Р Е
Ш Е Н
И Е № 260041
гр.
Хасково, 24.11. 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателна колегия,
в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : Милена Петева
Членове : Филип
Филипов
Капка Вражилова
при участието на
секретаря Димитрийка Христова и прокурора Петър Мидов, като разгледа
докладваното от мл. съдия Вражилова ВНОХД
№ 360 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по
жалба на подсъдимия М.Т.П., действащ чрез защитника си адв.В.Ч.-*** срещу Присъда
№40 от 25.06.2020г., постановена по НОХД № 19/2020г. по описа на РС-Хасково.
С присъдата подсъдимият е признат
за виновен в извършено престъпление по чл. 343б ал.2
вр. ал.1 от НК
и на основание чл.55 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК е осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и на наказание
„глоба“ в размер на 400 лева. На основание чл.343г от НК съдът му налага и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като
приспада времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право принудително
по административен ред, считано от 11.02.2019г.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, изразяващи се в неправилна
оценка на събраните в съдебното следствие доказателства. Прави се възражение
срещу недопускането на направеното в хода на разглеждане на делото пред първата
инстанция доказателствено искане, касаещо назначаването на повторна графическа
експертиза относно авторството на текста и подписите в Талон за медицинско
изследване с №0027793, приобщен към материалите по делото. Сочи се, че по този начин първоинстанционният
съд е нарушил правото на защита на подсъдимия. В тази връзка се прави
доказателствено искане пред въззивната инстанция да бъде назначена повторна или
тройна графическа експертиза относно авторството на подписите и изписания
ръкописен текст от името на подсъдимия в Талон за медицинско изследване с
№0027793.
Иска се от въззивната инстанция
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание пред въззивния
съд подсъдимият и защитника му не се явяват и не депозират становище по
жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура- Хасково изразява становище за обоснованост и
законосъобразност на обжалваната присъда и предлага на въззивния съд нейното
потвърждаване. Счита, че районният съд е извършил подробен и прецизен анализ на
събраните доказателства и обосновано е стигнал до извода за виновността на
предаденото на съд лице. Намира определеното от първоинстанционния съд
наказание за съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.
Хасковският
окръжен съд, след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл. 314 от НПК и като взе предвид становищата на страните и
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
В първоинстанционното производство било
прието за установено това, че на 11.02.2019г. около 23.00ч. полицейските
служители- св. Р. Т. и И. М. били на работа като автопатрул с установъчен пункт
в гр.Х., на бул.„Св.Св.К. и М.", до магазин „Н.". С оглед изпълнение
на служебните си задължения свиетелите спрели за проверка лек автомобил, марка
„Форд“, модел „Фиеста“ с рег.№ *******,
управляван от подсъдимия М.Т.П., чиято самоличност била надлежно удостоверена.
В хода на проведения разговор между
полицейските служители и подсъдимия,
последният заявил, че е употребил алкохол- бил изпил една бира. В тази
връзка на място бил извикан екип на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР-
гр.Х., а именно- свидетелите Ж. И. и Д. Б. След
извършена от тях проба на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510" с фабричен №ARBA-0065 за наличие на етилов алкохол в издишания от
него въздух, бил отчетен положителен резултат от 0,62 промила. Междувременно
св.Ж.И. издал и връчил
на подсъдимия талон за изследване с №0027793. В него подсъдимият собственоръчно
написал, че приема пробата.
На подсъдимия бил съставен АУАН, серия Д
№801432/11.02.2019г. и отнето СУМПС с ЗППАМ №1970з-188/11.02.2019г.
Приетата за установена фактическа обстановка от
първостепенния съд е изведена от свидетелските показания, приетото експертно
заключение, разпита на вещото лице и писмените доказателства, прочетени и
приети на основание чл. 283 от НПК.
Доказателствените източници са обсъдени, макар и лаконично, от
първоинстанционния съд при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК
и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.
От настоящия състав на съда, беше извършена
цялостна проверка на правилността на присъдата и анализ на събрания в хода на
проведеното съдебно следствие от първа инстанция доказателствен материал, които
не променят изводите по съществото на казуса в претендираната от защитата
оневинителна насока.
На първо място установен е фактът на
управление на МПС от подсъдимия на инкриминираното място и време, констатирано
от свидетелите Р. Т. и И. М.
На следващо място на дееца е извършено тестване с годно, преминало на
24.10.2018г. съответната проверка /с протокол рег.№3286р-50099/25.10.2018г./ техническо
средство за употреба на алкохол- „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен
№ARBA-0065, от св.Ж. И., което отчело положителен резултат от 0.62 промила.
Подсъдимият собственоръчно вписал в издадения му от св. Ж. И. Талон за
изследване с №0027793, че приема пробата, след което се подписал на указаното
за провереното лице място в документа- обстоятелство установено от приетата СГЕ.
Първоинстанционният съд е не е отдал
нужното внимание в мотивите си към постановената присъда относно достоверността
на изложеното от четиримата свидетели полицейски служители, от които пряко се
извличат факти по деянието, описано в обвинителния акт. Настоящият съд
констатира, че показанията на тези свидетели са били подробни и изчерпателни в
свободния си разказ пред съда и не е било нужно да се четат показанията им от
досъдебното производство. Поради това, за настоящия съд е достатъчно за
формиране на горните факти да се ползват показанията на тези свидетели, дадени
непосредствено пред съда, ведно с предявените им писмени доказателства, за
които са дали изчерпателни сведения за обстоятелствата, при които са съставени.
Показанията на същите относно проведената процедура по проверка и тестване на
подсъдимия съответства на приобщените към делото писмени доказателства- талон
за изследване №0027793, Протокол рег.№3286р-50099/25.10.2018г. за извършена на
24.10.2018г. проверка на средства за измерване на алкохол, след които и
процесния Дрегер 7510 с фабричен №ARBA-0065, както и разпечатка за извършено с
него на 11.02.2019г. в 23.36ч. отчитане на резултат от 0.62 промила. Това се
установява и безпротиворечиво от свидетелите, като всеки от тях заявява за
отчетен положителен резултат за употреба на алкохол, отговарящ на споделеното
от подсъдимия за предходна такава консумация, както и на заявеното от него в
писмен вид съгласие с установената проба.
Логично при това положение и при
наличието на категорично заключение на вещото лице по приетата СГЕ РС-Хасково е
отхвърлил искането на защитата за провеждане на повторна съдебно-графическа
експертиза на почерка и подписа, положени от името на подсъдимия в талон за
изследване №0027793. Разпитано в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция вещото лице Б. Г. е категоричен в експертния си извод, че на коментираното
място в процесния талон за иследване текстът е изпълнен и подписът е положен от
подсъдимия. От обстоятелствената част на приетата съдебно-графическа експертиза
се установява, че устойчивостта на откритите съвпадения, между снетите в
необходимия обем и при спазване на съответната процедура сравнителни образци от
почерка и подписа на подсъдимия и тези, положени в изследвания талон с
№0027793, образуват идентификационна съвкупност, достатъчна за обосноваване на
категоричен извод относно авторството им. Вещото лице е изследвало строежа на
подписа, доминираща посока на движение на ръката, разтегнатост и свързаност,
както и общите и частни признаци на сравнителните образци от подписа и почерка
на подс. М.П.. Вещото лице е отдало и нужното внимание на идентифицирането на
подписа и почерка в обекта на изследване
от гледна точка на общите и частните признаци, преценени комплексно, и е
ползвал сравнителен идентификационен метод при изготвяне на заключението.
Настоящият съд няма основание да не се довери на обективността, липсата на
заинтересованост и наличието на нужната квалификация на експерта да изготви
заключението.
Тук следва да се обърне нужното внимание на
исканията на защитата за назначаване на повторна експертиза, по които
първоинстанционният и настоящият въззивен състав са се произнесли с протоколни
определения, с които са ги отхвърлили, поради липса на предпоставките по чл. 153 от НПК.
В настоящия случай е подложен на експертиза оригиналният екземпляр от Талона за
изследване, приложен по настоящото дело от органа, провел административната
преписка, поради което липсват обстоятелства, които да влияят на
достоверността, пълнотата и обосноваността на оспорваното експертно заключение.
Безспорно обстоятелството, че заключението не удовлетворява една от страните не
е основание за назначаване на повторна, допълнителна или разширена експертиза
/Р-57-2012-І, Р 339-2011-ІІ, Р 320-2002-ІІІ, Р428-2009-І н. о. ВКС/.
Експертното заключение не е пряк и
самостоятелен източник на доказателствени факти, но е способ за доказване, с
който може да се провери съществуването на факти от действителността,
установени с други доказателствени средства, както и въз основа на него да се
създадат условия за приобщаване на други доказателствени източници. Така,
приетото от съда компетентно изготвено и с нужните научни познания експертно
изследване допринася за изясняване и проверка на факта, сочен от свидетелите Ж. И. и Д. Б., че
подсъдимият е бил проверен за употребата на алкохол и е попълнил текста в
съответната графа от процесния талон за изследване, след което го е подписал. Прочее подсъдимият П. не оспорва
обстоятелството, че е бил тестван с дрегер за алкохол, а твърди, че не е изпълнил
текста и подписа в процесния талон. Предвид гореизложеното и категоричността на
експертния извод, настоящият съд не приема с достоверност обясненията му в тази
част.
Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
изцяло показанията на свидетелите. Настоящият съд споделя напълно изводите на
първата съдебна инстанция относно показанията на свидетелите полицейски
служители, касателно извършената от първите двама от тях- св. Т. и М. на
11.02.2019г. около 23.00ч. проверка на водача на МПС и проведеното от другите
двама- св. И. и Б. тестване с годен дрегер за употреба на алкохол, отчел
резултат от 0.62 промила.
Установи се, съобразно приетото за установено
от първия съд и анализираната доказателствена съвкупност от настоящия, че подс.
М.Т.П. е управлявал МПС – лек автомобил Форд, модел Фиеста с рерг. №******* след употреба на алкохол с концентрация 0.62 на
хиляда и това е установено чрез надлежни и допустими способи за доказване и при
спазване процедурите по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
От анализа на приетите от първоинстанционния
съд справка съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият е бил осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 НК с Присъда
№55/23.08.2016г., постановена по НОХД №630/2016г. на РС-Хасково, влязла в
законна сила на 01.02.2017г.. Последното правилно е прието от контролирания съд
за обстоятелство, обосноваващо елемент от обективния състав на визираното в
разпоредбата на чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК престъпление, а именно към момента на
деянието подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за деянието по ал.1.
Изложеното до тук мотивира въззивния съд,
постановявайки настоящото решение, да приеме, че Районният съд законосъобразно
е признал за виновен подс. М.Т.П. да е извършил престъплението по чл. 343б ал. 2 вр. ал.1 от НК.
При проверка на присъдата с оглед наложеното
на подсъдимия наказание и начинът, по който следва да бъде изтърпяно,
настоящият съд не намери основание да коригира волята на предходния съдебен
състав. Законосъобразно наказанието „лишаване от свобода“ е определено по
правилата на чл.55 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК в интервала 3-12 месеца, при предвиден минимум за
престъплението по чл. 343б ал.2 НК от една година. Законосъобразно кумулативно предвиденото наказание
„глоба“ е определено също по правилата на чл.55 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК при предвиден минимум за престъплението по чл. 343б
ал.2 НК от 500 лева. Справедливо с оглед наличните изключителни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, изразяващи се в младата му възраст,
оказаното съдействие, малкото количество употребен алкохол, са били
индивидуализирани наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца и
„глоба“ в размер на 400 лева. Правилна
е преценката на първоинстанционния съд относно това, че наложеното наказание
„лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно, при липса на
предпоставките за прилагане на чл.66 НК, визирани в закона. В този смисъл и с
оглед разпоредбите на ЗИНЗС коректно е определен първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието.
Правилно е
индивидуализиран и размерът на предвиденото по чл.343г вр. чл.343б НК
кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен
принудително от това право по административен ред, считано от 11.02.2019г.. Наказанията са правилно отмерени и са взети предвид
всички релевантни за това обстоятелства от районния съд, които настоящият не е
нужно да преповтаря.
В изложения смисъл жалбата се явява
неоснователна. Следва изцяло да бъде потвърден обжалваният първоинстанционен
съдебен акт като обоснован и законосъобразен. Съдът не намери основание за
неговото изменение или отмяна. Неоснователно е искането в жалбата за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна. Не е
допуснато нарушение на процесуалните правила.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6
вр. чл. 338 от НПК,
Хасковският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда№ 40 от 25.06.2020г.,
постановена по НОХД № 19 по описа за 2020 година на Районен съд – гр. Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.