№ 72
гр. Царево, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100256 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
С. М. Я., ЕГН **********, с адрес **, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска
адвокатска колегия, с peг. № **, срещу „**” ООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление **, представлявано от Н. П. П., с който се иска от съда,
да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца,
сумата в размер на 272,00 лв. /двеста седемдесет и два лева/, представляваща
такса за удължаване на Договора за заем, на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ, на
основание сключен Анекс от 10.10.2021 г. към Договор за паричен заем
„Кредирект“ № ** г. в едно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 08.06.2022 год. до окончателното изплащане на
вземането. Да присъди на ищеца направените разноски.
Ищеца ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, и е взел становище по предявения иск. В отговора на исковата молба,
ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира
писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2021 г. между ищеца и
ответника е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № **. Сочи се,
1
че по силата на Договора, ответното дружество се задължава да предостави на
кредитополучателя- ищец в производството- паричен заем в размер на 800,00
лв. а кредитополучателя се е задължила, да върне предоставената сума в срок
до 11.09.2021 г. на 1 погасителна вноска, при фиксиран годишен лихвен
процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 48,62%. Ищеца сочи, че в договора е установено, че общата
сума за плащане по него, е в размер на 840,05 лв. Според исковата молба, в
чл. 3 от Договора, са посочени параметрите на заема, като е посочено, че се
начислява такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лв. а вноската с
таксата за експресно разглеждане е 1 250,00 лв. дължима на 11.09.2021 г.
Според исковата молба, поради финансови затруднения, ищеца не успяла да
заплати общото си задължение на падежната дата, поради което се е
възползвала от предвидената в чл. 32, ал. 1 от Общите Условия, допълнителна
услуга- удължаване на заема- като сключила на 10.09.2021 г. Анекс към
Договор за паричен заем Кредирект № ** г. а на 10.10.2021 г. втори Анекс
към Договор за паричен заем Кредирект № ** г. като в Анекса от 10.10.2021 г.
е било предвидено, че за удължаване на Договора за заем, заемателят дължи
на заемодателя, на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ, такса в размер на 272,00 лв. която
е дължима на датата на подписване на Анекса, като цялата неизплатена част
от заема в общ размер на 1250,00 лв. следва да се изплати не по-късно от
11.11.2021 г. Според ищеца, сумата дължима на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ- такса
в размер на 272,00 лв. е на основание неравноправна клауза и като такава, се
явява недължимо платена.
Ответника, в отговора на исковата молба, оспорва изцяло предявения
иск, като го счита процесуално допустим, но по същество- неоснователен. В
отговора си ответника твърди, че ищеца е прочел е и е приел Общите условия
на дружеството, като изрично е декларирал, че ги приема и се съгласява с тях.
В отговора на исковата молба, ответника развива теза, касаеща експресно
разглеждане на кредита, но не взима становище по исковата претенция.
В съдебно заседание, страните не изпращат представител.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
2
доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са в условията на главност и акцесорност, искове с правно
основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Съда намира, че исковете са предявени от лице, имащо правен интерес
от тяхното предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради
което те се явяват допустими и като такива следва да бъдат разгледан.
По основателността на исковете:
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, са учредени три фактически
състава /Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленум на
ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание /condictio sine causa/. Според втория подлежи на връщане даденото
с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio
causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/.
В настоящия случай, не се спори между страните че на 28.07.2021 г.
между тях е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № **, по силата
на който ответното дружество се задължава да предостави на ищеца, паричен
заем в размер на 800,00 лв. а последния се е задължила, да върне
предоставената сума в срок до 11.09.2021 г. на 1 погасителна вноска.
Няма спор, че договора е с фиксиран годишен, лихвен процент по
кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер
на 48,62%.
Не се спори, че съобразно предвидената в чл. 32, ал. 1 от Общите
Условия, допълнителна услуга- удължаване на заема- ищеца е сключила на
10.09.2021 г. Анекс към Договор за паричен заем Кредирект № ** г. а на
10.10.2021 г. втори Анекс към Договор за паричен заем Кредирект № ** г.
Няма спор, че в Анекса от 10.10.2021 г. е било предвидено, че за
3
удължаване на Договора за заем, заемателят дължи на заемодателя, на осн. чл.
32, ал. 2 от ОУ, такса в размер на 272,00 лв. която е дължима на датата на
подписване на Анекса, като цялата неизплатена част от заема в общ размер на
1250,00 лв. следва да се изплати не по-късно от 11.11.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит, е договор въз основа на който, кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. В ал. 2 на същия член е посочено, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а съгласно нормата на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Според настоящия състав, таксата дължима на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ,
в размер на 272,00 лв. безспорно представлява такса по управление на
кредита, а не представлява такса или комисиона, за допълнителни услуги, по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. При това положение, се налага извода, че
посочената в договора допълнителна услуга удължаване на Договора, по
естеството си представлява такса по управление на кредита, а не представлява
такса или комисиона, за допълнителни услуги, по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК въпреки, че в нарушение на закона и с цел заобикалянето му, в договора
е именувана именно допълнителна услуга. След като по естеството си
представлява тази сума представлява такса по управление на кредита и е
свързана с усвояване и управление на кредита, то тази клауза противоречи на
закона- чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.
При така установеното, предявения иск се явява основателен и
доказан. В случая, е налице една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД- сумата
да е получена от ответника при начална липса на основание,.
В тази връзка, следва да бъде уважено и искането за заплащане на
извършените от ищеца съдебни разноски, които са в размер на 350,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, да върне на С. М. Я., ЕГН **********,
сумата в размер на 272,00 лв. /двеста седемдесет и два лева/, представляваща
такса за удължаване на Договора за заем, на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ, на
основание сключен Анекс от 10.10.2021 г. към Договор за паричен заем
„Кредирект“ № ** г. ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
датата на подаване на исковата молба- 08.06.2022 год. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, да заплати на С. М. Я., ЕГН **********,
сумата от 350,00 лева за направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5