Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Д. Б. Х., [населено място], депозирана чрез адвокат Г. К. при Адвокатска колегия – Бургас, против Решение № 11/08.03.2024г. на Районен съд – Велики П., постановено по АНД №297/ 2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0323-000391/26.05.2023г., издадено от началник РУ в ОД на МВР-[населено място], РУ - Велики П., с което на Д. Б. Х., за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Застъпва разбирането, че е извършил виновно вмененото му нарушение. В условията на евентуалност поддържа и становището за „маловажността“ на простъпката. С оглед на изложеното, отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. Депозира писмено становище, с което моли да бъде даден ход на делото. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява ни се представлява.

Ответната страна, началник на РУ – В. П. при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Ив. С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 27.09.2022г. свидетелите З. И. и колегата му А. А. – служители при РУ – Велики Преслав, около 20, 00 ч. в [населено място], на [улица], до бензиностанция „Роубак“, извършили проверка на мотоциклет „*******“ с рег. № *******, управляван от жалбоподателя Д. Б. Х.. Същият го бил закупил малко преди това от свидетеля А. Ч. от [населено място], който от своя страна го купил от свой познат „Н.“ от [населено място].

Извършените посочени договорки имащи за предмет покупко-продажбата на процесния мотор били устни, без писмени удостоверяващи същите документи, като при тях освен договорената парична сума се предавали и съпровождащите МПС-то регистрационни документи – малък и голям талон. В процесния ден, предвид че свидетелят Ч. не бил в дома си, съгласно направените преди това уговорки по телефона с жалбоподателя относно закупуването на мотора, за който имало обява в интернет, същият и неговите документи били предадени на Х. от съпругата на свидетеля Ч. в [населено място], докъдето жалбоподателят пристигнал с автомобил, придружаван от двама приятели, сред които бил и свидетелката Парапит.

Със закупеното МПС, Х. се отправил към дома си, като до бензиностанция „Роубак“ в [населено място], била извършена полицейска проверка, която установила, че моторът е регистриран на името на А. Н. Д. и МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 28.07.2021г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, предвид нерегистрирането му в законоустановения срок след закупуването му от страна на вписано като негов собственик в СРМПС – Г. Й. Г..

С оглед констатираното, свидетелят И., съставил АУАН – за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същият бил подписан без вписани възражения от жалбоподателя, като такива и не постъпили в законоустановения за това срок.

Във връзка с направените на 27.09.2022г. от полицейските служители констатации, от страна на РУ - В. Преслав била сезирана РП-Шумен. С Постановление от 28.04.2023г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на субективна съставомерност на извършено по чл. 345, ал. 2 от НК деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ - В. Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение на Д. Х. производство.

Въз основа на акта било издадено обжалваното НП.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че процесното наказателно постановление е издадено надлежно в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, като административнонаказващият орган е издал конкретния санкционен акт в установения за това срок и съобразявайки установените в хода на проверката факти. Наказателното постановление съдът възприел за изготвено от компетентен орган и съдържащо нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН. В мотивите си предходният съдебен състав посочил също, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По съществото на спора съдебният състав на РС – В. П. счел, че описаното в НП деяние се явява доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Съдът посочил, че деянието не би могло да бъде възприето за „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и на „малозначително“ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което потвърди атакувания пред него санкционен акт.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При осъществяване на дължимия от съда контрол по законосъобразността на решението на предходната инстанция, касационният състав на Административен съд – гр. Шумен намира, че въззивната инстанция е достигнала до правилни правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на предходната съдебна инстанция.

С оглед приобщените по делото доказателства, ведно с постановление от 28.04.2023г. на прокурор В. от ТО – Велики Преслав, при ШРП, за отказ да се образува наказателно производство, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение, квалифицирано по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е извършено виновно от жалбоподателя. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението – касаторът е водач на мотор със служебно прекратена на 28.07.2021г. регистрация, респ. на превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в приложената по делото справка, представляваща извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ.

По делото е установено, че регистрацията на процесния мотоциклет е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, във връзка с липса на надлежна регистрация. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС „КАТ“, като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.

Установява се също, че касаторът е придобил владението върху мотоциклета от А. Ч. от [населено място], макар и не в изискуемата форма, като е бил уведомен от последния ще е необходимо да го регистрира, ако желае да го управлява, като срещу заплатената сума е получил големия и малкия талон на мотоциклета. Не се спори също, че по документи превозното средство се води на друго лице, а не на свидетеля Ч., който се е легитимирал като нов собственик на мотора. В показанията си Ч. заявява също, че е знаел, че моторът не е регистриран в КАТ.

При това уточнение, касационният състав намира резон да сподели решаващия извод на районния съд за наличие на осъществено виновно поведение от страна на водача. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая касаторът е управлявал превозното средство с талон, в който е посочено трето лице, предходен собственик на автомобила, което се установява безспорно от наличните доказателства. Установява се също, че съответните документи с които е разполагало лицето, са сочили като собственик не неговия контрагент – свидетеля Ч., а друго лице, който твърди, че е придобил чрез устна договорка мотора от другиго. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат санкционираното лице да прояви активност и да установи дали управляваният от него мотоциклет е редовно регистриран. Като правоспособен водач, деецът е задължен да познава установения правов ред, уреждащ управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, респективно е бил длъжен и е могъл да установи дали превозното средство е регистрирано на лицето, което се легитимира като негов собственик, най-малкото като се запознае с данните, отразени в контролния му талон. Още повече, че свидетелят Ч. еднозначно сочи, че е провел разговор с Х. и го е уведомил за необходимостта от регистрация на мотоциклета. Като не е сторил това, водачът е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.

Това, че регистрационните табели на мотора не са били свалени, не освобождава жалбоподателя от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя мотор е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя, а деянието е доказано по несъмнен начин. Като е достигнал до аналогичен краен извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в размер на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/08.03.2024г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 297/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Д. Б. Х., [населено място], [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.