Р Е Ш Е Н И Е
№ 260705
гр. Бургас, 12.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд
гражданска колегия,
в публичното заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател : Силвия Петрова
при секретаря
Недялка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гр.д. № 7545 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по исковата молба на Ю.Г.Д. срещу „Престиж Холидейс“ АД, ЕИК *********,
представлявано от К. А. Д, с която иска от съда да признае уволнението й,
извършено със заповед № 62 от 21.09.2020г., за незаконно и да го отмени и да осъди
ответника да й заплати обезщетение в размер на 287 лева за периода 21.09.2020г.
– 30.09.2020г., през което същата е била без работа поради незаконосъобразното
уволнение.
Ищецът сочи, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено със
заповед от 21.09.2020г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 вр. чл. 190, ал.1, т.2
от КТ. Счита, че уволнението е извършено незаконосъобразно, тъй като не
отговаря на действителното фактическо положение изложеното в заповедта, че не
се явила на работа два последователни работни дни. Сочи, че не й е поискано
писмено обяснение, с което е нарушена разпоредбата на чл. 193 от КТ. Счита, че
заповедта не е мотивирана. Нарушена е и разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.3 от КТ. Ангажира доказателства и моли съда да уважи предявените искове, като й
присъди разноски.
Предявени при условията на
първоначално обективно съединяване са два иска, с правно основание чл.357 и
сл., вр.чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 от КТ. В съдебно заседание ищцата поддържа
исковите претенции, ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК
ответното дружество – работодател чрез процесуален представител е депозирало
отговор на исковата молба. Счита, че исковата молба е подадена извън
двумесечния срок по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че от ищцата са поискани
обяснения. Заповедта е мотивирана и в нея ясно са посочени датите на
отсъствието на ищцата. Работодателят е спазил процедурата по уволнение.
Признава, че ищцата страда от заболяване, включено в Наредба № 5/87г., даващо й
право закрила при уволнение. При подписване на трудовия договор работодателят е
изискал документ-Решение на ТЕЛК. Поради тази причина при започване процедурата
по уволнение е предприел действия, с които изискал мнение на ТЕЛК, видно от
Решение на ТЕЛК-Враца № 3768/17.09.2020г., след което е поискал разрешение от
„Инспекция по труда“, което е издадено и получено на 21.09.2020г., видно от
писмо изх. № 20068421. На същата дата е издадена заповедта за дисциплинарно
уволнение. Твърди, че след самоволното напускане на работното си място ищцата е
започнала работа на друго място, което изключва уважаването на иска в пълния му
размер.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от данните по делото,
ищцата е работила в ответното дружество, като е заемала длъжност “салонен
управител” в ресторант, к-с Престиж Сити II, гр. Приморско. Със заповед
№ 62/21.09.2020г., управителят на дружеството е прекратил трудовото
правоотношение на ищцата, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл.190,
ал.1 т.2 - прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие,
поради дисциплинарно уволнение.
В процеса по обжалване на
незаконното уволнение работодателят, като субект на дисциплинарна власт и
титуляр на правото да уволни работника, следва да докаже, че законосъобразно е
упражнил това право. Уволнението е законосъобразно тогава, когато при неговото
извършване са осъществени всички от елементите на фактическия състав на
залегнало в закона материално - правно основание за уволнение и е спазена
законно регламентираната процедура.
В конкретния случай,
касателно прекратяването на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение, в тежест на работодателя е на първо място да установи
удовлетворяване от негова страна, преди налагане на дисциплинарното наказание,
на онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и
чл.195 от КТ.
Процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не се накърнява неоправдано
конституционно закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не
се допуска произволно налагане на наказанията от работодателя. В тази връзка в
чл.193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването
на работника или приемане писмените му обяснения от работодателя, преди
налагане на дисциплинарното наказание. В конкретния случай, повод за налагане
на най-тежката дисциплинарна санкция, видно от заповедта, е било провинение на
работника, изразяващо се в неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни, считано от 28.07.2020г. без представяне на документ, оправдаващ
отсъствието. По делото е представена Заповед № 99/03.08.2020г., видно от която
ищцата е поканена да даде обяснения по вменяваните й нарушения на трудовата
дисциплина, но не са депозирани писмени обяснения на ищцата. Видно е от
доказателствата по делото, че и двете Заповеди са връчени чрез Спиди на заявения
от работника адрес: с. Краводер, ул. Георги Кирков № 15, като е положен подпис
без отбелязване качеството на лицето получило съобщението. Няма данни ищцата да
е заявила пред работодателя друг адрес за получаване на съобщения. В случаите,
при които поканата на работника не може да бъде връчена лично, то обратната
разписка следва да се приеме като безспорно доказателство за това, че служителят
е търсен на посочения адрес, за да бъде призован да даде своите обяснения. В
тези случаи процедурата по чл. 193, ал. 1 е спазена и не може да бъде приложена
ал. 2 на същия член. От друга страна чл. 193, ал.3 от КТ регламентира, че ал. 2
не се прилага, когато обясненията не могат да бъдат изслушани или дадени по
вина на служителя. В случая Заповедта, с която са поискани обяснения е връчена
с обратна разписка на адреса, заявен от работника пред работодателя, а ищцата
не е заявила пред работодателя друг актуален адрес, на който да й бъдат
връчвани книжата. Видно е от представена справка от НОИ, че същата е била в
трудово правоотношение от 30.07.2020г. до 09.09.2020г. с друг работодател и с
място на работа в гр. Ц, което предполага и друг актуален адрес, а не
първоначално заявения – с. Краводер, община Криводол. В този случай поведението
на служителя се разглежда в хипотезата на чл. 193, ал. 3 от КТ, като неговото
„виновно поведение“ и се изразява в това, че не е уведомил своя работодател за
новата си месторабота, за новия си адрес и с отсъствието си е осуетил работния
процес. При тези данни, обстоятелството дали поканата е достигнала до знанието
на ищцата е без значение, защото ищцата не е уведомила работодателя си за
местонахождението си, след като то е било променено и обяснения за
дисциплинарното нарушение не са били взети по вина на работника, който в разрез
със задълженията си по чл.8, ал.1 КТ е поставил работодателя в невъзможност да
поиска и приеме обяснения за неявяването му на работа, с оглед на което, съгласно
чл.193, ал.3 от КТ дисциплинарното уволнение не е извършено в нарушение на
чл.193, ал.1 КТ. В този смисъл са Решение по № 3911/2013г. на 4 г.о. на ВКС,
Решение по гр.дело № 2673 по описа за 2008г. на 1 г.о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването. От начина на
формулиране на заповедта за дисциплинарно наказване става ясно, че се касае за
дисциплинарно нарушение, датиращо към 28.07.2020г.-29.07.2020г. Неявяването на
работа във всеки два последователни дни съставлява самостоятелно нарушение на
трудовата дисциплина, по разума на чл.190, ал.1, т.2 КТ. Заповедта е издадена
на 21.09.2020г., поради което не е погасено материалното право на субекта на
дисциплинарна власт да санкционира работника и наказанието е наложено в срок.
Нарушенията на трудовата
дисциплина, мотивирали налагането на дисциплинарното наказание, са
конкретизирани, квалифицирани са с обективните и субективните им признаци. Ясни
са както фактическите обстоятелства, аргументирали за работодателя извода, че е
налице нарушение на трудовата дисциплина от този работник, така и периода, през
който нарушението е било осъществено. Следователно, атакуваната в настоящото
производство заповед за уволнение отговаря на изискванията за мотивиране на същата,
съгласно закона, продиктувани от необходимостта за съблюдаване на принципите за
равенство на страните в процеса и състезателност. Заповедта е връчена на лице,
живущо на адреса, посочен от ищцата в с. К, община К, - видно от представената
обратна разписка на куриерска служба „Спийди“.
Спазени са изискванията на чл.195 КТ.
Съгласно разбирането на
чл.333, ал.1 КТ, работодателят може да уволни трудоустроен работник, какъвто по
делото се установи, че е била ищцата, само с предварително разрешение на
инспекцията по труда, като преди уволнението е необходимо да се потърси
мнението на трудово- експертната лекарска комисия. В конкретния казус с писмо вх.
№ 44/ 20.08.2020г. работодателят е поискал становище от ТЕЛК, по повод
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. С решение № 3768/17.09.2020г.,
приобщено към доказателствата по делото, ТЕЛК Враца е дала становище, че
обследваното лице попада под закрилата на чл.333, ал.1 от КТ.
По повод отправено от
работодателя искане вх. № 20085056/18.09.2020г.
- с писмо изх. № 20068421/21.09.2020г.,
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Бургас, е дала разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата. При така установеното, съдът намира, че
са спазени изискванията на чл.333 КТ.
От изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и установеното в производството може
да се заключи, че работникът не оспорва осъществяването на действията,
мотивирали дисциплинарното наказване, но дава интерпретация, различна от тази
на работодателя, относно обстоятелството дали деянията съставляват виновно
нарушение на трудовата дисциплина. Чрез ангажираните гласни доказателства ищцата
се домогва да докаже, че неявяването на работа за дните 28.07 и 29.07.2020г. и
впоследствие се дължи на независеща от нея причина, тъй като същата била
изгонена от работа. Съдът не кредитира показанията на свид. Т. Т.и И.Т, тъй
като същите са непоследователни и колебливи, не се отличаваха с достоверност
към момента на депозирането им и не съответстват на останалия по делото
доказателствен материал. От показанията на свид. С, бивш служител на
дружеството се установява, че с този работодател никога не е имало проблеми с
плащането, като същото се е осъществявало авансово и на заплата. Познава като колеги
ищцата и свид. Т.
Т. и И. Т. Последните получили заплата и си тръгнали, като самоволно решили, че
повече няма да идват на работа. Ю. също решила да си тръгне, защото намерила
работа на друго място. Ден-два след като тръгнала, тя започнала работа в Ц, в
друг хотел. Показанията на този свидетел са логични, последователни и изцяло
кореспондират на представената справка от НОИ, от която е видно, че ищцата е
била на нова месторабота още на 30.07.2020г., т.е. непосредствено след изтичане
на двата дни /28.07 и 29.07.2020г./ неявяване на работа. От друга страна свид.
С, е категорична, че дружеството-работодател е било изрядно по отношение на
плащането, като следва да се отбележи, че няма писмени доказателства, респ.
експертиза, които да установяват забава в плащането на трудови възнаграждения
на служители в дружеството.
Като съобрази събраните в
производството доказателства, съдът намира, че за ищцата не е била налице
законно оправдана причина за неявяването й на работа на дата 28.07.2020г. и
29.07.2020г., за да полага труд, съобразно уговореното в последното, подписано
между страните, допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата - № 26/
29.06.2020г. Всичко гореизложено аргументира за настоящата инстанция извода, че
се установи извършване от страна на ищцата на провинение, удовлетворяващо
фактическия състав на дисциплинарното нарушение, визирано в заповедта, което е
основание за налагане на дисциплинарно наказание на лицето. Наложената санкция
е адекватна на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Следователно,
издадената заповед е законосъобразна и искането за отмяната й следва да се
отхвърли.
На отхвърляне подлежи и
акцесорният иск за присъждане на обезщетение за оставането без работа, предвид
функционалната си обусловеност от главния.
Съобразно изхода на делото и
нормата на чл.78, ал.3 от ГПК,
ищцата следва да репарира направените от ответната страна разноски в размер на 650
лева. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените разноски за
експертиза в размер на 120 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Г.Д., ЕГН **********,*** против „Престиж Холидейс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. , представлявано
от К. А. Д, иск за признаване на уволнението,
извършено със заповед № 62 от 21.09.2020г. на управителя на дружеството,
за незаконно и осъждане на дружеството да заплати на ищцата обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ, за оставане без работа вследствие уволнението, в размер на 287
лева за периода 21.09.2020г. – 30.09.2020г.
ОСЪЖДА Ю.Г.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на „Престиж Холидейс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б, представлявано от К. А. Д, сумата от 650 лева - съдебно -
деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Ю.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата
от 120 лева /сто и двадесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала: З.М.