непознат за него мъж приел обаждането. Свидетелят И. го уведомил, че той е собственика на телефона и много моли да му бъде върнат. Оттам му затворили и в отговор на опитите му да изпрати СМС до номера си, телефонът бил изключен напълно.

Подсъдимият Н. посетил свидетеля И. Ц. Р. в магазина му на пазара и му предложил да купи телефона. След като се убедил, че телефонът работи, Р. заплатил на подсъдимия сумата от 30 лв. За осъществената покупка, продавачът направил отбелязване в тетрадката си. Пробата на телефона била извършена чрез СИМ-картата на свидетелят Р., който провел кратък разговор със съпругата си - свидетелката П. С. К.. Впоследствие телефонът бил продаден на неизвестно лице, което не било установено при разследването.

СИМ - картата с фабр. № 990978605203 била предадена доброволно от подсъдимия Н. на разследващият орган, който я върнал на собственика - свидетеля И. срещу разписка /л.9 от ДП №447/2009 г. на РУ на МВР-Монтана/.

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза се установява, че стойността на намерения от подсъдимия мобилен телефон марка «Сони Ериксон», модел К 510 I, заедно със СИМ - картата е 129 лв., като СИМ каратата на стойност 5 лв. е върната на собственика.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел тяхното настъпване. Самият подсъдим в съдебно заседание заявява, че е взел намерения телефон с надеждата, еч от продажбата му ще вземе пари, с които да преживява.

Обвинението се установява доказателствата по делото - протокол за доброволно предаване, разписка за върната вещ, съдебно-оценъчна експертиза, показания на свидетелите С. Р. И., И. Ц. Р., Б. Т. Б., както и от обясненията на самият подсъдим.

С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и останалите граждани.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ: