Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.04.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 1242/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „С.д.М.“ АД- в несъстоятелност, с която са предявени срещу „Б.С.“ ЕООД искове с правно основание чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС. Твърди се от ищеца, че на 08.12.2016 г. е сключил с ответника договор за продажба на недв.имоти, обективиран в нот.акт N 111, том IV, дело N 697/2006 г., с който в полза на ответника е прехвърлена собствеността върху имот N 1022a и имот N 1022б, находящи се в гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“. Според ищеца договорът за продажба е нищожен поради абсолютна симулация, защото страните не са искали да настъпят правните последици по отчуждаване на имотите, а са имали намерение да създадат привидност, че имотите са продадени от ищеца и придобити от ответника. Поддържа се, че договорът за продажба е нищожен и на основание чл.40 ЗЗД, защото управителят на продавача Б.С.е договарял във вреда на управляваното и представлявано от него дружество, което не е получило реално цена за имотите и не е реализирало приход, а уговорената продажба цена е в минимален размер. Освен това С. и управителят на купувача по сделкатаБ.Ц.са дългогодишни приятели и съученици и между тях са сключвани сделки за прехвърляна на дружествени дялове от капитала на купувача, а С. е ипотекирал свой имот за обезпечение на дългове на купувача. Интересите на продавача по сделката са накърнени, защото е налице безвъзмездно разпореждане, тъй като не е платена продажна цена, респ. цената е крайно занижена. Иска се от ищеца да се установи нищожността на договора за продажба на недв.имоти поради абсолютна симулация, а при условията на евентуалност се иска да се установи нищожност на договора поради споразумяване във вреда на представлявания, както и на основание чл.108 ЗС да се признае, че ищецът е собственик на имотите и да се осъди ответникът да предаде владението върху тях.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че ищецът е в производство по несъстоятелност, а синдикът няма право да предявява искове за нищожност, с които се цели не попълване на масата на несъстоятелността, а защита на интересите на кредитора Г.Я.. Поддържа се, че ищецът няма право да оспорва действителността на сделката, след като я е сключило при спазване на изискванията за действителност и в продължение на 14 години е преценило, че няма интерес от установяване на нейната нищожност. Освен това ищецът е бил заличен от ТР на 25.03.2011 г., а това заличаване е било заличено на 13.10.2015 г., което обаче няма обратна сила, поради което няма право да защитава права, които са погасени в резултат на първото заличаване. Сочи се, че искът по чл.40 ЗЗД не попада сред исковете по чл.649 ТЗ, поради което синдикът не е активно легитимиран да предявява този иск. Исковете се оспорват и по същество с довода, че не са представени доказателства за факта, че страните по сделката не са имали намерение да настъпят последиците на договора за продажба, както и че ответникът не е имал никакви отношения с ищеца, които да сочат на желание да се създаде привидност за прехвърляне на собствеността върху имотите. Оспорва се и управителят на ищеца да е договарял и да се е споразумял във вреда на продавача по сделката, тъй като сделката е сключена в изпълнение на решение на ОС на съдружниците на продавача, в което са определени цените и сроковете, а управителят С. е овластен да сключи сделката. Твърди се от ответника, че по сделката е платена продажна цена на ищеца, както и че продаваните имоти са били обременени с тежести. По отношение на иска по чл.108 ЗС се прави възражение за придобивна давност, тъй като имотите са владяни в продължение на 10 години.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че исковете са допустими, защото синдикът ги е предявил в качеството на законен представител на ищеца. Поддържа се, че сделката е привидна, защото е сключена между свързани лица, а процесните имоти са ипотекирани за задължения на свързани с Б.С.лица. Оспорва се възражението за погасителна давност, защото до откриване на производството по несъстоятелност на ищеца негов представител е бил Б.С.в качеството на ликвидатор, а имотите са придобити формално от ответното дружество, което е еднолична собственост на С. и на което в момента той е управител. Освен това ответникът никога не е владял имотите, а ако е установил владение, то е недобросъвестно.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията срещу исковете за недопустимост, защото предявените искове не попадат в обхвата на чл.649 ТЗ, както и че се цели защита на интересите на кредитора Г.Я.. Със заличаването на ищеца се загубват неговите права, които не се възстановяват с факта на заличаване на заличаването. Сочи се, че ответникът е установил владение върху имотите от момента на придобиването им.
Представен е нот.акт за продажба на недв.имот N 129, том I, дело N 126/03 г., от който се установява, че А.К.Я., К.К.Я.и А.Б.Я.са продали на ищеца собствеността върху имот N 1022a с площ от 1560 кв.м. и върху имот N 1022б с площ от 2547 кв.м., находящи се в гр.София, кв.“Манастирски ливади“, м.“Ливади –запад“ срещу цена от 29 640 лв.
Представен е нот.акт за покупко-продажба на недв.имоти N 111, том IV, дело N 697/2006 г., от който се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за продажба, по който ищецът в качеството на продавач е прехвърлил на ответника в качеството на купувач собствеността върху имот N 1022a с площ от 1560 кв.м. и върху имот N 1022б с площ от 2547 кв.м., находящи се в гр.София, кв.“Манастирски ливади“, м.“Ливади –запад“ срещу цена от 62 000 лв.
Представена е фактура N 1110/11.12.2006 г., в която се сочи, че за продажбата на незастроен поземлен имот в гр.София, район „Витоша“ N 1022a и N 1022б ответникът дължи на ищеца цена в размер на 62 000 лв.
Представено е удостоверение изх.N 153-17/01.07.2020 г. на „Първа инвестиционна банка“, в което се сочи, че на 09.02.2007 г. по нареждане на ответника е била преведена по сметка на ищеца сумата от 62 000 лв. - по фактура N 1110/11.12.2006 г.
Представен е протокол от Общото събрание на съдружниците в „С.д.М.“ ООД от 06.12.2006 г., в който е удостоверено, че е прието единодушно решение да се продаде на ответника поземлен имот 1022а и поземлен имот 1022б в гр.София, кв.45, м.“Манастирски ливади –запад“ при цена от 50 000 лв и от 12 000 лв.
Представен е протокол за упражняване на строителен надзор от 16.05.2007 г., от който се установява, че ответникът е възложил на „ПСК Консулт-Инженеринг“ ЕОДД упражняването на строителен надзор по ЗУТ при изпълнението на строеж „Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи“, находящ се в УПИ III-1022a, 1022б, 1022в, кв.45, м.“Манастирски ливади-запад“.
Представено е удостоверение за степен на завършеност на строеж IV-та категория от 21.07.2009 г., в което се сочи, че „Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи“, находящ се в УПИ III-1022a, 1022б, 1022в, кв.45, м.“Манастирски ливади-запад“ е изпълнена на етап „груб строеж“.
Установява се от заключението на ССЕ, че на 09.02.2007 г. от банковата сметка на ответника е била преведена по сметка на ищеца сумата от 62 000 лв., както и че към 01.02.2007 г. по сметката на ответника е била налична сума от 3 215,24 лв.; на 08.02.2007 г. е постъпила от „Фючърс Груп“ АД сумата от 33 249,20 лв. по фактура 4/07.02.2007 г.; на 09.02.2007 г. е постъпила от ищеца сумата от 96 000 лв. по фактура N 3/30.01.2007 г.;
Установява се от заключението на Съдебно-графологическата експертиза, че подписът, положен от името на Б.И. С. в протокол на ОС от 06.12.2006 г. е изпълнен от Б.И. С.; подписът, положен от името на В.П.Б. в протокол на ОС от 06.12.2006 г. е изпълнен от В.П.Б.; подписът, положен от името на П.Г.С. в протокол на ОС от 06.12.2006 г. е изпълнен от П.Г.С..
Установява се от заключението на СТЕ, че към сключване на процесния договор за продажба стойността на имотите е възлизала на 395 168 лв. /44 586 лв. и 350 582 лв./.
Установява се от заключението на тройната СТЕ, че средната пазарна цена към сключване на процесния договор възлиза на 489 426 лв.
Установява се от показанията на св.Янков, че два имота на ищеца в кв.“Манастирски ливади-запад“ са били прехвърлени на „Б.с.“ ЕООД, което е на съдружника Б.С.. Според свидетеля през цялото време имотите би трябвало да са на ищеца, а Б.С.да ги управлява. Сделката е била сключена през 2006 г. В имота е била изградена към 2009 г. сграда на етап „груб строеж“, а в него е имало работници на ищеца. Строителните работи към 2009 г. са изпълнени от работници на ответника. Имоти от сградата са били продавани от Б.С..
Установява се от показанията на св.П., който е изпълнявал при ищеца длъжността „главен счетоводител“, че имотите са били продадени през 2006 -2007 г. от ищеца на ответника, който ги е застроил.
Установява се от показанията на св. М., че работи при ответника на длъжността „технически ръководител“ и че от 2008 г. или от 2009 г. е изпълнявал длъжността на процесните имоти в кв.“Манастирски ливади“, в които ответникът е построиле сграда с три секции, а към 2008 г. или към 2009 г. строежът е бил на кота 0. За около 4-5 години сградата е построена с покрив от работници на ответника и от наети от него подизпълнители. Други лица, освен работници на ответника, не са имали фактическа власт върху имота и не са искали да извършват някаква дейност в имота.
Установява се от показанията на св.А. и че е , че от 2009 г. работи при ответника на длъжността технически ръководител изпълнявал длъжността на строеж в процесните имоти. В имотите са изградени три сгради, които са свързани заедно. Когато свидетелят е посетил имота за първи път сградата е била на етап „груб строеж“, а истински покрив е изпълнен няколко месеца по-късно. Строителните работи са изпълнени от работници, наети от ответника. На обекта не са идвали друго служители, които да искат да им се предостави достъп до него.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл. чл.26
ал.2, предл.5-то ЗЗД и чл.40 ЗЗД – предявен при условията на евентуалност,
както и иск по чл.108 ЗС.
Ищец
по предявените искове е не синдикът в качеството на орган на несъстоятелността,
а дружеството в несъстоятелност, което на основание чл. 658 ал. 1 т. 7 ТЗ се представлява от синдика, който осъществява представителството
в процеса, действа от името на несъстоятелното дружество и упражнява неговите права
/определение № 359 от 22.06.2015 г. по ч.т.д. № 1058/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 100/15.06.2009 г. по т.д. № 808/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
62/17.07.2009 г. по т.д. № 39/09 г. на ВКС, ТК ІІ т.о. и решение № 75 от
09.03.2010 г. по т.д. № 672/08 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Исковете
са предявени от дружеството ищец, което след откриване на производството по
несъстоятелност не се лишава от процесуалното право да предяви чрез синдика
искове за нищожност на разпоредителна сделка, по която е страна.
Обстоятелството, че една разпоредителна сделка може да бъде предмет на
отменителни искове по чл.649 ал.1 ТЗ, не погасява правото да се предяви иск по
чл.26 ЗЗД, защото правните последици на нищожността и на относителната
недействителност са различни.
На
08.12.2006 г. е бил сключен договор за продажба, обективиран във формата на нот.акт
N 111, том IV, дело N 697/2006 г., с който ищецът в качеството на продавач
е прехвърлил на ответника в качеството на купувач собствеността върху имот N 1022a и имот N 1022б, находящи се в гр.София, ж.к.“Манастирски
ливади“, срещу цена от 62 000 лв.
Когато привидният
договор не прикрива друго съглашение, каквото в случая не е установено, а и не се твърди, симулацията е „абсолютна“. От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да
сочат, че страните по договора за продажба не са целели да настъпят правните
последици по прехвърляне на собствеността върху имотите. Не са доказани факти,
които да разкриват, че страните по договора за продажба към момента на неговото
сключване са постигнали „скрито“ съгласие за това да не настъпят правните
последици по прехвърляне на собствеността.
При
сключване
на симулативно съглашение страните по тази сделка планират да създадат привидност, която да функционира известно време и след това да
бъде прекратена. По делото обаче
не е доказано, че действителната постигната
между страните воля е различна от тази,
която външно е била изразена от тях пред нотариуса и обективирана в
нот.акт, както и че действителното им намерение не е било да се прехвърля собствеността
върху имотите.
По делото не е представен документ, имащ
качеството на „обратно писмо“, който да обективира направени от страните изявления, в които те признават привидността на сделката, респ. не е представено „начало
на писмено доказателство“, което да се създава индиция, че е възможно сделката да е
симулативна. По никакъв начин не може да се приеме, че действителната
воля
на страните е правните
последици на договора за
продажба да бъдат само манифестирани
пред трети лица, „афиширани“, без да се цели настъпването им. При липсата на „обратно писмо“ /“contre lettre“/, което да разкрива
действителните отношения на страните по договора за покупко-продажба, както и при липсата на писмени доказателства, изхождащи от ответника или удостоверяващи негови изявления пред държавен орган, създаващи индиция за симулация, неподкрепени
със свидетелски показания в тази насока, твърдението за привидност на договора е
недоказано / в този смисъл Таджер, В. „Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял II, 1973 г., стр.264, както и решение № 79 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 791/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение от 15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр.д. №
356/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, решение № 19 от 13.03.2014 г. по гр.д. № 2159/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
Установените
по делото факти сочат по несъмнен и категоричен начин, че волята на страните по
процесната сделка и желаните от тях правни последици са да се прехвърли в полза
на ответника купувач собствеността върху имотите, срещу което ищецът в
качеството на продавач да получи уговорената
цена. На първо място – по делото е представен протокол от 06.12.2006 г. на Общото
събрание на дружеството ищец, както и протоколно решение от 23.11.2006 г. на
едноличния собственик на капитала на ответника, които удостоверяват по несъмнен
и категоричен начин, че волята на страните е да настъпят именно правните
последици на договора за продажба.
На
второ място – от заключението на ССЕ и от представеното удостоверение изх.N 153-17/01.07.2020 г. на „ПИБ“ АД се установява, че
на 09.02.2007 г. ответникът реално е платил на ищеца по безкасов начин уговорената
цена от 62 000 лв., но няма данни, а и не се твърди, цената да му е била
върната впоследствие. Едва в съдебното заседание на 02.04.2021 г. е направено
от ищеца оспорване на изходящото от банката удостоверение, поради което
оспорването е преклудирано, но е и опровергано от заключението на ССЕ. Писмото
от 11.03.2021 г. на „ПИБ“ АД е в отговор на издадено на ищеца съдебно
удостоверение за снабдяване с документ за това кое лице е наредило от името на
ответника паричния превод, поради което не е в противоречие с удостоверението
от 01.07.2020 г., което сочи факта на извършен паричен превод.
От
заключението на ССЕ се установи, че по банковата сметка на ответника, от която
е платена цената, са постъпили плащания за сделки по фактури, но за тези сделки
не са представени доказателства, че са „симулативни“, поради което съдът
приема, че цената е била платена с парични средства на ответника, а не с
предоставени му нарочно от ищеца пари, с които да се „имитира“ плащане на
цената. Фактурите, по които ответникът е получил плащанията по своята сметка,
от която впоследствие е превел сумата от 62 000 лв. по сметка на ищеца, са
от 2007 г. и от 2006 г. и не са представени по делото, но доколкото не е
представен изходящ от ответника документ, в който да признава, че липсва
основание за получаване на суми за сделките по фактурите, съдът приема за
недоказано, че сделките по фактурите и извършените по тях плащания са
симулативни.
На
следващо място – от събраните по делото гласни доказателствени средства /показанията
на св.М. и св.А./ се установява, че след придобиване на собствеността върху
имотите ответникът е построил сграда с три секции, а строителните работи са
извършени от негови работници и наети от него външни фирми. Това поведение на
ответника сочи, че след сключване на сделката е упражнявал в пълен обем
правомощията на собственик. Построяването от ответника на сграда в имотите, за
които се твърди да са „привидно“ придобити от него, опровергава твърдението, че
ответникът при сключване на договора не е имал намерение и не е целял да придобие правото на собственост. Този
доказателствен извод се подкрепя и от договора за упражняване на строителен
надзор от 16.05.2007 г., с който именно ответникът е възложил да се извършва
надзор по ЗУТ по отношение изпълнението на строежа, изграждан в неговите имоти.
Дори в показанията на доведения от ищеца св.Янков се съдържат индикации, че
именно ответникът е построил сградата до етап „груб строеж“.
В показанията на свидетелите се сочи, че са
били извършени продажби на апартаменти от сградата и доколкото сградата се
намира в имоти на ответника, който е построил сградата, следва да се приеме, че
ответникът е продавач на апартаментите. Такива действия на ответника
потвърждават извода, че той не само е целял да придобие собствеността, но и е
упражнявал впоследствие всички правомощия на собственик.
Освен това – към сключване на процесната
сделка в имота е било започнало от ищеца строителство, което е било до ниво
кота 0, но след това по молба на
ответника е издадена заповед N 109/23.12.2010 г. на главния
архитект на СО, район „Витоша“, с която ищецът е заличен като титуляр на
разрешението за строеж и на негово място за титуляр е вписан ответникът.
Ответникът не само е придобил собствеността, но и е извършил всички правни
действия за привеждане на издаденото в полза на стария собственик разрешение за
строеж в съответствие с новото правно положение относно собствеността върху
имотите, в които са изпълнени от ответника строителните работи.
Изложените
в исковата молба доводи за „свързаност“ между между лицата, които са били
управители на двете дружества към сключване на процесния договор, са
ирелевантни за хипотезата на чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД.
При тези факти съдът намира, че искът с правно
основание чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД следва да се отхвърли.
По иска с
правно основание чл.40 ЗЗД. От заключението на единичната СТЕ и на тройната СТЕ
се установи, че уговорената цена от 62 000 лв. е няколко пъти по ниска от
действителната стойност на имотите към сключване на процесния договор. Съдът
възприема изводите в заключението на тройната СТЕ, според което цената на
имотите е 448 200 лв., поради което уговорената цена от 62 000 лв. се
явява 7 пъти по-ниска от действителната цена на имотите. Обстоятелството, че
върху имотите са били вписани възбрани би могло да бъде аргумент за понижаване
на тяхната цена, но възбраните са заличени по реда на чл.321 ГПК /отм./, с
което отпада с обратна сила тяхното действие.
Доколкото
ищецът в качеството на продавач е бил представляван от своя управител при сключване
на процесната сделка, може да се постави въпросът дали управителят в качеството
на представител по закон на ищеца не е уговарял в негова вреда. Това е така,
защото от обективен характер сделката се явява сключена от представител по
закон при условия, които са явно изгодни за представлявания – продавача /ищец/,
защото в негова полза не възниква вземане в размер на 448 000 лв., респ. на
близка до нея стойност, а вземане в седем пъти по-нисък размер – 62 000 лв.
Ищецът има право да се позове на особената недействителност по чл.40 ЗЗД,
защото от негово име е извършена чрез представител сделка при неизгодни за него
условия /т. 3 ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.
5/2014 г./.
Макар и
сделката да е сключена от органен представител, а не от представител по пълномощие,
нормата на чл.40 ЗЗД намира приложение - решение № 178 от 12.03.2020 г. по т.д. № 1991/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. За да се
приеме, че сключената от представител неизгодна сделка е недействителна на
основание чл.40 ЗЗД, следва да се установи не само обективният елемент /
неизгодни условия/, но и субективен елемент – че представителят на продавача е
действал недобросъвестно, както и че е налице недобросъвестност у насрещната
страна / купувача/. Необходимо е както представителят на продавача, така и
насрещната страна купувач да са съзнавали, че договорът е сключен при неизгодни за продавача условия.
Според
съда установите по делото факти не сочат управителят на ищеца /продавач/ в
качеството на негов представител по закона да е действал недобросъвестно. Това
е така, защото в случая управителят на ищеца не е уговарял по своя преценка
условията на сделката. По делото е представен протокол от 06.12.2006 г. на
Общото събрание на съдружниците в „С.д.М.“ ООД, в който е удостоверено, че е
прието единодушно решение да се продадат на ответника процесните имоти при
цена от 50 000 лв. и от 12 000 лв., т.е общо 62 000 лв. –
каквато цена е уговорена в процесната сделка. В този случай съдът приема, че
неизгодните за ищеца /продавач/ условия са уговорени не от неговия управител,
който е представител по закон, а от самия представляван – дружеството ищец.
Това е така, защото самото представлявано дружество чрез своето Общо събрание,
което има качеството на волеобразуващ орган – чл.137 ал.1 ТЗ, е формирало воля
при каква цена да се сключи сделката.
Ищецът при
сключване на сделката е направил изявление чрез своя управител, който е негов представител по закон, но волята имотите да се продадат при цена от 62 000 лв. е формирана от волеобразуващия орган на ищеца – Общото събрание на съдружниците. Това
означава, че тази цена не е в резултат на извършени от управителя действия по
договаряне.
Няма място
за упрек към действията на управителя на продавача, защото във вътрешните отношения е налице „подчиненост“ - решенията на Общото събрание на основание чл. 141 ал. 1 ТЗ са
задължителни за управителя, а сделката е сключена от управителя при цена, за
която е прието решение от Общото събрание.
Представителната власт на управителя
включва възможността да избира насрещна
страна и да договаря параметрите на сделката. В случая обаче
представителната власт на управителя е
била изключително стеснена, защото е прието от Общото събрание решение за
разпореждане 1. с точно определени имоти, 2. в полза на определено лице и при 3.
точно определена цена. Това означава, че всички съществени условия на сделката се съдържат в решението на
Общото събрание, поради което
управителят на дружеството продавач единствено е "пренесъл" волята на дружеството до ответника купувач,
с който по същество управителят не е договарял размера на
цената. След като управителят не е повлиял върху размера на цената, е
невъзможно той и купувачът „да се споразумеят във вреда на представлявания".
Управителят
е действал по-скоро като пратеник („нунций“), който само е "пренесъл" волеизявлението на представлявания, защото видът на
сделката, нейния предмет, насрещната страна и цената не са определени в
резултат на формирана от управителя воля, а в резултат на приетото от Общото
събрание решение.
В нот.акт изрично е посочено, че пред нотариуса е било представено „решение на Общото събрание на продавача“, от което следва изводът, че и купувачът не е действал недобросъвестно, доколкото е знаел, че самото дружество продавач е определило цената на имотите. В този смисъл съдът приема, че не може да се упреква в недобросъвестност купувача, защото при сключването на сделката по нотариален ред е бил представен пред нотариуса изходящ от дружеството продавач документ, който удостоверява приетото от неговия волеобразуващ орган решение за цена в размер на 62 000 лв.
При тези факти съдът намира, че искът по чл.40 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Искът
по чл.108 ЗС е обусловен от изхода на иска за нищожност на сделката и е
предявен кумулативно. Искът по чл.108 ЗС не може да се предявява под условие и
като евентуален спрямо иска за нищожност, защото двата иска имат различен
предмет и с тях се търси защита на различни права. По правило по евентуален иск
съдът се произнася само при отхвърляне на главния иск, а когато главният иск е
уважен, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск. Искът по чл.108 ЗС не е предявен при условията на евентуалност
спрямо иска по чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД и чл.40 ЗЗД, защото този начин на съединяване на искове предпоставя, че при уважаване на главния иск, предявеният при условията на евентуалност не подлежи на
разглеждане, тъй като не се е
сбъднало условието за разглеждането
му, но в случая се иска от ищеца, след като се уважи искът за нищожност, да се
уважи и ревандикационният иск. Макар и ищецът да е посочил, че искът по чл.108
ЗС се предявява като евентуален по отношение на иска за нищожност, този иск е
предявен кумулативно – по какъвто начин е докладван с определението по чл.374 ГПК от 30.10.2020 г. /решение № 117 от
31.05.2016 г. по гр.д.
№ 5673/2015 г., Г. К.,
III Г. О. на ВКС/.
След като се установи, че сделката не е
нищожна, тя е породила правни последици по прехвърляне на собствеността. Ищецът
след сключване на сделката и настъпване на нейното вещноправно действие е
престанал да притежава правото на собственост. Следователно искът по чл.108 ЗС
е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.д.М.“ АД- в несъстоятелност срещу „Б.С.“ ЕООД иск с правно основание чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД, с който се иска да се установи, че е нищожен поради „привидност“ сключеният във формата на нот.акт за покупко-продажба на на недвижими имоти N 111, том IV, рег.N 3773, дело N 697/2006 г. договор за продажба, с който „С.д.М.“ ООД е продало на „Б.С.“ ЕООД срещу цена от 62 000 лв. незастроен поземлен имот N 1022a с площ от 1560 кв.м., от които 200 кв.м. попадат в улица, а останалата част от 1360 кв.м. заедно с имот N 1022б и имот N 1022в е отредена в УПИ III-1022а, 1022б и 1022в, целият с площ от 2547 кв.м., както и незастроен поземлен имот N 1022б с площ от 309 кв.м., който заедно с имоти N 1022a и N 1022в е отреден в УПИ III-1022а, 1022б и 1022в, целият с площ от 2547 кв.м., находящи се в гр.София, кв.45 по плана на гр.София – „Манастирски ливади“, м.“ Ливади - Запад“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.д.М.“ АД- в несъстоятелност срещу „Б.С.“ ЕООД иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска „С.д.М.“ АД- в несъстоятелност да се признае за собственик на поземлен имот N 1022a с площ от 1560 кв.м., от които 200 кв.м. попадат в улица, а останалата част от 1360 кв.м. заедно с имот N 1022б и имот N 1022в е отредена в УПИ III-1022а, 1022б и 1022в, целият с площ от 2547 кв.м., и на поземлен имот N 1022б с площ от 309 кв.м., който заедно с имоти N 1022a и 1022в е отреден в УПИ III-1022а, 1022б и 1022в, целият с площ от 2547 кв.м., находящи се в гр.София, кв.45 по плана на гр.София – „Манастирски ливади“, м.“Ливади -Запад“.
ОСЪЖДА „С.д.М.“ АД- в несъстоятелност, ЕИК ********, гр.Чепеларе, ул.“************, чрез масата на несъстоятелността да заплати по сметка на СГС държавна такса от 2860,77 лв.
ОСЪЖДА „С.д.М.“ АД- в несъстоятелност, ЕИК ********, гр.Чепеларе, ул.“************, чрез масата на несъстоятелността да заплати на „Б.С.“ ЕООД, ***, съдебни разноски от 1350 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: